Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е



142 1
Добрич, 6. 04. 2017 год
.

 

 

Административен съд-Добрич, II-ри касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. Иванова

                                                         ЧЛЕНОВЕ:           Дарина Витанова

                                                                                       Нели Каменска

 

 

при секретаря В.С.  и с участието на прокурора Свилена Костова изслуша докладваното от съдията Д. Витанова касационно административно дело № 106/ 2017 год.

 

 

            Производството е по чл.208 и сл. от АПК.

            Образувано е по касационна жалба на К.Г.К. със съдебен адрес ***-1000, пл. “Света Неделя” № 16, ет. 4, офис 14 чрез адв. Кр. М. срещу решение № 5723/ 21. 12. 2016 год. по НАХД № 867 по описа на Районен съд, гр. Добрич за 2016 год., по силата на което е потвърдено наказателно постановление № 28-0000222/ 6. 06. 2016 год. на Началника на ОО “АА”, гр. Добрич, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 12Б, ал. 10 от ЗАвт Пр на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтПр е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1 500. 00 лв.

В жалбата е посочено, че е нарушено правото на защита на наказаното лице, тъй като връченото му копие от АУАН е нечетливо. Изтъква се, че жалбоподателят като шофьор на МПС, изпълняващ превоз за собствена сметка на “****” ЕООД не е субект на административно наказателна отговорност по чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтПр. Към момента на издаване на наказателното постановление “****” ЕООД притежава лиценз за обществен превоз на товари, което е още един аргумент за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление. Претендира се отмяна на решението на районния съд и отмяна на наказателното постановление. Твърдяните в жалбата нарушения съставляват касационни основания по см. на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.

            Ответникът по жалбата изразява становище за неоснователност на жалбата.

            Представителят на Окръжна прокуратура Добрич дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за потвърждаване решението на въззивния съд.

            Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

            За да се произнесе по съществото на жалбата, разгледана съгласно чл. 63 пр. посл. ЗАНН във вр. с чл. 218 АПК с оглед посочените касационни основания за отмяна, съдът съобрази следното:

            Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от К.Г.К. със съдебен адрес ***-1000, пл. “Света Неделя” № 16, ет. 4, офис 14 чрез адв. Кр. М. срещу наказателно постановление № 28-0000222/ 6. 06. 2016 год. на Началника на ОО “АА”, гр. Добрич, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 12Б, ал. 10 от ЗАвтПр на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтПр е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1 500. 00 лв.

Жалбата е отхвърлена и наказателното постановление е потвърдено изцяло.

В мотивите си районният съд е приел, че на 12. 05. 2016 год. около 10. 20 ч. по главен път гр. Силистра за гр. Добрич срещу Ловчанско ханче инспектори от ОО “Автомобилна администрация”-Добрич са извършили проверка на т.а. марка “Ман” от категория N3 с допустима максимална маса 18 тона с рег. № ****, управляван от жалбоподателя. В хода на проверката е установено, че автомобилът извършва превоз на товари за собствена сметка по маршрут Калипетрово-Водица. Жалбоподателят е представил заповед, издадена от управителя на “****” ЕООД за извършване на превоз за собствена сметка, заверено копие на трудов договор между жалбоподателя и търговското дружество, но не и лиценз за обществен превоз на товари, издаден на лицето, за чиято сметка се извършва превоза-“****” ЕООД. Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът е приел, че в качеството си на водач на МПС, извършващо превоз за собствена сметка на “****” ЕООД жалбоподателят е осъществил нарушение на чл.12Б, ал. 10 от ЗАвтПр и е наказателно отговорен по чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтПр. Съдът при преценка на въпроса извършено ли е вмененото нарушение е отчел обстоятелството, че към момента на извършване на превоза-12. 05. 2016 год.“****” ЕООД не е притежавал лиценз за извършване на обществен превоз на товари. Същият е издаден на 4. 07. 2016 год.  Въз основа на тези си изводи районният съд е потвърдил наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

Настоящият касационен състав счита, че решението на районния съд е правилно. Касационната инстанция напълно споделя изводите на районния съд за допуснато към 12. 05. 2016 год. нарушение при извършване на превоз за собствена сметка без издаден лиценз за обществен превоз на товари в полза на “****” ЕООД. Правилен е и извода на въззивния съд, че жалбоподателят е наказателно отговорен по чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтПр. Видно от текста на нормата,  задължено лице е водачът на МПС, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без издаден лиценз за тази дейност, независимо от факта, че лицензиант на обществен превоз на товари може да бъде само търговско дружество, в случая “****” ЕООД /арг. от чл. 7, ал. 2 от ЗАвтПр/. Неоснователен и е касационния аргумент, че тъй като към момента на издаване на наказателното постановление има издаден лиценз на “****” ЕООД наказателна отговорност не следва да се носи. Правно релевантен е фактът, взет предвид и от районния съд, че към момента на извършване на превоза дружеството не е притежавало изискуемия за процесния превоз лиценз. Неоснователно е и възражението за нарушено право на защита поради нечетливо копие на АУАН, връчено на жалбоподателя. Същият е упражнил своевременно правото си на защита, което е реализирал пълноценно както във въззивното, така и в касационното производство. Направените от касационния състав изводи налагат решението на въззивния съд да бъде потвърдено.

При извършената служебна проверка на валидността и допустимостта на съдебното решение съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК не бяха констатирани нарушения. Решението е постановено от законен състав при законосъобразно упражнено право на въззивна жалба и е съобразено с материалния закон.

Така мотивиран и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК съдът

 

 

                                           Р   Е   Ш   И   :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5723/ 21. 12. 2016 год. по НАХД № 867/ 2016 год. на Районен съд - Добрич.

 Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ :………………

                                   

                                                       

                                                        ЧЛЕНОВЕ : 1………………………………

 

                                                                                          2………………………………