Р Е Ш Е Н И Е

 

371

 

11.10.2017г., град Добрич

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

          Добричкият административен съд, в открито заседание на дванадесети септември, две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска

 

при участието на секретаря Стойка Колева, разгледа докладваното от съдия Н.Каменска адм. дело № 123 по описа за 2017г. на Административен съд гр.Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл. 9б и чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ и чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с § 2 от ДР на ДОПК.

          Образувано е по жалба на „Дабъл Ю Ту Трейдинг“ ЕООД, ЕИК 131287065, със седалище и адрес на управление в гр.Варна, бул.“Мария Луиза“ № 21А, представлявано от управителя Г.Р.У., подадена чрез адв.Диян М.И. - Варненска адвокатска колегия с адрес за призоваване в гр.Варна, бул.“Мария Луиза“ № 21А, офис 2, срещу Акт за установяване на задължение № АУ 000160/30.11.2016г., издаден от старши инспектор ревизор по приходите в Община Балчик, потвърден изцяло с Решение № 160Р/07.02.2017г. на директора на Дирекция „МДТХСД и БФС“ при Община Балчик.

          І. Становища на страните

В жалбата са изложени оплаквания, че оспореният акт и решението, с което той е потвърден са незаконосъобразни. Жалбоподателят счита, че  подаването на декларация по чл.14 ЗМДТ не поражда задължение за заплащане на данък, тъй като имотът не бил въведен в експлоатация и съответно чл.15, ал.1 от ЗМДТ не бил неприложим. Жалбоподателят твърди, че процесният имот е жилищен, така е деклариран и затова данъците и таксите следва да се определят въз основа на данъчната оценка на имота, а не на отчетната стойност. Незаконосъобразно според него органите по приходите са използвали неправилна данъчна основа – отчетната стойност на имота за изчисляване на данък за недвижимия имот и таксата за битови отпадъци. Не оспорва предоставянето на услугата – почистване на териториите за обществено ползване, което заявява изрично чрез процесуания си представител в съдебното заседание от 06.06.2017г. (л.269). Оспорва единствено предоставянето на услугите сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане на депо. С молба от 30.06.2017г.(л.344) не оспорва представения в хода на настоящото производство Акт № АУ000160#1/07.06.2017г. за поправка на очевидна фактическа грешка, а изразява становище, че с него не се поправя допусната грешка, а се доказва порок в първоначалния акт. Моли оспорения акт за установяване на задължения да бъде отменен и претендира присъждане на направените по делото разноски, за които представя списък.

  Ответникът, Магдалена Георгиева- директор на Дирекция „МДТХСД“ при Община Балчик, чрез процесуалния си представител, Гергана Константинова, изразява становище за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на оспорения акт за установяване на задължение. Счита, че недвижимият имот на жалбоподателя следва да се класифицира като „нежилищен имот на предприятие“, тъй като органите по приходите в общината са събрали доказателства, че имотът се ползва за нежилищни стопански цели- отдаване под наем на туристи. Затова законосъобразно размерът на задълженията за ДНИ и ТБО за процесните периоди са определени в размерите, предвидени за нежилищните имоти на предприятията. В тази връзка изразява становище, че в законодателството липсва легална дефиниция на понятията „жилищни“ и „нежилищни“ имоти. И жилищните по своето предназначение имоти, но използвани от предприятията за нежилищни нужди, дори и да отговарят на минималните изисквания за жилище по ЗУТ, не следвало да се отнасят към жилищните имоти по ЗМДТ. Те следвало да се декларират и облагат като нежилищни. По отношение на начислената в АУЗ ТБО в писмено становище с вх. № 1361/12.06.2017г. ответникът твърди, че с оспорения АУЗ е начислена такса само за услугата за почистване на териториите за обществено ползване, тъй като районът, в който попадал имота - вилна зона „Момчил“ не бил включен в границите на районите, в които се извършва организирано сметосъбиране и сметоизвозване. В тази връзка посочва, че в оспорения АУЗ била допусната фактическа грешка и начислените на жалбоподателя за процесния период такса за ТБО от 1,49 промила била за компонентата „поддържане зони за обществено ползване“, а не както било посочено „за поддържане и експлоатация на депо“. Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна като при произнасянето си съдът да вземе предвид и постановения, макар и в хода на съдебното производство Акт № АУ000160#1/07.06.2017г. за поправка на очевидна фактическа грешка в оспорения Акт № АУ000160/30.11.2016г. по отношение на наименованието на ТБО. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

ІІ. От фактическа страна

Оспореният Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № АУ000160/30.11.2016г. на Галина Тодорова- старши инспектор по приходите в отдел „Общинска данъчна служба“ към дирекция „МДТСХД и БФС“ при Община Балчик, е издаден служебно, в производство по чл.107, ал.3 от ДОПК. С него са установени неплатени публични общински вземания за данък недвижими имоти (ДНИ) и такса за битови отпадъци ( ТБО) за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2016г., дължими от „Дабъл Ю Ту Трейдинг“ ЕООД, в качеството му на собственик на две масивни монолитни сгради с предназначение за „вилна сграда“ с обща РЗП от 154 кв.м. и на поземлен имот с идентификатор № 02508.2.385 с площ от 510 кв.м., върху който са построени, с административен адрес в гр.Балчик, вилна зона Момчил, ул.“Четвърта“ № 9. Посочено е, че имотът не попада в  районите, в които има организирано сметоизвозване и затова е начислена ТБО в размер на 1,49 промила за услугата „поддържане и експлоатация на депа“. Посочено е, че имотите са декларирани с декларация с вх. № 1068/08.07.2011г. и е определено, че дружеството дължи заплащане за 2014г.: ДНИ в размер на 888,06 лв.- главница и 203,54 лв. лихви, ТБО в размер на 882,14 лв. – главница и 202,18 лв. – лихви; за 2015г.: ДНИ в размер на 888,06 лв. - главница и 112,97 лв.-лихва и ТБО от 882,14 лв. главница и 112,46 лв.-лихви и за 2016г.: ДНИ – 888,06 лв. главница и 22,69 лв. лихва и ТБО от 882,14 лв. главница и 22,55 лв. лихви. Посочено е, че лихвите са изчислени към датата на издаване на акта, 30.11.2016г. Актът е съобщен на 06.12.2016г. и е обжалван по административен ред. Жалбата е разгледана по същество и по-горестоящият административен орган, директорът на Дирекция „МДТХСД и БФС“, Магдалена Георгиева, с решение № 160Р/07.02.2017г. е потвърдил изцяло оспорения АУЗ. В решението е посочено, че оспореният АУЗ е издаден по реда на чл.107, ал.3 от ДОПК, служебно, след извършване на проверки от служители на Община Балчик, за резултатите от които са съставени констативни протоколи : КП № 0000025/22.10.2014г. и КП № 0000217 от 11.08.2016г. При проверките на място се установило, че имотът фактически се използва, а при проверка в интернет се установило, че същият е рекламиран в сайтовете http://www.booking.com/ и http://www.pochivka.bg/ като  четири самостоятелни и луксозни „вили Момчил“ за настаняване на туристи, от 2012г. По тези съображения е прието, че АУЗ е законосъобразен

 Решението е съобщено на 10.02.2017г., а жалбата срещу потвърдения с него АУЗ е подадена на 24.02.2017г., т.е. в законоустановения срок.

С последващ Акт № АУ000160#1/07.06.2017г. за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в оспорения АУЗ, представен в хода на настоящото съдебно производство на л.277 от делото, старши инспектор по приходите в общината е извършил поправка, като е постановил, че начислената такса битови отпадъци е за „поддържане на зоните за обществено ползване“, а не за „поддържане и експлоатация на депа“, както било записано в поправения акт. Този акт е съобщен на жалбоподателя, който не изразява становище по него, но в съдебното заседание от 06.06.2017г. изрично заявява, че не оспорва предоставянето на услугата „поддържане на териториите за обществено ползване.“

От писмените доказателства се установява, че процесният имот се състои от две масивни сгради с предназначение „вилни сгради“ и поземления имот, върху който са построени. Жалбоподателят се легитимира като техен собственик с нотариален акт за продажба на недвижими имоти срещу задължение за строителство № 135, том V, дело № 1768/2007г. на СлВп при РС-Балчик и договор за доброволна делба, вписан под № 534 от 17.02.2009г. на СлВп при РС гр.Балчик. На 14.07.2011г. жалбоподателят е подал пред общинската данъчна служба декларация № 1068, с която е декларирал че притежава земя и  две сгради, построени върху нея, находящи се в гр.Балчик, вилна зона „Момчил“, ул. „Четвърта“ № 9 като е посочил в част ІІІ от декларацията, че сградите са с идентификатори № 02508.2.385.2 и № 02508.2.385.3, че същите са жилищни, с предназначение за „вилна сграда“, на два етажа и са придобита на 01.01.2009г. по силата на договора за доброволна делба, цитиран по-горе. Видно от договора за доброволна делба, в кадастралната карта е вписано също, че предназначението на имотите е за вилни сгради, като сграда идентификатори № 02508.2.385.2 е със застроена площ от 77 кв.м., а сграда с идентификатор № 02508.2.385.3 е със ЗП от 84 кв.м.

По делото е представено издаденото на 16.01.2009г. от кмета на Община Балчик за 100 % степен на завършеност на строежа. Удостоверение за експлоатация не е представено.

 Видно от представени два броя констативни протоколи, служители на Община Балчик са извършили проверки на място на 22.10.2014г. и на 11.08.2016г. и са констатирали, че процесните имоти видимо се използват, имат налична климатизация, а по данни от съседи се отдавали под наем целогодишно на туристи. В тази връзка към преписката е приложена и  разпечатка от интернет –страницата Booking.com, на която е публикувана оферта към туристи за настаняване във вили „Момчил“ като в рекламната брошура е посочено, че се посрещат гости от 17.08.2012г.

В изпълнение на протоколно определение от 27.04.2017г. ответникът представя писмено становище с вх. № 1102/ 15.05.2017г.(л.244), в което пояснява, че приетото от органа по приходите в оспорения АУЗ предназначение на процесния имот и сградите в него е това, което е декларирано от собственика, т.е. за жилищна сграда. Пояснява също, че основата, върху която са начислени ДНИ и ТБО за декларираните имоти е отчетната им стойност и представя писмени доказателства, че ДНИ и ТБО са изчислени върху отчетната стойност на декларираните имоти. От представените три броя справки за облагаема основа по партида 131287065003 (л.245, 248 и 251) се установява, че за периода 2014г. – 2016г. за данъчна основа при определяне размера на дължимия ДНИ и ТБО е ползвана обща основа за целия имот в размер на 592 038,90 лв.

По делото е изготвена съдебно-икономическа експертиза, от заключението на която се установява, че размерът на ДНИ и ТБО за услугата „поддържане на територии за обществено ползване“ не е изчислен според данните, декларирани от жалбоподателя в декларацията му по чл.14 от ЗМДТ. ДНИ е изчислен за „нежилищен имот“ като за данъчна основа е ползван размерът на отчетната стойност. Размерът на ТБО от 1,46 промила не е съобразен с определената от Общинския съвет в Наредбата ставка за облагане за извършване на услугата „почистване на територии за обществено ползване“ за вилна зона „Момчил“. Вещото лице, Е.Й., в Таблица 8 от заключението е посочила какъв следва да е размерът на непогасените задължения за ДНИ и ТБО за компонентата „поддържане територии за обществено ползване“, ако същият бъде изчислен върху данъчната оценка на имотите по формулите по чл.4 и чл.13 от  Приложение 2 на Закона за местните данъци и такси. Вещото лице дава заключение, че размерът на задълженията, според данните отподадената декларация за имоти  с жилищно предназначение е в следните размери:

-за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2014г.: ДНИ в размер на 85,32 лв., изчислен върху данъчна оценка за жилищен имот от 56 881,10 лв., умножена по 1,5 на хиляда и ТБО в размер на 39.25 лв., изчислен върху данъчна оценка за жилищен имот от 56 881,10 лв., умножена по 0,69 на хиляда;

-за периода от 01.01.2015г. до 31.12.2015г.: ДНИ в размер на 84,93 лв., изчислен върху данъчна оценка за жилищен имот от 56 618,56 лв., умножена по 1,5 на хиляда и ТБО в размер на 39,07 лв., изчислен върху данъчна оценка за жилищен имот от 56 618,56 лв., умножена по 0,69 на хиляда;

- за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2016г.: ДНИ в размер на от 84,53 лв., изчислен върху данъчна оценка за жилищен имот от 56 356,07 лв., умножена по 1,5 на хиляда и ТБО в размер на 38,89 лв., изчислен върху данъчна оценка за жилищен имот от 56 356,07 лв., умножена по 0,69 на хиляда.

В заключението се посочва, че общият размер на ДНИ е 264,78 лв., а на ТБО за процесната услуга - 117,20 лв.

В Допълнително заключение вещото лице изчислява и лихвите, дължими върху така определените главни задължения. Определя, че за 2014г. жалбоподателят дължи заплащане на лихви към 30.11.2016г. в размер на 19,52 лв. за ДНИ и 8,98 лв. за ТБО, за 2015 дължимата за ДНИ лихва е в размер на 10.80, а за ТБО в размер на 4,97 лв. и за 2016г. лихвата за ДНИ е 2,15 лв., а за ТБО – 0.99 лв. Лихвите са в общ размер от 46,96 лв.

Страните не оспорват заключението по отношение на посочения в него начин на изчисляване на задълженията, но ответникът счита, че същото не следва да се взема предвид, тъй като спорът е правен и е по отношение на въпроса каква следва да е данъчната основа.

Съдът приема заключението на вещото лице като обективно и обосновано, ако се установи, че данъчната основа за опрделяне на задълженията следва да е данъчната оценка на имотите, а не отчетната им стойност.

ІІІ. От правна страна

  Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законоустановения 14- дневен срок за оспорване, срещу годен административен акт е. Видно от доказателствата, актът за установяване на задължение по чл.107, ал.3 от ДОПК е оспорен по административен ред. Изпълнена е задължителната процесуална предпоставка по чл.156, ал.1 и ал.2 от ДОПК за съдебното обжалване. Жалбата изхожда от надлежна страна, доколкото „Дабъл Ю Ту Трейдинг“ ЕООД е адресат на издадения ревизионен акт.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Спорът е каква следва да е данъчната основа, върху която се начислява данъка съгласно чл. 21 от ЗМДТ – отчетната стойност или данъчната оценка. Жалбоподателят счита, че щом имотите са с жилищно предназначение данъчната основа за определяне на ДНИ е данъчната оценка. Ответникът счита, че данъчната основа за определяне на ДНИ следва да е по-високата стойност между отчетната и данъчната оценка, тъй като процесните имоти макар и с жилищно предназначение се ползвали за стопанска дейност – отдаване под наем на туристи, т.е. за нежилищни нужди.

1.По отношение на данъка върху недвижимите имоти

Съгласно чл.10, ал.1 от ЗМДТ, с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон.

Нормата на чл.19 от ЗМДТ определя, че данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл. 10, ал. 1 към 1 януари на годината, за която се дължи и се съобщава на лицата до 1 март на същата година. От своя страна чл.21, ал.1 от ЗМДТ предвижда, че данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятия е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка, съгласно приложение 2, а за жилищни имоти - данъчната им оценка съгласно приложение 2.

Действително за нуждите на Закона за местните данъци и такси липсва легална дефиниция на понятието "жилищна" сграда. Доколкото легалната дефиниция на понятието „жилище“, дадена в т. 30 на § 5 от ДР на Закона за устройства на територията, може да се ползва за целите на ЗМДТ, предвид препращането на чл.10, ал.1 от ЗМДТ, то е безспорно, че вилните сгради на жалбоподателя отговарят функционално на изискванията за жилищна сграда, тъй като не се спори, че са изградени за подслоняване на хора, т.е. за задоволяване на жилищни нужди и че сградите отговарят на предвиденото в документите за собственост и декларирано пред общинските органи предназначение „за вилна сграда“.

В образеца на декларацията по чл.14 от ЗМДТ е прието, че в категорията „жилищна“ сграда се декларират къща, вила, лятна кухня, жилищен блок, гараж /самостоятелна сграда/, друга второстепенна сграда /обори, хамбари, навеси/, а в категорията на нежилищните сгради следва да се декларират, търговските, производствените, селскостопанските и другите нежилищни сгради.

Ответникът не твърди, че сградите се ползват за производствена, търговска, селскостопанска дейност или служат за офиси. Напротив, счита, че тях се настаняват туристи, т.е. ползват се като ваканционни имоти за временно настаняване на хора. Но в ЗМДТ не е направено  разграничение между жилищните имоти на предприятията, според това дали се ползват за търговската дейност, т.е. за извличане на печалба или служат само за  задоволяване на жилищни нужди на собствениците, работниците или служителите на предприятието.

Видно от разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗМДТ от значение за определяне на данъчната основа при начисляването на ДНИ върху недвижимите имоти на предприятията е само вида, функционалното предназначение на облагаемия имот. След като процесният имот не се ползва за извършване на производствени, търговски, селскостопански и други подобни дейности, а се ползва според предвиденото си предназначение на ваканционен жилищен имот, вилна сграда, то той отговаря на общото понятие „жилищен“ имот. Обстоятелството, че имотът се отдава под наем на туристи, т.е. чрез него се извършва стопанска дейност от предприятието, е неотносимо за определяне размера на ДНИ и ТБО, тъй като не променя характеристиките му на жилищен имот. Затова съдът счита, че няма законово основание като данъчна основа да се ползва отчетната стойност на имота и да се облага с ДНИ като „нежилищен имот на предприятие“.

По изложените съображения съдът намира за неправилно становището на ответника, че сградите на жалбоподателя, макар и с „жилищно“ предназначение следва да се облагат с ДНИ и ТБО като „нежилищен имот на предприятие“, поради обстоятелството, че в тях се настаняват туристи.

Предоставянето на вилни сгради на туристи действително представлява стопанска дейност, но същата подлежи на облагане с данъци по реда на други закони. Ако органите по приходите на Община Балчик са установили неправомерно ползване на имотите, без разрешение за ползване, без удостоверение за категоризация на туристически обект, без да се заплащат дължимите за тази дейност данъци и такси към държавата и общините и други свързани с това нарушения, те са длъжни да сезират компетентните да наложат съответните административни санкции други държавни или общински органи, а не да завишават размера на дължимия ДНИ и ТБО.

Липсата за удостоверение за експлоатация на сградите не е основание за недължимост на ДНИ, тъй като не е предвидено сред изключенията на чл.10, ал.2-4 ЗМДТ. Данъкът за недвижимите имоти се дължи независимо от обстоятелството дали имотът се използва. Началният момент на възникване на задължението за заплащане на ДНИ е придобиването на правото на собственост, съотв. на ограниченото вещно право върху имота, видно от чл.14, ал.1 от ЗМДТ. Това се удостоверява с декларацията по чл.14, ал.1 от ЗМДТ. Затова направените в обратния смисъл възражения от жалбоподателя са неоснователни.

В заключение, съдът приема, че жалбоподателят дължи заплащане на ДНИ за процесните имоти, но не в размерите, посочени в оспорения АУЗ, а в размер, определен върху данъчната оценка на имотите по формулите по чл.4 и чл.13 от  Приложение 2 на Закона за местните данъци и такси, така, както е изчислен в заключението не вещото лице. Оспореният АУЗ следва да се измени в частта, с която са определени задължения за ДНИ.

2. По отношение на начислената такса ТБО.

Съгласно чл.62, ал.2 от АПК, очевидни фактически грешки, допуснати в административния акт, се поправят от органа, който го е издал, и след изтичане на срока за обжалване. За поправката на очевидни фактически грешки се съобщава на заинтересованите лица. Решението за поправянето подлежи на обжалване по предвидения в този кодекс ред.

На горното основание е издаден и Акт № АУ000160#1/07.06.2017г. за поправка на очевидна фактическа грешка в оспорения Акт № АУ000160/30.11.2016г. по отношение на наименованието на услугата, за която е начислена ТБО в размер на 1,46 промила, представен по делото на 12.06.2017г. с молба от същата дата, л.274. С този акт се установява, че ответникът претендира заплащане на ТБО само за услугата „Поддържане на чистота на териториите за обществено ползване“, която е определил в размер на 1,46 промила.

Актът за поправка по чл. 62, ал. 2 АПК няма самостоятелно правно значение, а заедно с първоначалния, поправения административен акт, образува едно цяло. Доколкото актът за поправка е издаден по реда на АПК и в хода на висящото съдебно производство по оспорване на първоначалният акт за установяване на задължение по декларация, съдът намира, че същият има значение доколкото установява действителната воля на административния орган. Актът за поправка е съобщен на жалбоподателя, видно от съобщение по делото, л.301. В молба от 30.06.2017г. (л.344), жалбоподателят не сочи основания за незаконосъобразност на акта за поправка на грешка, поради което изявлението му не може да се възприеме като жалба. Изразеното становище по отношение на новоиздадения акт за поправка на грешка е, че издаването му доказва порок в първоначалния акт.

Основанието на задължението не се оспорва от жалбоподателя, предвид изричното му изявление в съдебното заседание от 06.06.2017г. , че не оспорва предоставянето на услугата за почистване на територии за обществено ползване. Освен това ответникът е представил доказателства, сключени договори, доказващи предоставянето от общината на услугата „Почистване на териториите за обществено ползване“.

Съдът намира, че жалбоподателят дължи заплащане на такса за тази услуга, но не в определените от органите по приходите размери. Размерът на задължението за тази услуга не е съобразен със  ставките за облагане за съответните периода за процесната услуга, определени в Наредбата на Общински съвет-Балчик, представена по делото. Определеният в общинската Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Балчик в чл.15, ал.3, т.1.1.1  размер на ТБО за услугата по „поддържане на зони за обществено ползване“ за вилна зона/квартал „Момчил“ за жилищни имоти на граждани, еднолични търговци и юридически лица за поддържане на зони за обществено ползване е 0,69 промила, а не както твърди ответника 1,46 промила. Актът следва да се измени и в частта, с която са определени задължения за ТБО за услугата „поддържане на зони за обществено ползване“ с определяне на правилния размер , изчислен в размер на 0,69 промила от данъчната оценка.

При извършената служебно проверка, по силата на чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът установи, че АУЗД и решението, с което той е потвърден са издадени от компетентни органи, в производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да могат да се квалифицират като съществени и да послужат за основание за отмяна на АУЗД на това основание. АУЗД и потвърждаващото го решение на директора на Дирекция „МДТХСД и БФС“  са в писмена форма и съдържат мотиви.

ІV. Разноски

И двете страни претендират заплащане на направените по делото разноски. Жалбоподателят представя списък на разноските за общо 970 лв., от които 50 лв. държавна такса, 720 лв. адвокатски хонорар и 200 лв. депозит за вещо лице. Ответникът претендира разноските за юрисконсулско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Съдът съобрази, че минималният размер на адвокатското възнаграждение по настоящото дело, определен по реда на чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения върху материален интерес от  5986,99 лв. - общата сума по оспорения акт, е 629,35 лева. Жалбоподателят представя договор за правна защита и съдействие, л.268, с клауза за уговорено и внесено адвокатско възнаграждение в размер на 720 лв. с ДДС. Така определеното адвокатско възнаграждение от 720 лв. с ДДС не е прекомерно. Действително упълномощеният процесуален представител не се е явявал лично на част от проведените съдебни заседания, но е представял своевременно своите писмени становища.

Съгласно чл.161, ал.1 ДОПК, на жалбоподателя се присъждат разноските по делото и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция съразмерно уважената част на жалбата. На ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата. По това правило в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 902,12 лева, а на ответника в размер на 44,04 лева за юрисконсултско възнаграждение, определени по реда на чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл. 160 от ДОПК, § 2 от ДР на ДОПК вр. чл. 172, ал.2, пр.3 от АПК, Административен съд –Добрич

 

       Р  Е  Ш  И :

 

ИЗМЕНЯ Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК  № АУ 000160/30.11.2016г., издаден от Галина Тодорова - старши инспектор ревизор по приходите в Община Балчик, потвърден изцяло с Решение № 160Р/07.02.2017г. на Магдалена Георгиева - директора на Дирекция „МДТХСД и БФС“ при Община Балчик, поправен с Акт № АУ000160#1/07.06.2017г. за поправка на очевидна фактическа грешка като ОПРЕДЕЛЯ следните задължения на „Дабъл Ю Ту Трейдинг“ ЕООД към Община Балчик:

-за периода от 01.01.2014 - 31.12.2014г.: ДНИ в размер на 85,32 лв.-главница и 19,52 лв.- лихви към 30.11.2016г. и ТБО в размер на 39.25 лв.-главница и 8,98 лв. -лихви към 30.11.2016г.;

-за периода от 01.01.2015г. - 31.12.2015г.: ДНИ в размер на 84,93 лв.-главница и 10,80 лв. - лихви към 30.11.2016г. и ТБО в размер на 39,07- главница и 4,97 лв. - лихви и

- за периода от 01.01.2016г. - 31.12.2016г.: ДНИ в размер на 84,53 лв.- главница и 2,15 лв. лихви към 30.11.2016г.  и ТБО в размер на 38,89 лв. – главница и 0.99 лв. лихви към 30.11.2016г., или задължение в общ размер на 418,94 лв. / четиристотин и осемнадесет лева и деветдесет и четири стотинки/.

ОСЪЖДА Община Балчик ДА ЗАПЛАТИ НА „Дабъл Ю Ту Трейдинг“ ЕООД, ЕИК 131287065, със седалище и адрес на управление в гр.Варна, бул.“Мария Луиза“ № 21А, представлявано от управителя Г.Р.У., 902,12 лв. /деветстотин и два лева и дванадесет стотинки/ - разноски по делото за държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице, определени съобразно уважената част от жалбата.

ОСЪЖДА „Дабъл Ю Ту Трейдинг“ ЕООД, ЕИК 131287065, със седалище и адрес на управление в гр.Варна, бул.“Мария Луиза“ № 21А, представлявано от управителя Г.Р.У.,*** сумата от 44,04 лв. /четиридесет и четири лева и четири стотинки/ - разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение, определени съобразно отхвърлената част от жалбата.

Решението може да се обжалва с касационна жалба, подадена чрез Административен съд – Добрич до Върховния административен съд на РБ в 14- /четиринадесет/ дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: