Р Е Ш Е Н И Е

 

183/ 10.05.2017г., град Добрич

 

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Добрички административен съд, в публично заседание на двадесет и пети април, две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА ВИТАНОВА

                                                        ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА

                                                                          ТЕОДОРА МИЛЕВА

 

при участието на секретаря В.С. и прокурора при Окръжна прокуратура гр.Добрич Милена Любенова, разгледа докладваното от съдия Т. Милева к.адм.д.№ 114 по описа на съда за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава ХІІ от АПК във връзка с чл. 63, ал.1 от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на „****“ ЕООД гр. Добрич, подадена чрез адв.М.П.-ДАК, срещу решение № 11/16.01.2017г., постановено по нахд № 1526/2016г. по описа на РС гр.Добрич, с което е потвърдено, издаденото срещу дружеството-касатор, наказателно постановление на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Добрич.

В касационната жалба са изложени твърдения за незаконосъобразност на съдебното решение, поради противоречие с материалния закон - касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Твърди се, че решението било постановено при непълно изясняване на фактическата обстановка. Съдът не бил взел предвид причините, които са довели до ненавременното изпълнение на предписанията на проверяващите органи, установени с показанията на свидетеля Парушев. Изразено е становище, че за работника не са настъпили вредни пос****ци и вместо издаване на наказателно постановление наказващият орган следвало да приложи чл.28 от ЗАНН. Направено е искане решението и потвърденото с него наказателно постановление да бъдат отменени като незаконосъобразни.

Ответникът, Дирекция „Инспекция по труда“ Добрич, редовно призована, не изразява становище по жалбата.

 Представителят на Окръжна прокуратура – Добрич счита, че жалбата е неоснователна, поради което и решението на районния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Административен съд - Добрич, като обсъди събраните от районния съд доказателства, мотивите на първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните и след като извърши служебна проверка, съгл. чл. 218, ал.1 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК и е процесуално допустима.

Производството пред районния съд е образувано по жалба на „****“ ЕООД гр. Добрич, представлявано от управителя Н.М.П. срещу наказателно постановление № 08-0802960/006 от 14.01.2016г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ –Добрич, с което на дружеството, в качеството му на работодател, за нарушение на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда, изразяващо се в неизпълнение на дадено с протокол № ПР039595/30.09.2015г. предписание по т.8 в срок до 12.10.2015г. да предаде трудовата книжка на ****,  е наложена "имуществена санкция" в размер на 100 лв., по реда на чл.415в, ал.1 от КТ, след извършена преценка, че нарушението е маловажно.

С оспореното решение № 11/16.01.2017г., постановено по нахд № 1526/2016г. Добричкият районен съд е потвърдил наказателното постановление.

Настоящата инстанция изцяло споделя изложеното в мотивите на оспореното решение. Същото не страда от пороци, обосноваващи неговата отмяна. Районен съд – Добрич е събрал всички относими към спора доказателства и е обсъдил всички направени от жалбоподателя възражения. Извършена е цялостна проверка на издадените в хода на административно-наказателно производство акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление. Не са констатирани допуснати съществени процесуални нарушения на правилата по ЗАНН. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка съдът е формирал и правните си изводи. Аргументирана и правилна е и извършената от съда преценка на  установените по делото факти във връзка с твърденията на представляващия дружеството, че бившата работничка многократно е била търсена по телефона.. Административният съд изцяло споделя изразеното в мотивите на решението становище, че представляващият дружеството-работодател не е представил безспорни доказателства за твърденията си, че е предприел своевременни действия, целящи да изпълнят даденото му предписание. Действително по делото липсват данни, че работодателят е търсил работника на адреса, на който той пребивава и който му е бил известен, за да връчи заповедта за прекратяване на трудовия договор. Задължението на работодателя се е изразявало в това надлежно да уведоми бившата си работничка, че следва да й върне трудовата книжка и да докаже, че го е извършил, както правилно е отбелязал в мотивите си въззивния съд, а не да я принуди да се яви в офиса на дружеството, с каквато правна възможност не разполага. Видно от уведомително писмо, издадено от дружеството-работодател до ****, това задължение е изпълнено едва на 18.12.2015г., след последващите проверки на контролните органи. На 23.12.2015г. уведомлението е връчено с известие за доставяне и получено от адресата на адреса, известен на работодателя. Липсват писмени удостоверявания, извършени от служителите в дружеството, че на определена дата **** е била търсена и уведомявана по телефона  за необходимостта да се яви лично да й бъде връчена трудовата книжка. За това контролните органи при проверките на 15 и 18 декември 2015г. не са имали основания да приемат, че предписанието е било изпълнено.

Неоснователно е възражението, че поради маловажност на извършеното нарушение е следвало да се приложи чл.28 от ЗАНН. Специалният състав по чл.415в, ал.1 от Кодекса на труда изключва приложимостта на общата разпоредба на чл.28 от ЗАНН. „Маловажните“ нарушения, установени по Кодекса на труда, съгласно чл.415в, ал.1 КТ имат два основни признака: нарушението да е отстранимо веднага след установяването му и от него да не са настъпили вреди пос****ци за работниците и служителите. Затова в тези случаи не е предвидено освобождаване от административно-наказателна отговорност по реда на чл.28 от ЗАНН.

По тези съображения касационният състав счита, че районният съд се е произнесъл с правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Така мотивиран на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд Добрич

 

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 11/16.01.2017г., постановено по нахд № 1526/2016г. по описа на Районен съд – Добрич.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:1.

                                                                                2.