Р Е Ш Е Н И Е

 

 152 /07.04.2017г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

        ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание проведено на двадесет и осми март две хиляди и седемнадесета година в състав :

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА

                                                        ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ САНДЕВА

                                                                            ТЕОДОРА МИЛЕВА

 

        при участието на прокурора РУМЯНА ЖЕЛЕВА и секретаря М.М., разгледа докладваното от съдия Сандева КАД № 98/2017г. по описа на ДАС и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

        Производството е по реда на Глава ХІІ от АПК.

        С решение № 1 от 04.01.2017г., постановено по н.а.х.д. № 315/2016г., Каварненският районен съд е потвърдил наказателно постановление № 08-000022/227/29.08.2016г. на директора на Дирекция “Инспекция по труда” – Добрич, с което на основание чл.414, ал.3 от КТ на “Д.П.”***, ЕИК ***, представлявано от управителя Д.П.В., в качеството му на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева за нарушение на чл.62, ал.1, във вр. чл.1, ал.2 от КТ.

        Недоволен от така постановеното решение е останал касаторът  “Д.П.” ЕООД, поради което го обжалва. Излага доводи, че в хода на въззивното производство не са събрани достатъчно доказателства, които да установяват по безспорен и категоричен начин, че дружеството е извършило вмененото му административно нарушение, поради което неправилно и незаконосъобразно районният съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление. Иска отмяна на решението и постановяване на друго по същество, с което да се отмени наказателното постановление.

        Ответникът – Дирекция “Инспекция по труда” Добрич, не изразява становище по основателността на касационната жалба.    

        Прокурорът от Окръжна прокуратура - Добрич дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и иска решението на КРС да бъде оставено в сила.

        Добричкият административен съд, като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка съгласно чл. 218 , ал.2 от АПК, прие за установено следното :

        Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законния срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна.

 С процесното наказателно постановление касаторът е бил санкциониран за това, че при извършена проверка в стопанисвания от него обект - семеен хотел – ресторант „Хиподрума“, находящ се в с.Българево, общ.Каварна, е установено, че същият, в качеството си на работодател, е приел на работа на 01.07.2016г. лицето П.В.Г., с ЕГН **********, като сервитьор, но не е изпълнил задължението си да сключи писмен трудов договор с работника. В НП деянието е квалифицирано като нарушение на чл.62, ал.1 от КТ във вр. чл.1, ал.2 от КТ, като на основание чл.414, ал.3 от КТ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева.           

        За да постанови обжалваното решение, Каварненският районен съд е приел, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, както и че нарушението на чл.62, ал.1 от КТ е доказано по безспорен и категоричен начин, поради което не са налице основания за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Изтъкнал е, че в случая са неприложими разпоредбите на чл.415в, ал.1 от КТ и чл.28 от ЗАНН с оглед на ограничителната норма на чл.415в, ал.2 от КТ, в сила от 27.01.2012г., поради което деянието не може да бъде квалифицирано като маловажно и правилно наказващият орган е санкционирал дружеството за неговото извършване на основание чл.414, ал.3 от КТ. В резултат на това е счел, че НП е законосъобразно и го е потвърдил.

 Решението е правилно и законосъобразно. 

        Каварненският районен съд е установил правилно фактическата обстановка по спора, въз основа на която е направил законосъобразни и обосновани правни изводи, които съответстват на данните по делото и материалния закон. При извършената служебна проверка от касационната инстанция не се установяват допуснати процесуални нарушения при събирането и оценката на доказателствата, които да съставляват касационни отменителни основания. Вътрешното убеждение на съда е формирано при условията на непосредственост, след като са събрани и проверени при условията на НПК всички възможни и необходими доказателства относно релевантните по спора факти. Обстоятелството, че изводите на съда при преценката на фактите и доказателствата по делото не съвпадат с преценката на касатора не е основание да се приеме, че е налице неправилност на решението.

 От съдържанието на въззивната жалба е видно, че в производството пред районния съд жалбоподателят е възразил само за това, че наказващият орган не е приложил разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КТ, като единственото му искане до съда е било за изменение на НП чрез преквалифициране на деянието по привилегирования състав от КТ. В решението си районният съд правилно и законосъобразно е отхвърлил това възражение, като се е позовал на разпоредбата на чл.415в, ал.2 от КТ, която изключва от приложението на ал.1 на същия член нарушенията на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 и чл.63, ал.1 и ал.2 от КТ. Едва в касационната си жалба касаторът твърди, че нарушението не е доказано по безспорен и категоричен начин и иска цялостна отмяна на наказателното постановление, като твърди, че доказателствата са недостатъчни, непълни и неотносими. Това обаче е недопустимо, защото касационната инстанция е съд по правото, а не по фактите и проверява правилността на въззивното решение, а не законосъобразността на НП. При положение, че във въззивната инстанция касаторът не е оспорил извършването на нарушението и неговото авторство и дори не е претендирал отмяна на НП, а само неговото изменение чрез квалифициране на деянието като маловажно по смисъла на чл.415в, ал.1 от КТ, то последващите му възражения за недоказаност на нарушението са само израз на защитна позиция, целяща оневиняването му и не подлежат на обсъждане от административния съд. Касационното производство е лимитирано от рамките на материалноправния спор, определени пред инстанцията по същество, и въведените за първи път с касационната жалба оплаквания за незаконосъобразност на НП се преклудират, тъй като е изключена възможността да бъдат проконтролирани поради изчерпване на процесуалния ред за контрол. Освен това при произнасянето си по същество районният съд е ограничен в рамките на заявеното пред него искане и няма как да постанови решение за отмяна на НП, след като касаторът е претендирал единствено и само изменението му, защото иначе би се произнесъл свръх петитум, което е недопустимо. Още по-малко това може стане в касационното производство, където дори и да действа като решаващ съд по същество на основание чл.222, ал.1 от АПК, касационната инстанция пак е обвързана от петитума на въззивната жалба.           

 С оглед на изложеното и при липсата на други възражения за неправилност на обжалваното решение настоящият касационен състав счита, че не са налице касационни основания за отмяната му и същото следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

        Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административният съд

Р Е Ш И :

 

         ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1 от 04.01.2017г., постановено по н.а.х.д. № 315/2016г. по описа на Районен съд – Каварна.  

         РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ :                            ЧЛЕНОВЕ :