Р  Е Ш Е Н И Е

333

гр.Добрич, 11.08.2017 година.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

          Добричкият административен съд, в публично съдебно заседание,на седемнадесети юли, през  две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МИЛЕНА  МАРКОВА - ГЕОРГИЕВА

 

при участието на секретаря С.К., като разгледа докладваното от  председателя административно дело № 122 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе,  взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл.145 и сл.от АПК, във връзка с чл.144,ал.1 и чл.156,ал.1 от ДОПК. 

          Образувано е по жалба вх.№ 569/15.03.2017г.,уточнена писмено на 04.04. 2017г., от Г.Д.Д., ЕГН**********,***,подадена чрез адв. М. Р.-***,срещу Акт за установяване на задължение по чл.107,ал.3 от ДОПК, № АУ000141/25.11.2016 г., на Старши инспектор ревизор приходи към отдел „Общинска данъчна служба“ в дирекция „МДТСХД и БФС“ при община Балчик, потвърден с решение №141Р/07.02.207г. на Директора на Дирекция „МДТСХД и БФС“ при община Балчик.

          Актът се оспорва като незаконосъобразен. Настоява се,че са налице всички предпоставки за освобождаване от ТБО. Оспорва се твърдението,че в района се осъществява реално предоставяне на услугата. Иска се отмяната на Акта по чл. 107, ал.3 ДОПК. Жалбоподателят,редовно призован, в съдебно заседание не се  явява и представлява.Депозира писмена молба за даване ход на делото.

          Ответникът, в писмено становище, оспорва жалбата. В съдебно заседание се представлява от юрисконсулт К.. 

          От събраните по делото доказателства, съдът приема от фактическа и правна  страна следното:

          Съгласно чл.156,ал.1 от ДОПК, Актът  за установяване на задължение подлежи на обжалване пред административния съд в частта,която не е отменена.В конкретния случай АУЗ  № АУ000141 от 25.11.2016 г. е потвърден изцяло и подлежи на съдебен контрол, но жалбоподателят го оспорва само в частта,с която е установена дължимост на ТБО за периода 01.01.2014г. – 31.12. 2016г. Жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, адресат на акта,срещу годен за обжалване индивидуален административен акт, поради което е процесуално допустима.Разгледана по същество жалбата е  неоснователна.

          Административното производство по издаването Акт за установяване на задължения по чл.107,ал.3 от ДОПК № АУ000141 от 25.11.2016 г. е започнало служебно от Старши инспектор ревизор приходи към отдел „Общинска данъчна служба“ в дирекция „МДТСХД и БФС“ при община Балчик,по повод подадено искане вх.№ 94Г-984-1/25.10.2016г. (л.42).При проверка било установено, че Г.Д.Д. е подал данъчна декларация  вх.№ ДК14000029/08. 01.2014г. по реда на чл.14 от ЗМДТ в която е декларирал собственост върху недвижим имот, находящ се в гр.Балчик,в.з.“Овчаровски плаж“,ул.“Първа“№2, представляващ УПИ І(парцел) в строителните граници с площ 470 кв.м. , ведно с разположената в имота масивна вилна сграда с пристройка и надстройка. Установено било също,че действителната  РЗП не отговаря на декларираната от Д..Описаната в акта облагаема основа за ДНИ е 4344,50 лева, а  за ТБО 4344,50 лева към 24.11.2016г. Органът по приходите  приел,че Д. е данъчно задължено лице. С декларации вх. № ДК17000016/08.01.2014г. , вх.№ ДК 17000630/ 17.10.2014г. и вх. №ДК000440/ 09.09.2015г. същият заявил,че имотът няма да се ползва за периода от 2014-2016г., но било установено,че се ползва.Имотът попадал в границите на районите, в които има организирано сметосъбиране и сметоизвозване. Въз основа на установеното от органа по приходите в община Балчик, същият е преизчислил задълженията за данъци и такси на Д. за периода  2014г.-2016г.

          Д. обжалвал АУЗ по административен ред пред Директора на дирекция „МДТСХД и БФС“ при община Балчик.В жалбата изложил твърдение, че декларираната РЗП е коректно отразена, съгласно скица на ПИ от СГКК-Добрич.Изразил становище,че са налице предпоставки за освобождаването му от заплащане на ТБО.Подал е декларации в сроковете по приложимата наредба, сградата в имота не му е основно жилище и не се ползва през цялата година. Ползва имота не повече от 2-3 месеца годишно и е естествено през този период да се ползва електроенергия. Изразил становище,че ползването на имота за кратък период от време не е равнозначно на ползването му през цялата година.

           Жалбата е разгледана от Директора на дирекция „МДТСХД и БФС“ при община Балчик който постановил Решение по чл.155 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс №141Р/07.02.2017г. с което е потвърдил АУЗ  № АУ000141/  25.11.2016г. По възражението на Д. за коректно декларирана РЗП  висшестоящият административен орган е цитирал служебно събрани документи от които установил,че пристройка и надстройка на вилната сграда са въведени в експлоатация след датата на приемане и одобряване на последните промени в КК КР със заповед №КД-14-08-2520/29.09.2005г. В  КККР се отбелязва площта на постройката, а за целите на данъчното облагане е необходима информация за разгънатата застроена площ. След обстоен анализ Директорът е преценил,че размерът на данъците е правилно установен и правилно са приложени чл.18 от ЗМДТ и чл.37 от ДОПК.

           По твърдението,че са били налице всички предпоставки за освобождаване на Д. от заплащане на ТБО, в решението се коментират извършените служебни проверки които доказват,че имотът се ползва. Цитира се и последната декларация по чл.17 от наредбата,че имотът няма да се ползва през периода 10. 2015г.-06.2016г. В тази връзка се излагат съображения,че за да бъде освободено задълженото лице от заплащане на ТБО в частта й за сметосъбиране и сметоизвозване имотът не трябва да се използва въобще през цялата година,а не в определен период от годината. 

           Между страните по делото не се спори, че имотът не е основно жилище на жалбоподателя и са подадени декларации за освобождаване от ТБО в частта за  сметосъбиране и сметоизвозване  за 2014г. – 2016г. Спорът е дали установената такса се дължи и действително ли  услугата по сметосъбиране и сметоизвозване  се предоставя по отношение на имота на жалбоподателя.

           Съгласно чл. 9 от Закона за местните данъци и такси, Общинският съвет приема наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги , а според чл.8,ал.5 от същия закон, с тази наредба общинският съвет определя реда, по който лицата, неползващи услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса.Относно периодите за освобождаване законовият текст предвижда този ред да е или за цялата година, или за определен период от нея. Видно е,че е налице алтернативност на определяне на периода т.е,  общинският съвет да определи дали освобождаването е за цялата година,или за определен период от време. В   Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Балчик ОбС е приел,че  освобождаването е,ако имотът не се ползва през цялата година.В тази връзка  неоснователно е твърдението на жалбоподателя,че ползването на имота в кратки периоди е равнозначно на ползване през цялата година,което според него обезсмисля и нормата на чл.17, ал.1 от наредбата.Съгласно  чл.17, ал.1 и 2 от същата, собствениците или ползвателите на имоти се освобождават от заплащане на такса за битови отпадъци в частта за сметосъбиране и сметоизвозване, както и за обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения, ако имотите не се използват през цялата година и не са тяхно основно жилище.Освобождаването се осъществява на основание подадена в общинската данъчна служба в гр.Балчик декларация от всички собственици или ползватели на имота до 31.12 на предходната година, а за придобитите през текущата година имоти, които няма да се ползват до края на годината, срокът за подаване на декларацията е двумесечен от датата на придобиването му.На основание чл.17,ал.3 от наредбата, в течение на годината, за обстоятелствата, декларирани по ал.1 се извършват проверки, които могат да се базират и на информация за дължими сметки за ток, вода и други, получени по реда на ДОПК. Същата се смята за достоверна,до доказване на противното. При констатирано ползване на недвижимия имот, таксата се събира в годишния размер( л.61-62). При внимателен анализ на текстовете на чл.17 се налага изводът,че условие за освобождаването е имотът да не се ползва през целия период на годината, а не само през определен период от нея. В противен случай в текста за придобитите имоти през текущата година би следвало да се съдържа възможност за посочване на период за неползване до края на година. Това обаче не е така. Текстът е категоричен, имотът не следва да се ползва до края на текущата година.Друго основание за този извод е и липсата на норма,която да урежда начина на определяне на ТБО при периодично ползване на имота през годината,както и текста на ал.3 според който, проверките за декларираните обстоятелства се извършват в течение на годината т.е., цялата година, а не за определен период от нея.Ето защо, след като имотът се е ползвал, макар и за кратко време,по което не се спори, а е доказано и с документи, събрани по реда на ДОПК, ТБО се дължи в годишния размер.

           Неоснователно е и твърдението на жалбоподателя,че услугата реално не се предоставя.По делото са представени план –сметки на разходите за дейностите „Чистота“ за 2014г.,2015г. и 2016 г.,както и препис-извлечение от протоколите с решенията,с които ОбС-Балчик е одобрил разходите (л.217-л.222) . Представен е и договор за изпълнение на дейности по експлоатация на „Регионално депо за отпадъци за конкретно изброени общини,между които община Балчик(л.223-л.235). По делото са представени и 3 броя заповеди на Кмета на община Балчик, с които са утвърдени населените места, границите на районите и зоните, в които през 2014г.,2015г. и 2016г. се организират услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане на чистотата на територията за обществено ползване и поддържане на депа за битови отпадъци.И в трите заповеди „Овчаровски плаж“ с улици от „Първа“ до „Двадесет и първа“ и ул.“Никола Момчилов“ са включени в т.1.5 ( л.119-л.127). От представените седмични графици за 2014г., 2015г. и 2016г. с посочени автомобил и водач се установява,че вилна зона „Овчаровски плаж“ е включена в графика. Като свидетели по делото са разпитани и водачите на автомобилите В.Н. и П.В.,чиито показания съдът приема като еднопосочно дадени.И двамата водачи са дългогодишни служители в БКС-Балчик. От показанията им се установява,че вилната зона се почиства 3 пъти седмично, а през лятото и по-често.В близост до имота на жалбоподателя има поставен контейнер.В пътните листи района се отбелязва като вилна зона, което се потвърждава писмено и от управителя на ОбП „БКС“.Представен е и правилник за устройството и дейността на Общинско предприятие „БКС“-Балчик.     

          Определеният с обжалвания акт размер на ТБО не се оспорва, предвид което съдът не следва да го коментира,както не следва да се коментира  и РЗП,   установена в по-голям размер, която формира крайния размер на таксата. С оглед преценката на законосъобразността на акта обаче, съдът следва да отбележи, че напълно споделя изложеното по този въпрос както в АУЗ,така и в решението,с което той е потвърден. Установената РЗП е въз основа на подробно описани документи и Удостоверение за въвеждане в експлоатация, които не са оспорени от жалбоподателя.

          Оспореният акт за установяване на задължение е издаден от компетентен орган, определен със Заповед № 176/17.02.2009 г. издадена от Кмета на община Балчик (приложена на л.43 от делото). Издаден е в предвидената от закона писмена форма и съдържа изискуемите реквизити. При извършената проверка съдът не констатира допуснати в производството нарушения на административно производствените правила.          

          Предвид  изложеното жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.

           С оглед изхода по делото,на жалбоподателя не се следват разноски по делото. Ответникът е претендирал разноски, поради което съдът следва да възложи същите на жалбоподателя,като определя 100 лева за юрисконсултско възнаграждение на основание чл.25 от Наредбата за заплащането на правна помощ, във връзка с чл. 78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК.

          Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ОТХВЪРЛЯ жалбата на  Г.Д.Д., ЕГН **********,***, срещу Акт за установяване на задължение по чл.107,ал.3 от ДОПК № АУ000141 от 25.11.2016 г. на Старши инспектор ревизор приходи към отдел „Общинска данъчна служба“ в дирекция „МДТСХД и БФС“ при община Балчик, потвърден с решение №141Р/07.02.207г. на Директора на Дирекция „МДТСХД и БФС“ при община Балчик.

         ОСЪЖДА  Г.Д.Д., ЕГН **********,***, да заплати  на Община Балчик сумата от 100 лева. 

          РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението до страните.

 

                                                               АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: