Р Е Ш Е Н И Е

№125/24.03.2017 г., град Добрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ДОБРИЧ, в открито съдебно заседание на четиринадесети март през две хиляди и седемнадесета година, І касационен състав:

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КРАСИМИРА ИВАНОВА

                                                ЧЛЕНОВЕ:     МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА

                                                                    ТЕОДОРА МИЛЕВА

 

При участието на прокурора РАДОСЛАВ БУХЧЕВ и секретаря С.К. разгледа докладваното от председателя КАНД № 96/ 2017 год. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба вх. № 96/23.02.2017 г. на Дирекция „Инспекция по труда“ - Добрич, подадена чрез старши юрисконсулт Д.П., срещу Решение № 16 от 18.01.2017 г. по нахд  № 1529/ 2016 год. по описа на Районен съд - Добрич, с което е отменено наказателно постановление № 08-0803059/086 от 08.04.2016 г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - Добрич.

Касаторът оспорва решението на Районен съд – Добрич като неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Излага становище, че в частта за изискванията към съдържанието, графика за работа на водачите и другите документи, удостоверяващи дейността на водачите, измененията в Наредба № Н-3 от 07.04.2009 г. са въведени с ДВ бр. 33 от 26.04.2011 г. Добавя, че в глава втора и трета на Наредбата, където се съдържат изискванията за времето на управление, прекъсванията и почивките на водачите при извършване на превози с превозни средства, посочени в чл. 3, буква „а“ от Регламент /ЕО/ № 561/ 2006; документи, удостоверяващи дейността на водачите, не се съдържат разпоредби относно сумираното изчисляване на работното време и в този смисъл не установяват различен режим за работа при условията на сумирано изчисляване на работното време, различен от този в Кодекса на труда. Настоява, че в случая е налице нарушение по чл. 152 от КТ и посочената от районния съд норма на чл. 89, ал. 1 от Закона за автомобилните превози няма нищо общо с продължителността на работното време при сумирано изчисляване на същото, а регламентира кой е АНО при установени нарушения, свързани с издаването на картите за дигитални тахографи. От последното очевидно черпи извод, че неправилно съдът е счел издателят на НП за некомпетентен орган. Иска да бъде отменено решението на районния съд и да бъде потвърдено НП изцяло.

Ответникът – „ПГ Комерс“ ЕООД, гр. Добрич, чрез процесуалния си представител адв. М.Г., ДАК, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението на ДРС да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура счита, че решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в срок, от лице, участвало във въззивното производство, решението по което е неблагоприятно за него, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, в рамките на предявените касационни основания, съобразно правилото на чл. 218, ал. 1 от АПК, същата е неоснователна по следните съображения:

  С процесното наказателно постановление при извършена на 10.03.2016 г. проверка от инспектори на ИТ – Добрич е наказано „ПГ Комерс” ЕООД, гр. Добрич, изпълняващо обществен превоз на пътници по утвърдена градска транспортна мрежа на гр. Добрич. В НП е указано, че от представените на 15.03.2016 г. поименни графици за разпределение на работното време и присъствените форми за месец декември 2015 г. е установено, че Д.С.М. – шофьор на автобус, е работил в периода от 14.12.2015 г. до 17.12.2015 г. на прекъсваща работна смяна от 6.30 ч. до 11.00 ч. и от 15.30 ч. до 20.00 ч., при което дружеството в качеството си на работодател, след като е било длъжно, не е осигурило непрекъсната междудневна почивка, не по – малко от 12 ч. за посочения период. АНО е записал, че нарушението е доказано от данните, обективирани в протокол с изх. № ПР1609731 от 16.03.2016 г., поименни графици за разпределение на работното време и присъствени форми за м. декември 2015 г. Приел е, че е нарушена разпоредбата на чл. 152 от Кодекса на труда и на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда е наложил наказание имуществена санкция от 1500 лв.   

Срещу АУАН № 08-0803059/ 24.03.2016 г. дружеството е депозирало възражение вх. № 16056949/ 25.03.2016 г., в което е посочило, че основната му икономическа дейност е обществен превоз на пътници по транспортна схема на град Добрич. Посочва, че съгласно Правилника за вътрешния трудов ред и установената практика във фирмата шофьорите на автобуси работят на нормални смени: първа смяна от 6.30 до 13.30 и втора смяна от 13.30 до 20.00 ч. В случаите на отпуск или временна нетрудоспособност наличните шофьори следва да покрият изпълняването на маршрутните разписания, които са ежечасни, ежедневни и целогодишни. С възражението се настоява, че преразпределението в управлението на автобуси и работното време на Д.С.М. не е довело до нарушаване на дневната му почивка, която за процесния период е 15 часа, съизмерима и надвишаваща тази по чл. 152 от КТ. Начислен му е извънреден труд и изплатено допълнително възнаграждение за това.

Възражението е разгледано от актосъставителя, който е предложил на директора на Дирекция „ИТ“ – Добрич да издаде НП, като е указал, че счита, че е налице нарушение и понеже е свързано с работното време, не може да се квалифицира като маловажно.

В резултат е издадено обжалваното пред ДРС НП. В АНО е посочил, че нарушението не може да бъде счетено за маловажно, тъй като е неотстранимо и от него са произтекли вредни последици за работника. Не е конкретизирал какви са вредните последици. По делото липсват доказателства за такива.

Съдът е обсъдил събраните по делото писмени и гласни доказателства и е приел фактическата обстановка за установена такава, каквато е описана в АУАН и НП. За да отмени НП, ДРС правилно е счел, че АУАН и НП са издадени в противоречие с материалния закон и при допуснати процесуални нарушения. Посочил е, че съгласно АУАН и НП водачът Димитър Митев е разполагал с междудневна почивка за периода 14.12.2015 г. – 17.12.2015 г. от 10.30 часа между работните дни. Подробно е анализирал разпоредбата на чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП във връзка с Регламент (ЕО) № 561/ 2006 на Европейския парламент  и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, като при анализа е стигнал до извода, че с разпоредбата на чл. 89, ал. 1 от ЗАвтП законодателят е определил компетентния орган за отношенията, свързани с автомобилния превоз с превозни средства, използвани по редовни линии, когато маршрутът не надвишава 50 км, касателно защитата по отношение на допустимото време за управление и задължителните почивки в работно време и извън него. Така определеният орган според ДРС е Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Изтъкнал е, че Наредба № Н-3/ 2009 се прилага относно времето на управление, прекъсванията и почивките на водачите при извършване на превози с превозни средства, посочени в чл.3, буква „а“ от регламент (ЕО)Ч № 561/ 2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15.03.2006 г. В тази връзка се е позовал, че съгласно чл. 6 от Наредбата за всеки период от 24 часа след края на предходната дневна или седмична почивка водачът е длъжен да ползва дневна почивка от най-малко 11 последователни часа, но е отбелязал изрично, че ал. 2 от същата разпоредба допуска дневната почивка да бъде намалена до 9 последователни часа. Имайки предвид специалните норми, е приел, че КТ е неприложим в конкретния случай. Като е обърнал внимание, че съобразно чл. 41 от Наредбата контролът за спазване изискванията й е на ИА „Автомобилна администрация“, е счел, че АУАН и НП са издадени от некомпетентен орган. С оглед всичко това е отменил НП.

Настоящият състав счита, че като решението е правилно.

Касае се за специални норми, които изключват приложението на общите. В този смисъл правилен е изводът, че актовете са издадени от некомпетентен орган. Освен това от значение е, както е посочил и ДРС, че в приложното поле на Наредбата са, както  изискванията за времето на управление, прекъсванията и почивките на водачите при извършване на превози с превозни средства, посочени в чл. 3, буква "а" от Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета (ОВ L 102/2006 г., така и  изискванията към съдържанието, график за работата на водачите и другите документи, удостоверяващи дейността на водачите. Вярно е, че съгласно чл. 89, ал. 1 от ЗАвтП Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията изпълнява функциите на компетентен орган, свързани с издаването на картите за дигитални тахографи, но същевременно в същата тази разпоредба е указано, че той (Министърът) определя с наредба необходимите мерки за изпълнението и прилагането на Регламент (ЕС) № 165/2014 и Регламент 561/2006 съобразно своите компетенции, а в чл. 41 от Наредбата е уредено, че контролът за спазване изискванията по тази наредба се осъществява от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация". В този смисъл изводът за некомпетентност на АНО и актосъставителя е правилен, имайки предвид предмета на Наредбата, който вече беше обсъден. По отношение материалния закон, както беше изтъкнато, налице са специални норми, които по различен начин от КТ уреждат почивките на водачите. Тяхното спазване се следи обаче от ИААА, поради което съдът не следва и да ги обсъжда, като се има предвид, че не е налице проверка от надлежния орган. За пълнота все пак следва да се отбележи, че предвид отразените от АНО факти, водачът е разполагал с 10.30 ч. междудневна почивка – чл. 152 КТ, за който се вменява нарушение на дружеството: Работникът или служителят има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа., а специалните норми уреждат дневна почивка -  за всеки период от 24 h след края на предходната дневна или седмична почивка водачът е длъжен да е ползвал дневна почивка от най-малко 11 последователни часа, като тази почивка може да бъде намалена до 9 последователни часа съгласно чл. 6, ал. 2 от Наредбата, но при определени условия.

Предвид изложеното касационната жалба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно – оставено в сила.

 Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2  от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд - Добрич, І касационен състав

 

                                     Р  Е  Ш  И:

 

 ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 16 от 18.01.2017 г. по нахд  № 1529/ 2016 год. по описа на Районен съд - Добрич, с което е отменено наказателно постановление № 08-0803059/086 от 08.04.2016 г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" – Добрич.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ:  1…............................

 

                                                                           2…………………….