Р Е Ш Е Н И Е

 

215

 

гр. Добрич , 26.05.2017год.

 

В    И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

          Административен съд - Добрич, в публично заседание на двадесет и седми април, две хиляди и седемнадесета година, ІV-ти състав:

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Нели Каменска

при участието на секретаря С.К. разгледа докладваното от председателя административно дело № 111 по описа на съда за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.156 и сл. и чл.129, ал.7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл. 9б и чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ и чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с § 2 от ДР на ДОПК.

          Образувано е по жалба на „Апогей“ ЕООД, ЕИК 124603659, със седалище и адрес на управление в гр.Добрич, ул.”Еделвайс“ № 1, вх.Б, ап.11, представлявано от Д.П.Ж. срещу решение № РОПВ-1/11.01.2017г. за отказ за прихващане или възстановяване, издадено от старши инспектор в Дирекция „Местни данъци и такси“ (МДТ) при Община град Добрич, изцяло потвърдено с решение № 70-00-207/10.02.2017г. на кмета на Община гр.Добрич, с което е отказано възстановяване на данък върху превозно средство в размер на 1000 лв. за периода от 01.07.2007г.-30.06.2008г.

В жалбата са изложени оплаквания, че отказът да се възстанови данък върху превозно средство в посочените времеви период и размер е незаконосъобразен, постановен в нарушения на процесуалния и материалния закон. По съществото на спора се излагат само твърдения за нарушаване на материалния закон. Оспорва се становището на ответника, че отказът за възстановяване е постановен в съответствие с правилото по чл.174 от ДОПК и че съгласно чл.129, ал.1 от ДОПК, е изтекъл пет годишният давностен срок за подаване на искането за прихващане или възстановяване, считано от възникване на основанието за възстановяване. Според жалбоподателя основанието за възстановяване е възникнало в момента на коригиране от органа по приходите на допуснатата техническа грешка при обработка на данните, посочени от него в декларацията по чл.54 от ЗМДТ, а именно с решение № 70-00-1784/18.10.2016г. на директора на Дирекция „МДТ“ при Община гр.Добрич и подаденото на 20.12.2016г. искане за възстановяване с вх. № 70-00-1259, било направено в законния срок. По тези съображения, поддържани в съдебно заседание от процесуалния представител на дружеството, адв. Е.Т., жалбоподателят моли решението, с което е постановен отказ да бъде отменено с произтичащите от това правни последици. Претендира присъждане на разноските по делото.

Ответникът, Йордан Йорданов - кмет община Добрич, представляван от Георги Ковачев – служител в общината с юридическо образование и придобита юридическа правоспособност, оспорва изцяло подадената жалба и поддържа изразеното в оспореното решение становище, че основанието за възстановяване на данък върху превозните средства за 2008г. е възникнало на 01.01.2009г. и е изтекло на 01.01.2014г., а искането за възстановяване не било подадено в този срок. По тези съображения счета, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с твърденията и възраженията на страните съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Оспореният акт, с който е постановен отказ за възстановяване на данък за превозно средство, е издаден в отговор на подадено от законния представител на „Апогей“ ЕООД до Община град Добрич искане с вх. № 70-00-2159/20.12.2016г. за възстановяване на недължимо внесената сума от 1000 лв., представляваща платен данък за превозно средство – товарен автомобил, марка „Нисан“, с рег. № хххххх за 2007г. и 2008г. В искането за възстановяване като фактическо основание са посочени решение № 70-00-1784/18.10.2016г. и приходна квитанция за сумата от 1000лв. с № 5803042877/07.12.2012г.

Установява се, че с решение № 70-00-1784/18.10.2016г., издадено от директора на Дирекция „МДТ“ при Община град Добрич в производство по чл.155 от ДОПК, по жалба на „Апогей“ ЕООД е изменен АУЗ по чл.107, ал.3 от ДОПК с № 107-179/11.07.2016г., с който са установени задължения на дружеството за данък върху същото превозно средство - марка „Нисан“, с рег. № хххххх, рама № 0168629, за периода от 01.01.2013г.- 30.06.2016г.

Видно от данните по преписката, горепосоченото решение от 18.10.2016г. на директора на Дирекция „МДТ“ е послужило като основание за искането за възстановаване на платен данък върху превозно средство. С решението, упражнявайки административния контрол за законосъобразност, директорът на Дирекция „МДТ“ при Община град Добрич е изменил обжалвания акт по отношение размера на дължимия данък ПС, който е намалил на 47, 27 лв. за процесния период от 01.01.2013г. до 30.06.2016г. В мотивите на решението е прието, че данъкът неправилно бил определен в размерите за лек автомобил, което се дължало на техническа грешка при обработка на данните в декларацията по чл.54 от ЗМДТ, подадена на 14.09.2007г.  Грешката била в това, че процесното МПС било въведено при обработка на данните в декларацията като лек автомобил, вместо като товарен,  което било видно от представеното свидетелство за регистрация, част І, № 002393360.

Страните не оспорват обстоятелството, че още към момента на подаване на декларацията, 14.09.2007г.,  към нея деклараторът е приложил свидетелството за регистрация на декларираното МПС, от което е видно, че автомобилът е товарен.

Служител по приходите, Анна Ничева-старши инспектор в Дирекция „МДТ“ при Община град Добрич разгледал искането и постановил оспореното решение № РОПВ-1/11.01.2017г., с което отказал възстановяване на исканата сума. В мотивите на решението е прието, че на 07.12.2012г. с приходна квитанция № 5803042877 в касата на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община град Добрич била платена сумата от 1 000лв, с която се погасили начисленията за данък превозно средство за 2007г. в размер на 216,97 лв. плюс лихви за просрочие от 134,18 лв., както и начисленията за ДПС за 2008г. в размер на 433,94 лв. плюс лихвите от 214,91 лв. (сборът, от които е точно 1000 лв.) Преди това е посочено, че данъкът в този размер бил определен при въведените параметри за лек автомобил.

Като правно основание за отказа е цитирана нормата на чл.174 от ДОПК, според която не подлежат на връщане доброволно платени публични задължения, изпълнени след давностния срок и нормата на чл.129, ал.1 от ЗДОПК, според която  искането за възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичане на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието, освен ако в закон е предвидено друго.

Решението за отказа е съобщено на 13.01.2017г. и е оспореното от дружеството пред кмета на Община град Добрич на 23.01.2017г., в посочения от органа по приходите 14-дневен срок. Кметът на община град Добрич, в производство по чл.155 от ДОПК, е разгледал жалбата, изложил е мотиви, че тя е неоснователна и е издал решение № 70-00-207/10.02.2017г., с което е потвърдил изцяло решение № РОПВ-1/11.01.2017г. Решението на кмета е съобщено на жалбоподателя на 13.02.2017г. Жалбата му до съда е подадена на 21.02.2017г.

Жалбата е допустима. Решението, с което е потвърден оспорения акт е съобщено на 13.02.2017г., жалбата е постъпила в община град Добрич на 21.02.2017г., т.е. в законоустановения 14-дневен срок за обжалване по чл.156, ал.1 от ДОПК във връзка с чл.4, ал.1 от ЗМДТ. Жалбата изхожда от надлежна страна и е срещу акт, който подлежи на оспорване.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

При извършване на служебната проверка за законосъобразност по чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът установи, че оспореният отказ да се издаде акт за възстановяване, обективиран в решение № РОПВ-1/11.01.2017г. на Анна Ничева – старши инспектор в Дирекция“ Местни данъци и такси“ при Община град Добрич, е издаден от компетентен орган, в хода на проверка, извършена по реда на чл. 129, ал. 2, т. 2 от ДОПК. Кметът на общината, постановил решението, с което е потвърдил отказа да се издаде акт за възстановяване на данък върху превозното средство, е компетентен да се произнесе при обжалването по административен ред, тъй като съгласно чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ има правомощия на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК, а съгласно чл.129, ал.7 от ДОПК, актовете за прихващане и възстановяване, както и отказите да бъдат издадени такива, могат да се обжалват по реда за обжалване на ревизионните актове.

Отказът е мотивиран от фактическа и правна страна, но фактическите констатации на органа по приходите не съответстват на хипотезите на правните норми на чл.174 и чл.129, ал.1 от ДОПК, посочени като правно основание да се откаже възстановяване на платен данък върху процесното превозно средство, определен и внесен в недължим размер. Затова съдът намира, че отказът е постановен при съществени процесуални нарушения и в нарушение на материалния закон.

Отказът е издаден във връзка с искане вх. № 70-00-2159 от 20.12.2016г. на жалбоподателя, подадено на основание решение по чл.155 от ДОПК с изх. № 70-00-1748/18.10.2016г. на директора на Дирекция „МДТ“ при Община град Добрич. Няма данни решението да е обжалвано пред съда, затова съдът приема, че то е влязло в сила.

Страните не спорят, че е налице недължимо внесен данък на 07.12.2012г., за погасяване на данъчни задължения, определени за 2007г. и за 2008г. върху превозно средство – товарен автомобил, с марка НИСАН и с рег. № хххххх, собственост на жалбоподателя. Това е видно от мотивите на органа, изложени в решението му от 18.10.2016г., с което е изменен АУЗ, издаден по реда на чл.107, ал.3 от ДОПК.

 Спорът се свежда само до това, дали направеното от жалбоподателя искане за възстановяване на недължимо платен данък  за процесното МПС за 2007г. и 2008г. е в срока по чл.129, ал.1, изр.2 от ДОПК, според който искането за прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго.

Жалбоподателят счита, че основанието да иска възстановяване на недължимо платения данък е възникнало на 18.10.2016г. – момента на постановяване на решението на директора на Дирекция „МДТ“ при Община град Добрич(л.8-9), в мотивите на което се признава за допуснатата грешка от длъжностното лице при обработване на данъчната декларация и в резултат от това изменя обжалвания АУЗ, с който е определен ДПС за същия товарен автомобил, но за следващ данъчен период.

Ответникът, макар да признава, че през 2007г. длъжностното лице е обработило неправилно данните за товарния автомобил, подадени с декларацията по чл.54 от ЗМДТ, довели до неправилно начисляване и внасяне на  данък за 2007 и 2008г., счита, че основанието за възстановяване на недължимия данък е възникнало в годините, в които е начислен неправилно определения данък – през 2007г. и 2008г. Позовава се на съдебната практика, като цитира две съдебни решения, постановени по адм.д. № 5029/2015г. на ВАС и по адм.д. № 102/2016г. на АдмС- Пловдив. Цитираните решения касаят коренно различни случаи, с различна фактическа обстановка и различен по вид данък.

При така очертаният предмет на правния спор, съдът намира че оспореният акт е издаден при неправилно прилагане на чл.129, ал.1, изр.2 от ДОПК и следва да бъде отменен.

Погрешното прилагане и тълкуване на нормата на чл.129, ал.1, изр.2 от ДОПК се дължи на смесването на понятията „основание за плащане“ и „основание за възстановяване“ на вече платеното. Моментът на възникване на двете основания не съвпада и е различен. Основанието за плащане възниква от момента на определяне/начисляване на данъчните задължения, което става в годината, за която се дължат. Основанието за възстановяване на неправилно платени, в недължим размер задължения възникна най-рано от момента на тяхното плащане и след като данъчно задълженото лице, или служебно органът по приходите ( по арг. от чл.129, ал.1, изр.1) установи, че има определени и внесени недължими парични суми.

Ако за правилно се приеме становището на ответника, че основанието за възстановяване, по см. на чл.129, ал.1, изр.2 ДОПК, е възникнало заедно с основанието за плащане, т.е. още в момента на неправилното определяне размера на данъчните задължения през 2007г. и през 2008г., то това би означавало, че макар и изобщо задълженията да не са били погасени към този момент, данъчно задълженото лице е следвало да инициира образуване на производство по чл.129 и сл. от ДОПК за тяхното „възстановяване“, т.е. да иска връщане на нещо, което не е дало. Нито данъчно задълженото лице  би могло да иска възстановяване на суми, които още не е внесло, нито органът по приходите би могъл служебно на основание чл.129, ал.1 от ДОПК да възстанови с акт за възстановаване невнесени парични суми.

Затова съдът намира за неправилно становището на ответника, че основанието да се иска възстановяване на неправилно внесения данък е възникнало през 2007г. и през 2008г., към момента на възникване на основанието за плащане.

Въз основа на това неправилно становище, ответникът е достигнал до незаконосъобразния извод, че към датата на искането за възстановяване на неправилно внесените парични суми – 20.12.2016г. - петгодишният срок, считано от първи януари на годината, следваща годината на възникване на основанието, е изтекъл.

Основанието за възстановяване на недължимо събраните суми за данък „превозни средства“, съобразно нормата на чл.129, ал.1 от ДОПК, е възникнало на 18.10.2016г. -  моментът, в който директорът на Дирекция „МДТ“ при Община град Добрич, по повод произнасяне по жалба срещу АУЗ, установява, че поради допусната техническа грешка от длъжностното лице, обработвало данните, посочени в декларацията  на „Апогей“ ЕООД по чл.54 от ЗМДТ, са неправилно начислени данъци за 2007г. и 2008г. в размерите за лек автомобил, вместо за товарен.

Дори да се приеме, че основанието жалбоподателят да иска възстановяване на неправилно внесен данък е възникнало във възможно най-ранния момент, т.е. на датата, на която данъчните задължения за 2007г. и 2008г. са погасени с внасянето на сумата от 1000 лв. - 07.12.2012г.(с приходната квитанция с № 5803042877,л.19), считано от 01 януари 2013г., годината, следваща годината на плащането, към 20.12.2016г., датата на подаване на искането за възстановяване, срокът по чл.129, ал.1, изр.2 от ДОПК, не е изтекъл, тъй като са изминали 4 г. и 13 дни.

Позоваването на нормата на чл.174 от ДОПК в решението, с което е постановен отказ за възстановяване, е неправилно. Хипотезата на чл.174 ДОПК касае случаите, в които е изтекъл давностния срок за принудително събиране на публичните задължения, но независимо от това задълженото лице е платило задълженията си след срока. В настоящия случай неправилно определените данъци за превозното средство за 2007г. и 2008г. са платени през 2012г., т.е. в  рамките на давностния срок, а не доброволно и след изтичане на срока  за принудителното им събиране. Освен това нормата на чл.174 от ДОПК визира случаите на плащане след давностния срок на правилно и законосъобразно определени данъчни задължения, а не на погрешно определени такива.

Погрешната правна квалификация за постановяване на отказа за възстановяване представлява съществено процесуално нарушение, тъй като води до неяснота, какви са били действителните мотиви на органа да постанови отказ за възстановяване на недължимо платени задължения за данъци. Неясните и противоречиви мотиви на органа по приходите нарушават правото на защита на лицето, срещу което е издаден актът.   

По изложените мотиви оспореният административен акт следва да бъде отменен като незаконосъобразен на основание чл. 146, т.3 и т. 4 от АПК. При условията на чл. 173, ал. 2, предл. трето от АПК, делото като административна преписка, следва да се върне на компетентен орган по приходите в Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община град Добрич за ново произнасяне но искането за възстановяване на данък при спазване на дадените в настоящото решение задължителни указания по тълкуването на чл.129, ал.1, изр.2 от ДОПК.

Дружеството-жалбоподател е направило искане за присъждане на направените по делото разноски, поради което такива следва да му се присъдят на основание чл.143, ал.1 от АПК. Дружеството е направило разноски в размер на 300 лева -договорено и внесено адвокатско възнаграждение, видно от договор за правна защита и съдействие от 03.04.2017г. и 50 лв. държавна такса за образуване на делото.

Водим от горното и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК и 173, ал. 2 и чл. 174  от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ по жалба на „Апогей“ ЕООД РЕШЕНИЕ № РОПВ-1/11.01.2017г., издадено от А.Ничева-  старши инспектор в Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община град Добрич, изцяло потвърдено с решение № 70-00-207/10.02.2017г. на Й.Йорданов - кмет на Община гробрич, с което е отказано възстановяване на данък за 2007г. и 2008г. върху превозно средство – товарен автомобил, марка „Нисан“, с рег. № хххххх, рама № 0168629 и двигател № 25806415.

ВРЪЩА административната преписка на компетентен орган по приходите в Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община град Добрич за ново произнасяне по искане с  вх. № 70-00-2159/20.12.2016г. за възстановяване на данък, направено от „Апогей“ ЕООД, при спазване на дадените в настоящото решение задължителни указания по тълкуването на чл.129, ал.1, изр.2 от ДОПК.

ОПРЕДЕЛЯ 30-дневен срок за произнасяне по искането на „Апогей“ ЕООД с вх. № 70-00-2159/20.12.2016г., считано от датата на влизане в сила на настоящото решение.

ОСЪЖДА Община град Добрич да заплати на „Апогей“ ЕООД, ЕИК 124603659, със седалище и адрес на управление в гр.Добрич, представлявано от Д.П.Ж. сумата от 350 / триста и  петдесет / лева  разноски по делото за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд на РБ с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: