Р Е Ш Е Н И Е

 

№………………../ гр.Добрич, 14.06.2017г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

           

          ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на петнадесети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СИЛВИЯ САНДЕВА

 

при секретаря  И.Д. сложи за разглеждане адм. дело № 116 по описа на съда за 2017 год., докладвано от председателя и за да се произнесе, съобрази следното:

 

           Производството е по реда на чл. 145, ал. 1 от АПК. 

           Образувано е по жалба на П.Е.Ц. ЕГН ********** *** срещу удостоверение за съпруг/а и родствени връзки на М.С.П. с изх. № 94П-00-382/15.02.2017г., издадено от длъжностно лице по гражданско състояние, старши експерт в Дирекция “ГРОН” при община Добрич, обективиращо отказ по заявление с вх. № 94П-00-382/14.09.2016г. Твърди се, че с обжалваното удостоверение не е уважено искането на жалбоподателя за издаване на удостоверение за съпруг/а и родствени връзки на прабаба му М.С.П. с включване на роднини по права и съребрена линия до шеста степен. Вместо това в удостоверението е включена информация само за най – близките по степен роднини по права и съребрена линия. Твърди се, че отказът да бъдат включени останалите роднини по права и съребрена линия до шеста степен противоречи на разпоредбата на чл.15, ал.4 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, която позволява в удостоверението да се включват и роднини от друга степен, когато това е поискано от заявителя. Оспорват се мотивите на административния орган, обективирани в последващо писмо до жалбоподателя, че като администратор на лични данни има задължението да защитава личните данни на физическите лица и по негова преценка не е предоставена информацията за по –далечните по степен роднини. В подкрепа се сочи становище на КЗЛД, дадено по повод на заявлението на жалбоподателя, в което изрично е посочено, че искането му е допустимо, като длъжностното лице носи отговорност при отказ да предостави исканите данни. Твърди се, че разпоредбата на чл.15, ал.4 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012г. няма пожелателен характер и след като жалбоподателят е поискал издаване на удостоверение за съпруг/а и родствени връзки на М.С.П. в качеството си на неин законен наследник, административният орган не е имал право да му откаже издаването на такова в поискания от него обем и съдържание. Иска се съдът да отмени отказа и да върне преписката на административния орган, като го задължи да издаде ново удостоверение за родствени връзки на М.С.П., в което да бъдат включени роднините по права и съребрена линия до шеста степен така, както е поискано в заявлението на жалбоподателя.               

           Ответникът – длъжностното лице по гражданско състояние – старши експерт в Дирекция „ГРОН“ при община - Добрич, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че разпоредбата на чл.15, ал.4 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012г. няма задължителен характер и преценката дали да предостави информация или да откаже е на длъжностното лице по гражданското състояние, към което е отправено искането.                                               

           Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и съобрази становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

           Жалбата е подадена в срок и от легитимирано лице, по чието искане е започнало административното производство. Въпреки че длъжностното лице по гражданското състояние е издало удостоверение за съпруг/а и родствени връзки по искането на жалбоподателя, за него е налице правен интерес от оспорване на това удостоверение дотолкова, доколкото искането му не е удовлетворено в цялост. Предоставянето на информация в непълен обем съставлява само привидно произнасяне по искането, а по същество е равно на непроизнасяне по конкретното искане. Имплицитно съдържащият се в удостоверението отказ да бъдат включени и по-далечните по степен роднини по права и съребрена линия освен роднините по права линия от първа степен и роднините по съребрена линия от втора степен засяга безспорно правната сфера на жалбоподателя и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. С оглед на това жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество, е и основателна, макар и по други от изложените в нея съображения.    

           От данните по делото се установява, че административното производство е започнало по искане с вх.№ 94П-00-382/14.09.2016г. до кмета на община Добрич, с което П.Е.Ц. е поискал да му бъде издадено удостоверение за съпруг/а и родствени връзки за М.С.П., родена на *** г.  В т.4 от искането жалбоподателят изрично е отбелязал, че на основание чл.15, ал.4 от Наредба № РД-02-20-6 иска в удостоверението да бъдат включени потомците на лицето по права и съребрена линия до шеста степен. Към искането са приложени удостоверение за наследници на М.С.П. с изх. № 65 от 28.06.2016г., издадено от община Добрич, съгласно което Ц. се явява неин наследник по закон (правнук), акт за смърт на лицето Стоян Петков Станчев (баща на М.П.) и списък с роднините на М.С.П.. По повод на това искане, както и на още няколко искания на Ц.,*** е поискала съдействие от Комисията за защита на личните данни, която е излязла със становище с рег.№ П-7348/14.10.16г. от 31.01.2017г., че е налице условие по чл.4, ал.1, т.7 от ЗЗЛД за допустимо обработване чрез предоставяне на лични данни (удостоверение за съпруг/а и родствени връзки) от длъжностното лице по гражданското състояние в община Добрич. След произнасянето на КЗЛД е издадено оспореното удостоверение за съпруг/а и родствени връзки за М.С.П. с изх. № 94П-00-382/15.02.2017г., в което са посочени само най-близките по степен роднини по права низходяща и възходяща линия (деца и родители – роднини по права линия от първа степен) и по съребрена линия (братя и сестри – роднини по съребрена линия от втора степен). Удостоверението е подписано от служител на общинска администрация – Добрич - старши експерт С.И., на която е възложено да изпълнява функциите на длъжностно лице по гражданското състояние при община Добрич съгласно заповед № 7/ 05.01.2017г. на кмета на община град Добрич (л.42 от делото). По повод на допълнително запитване на жалбоподателя с рег. № 94П-00-65/17.02.2017г. директорът на Дирекция “ГРОН” при община Добрич е отговорил, че съгласно становището на КЗЛД  преценката/решението дали да се предостави информация и в какъв обем да е тя или да се откаже такава е на органа, към когото е отправено искането, а именно длъжностното лице по гражданското състояние. В искането на жалбоподателя попадат редица лица, в т.ч. и непълнолетни такива, чиито лични данни (трите имена, ЕГН и родствени връзки) следва да бъдат вписани в удостоверението за съпруг/а и родствени връзки. Спазвайки разпоредбите на ЗЗЛД, община Добрич в качеството си на администратор на лични данни има задължение да защитава правата на физическите лица при обработването на личните им данни, да гарантира неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните, с оглед на което длъжностното лице по гражданското състояние е преценило, че така предоставената информация е в допустимия от закона вид и обем. В отговор на това писмо жалбоподателят е подал жалба срещу издаденото удостоверение за съпруг/а и родствени връзки от 15.02.2017г., приемайки, че е налице отказ за уважаване на искането му.                                       

           Въз основа на така установената по делото фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна:                                       

           Предмет на процесното заявление за извършване на административна услуга по смисъла на § 8 от АПК е издаването на удостоверение за съпруг/а и родствени връзки по реда на чл.24, ал.2 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР). Няма спор по делото, че жалбоподателят е поискал издаване на удостоверение за съпруг/а и родствени връзки за прабаба си М.С.П. с включване на роднини по права и съребрена линия до шеста степен на основание чл.15, ал.4 от Наредба № РД-02-20-6/24.02.2012г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, докато длъжностното лице му е издало удостоверение за съпруг/а и родствени връзки само за най-близките по степен роднини на лицето по права и съребрена линия на основание чл.15, ал.2 от същата наредба, с което на практика се е отклонило от подаденото искане и е отказало да го уважи в неговия пълен обем. Следователно налице е привидно позитивен акт, който съдържа в себе си отказ за удовлетворяване на цялото искане на жалбоподателя. Отказът за издаване на документ, удостоверяващ факти с правно значение, какъвто безспорно е удостоверението за съпруг/а и родствени връзки, е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.3 от АПК, защитата срещу който се осъществява по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.107 от ЗГР.

            Съгласно чл.2, ал.1 от Наредба № РД-02-20-6/24.02.2012г. удостоверения въз основа на регистъра на населението се издават от кмета на общината, на района или на кметството или от определени от тях длъжностни лица от общинската администрация. Вписването в регистрите на населението се извършва в общините по постоянния адрес на физическите лица (чл.4, ал.2 от ЗГР), поради което компетентен да се произнесе по искане за издаване на удостоверение за съпруг/а и родствени връзки на починало лице е кметът по последното му местожителство,*** съгласно приложеното по делото удостоверение за наследници на М.С.П.. Съгласно чл.44, ал.1, т.14 от ЗМСМА, във вр. чл.4, ал.3 и чл.35, ал.3 от ЗГР кметът на общината е длъжностно лице по гражданското състояние на територията на общината, като той може да възлага тази функция с писмена заповед на други длъжностни лица от общинската администрация. От представената по делото заповед № 7/05.01.2017г. е видно, че кметът на община – Добрич е възложил на С.И. - старши експерт в общинска администрация – Добрич функциите на длъжностно лице по гражданско състояние, поради което оспореното удостоверение – отказ изхожда от компетентен административен орган.            

            Същото обаче е издадено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Отказът за издаване на искания документ следва да отговаря на изискванията на чл.59 от АПК, които в случая не са изпълнени. От оспореното удостоверение не става ясно какви са конкретните фактически и правни основания на административния орган да не удовлетвори искането на жалбоподателя в неговата цялост и е недопустимо в хода на съдебното производство да се излагат съображения за това. Приложеното към административната преписка писмо на директора на дирекция “ГРОН” при община – Добрич не може да замести мотивите на административния акт, тъй като не изхожда от същия или помощен на него административен орган. Действително директорът на Дирекция “ГРОН” при община – Добрич също е овластен с правомощията на длъжностно лице по гражданското състояние по силата на горепосочената писмена заповед на кмета на общината, но той е различен административен орган от този, който е издал оспореното удостоверение за родствени връзки, и неговото становище не е част от административната преписка, обективираща мотивите за постановения отказ. Липсата на мотиви, от които да са видни съображенията за взетото решение от административния орган, поставя в невъзможност съда да осъществи контрол върху законосъобразността на издадения административен акт. При това положение оспореното удостоверение съставлява незаконосъобразен административен акт, постановен в нарушение на изискванията за форма и съдържание, което е абсолютно основание за неговата отмяна, без да се разглежда спора по същество.

         По тези съображения жалбата се явява основателна и следва да се уважи, като се отмени обективираният в оспореното удостоверение отказ за издаване на удостоверение за роднински връзки по права и съребрена линия до шеста степен, и тъй като въпросът не позволява решаването му от съда, преписката следва да се върне на административния орган за ново произнасяне при спазване на изискванията на чл.59, ал.1 и ал.2 от АПК.

            При новото разглеждане на искането следва да се вземе предвид, че всяко физическо или юридическо лице може да поиска извършването на административна услуга, съответно издаването на документ, който е от значение за удостоверяване, признаване, предявяване, упражняване или погасяване на негови права и задължения. Безспорно разпоредбата на чл.15, ал.4 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012г. дава възможност да се издаде удостоверение за съпруг/а и родствени връзки и за по-далечни по степен роднини по права и съребрена линия, извън тези по чл.15, ал.2 от същата наредба, когато това е поискано от заявителя, но предоставянето на такива данни на физически лица се извършва при наличието на условията по чл.106, ал.1, т.1 от ЗГР, във вр. чл.4, ал.1, т.7 от ЗЗЛД – когато данните са от значение за възникване, съществуване, изменение или прекратяване на техни законни права и интереси. Съгласно чл.15, ал.1 от Наредба № РД-02-20-6/24.04.2012г. удостоверението за съпруг/а и родствени връзки се издава за доказване на семейно положение и съществуващо родство по права и съребрена линия. Родството е в основата на семейните и наследствените правоотношения и има най-голямо значение за съществуването и упражняването на субективното право на наследяване. В случая жалбоподателят обосновава необходимостта си от издаване на исканото удостоверение по чл.15, ал.4 от Наредба № РД-02-20-6/24.04.2012г., като се позовава най - общо на разпоредбите на чл.8, ал.4 от ЗН, както и на чл.7, ал.2 от СК, но в тези разпоредби най-далечното по степен родство по съребрена линия е от шеста степен, а в чл.7, ал.2 от СК – от четвърта степен, докато в приложения към заявлението списък, в който са декларирани известните на заявителя роднини по права и съребрена линия на починалото лице, са включени лица (братовчеди на М.С.П. и деца на нейни братовчеди), които се явяват роднини по съребрена линия от 7 и дори от 9 степен на родство с жалбоподателя и нямат никакво отношение нито към хипотезата на чл.8, ал.4 от ЗН, нито към тази на чл.7, ал.2 от СК. Освен това разпоредбата на чл.8, ал.4 от ЗН е приложима само по отношение на наследства, които са открити след влизане в сила на ЗИДЗН (ДВ, бр.60/1992г.), което означава, че роднините по съребрена линия до шеста степен (наследниците от четвърти ред) се призовават към наследяване (в случай, че наследодателят няма наследници от първи, втори и трети ред) само ако наследството е открито след 28.07.1992г., но не и преди това, както е при по-голямата част от посочените в списъка роднини по съребрена линия на прабабата на жалбоподателя. Всички тези обстоятелства следва да бъдат съобразени от административния орган при разглеждане на искането, за да може обемът на предоставените данни да съответства на целите, за които те се предоставят, като наличието на законови основания за предоставяне на данните трябва да е израз на необходимостта от реализиране на законни интереси на лицето, на което се разкриват данните.                 

 Страните не са претендирали разноски, поради което и съдът не се произнася по дължимостта им.   

           Водим от изложеното, както и на основание чл.172, ал.2, във вр. чл.173, ал.2 от АПК, Административният съд

 

                                                   Р   Е   Ш   И  :

 

           ОТМЕНЯ обективираният в удостоверение за съпруг/а и родствени връзки с изх. № 94П-00-382/15.02.2017г., издадено от длъжностно лице по гражданско състояние, старши експерт в Дирекция “ГРОН” при община Добрич – С.И., отказ по заявление с вх. № 94П-00-382/14.09.2016г., подадено от П.Е.Ц. *** с ЕГН **********, с искане за издаване на удостоверение за съпруг/а и родствени връзки на М.С.П. с включване на роднини по права и съребрена линия до шеста степен.  

           ИЗПРАЩА делото като преписка на длъжностното лице по гражданското състояние при община – Добрич за ново произнасяне по искането при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите към решението.             

           РЕШЕНИЕТО може да се оспорва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                     Административен съдия: