Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

173 /28.04.2017г., град Добрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на двадесет и осми март през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КРАСИМИРА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

СИЛВИЯ САНДЕВА

 

ТЕОДОРА МИЛЕВА

 

При участието на прокурора РУМЯНА ЖЕЛЕВА и секретаря М.М. разгледа докладваното от съдия САНДЕВА к.адм.д. № 99/2017 год. по описа на АС – гр.Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК и е образувано по касационна жалба на К.С.К. с ЕГН ********** *** срещу решение № 21/20.01.2017г., постановено по н.а.х.д. № 979/2016г. по описа на Добричкия районен съд. Жалбоподателят счита, че решението е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Основните му възражения се свеждат до неправилна оценка на доказателствата по делото, неизясняване на фактическата обстановка по спора, необоснованост на мотивите на съда и необсъждане на хипотезата на чл.28 от ЗАНН. Иска отмяна на решението и постановяване на друго по същество, с което да се отмени обжалваното наказателно постановление.

Ответникът по касационната жалба не изразява становище по нея.  

Представителят на ДОП счита, че решението на ДРС е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.  

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.63, ал.1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения :

С обжалваното решение районният съд е потвърдил НП № 16-0851-000255/12.03.2016г. на началника на сектор “ПП” към ОДМВР - гр. Добрич, с което на касатора за нарушение по чл.50, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.2 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева; за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр. 1,2 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лева; за нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.181, т.1 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева, за това, че на 16.02.2016г. около 15:00 часа в град Добрич на бул. „Добруджа“, на кръстовището с ул. „ОП. Дим.Ковачев“ в посока център като водач на лек автомобил Форд Маверик с рег. № Y713XAS, с прикачено ремарке с рег. № ***, навлиза и преминава през кръстовището на червен сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим, отнема предимството на преминаващия през кръстовището на зелен сигнал на светофарната уредба и движещ се по ул. „ОП.Дим.Ковачев“ в посока ж.к. „Дружба“ лек автомобил с рег. № ***, като се сблъсква с него, от удара ремаркето се откача на място, а лек автомобил Форд Маверик продължава неконтролируемо да се поднася и блъска последователно паркирани пред заведение „Фесто“ в локалното платно на булеварда лек автомобил с рег.№ ТХ9238РХ и лек автомобил с рег.№ ***, не носи СУМПС и КТ и не е представил ППС на годишен технически преглед до 10.02.2016г.         

За да постанови този резултат, съдът е приел, че не са налице допуснати съществени процесуални нарушения, които да ограничават правото на защита на нарушителя, както и че вменените му три административни нарушения са безспорно доказани, поради което правилно и законосъобразно е бил санкциониран за тях с процесното НП. Изводите си за това съдът е изградил въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства и по-конкретно на показанията на разпитаните по делото свидетели М.К. (актосъставител), Т.Г. (свидетел по акта) и И.М. (вторият участник в ПТП), които е кредитирал като убедителни и съответстващи на останалия доказателствен материал по делото. От друга страна съдът не е кредитирал показанията на доведения от жалбоподателя свидетел (св.П.Н.), приемайки, че те са вътрешно противоречиви, нелогични в някои части и не кореспондират на останалите гласни доказателства. Съдът е акцентирал на презумптивната доказателствена сила на акта, като е подчертал, че той е редовен от формална страна и нарушителят не е възразил срещу него нито при съставянето и предявяването му, нито в тридневния законоустановен срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН. По отношение на нарушенията по пункт 2 и пункт 3 от НП районният съд е приел, че в хода на съдебното производство не са събрани данни, които да опровергаят презумпцията по чл.189, ал.2 от ЗДвП. Такива не са представени от жалбоподателя и от процесуалния му представител нито пред АНО, нито пред съда, като в жалбата бланкетно е посочено, че в тази си част НП е незаконосъобразно, без да се излагат конкретни възражения за това. Вземайки предвид, че презумптивната доказателствена сила на акта не е оборена, както и с оглед на факта, че в пледоарията си по същество защитата коментира единствено нарушението по пункт 1 от НП, без да прави възражения в останалата му част, съдът е счел, че тези две нарушения са доказани и безспорни установени от АНО. По отношение на наложените наказания районният съд е отчел, че те са в нормативноопределените фиксирани размери и не подлежат на преразглеждане от съда. Въз основа на тези свои изводи съдът е приел, че са налице всички релевантни за отговорността на нарушителя обстоятелства, поради което НП следва да бъде потвърдено.      

Така постановеното решение е правилно.    

Добричкият районен съд е установил правилно фактическата обстановка по спора, въз основа на която е направил законосъобразни и обосновани правни изводи, които съответстват на данните по делото и материалния закон. При извършената служебна проверка от касационната инстанция не се установяват допуснати процесуални нарушения при събирането и оценката на доказателствата, които да съставляват касационни отменителни основания. Вътрешното убеждение на съда е формирано при условията на непосредственост, след като са събрани и проверени при условията на НПК всички възможни и необходими доказателства относно релевантните по спора факти. Обстоятелството, че изводите на съда при преценката на фактите и доказателствата по делото не съвпадат с преценката на касатора не е основание да се приеме, че е налице необоснованост на решението.  

Неоснователно е възражението в касационната жалба, че съдът е допуснал съществени процесуални нарушения при оценката на доказателствата, като е кредитирал изцяло показанията на актосъставителя, свидетеля по акта и другия участник в ПТП, а е пренебрегнал показанията на доведения от жалбоподателя свидетел. Право на инстанцията по същество е да кредитира едни доказателствени източници за сметка на други, като единственото изискване към нея е да мотивира избора си. Касационната инстанция не проверява този извод, а само дали той е обоснован. В случая това е точно така, тъй като в мотивите към решението е обосновано обстойно и аргументирано защо не се приемат показанията на свидетеля на защитата и защо се приемат показанията на останалата група свидетели. За да кредитира показанията на полицейските служители, районният съд е направил сериозен и задълбочен анализ на всички доказателства по делото съобразно тяхната логична последователност и взаимовръзка, като правилно и законосъобразно е преценил, че те са обективни, логични, последователни и се подкрепят от останалите доказателства по делото. Действително актосъставителят и свидетелят по акта не са присъствали на инцидента и не са възприели лично механизма на ПТП, но показанията им се основават на обясненията на участниците в ПТП, на информацията, събрана от очевидци на сблъсъка и от видеозаписите от охранителните камери на намиращото се в близост до кръстовището заведение, както и на извършения оглед на място непосредствено след катастрофата. Придобитият професионален опит и знания в разкриване на ПТП и причините за възникването им са позволили на полицейските органи да направят обективна и точна преценка на случилото се, независимо от това, че не са присъствали на местопроизшествието, поради което правилно и законосъобразно районният съд е кредитирал показанията им и това не е в противоречие с принципа на разкриване на обективната истина.    

Не може да се сподели касационният довод, че не са налице доказателства, които да потвърдят какво е било конкретното поведение на двамата участници в ПТП, както и че не е ясно въз основа на какви доказателства наказващият орган е стигнал до извода, че именно касаторът е виновен за възникналия инцидент, защото от показанията на полицейските органи и другия участник в ПТП се установяват по безспорен и категоричен начин механизмът и причините за катастрофата. Правилно и законосъобразно районният съд се е позовал на презумптивната доказателствена сила на акта, като е отчел обстоятелството, че нито при съставянето на акта, нито в срока по чл.44, ал.3 от ЗАНН жалбоподателят не е възразил срещу отразените в него фактически констатации. Едва във въззивната си жалба, а след това и в касационната си жалба К. е изложил общи оплаквания, че нарушението по чл.50, ал.1 от ЗДвП не е доказано по безспорен начин, но не е оспорил нито едно от конкретните фактически обстоятелства, съдържащи се в акта и НП, което представлява израз на защитна позиция и правилно е отхвърлено от съда.   

По отношение на нарушенията по пункт 2 и пункт 3 от НП правилно и законосъобразно районният съд е приел, че те са доказани и обективно установени от АНО, след като жалбоподателят не е изложил конкретни възражения, нито е ангажирал годни доказателства срещу тях. Касационните оплаквания срещу тази част на решението са само бланкетни, поради което съдът счита, че не следва да ги обсъжда.    

Колкото до възражението в касационната жалба, че нито наказващият орган, нито районният съд са преценили дали са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН, следва да се подчертае, че тежестта на нарушението (преминаване на червен сигнал на светофарната уредба, вторият участник в ПТП е пострадал и има прорезна рана на главата) и наличието на причинени материални щети върху три автомобила изключва всякаква възможност за квалифициране на деянието като маловажен случай на административно нарушение, поради което необсъждането на хипотезата на чл.28 от ЗАНН в мотивите към решението не е такова нарушение на закона, което да обуславя неговата незаконосъобразност.

С оглед на изложеното, касационната инстанция счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон. Не са налице касационни отменителни основания по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, поради което същото следва да бъде оставено в сила при условията на чл.221, ал.2 от АПК.

Водим от горното, Административният съд  

                                   

Р   Е   Ш   И  :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 21/20.01.2017г., постановено по н.а.х.д. № 979/2016г. по описа на Районен съд – Добрич.      

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: