Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№184/10.05.2017г.,  град Добрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

             ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на двадесет и пети април през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА ВИТАНОВА

                                                      ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА

                                                                         ТЕОДОРА МИЛЕВА

 

             При участието на прокурора от ДОП МИЛЕНА ЛЮБЕНОВА и секретаря В.С. разгледа докладваното от съдия МИЛЕВА к. адм. д. № 124/2017г. по описа на ДАС и за да се произнесе, взе предвид следното:

             Производството е по реда на глава ХІІ от АПК и е образувано по подадена касационна жалба от Й.К.Й. *** срещу решение №42/01.02.2017 г. по н.а.х.д. №1256/2016 г. на РС - Добрич, с което е потвърден електронен фиш серия К №1218298 на ОД на МВР – Добрич, с който на касатора е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 лв. на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП за извършено нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП. В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно като постановено в противоречие със събраните доказателства, в нарушение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като се иска то да бъде отменено, като бъде постановено друго по същество, с което да се отмени електронният фиш. Счита се, нарушението което му е вменено не е доказано по безспорен начин. Оспорва становището на първоинстанционния съд, че редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното. Релевират се доводи, че са допуснати  нарушения на административнопроизводствените правила, като при издаване на електронния фиш не е описано точно мястото на извършване на нарушението, не са предявени веществени доказателства, а именно снимковия материал на касационния жалбоподател. Сочи, че тъй като нарушението е установено от мобилна радарна система в присъствието на контролен орган, това по себе си е нарушение на процедурните правила при издаване на електронния фиш. Още се твърди, че във фиша липсват дата на съставяне, издател, подпис на издател и тази липса на реквизити не могат да му предадат качеството на документ. Касаторът в жалбата си се позовава и на ТР № 1/26.02.2014г. по т.д. № 1/2013г. на ВАС, съгласно което само и единствено в случаите на отсъствие на контролен орган е процесуално законосъобразно прилагането на специалния ред за установяване на нарушението и налагане на наказание чрез електронен фиш. Оспорват се изводите на съда, че разминаването между констатираната с техническото средство превишена скорост и отразената в ЕФ не е съществено нарушение, което да съставлява самостоятелно отменително основание.

Ответникът по касационната жалба не изразява становище по нея. 

Представителят на ДОП счита, че решението на ДРС е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. 

 Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и при служебната проверка на основание чл. 218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

            Касационната жалба е подадена в срока по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна.

Производството пред районния съд е образувано по жалба на Й.К.Й. *** срещу електронен фиш серия К №№1218298 на ОД на МВР – Добрич, с който на касатора е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 лв. на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП за извършено нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП.  За да потвърди електронния фиш, районният съд е приел за безспорно установено въз основа на събраните по делото писмени, гласни и веществени доказателства, че на 10.04.2016 г. в 09,32 часа в гр.Добрич, кв. Рилци, по бул. „Добруджа“ до бензиностанция „Пътно строителство“ в посока към гр. Силистра, жалбоподателят е управлявал л.а. “Мерцедес 312Д” с рег.№ със скорост 82 км/ч  при максимално разрешена скорост в населено място 50 км/ч, представляващо нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1 – M 537, клип №10570. Приел е, че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. По отношение на различието между посочената в ЕФ и снимковия материал скорост съдът е приел, че намаляването от 3 км/ч е в полза на нарушителя и е в съответствие с допустимото отклонение на заснемащото техническо средство. Подчертал е, че електронният фиш съдържа всички изискуеми реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП, като законът не поставя изискване за отразяване на длъжностното лице, издало електронния фиш. Счел е, че нарушението е установено и фиксирано с технически изправно средство за измерване, преминало последваща метрологична проверка, при спазване на изискването на чл.165, ал.2, т.7 от ЗДвП за предварително обозначаване на мястото, където е извършено измерването със системата за видеоконтрол, съгласно приложения по делото снимков материал и показанията на свидетеля С.В. Изложил е подробни съображения и се е позовал на разпоредби от закона и наредбата, като е приел, че няма пречка с мобилна камера да се установяват нарушенията на ЗДвП. Въз основа на тези свои изводи съдът е приел, че оспореният електронен фиш е законосъобразен, в резултат на което го е потвърдил.

Така постановеното решение е правилно и законосъобразно, постановено при изяснена фактическа обстановка и правилно приложение на материалния закон. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства и е изложил мотиви, които кореспондират на установената по делото фактическа обстановка. Всички наведени с жалбата възражения са обсъдени от съда, който е изложил подробни мотиви защо ги счита за неоснователни. Тези мотиви се възприемат изцяло от настоящия касационен състав.

Правилно и законосъобразно районният съд е приел, че електронен фиш може да се издава не само за нарушения, установени и заснети от стационарни, но и от мобилни технически средства за видеоконтрол, основавайки се на новите законодателни изменения на ЗДвП. Настоящият състав намира, че не следва да преповтаря доводите на първоинстанционния съд.

Правилни и законосъобразни са изводите на съда, че електронният фиш отговаря на изискванията за съдържание и форма. Не се споделя становището на касатора, че липсата на отразяване на разпоредбите на чл.189, ал.6 и ал. 8 от ЗДвП, регламентиращи възможностите за оспорване на фиша по административен и съдебен ред, съставлява съществено процесуално нарушение, засягащо правото на защита на нарушителя, защото това не е част от нормативно изискуемото съдържание на ЕФ съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, която предвижда, че електронният фиш се издава по образец, утвърден от министъра на вътрешните работи, в който се съдържат данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата и срока и начина на плащане. В случая е безспорно установено, че електронният фиш е издаден по утвърдения от министъра на вътрешните работи образец и от териториалната структура, на чиято територия е установено нарушението. В него се съдържа подробно и точно описание на нарушението, като са посочени датата, часа и мястото на извършване на нарушението, регистрационния номер на автомобила, лицето, на което е предоставен за ползване, както и в какво се изразява нарушението – превишение на максимално допустимата скорост в населено място. Непосочването в ЕФ на данни, които не са въведени от закона като елемент от задължителното му съдържание, в т.ч. пред кой орган и в какъв срок може да бъде оспорен ЕФ, не могат да обусловят неговата незаконосъобразност, а при наличието на изрична нормативна регламентация е недопустимо правоприлагането по аналогия на чл.57, ал.1 от ЗАНН.

Неоснователно е възражението на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на фиша, изразяващи се в несъответствие между превишената скорост, отразена в клипа, и тази, посочена в електронния фиш. Намаляването на превишената скорост в ЕФ с 3 км/ч се извършва служебно от контролните органи с цел да се отчете нормално допустимата грешка (толеранс) при измерване на скоростта съобразно техническите параметри на системата за видеоконтрол. Правилно е становището на съда, че тази разлика е в полза на нарушителя и не утежнява неговото положение, поради което не съставлява самостоятелно отменително основание.

Предвид на гореизложеното административният съд счита, че обжалваното решение е правилно, обосновано и постановено в съответствие със закона, поради което не са налице основания за отмяната му.

  Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административният съд    

 

Р  Е  Ш  И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №42/01.02.2016 г. по н.а.х.д. № 1256/2016г. по описа на Районен съд - Добрич.

  РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                 2.