Р      Е      Ш      Е      Н      И      Е

 

274

гр. Добрич, 19. 06. 2017 год.

 

 

                 

 

Административен съд-Добрич в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети юни две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ : Дарина Витанова

 

при секретаря В.С. и с участието на прокурора ………………… изслуша докладваното от съдията Дарина Витанова АД № 119/ 2017 год., и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 156, ал. 1 от ДОПК.

Образувано е по жалба на “*****” ЕООД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. “***** № 23 и със съдебен адрес ***3, против Акт за установяване на задължение № АУЗ-107- 053/ 25. 03. 2016 год., издаден от Р. *****, отдел “Местни данъци и такси” Община Добричка, потвърден с решение № Ж-84#1/ 24. 01. 2017 год. на Началника на отдел “Местни данъци и такси” при Община Добричка в частта му, в която са установени задължения на дружеството за такса битови отпадъци за осем нежилищни имота в с. Прилеп, община Добричка, подробно описани в акта, за периода 1. 01. 2010 год.-31. 12. 2015 год.

Жалбоподателят счита, че оспорвания АУЗ е незаконосъобразен поради противоречие с материалния закон. Сочи, че съгласно чл. 62 от ЗМДТ таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Нормата на чл. 63, ал. 1 от същия закон предвижда, че за имоти, намиращи се извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битовите отпадъци, каквито са процесните, се събира такса за ползване на депо за битови отпадъци и/или за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Таксата за битови отпадъци е вземане, което е дължимо при реално предоставена услуга. Ако липсват доказателства в тази насока такса за битови отпадъци не се дължи. Претендира отмяна на атакувания АУЗ.

Ответната страна оспорва подадената жалба като изразява становище, че АУЗ е правилен и законосъобразен.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка, намира за установено от фактическа страна следното:

С АУЗ-107-053/ 25. 03. 2016 год. на Р. *****, орган по приходите в отдел “МДТ” при Община Добричка са установени задължения за ДНИ и ТБО по отношение на  недвижими имоти, собственост на “*****” ЕООД, както следва:

Нежилищен имот, находящ се в с. Прилеп, партиден № М117_100610, представляща земя-14187 кв. м., ПИ № 010010.

Нежилищен имот, находящ се в с. Прилеп, партиден № М118_100610, представляващ земя-3395 кв. м., ПИ № 010014.

Нежилищен имот, находящ се в с. Прилеп с партиден № М119_100610, представляващ земя -4000 кв. м., ПИ № 010008.

Нежилищен имот, находящ се в с. Прилеп с партиден № М120_100610, представляващ земя-4924 кв. м., ПИ № 010012.

Нежилищен имот, находящ се в. с.Прилеп с партиден № М19_080130, представляващ зеимя-6772 кв. м., ПИ № 021030.

Нежилищен имот, находящ се в с. Прилеп с партиден № М28_070227, представляващ земя-5942 кв. м., ПИ № 010018.

Нежилищен имот, находящ се в. Прилеп с партиден № М29_070227, представляващ земя-2104 кв. м., ПИ № 010011.

Нежилищен имот, находящ се в. с. Прилеп с партиден № М87_080710,представляващ земя-3591 кв. м., ПИ № 021023 за периода 1. 12. 2010 год.- 31. 12. 2015 год.

 Общият размер на ДНИ е 444.70 лв. главница и лихви за периода 1. 12. 2010 год.-25. 03. 2016 год. 116. 62 лв. Общият размер на ТБО е 914. 86 лв. главница и лихви за периода 1. 12. 2010 год.-25. 03. 2016 год. 270. 18 лв. Към АУЗ са приложени нотариални актове, удостоверяващи собствеността на “*****” ЕООД по отношение на недвижимите имоти, декларации по чл. 14 от ЗМДТ, подадени от дружеството по отношение на имотите и решения на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ за промяна на предназначението на имотите от земеделски земи за неземеделски нужди. С жалба от 6. 12. 2016 год. “*****” ЕООД е обжалвал АУЗ в частта му относно начислените задължения за ТБО. С решение № Ж-84#1/ 24. 01. 2017 год. на Началник отдел “МДТ” при Община Добричка АУЗ в обжалваната му част е потвърден изцяло. Решението е връчено на 1. 03. 2017 год. На 8. 03. 2017 год. потвърденият АУЗ е обжалван пред съда, по повод на което е образувано настоящото съдебно производство. По делото са представени от страна на административния орган като доказателства заповед № 1105/ 21. 10. 2009 год., заповед № 1451/ 27. 10. 2010 год., заповед № 1089/ 28. 10. 2011 год., заповед № 972/30. 10.2012 год., заповед № 1049/ 31. 10. 2013 год. и заповед № 1306/ 30.10. 2014 год. по чл. 63 ал. 2 от ЗМДТ на Кмета на Община Добричка. Видно от съдържанието на заповед № 1105/ 21. 10. 2009 год., заповед № 1451/ 27. 10. 2010 год. и заповед № 1089/ 28. 10. 2011 год., териториите, върху които е организирано сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци в градско дело са определени с израза “землищните граници на населени места” като са изброени поименно села на територията на общината, между които и с. Прилеп. В т. 2 от заповедта е посочено, че в землищните граници на всички населени места в общината се извършва услугата обезвреждане чрез депониране на битови отпадъци и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. В заповеди № 972/30. 10.2012 год.,  № 1049/ 31. 10. 2013 год. и № 1306/ 30.10. 2014 год. е посочено, че услугите сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битовите отпадъци в дела или други съоръжения, поддържане чистотата на териториите за обществено ползване се предоставят за имоти, намиращи се в регулационните граници на населените места, посочени поименно в заповедите, между които фигурира и с. Прилеп. В т. 3 от заповедите е посочено, че за всички незастроени имоти с неземеделско предназначение, намиращи се извън регулационните граници на изброените в т. 1 от заповедта населени места се предоставят услугите: обезвреждане на битовите отпадъци в депа и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. По делото са представени като доказателства споразумение от 30. 11. 2010 год. между община Добрич и Община Добричка за съвместно решаване на проблеми в областта на управлението на твърдите битови отпадъци във връзка с изпълнение на услугата “Оператор на депо за неопасни отпадъци при с.Богдан” от страна на “*****” ЕООД, споразумение за партньорство от 16. 09. 2011 год. между общините Балчик, Ген. Тошево, Добрич, Добричка, Каварна, Крушари, Щабла, Никола Козлево и СНЦ “Управление на отпадъците-Регион Добрич” относно проектиране и изграждане на регионално депо “Стожер” и кандидатстване за безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма “ Околна среда 2007-2013 год. за “Изграждане на регионална система за управление на отпадъци в регион Добрич”, допълнително споразумение № 1 и № 3 по договор за безвъзмездна финансова помощ № DIR-5112122-С011/ 14. 12. 2012 год., АЧОС № 6026/ 2. 03. 2012 год. за имот № 00056 с. Стожер с начин на трайно ползване Регионално депо за отпадъци на регион Добрич, множество първични счетоводни документи-приемни бележки, пътни листове, фактури между Община Добрич и Община Добричка, протоколи за извършено запръстяване  между Община Добрич и община Добричка, фактури между “***** “ЕООД и Община Добричка, графици за сметосъбиране и сметоизвозване, договори за сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци между Община Добричка и “*****” ЕООД от 15. 01. 2010 год. и 27. 01. 2011 год. С определение на съда от съдебно заседание, проведено на 23. 05. 2017 год. не са приети като неотносими към спора заповед № 682/ 17. 06. 2017 год., приемни бележки между Община Добричка и консорциум РСУО-Добрич за 2016 и 2017 год., пътни листове за 2016 год. и графици за сметосъбиране за 2016 и 2017 год.  

Въз основа на така събраните доказателства съдът прави следните правни изводи:

В процесния АУЗ е посочено, че същият подлежи на обжалване в 14-дневен срок пред Началник на отдел “МДТ” при Община Добричка. Дружеството е обжалвало в срок акта пред Началник на отдел “МДТ” при Община Добричка . С решение № Ж-84#1/ 24. 01. 2017 год. на Началник на отдел “МДТ” при Община Добричка  жалбата е отхвърлена. Решението е връчено на дружеството на 1. 03. 2017 год.. С жалба вх. Ж-84#2/ 8. 03. 2017 год. на Община Добричка потвърденият АУЗ е обжалван пред Административен съд, гр. Добрич. Жалбата е подадена в рамките на законоустановения 14-дневен срок от лице, засегнато от издадения административен акт, поради което съдът приема, че същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:

Оспорваният АУЗ е издаден от компетентен орган съобразно изискванията на чл. 9б, ал. 2 от ЗМДТ. Същият е мотивиран, поради което съдът намира, че той отговаря на изискванията за форма по см. на чл. 59 от АПК.

 При издаване на процесния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Процесният акт е издаден по инициатива на административния орган на осн. чл. 107, ал. 3 от ДОПК.

При преценката на материалната законосъобразност на акта съдът намира, че той противоречи на материалноправни разпоредби.Съгласно чл. 62 от ЗМДТ такса за битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно-сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения, чистота на териториите за обществено ползване, т.е. с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка върху основа, определена от общинския съвет /чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ/. Границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината.

Съгласно чл. 71, т. 3 не се събира такса за обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци-когато няма такива.

За да е дължима ТБО за услугите по чл. 62 от ЗМДТ, освен наличието на правна връзка между недвижимия имот и правния субект по см. на чл. 11 от ЗМДТ, следва да са налице заповеди по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, в които да са посочени районите и видът на услугите по чл. 62 от ЗМДТ, които се предоставят. По аргумент на чл. 71 от ЗМДТ следва да се установи, че услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване са реално извършвани от общината, както и че тя разполага с депо или друго съоръжение за обезвреждане на битовите отпадъци.

В конкретния случай по отношение на услугата сметосъбиране и сметоизвозване не съществуват категорични доказателства, че тази услуга е предоставена за района в който се намират 8-те имота, предмет на АУЗ. Видно от съдържанието на заповед № 1105/ 21. 10. 2009 год., заповед № 1451/ 27. 10. 2010 год. и заповед № 1089/ 28. 10. 2011 год., териториите, върху които е организирано сметосъбиране и сметоизвозване са определени с израза “землищните граници на населени места”. Не е ясно какво се влючва в израза “землищните граници на населени места”-регулационните граници на изброените в заповедите населени честа или целите им землища. Видно от писмените доказателства по делото /нот. актове и решения на комисията по чл. 17, ал. 1 ,т. 1 от ЗОЗЗ/, процесните имоти са земеделски имоти с променено предназначение. В съдебно заседание, проведено на 6. 06. 2017 год. процесуалният представител на ответника по делото е направил изявление, че имотите се намират извън регулационните граници на с. Прилеп. Щом от заповедта на кмета не може да се установи по ясен и безспорен начин, че района, в който се намира имота на съответния правен субект, е в обхвата на престиране на услугата сметосъбиране и сметоизвозване, не може да възникне и задължение за нейното плащане. Основание за този извод дава и съдържанието на заповед  № 972/30. 10.2012 год.,  № 1049/ 31. 10. 2013 год. и № 1306/ 30.10. 2014 год., в които изрично е посочено, че услугите сметосъбиране и сметоизвозване се предоставят по отношение на имоти, които се намират в регулационните граници на изброените в т. 1 от заповедите населени места. От изложеното следва, че услугата сметосъбиране и сметоизвозване не е предоставяна през процесния период за имотите, предмет на АУЗ и такса за тази услуга не се дължи.

По отношение на услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване съдът намира, че независимо от непрецизното съдържание на заповед № 1105/ 21. 10. 2009 год., заповед № 1451/ 27. 10. 2010 год. и заповед № 1089/ 28. 10. 2011 год. имотите извън регулационните граници на населените места са обхванати от териториите, за които се предоставя тази услуга. В подкрепа на този извод е съдържанието на т. 3 от заповеди № 972/30. 10.2012 год.,  № 1049/ 31. 10. 2013 год. и № 1306/ 30.10. 2014 год., съгласно която за всички незастроени имоти с неземеделско предназначение, намиращи се извън регулационните граници на посочените в заповедите населени места се предоставя услугата поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Независимо от този извод, съдът намира, че по делото от страна на административния орган не са представени доказателства, че тази услуга е реално извършена през периода, посочен в АУЗ. Представени са договори за сметосъбиране и сметоизвозване между Община Добричка и “*****” ЕООД от 15. 01. 2010 год. и 27. 01. 2011 год., но не се представена каквато и да било първична документация във връзка с изпълнението на тези договори – фактури, протоколи за извършена работа и други първични отчетни документи. Представени са фактури между ***** “ ЕООД и Община Добричка за м. 09. 2011 год. и 10. 2011 год./ л. 411 и 412 от делото/, за м. 11. 2011 год. и м. 12. 2011 год. /л. 420 и 421 от делото/, за м. 01.,02., 03., 05, 08, 09. и 10. 2012 год. /л. 428, 429, 434, 452, 460, 463, 465 от делото/, за м. 12. 2012 год. /л. 520 от делото/ , за м. 09.-12. 2013 год. /л. 468, л. 470, 474, 4786, 477 от делото/ както и за м. 01.-03. 2013 год. /л. 512, 514 и 518 от делото/, но не е предоставен договор за възлагане на тази услуга между Община Добричка и почистващата фирма. Не е ясно защо след като за 2011 год. има сключен договор между Община Добричка и “*****” ЕООД са извършвани услуги от ***** “ ЕООД. Вън от горното, в атакувания АУЗ не се съдържа изявление каква част от начислената сума се отнася за всяка една от услугите по чл. 62 от ЗМДТ, за да се извърши преценка съобразно събраните по делото доказателства, че част от посочените в административния акт услуги действително са извършени и евентуално да се приеме, че за тази част административния акт е доказан по основание и размер. По делото са представени множество писмени документи /фактури, протоколи и пр./ които отразяват взаимоотношения между Община Добрич и Община Добричка, както и взаимоотношения между Община Добрич и ***** “ ЕООД, които поради неотносимостта им към спора не се коментират в настоящите мотиви.

По отношение на услугата обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци съдът приема, че Община Добричка разполага с депо за битови отпадъци по см. на чл. 71, т. 3 от ЗМДТ. Основание за този извод е приетото като доказателство по делото Споразумение за създаване на междуобщински съюз за съвместно решаване на проблеми в областта на управлението на твърдите битови отпадъци от 21. 08. 2002 год./л. 294 от делото/, Споразумение в същия смисъл от 30. 11. 2010 год./ л. 184 от делото/по отношение на депото в с.Богдан, община Добричка; АЧОС № 6026/ 2. 03. 2012 год. /л. 262 от делото/, Споразумение за партньорство от 16. 09. 2011 год. /л. 196 от делото/ по отношение на депото в с. Стожер, Община Добричка. Независимо от наличието на доказателства в насока, че Община Добричка разполага с депо за битови отпадъци непосочването на тази услуга конкретно по размер в процесния АУЗ има за правна последица невъзможност на съда да направи извод, че тази услуга е доказана.      

С оглед изложените съображения се налага крайния извод за незаконосъобразност на атакувания административен акт.

 Така мотивиран и на осн. чл. 172, ал. 2 от АПК съдът

 

 

                                   Р     Е     Ш     И     :

 

ОТМЕНЯ Акт за установяване на задължение № АУЗ-107- 053/ 25. 03. 2016 год., издаден от Р. *****, отдел “Местни данъци и такси” Община Добричка, потвърден с решение № Ж-84#1/ 24. 01. 2017 год. на Началника на отдел “Местни данъци и такси” при Община Добричка в частта му, в която са установени задължения на “*****” ЕООД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. “***** № 23 и със съдебен адрес ***3  за такса битови отпадъци за осем нежилищни имота в с. Прилеп, община Добричка, подробно описани в акта, за периода 1. 01. 2010 год.-31. 12. 2015 год. в размер на 914. 86 лв. главница и лихви за периода 1. 12. 2010 год.-25. 03. 2016 год. в размер на 270. 18 лв.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му до страните.

 

 

 

                                  АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :