Р  Е Ш Е Н И Е

218

гр.Добрич, 26.05.2017 год.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

          Добричкият  административен съд, в публично  съдебно заседание на двадесет и седми април,през  две хиляди и седемнадесета година  ІІІ състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МИЛЕНА МАРКОВА - ГЕОРГИЕВА

 

при участието на секретаря М.М., разгледа докладваното от  съдия Георгиева административно дело № 113 по описа на съда за 2017 год., за да се произнесе  и взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК,във връзка с чл.118, ал.1 от Кодекса за социалното осигуряване  /КСО/.

          Образувано е по жалба от Г.Д.К. с ЕГН ********** ***, подадена чрез мл. адв. К.Д., срещу решение № 4/ 17.02. 2017г. на  Директора на ТП на НОИ град Добрич,с което е отхвърлена жалбата й срещу разпореждане № ********** от 21.12.2016г. на  Ръководител ПО при ТП на НОИ Добрич.

          С цитираното разпореждане, считано от  29.03.2016г. на жалбоподателката  е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст пожизнено.Със същото разпореждане, на основание чл.95,ал.1,т.4 от КСО е спряна личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване,считано от 14.07.2016г. 

          Решението се оспорва като неправилно,незаконосъобразно,необосновано и постановено в нарушение на процесуалните норми.Административният орган неправилно е приложил разпоредбата на чл.74,ал.4 от КСО съобразно която, пенсия за инвалидност поради общо заболяване не се допуска,възобновява или възстановява на лица,на които им е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.Настоява се,че в случая следва да се приложи разпоредбата на чл.101,ал.1,т.2 от КСО,която дава възможност на лицето да избере една от двете пенсии.В случая размерът на пенсията за инвалидност е с 69,87 лева повече от пенсията за осигурителен стаж и възраст и е по-благоприятна. Иска се отмяна на атакувания акт, като преписката се върне на административния орган за ново произнасяне при спазване на закона. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.В съдебно заседание , редовно призована, жалбоподателката не се явява и представлява.

          Ответникът се представлява от юрисконсулт Ц., която оспорва жалбата.Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

          От данните по административната преписка е видно, че с разпореждане № **********/21.12.2016г. на  Ръководител ПО при ТП на НОИ Добрич,  на Г.  К. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст пожизнено, считано от 29.03.2016 г. в размер на 465 лева. Със същото разпореждане, на основание чл. 95,ал.1,т.4 от КСО е спряна личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 14.07.2016г. Личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване е отпусната с разпореждане № ********** от 24.08.2016г. в размер на 185 лева, считано от 14.07.2016г., а с разпореждане  от 03.11.2016г. размерът е изменен на 529,66 лева.

           Разпореждане № **********/21.12.2016г. на  Ръководител ПО при ТП на НОИ Добрич е обжалвано по административен ред пред Директора на ТП на НОИ - Добрич, който с решение № 4/17.02.2017 г. е отхвърлил жалбата на Г.К.. За да постанови този резултат, решаващият орган е приел, че в случая на жалбоподателката е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст пожизнено, считано от 31.03.2016г.,тъй като считано от тази дата тя е придобила правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, а заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечния срок от датата на придобиване.Пенсията за инвалидност е отпусната с разпореждане,по по-рано подадена заявление, същата е отпусната считано от 14.07.2016г. т.е., след датата, от която е отпусната личната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Въз основа на приетото и описано в решението, Директорът е направил извод,че в случая е приложима разпоредбата на чл.74,ал.4 от КСО съобразно която,“пенсия за инвалидност поради общо заболяване не се отпуска,възобновява или възстановява на лица,на които е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст“. Предвид това правилно личната пенсия за инвалидност е  спряна с разпореждането, с което е отпусната личната пенсия за осигурителен стаж и възраст.

           Срещу това решение е сезиран административния съд. Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

           Оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са издадени от компетентните за това органи, в предписаната от закона форма,при спазване на административно - производствените правила. Същите са фактически и правно мотивирани и  са издадени при точно прилагане на материалния закон.

           По делото няма спор по фактите. Спорът по делото се свежда до това,коя пенсия и в какъв размер следва да получава жалбоподателката.

           Съгласно чл. 101,ал.1, т.2 от КСО,не могат да се получават едновременно  лична или наследствена пенсия за осигурителен стаж и възраст с лична или наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Следователно, жалбоподателката може да получава само една от отпуснатите й пенсии,но тя няма право да избере коя от двете да получава. Такова право  е регламентирано в чл. 101,ал.1,т.3а,съгласно която, при право на повече от една пенсия се получава по избор една от пенсиите в пълен размер и 50 на сто от останалите.След като няма право да избира коя пенсия да получава,то по силата на чл.95,ал.1,т.4 от КСО,  пенсията се спира, когато не се следва нейното изплащане на основание чл.101.

           Безспорно в случая е  установено, че на жалбоподателката е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст пожизнено, считано от 29.03.2016г.  Безспорно е и това, че  пенсията  за инвалидност поради общо заболяване е отпусната с начална дата 14.07.2016 г., поради което законосъобразно същата е спряна на основание чл.95, ал.1,т.4 от КСО.Пенсионният орган е приложил правилно материалният закон, тъй като е спрял пенсията за инвалидност от датата на отпускането й. Касае се за акт на обвързана компетентност, при постановяването на който административният орган не разполага с право на избор и при наличие на предвидените в закона предпоставки е длъжен да спре пенсията.

          Предвид изложеното, оспорените актове (разпореждане и решение) са правилни и законосъобразни, постановени в съответствие с материалния закон и релевантните за спорното право юридически факти, поради което жалбата срещу тях следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

          С оглед изхода по делото,на жалбоподателката не се следват разноски по делото, поради което съдът не се произнася по дължимостта им. Ответникът е претендирал разноски, поради което съдът следва да възложи същите на жалбоподателя,като определя 100 лева за юрисконсултско възнаграждение на основание чл.24 от Наредбата за заплащането на правна помощ,във връзка с чл.78,ал.8 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК.

          Така мотивиран,  както и на основание чл. 72, ал.2 от АПК, съ

 

Р Е Ш И :

 

            ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Д.К. с ЕГН ********** ***, срещу решение № 4/ 17.02. 2017г. на  Директора на ТП на НОИ град Добрич,с което е отхвърлена жалбата й срещу разпореждане № ********** от 21.12.2016г. на  Ръководител ПО при ТП на НОИ Добрич.

           ОСЪЖДА Г.Д.К. с ЕГН ********** ***, да заплати на ТП на НОИ град Добрич, 100 лева юрисконсултско възнаграждение.

           РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на РБългария в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                  Административен  съдия: