Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 323

18.07.2017 г., гр. Добрич

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ДОБРИЧ, в публично заседание на десети юли през две хиляди и седемнадесета година, I едноличен състав:

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА 

           При участието на секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА, като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 92 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството по делото е образувано по жалба вх. № 415/ 20.02.2017 г. от  „АГРИ.СС“, ЕООД, ЕИК *******, адрес: Генерал Тошево, ул. „*******“ № 2, представлявано от С.И.С., подадена чрез адв. Н.Г.Й., съдебен адрес:***, офис 6.

Първоначално в жалбата е изписано, че се подава срещу Заповед № РД 20 - 5 от 13.01.2017 г. на Министъра на земеделието и храните.

С молба вх. № 538/ 09.03.2017 г. жалбоподателят е уточнил, че предмет на жалбата са отказът на ДФ „Земеделие“ – РА за извършване на плащане и Уведомително писмо от 19.05.2016 г. в частта, в която не са одобрени за участие площи в размер на 367.52 ха. Същевременно в допълнителната молба се сочи, че отказ не е получаван, а за наличието му дружеството е уведомено с писмо на електронната поща от 18.07.2016 г. от Националната асоциация на зърнопроизводителите, като прилага разпечатка на писмото. Сочи се, че в жалбата до Министъра на ЗХ е обжалван отказът, но няма произнасяне в тази част. Иска се да бъде отменен отказът за плащане и да бъде установена нищожността на УП в частта, в която не са одобрени площи в размер на 367.52 ха. Представено е заверено копие на пълномощното в полза на процесуалния представител и са потвърдени действията му. Посочен е електронен адрес, на който да се връчват документите по делото. Внесена е държавна такса в указания размер.         

С Протоколно определение от 19.04.2017 г. съдът е оставил без разглеждане жалба вх. № 415/20.02.2017 г. от  „АГРИ.СС“, ЕИК *******, адрес: Генерал Тошево, ул. „*******“ № 2, представлявано от С.И.С., подадена чрез адв. Н.Г.Й., съдебен адрес:***, офис 6, в частта в която се обжалва отказ за плащане. Определението е влязло в сила.

Настоящото производство е по установяване нищожността на УП в частта, в която не са одобрени площи в размер на 367.52 ха.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява. С молба по хода на делото вх. № 860/ 18.04.2017 г. (л. 200 – 203), подадена чрез процесуалния му представител адв. Н. Й., поддържа жалбата, като сочи, че с нея се иска обявяване нищожността на Уведомително писмо изх. № 02-080-2600/1592 от 19.05.2016 г. от ДФЗ – РА. Не излага конкретни доводи за нищожност на оспорения акт. Настоява за назначаването на експертиза и поставя задачи за такава.

Ответникът – Зам. Изпълнителен директор на ДФ “Земеделие”-Разплащателна агенция, в писмено становище вх. № 782/ 06.04.2017 г. по делото (л. 161 - 162 ), оспорва жалбата първоначално като недопустима на основание ТР № 6/ 30.06.2015 г. по т.д. № 4/ 2013 г. По молбата за експертиза посочва също въпроси, ако бъде назначена такава от съда. (л. 205 – 206) В съдебно заседание, ответникът, редовно призован, не се явява, представлява се от юрисконсулт А., редовно упълномощена, която оспорва жалбата отново като недопустима, алтернативно иска отхвърлянето й като неоснователна. В писмени бележки вх. №1286/ 05.06.2017 г. излага подробно становището си защо счита, че оспореният акт не е нищожен. Сочи, че същият е издаден при спазване на законоустановената компетентност, в писмена форма. Настоява, че е налице компетентност на органа по материя, място и степен, както и че е спазена изискуемата писмена форма, поради което не е налице и порок във формата. Допълва, че не са установени нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон, които да са толкова съществени, че да налагат обявяването на акта за нищожен. Претендира съдебно – деловодни разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

По делото е приложена и приета като доказателство пълната преписка по издаване на оспорения акт.

По искане на жалбоподателя е назначена съдебно - техническа експертиза с поставени от него и от ответника въпроси. Съгласно заключението (л. 235 – 260) на вещото лице БЗС 81219-35-8-1 попада в границите на с. Кардам по КВС на землището, а е включен във физическия блок на с. Чернооково с цялата си площ. Вещото лице допълва, че при образуване на физическите блокове не е задължително границите им да са съобразени със землищните граници на населените места, тъй като принципът на разпределение на територията е различен от този при земеразделяне. Към дата 19.05.2016 г. землищата на селата Кардам и Чернооково, общ. Генерал Тошево са включени в списъка на землища, в които има местообитания на зимуващи видове гъски по Приложение № 1 към Наредба № 7 от 24.02.2015 г. като „цяло землище“. Вещото лице е установило, че парцел 66620-103-7-1, заявен по АК3 и посочен в таблица № 2 по оспореното УП, с площ от 2.82 ха попада изцяло в землището на с. Сираково, което към 19.05.2016 г. е включено в списъка на землища, в които има местообитания на червеногуши видове гъски по Приложение№ 2 към Наредба № 7 от 24.02.2015 г. като „цяло землище“. В отговора си на въпроси 5 и 6, вещото лице е изредило парцелите, които са заявени и не попадат в допустимия слой, като е посочил и площите, и причините за това. В отговора на въпрос 7 вещото лице е дало площите на неодобрените парцели по кодове. Заключението е придружено със схеми, онагледяващи изводите в него. Съдът е приел заключението на вещото лице и го е приобщил към доказателствения материал по делото като неоспорено от страните, според съда обективно и безпристрастно, съответно компетентно дадено.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на наведените от страните доводи и възражения, намира следното:

Жалбата е подадена чрез административния орган на 10.02.2017 г., видно от поставения печат с входящ номер върху нея. Оспореното УП е от 19.05.2016 г. Получено е лично от пълномощник на управителя на дружеството на 26.05.2016 г. (л. 27; 28) Първоначално същото е обжалвано по административен ред до Министъра на земеделието и храните с жалба вх. № 02-080-2600/1592 от 03.08.2016 г. чрез ДФЗ (л. 31 – 35), която е изпратена до МЗХ със становище изх. № 02-080-2600/1592#3/12.08.2016 г., съответно вх. № на МЗХ 13-4642 от 12.08.2016 г. Със Заповед № РД-20-6/ 13.03.2017 г. Министърът на земеделието и храните е оставил без уважение жалбата. Последният се е произнесъл повече от 6 месеца след постъпване на жалбата, пора ди което е налице хипотезата на т. 2 от ТР № 6/ 30.06.2015 г. по т.д. № 4/ 2013 г. на ОСС, І и ІІ колегия на ВАС, както сочи ответникът и жалба за незаконосъобразност е недопустима. С жалбата обаче се иска обявяване нищожността на оспорения акт в частта на неодобрените площи, а съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 5 от АПК административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето, поради което искането за обявяване нищожност е допустимо и подлежи на разглеждане. Съдът счита за неоснователно възражението на ответника за недопустимост на жалбата и в този смисъл се е произнесъл в съдебно заседание, доколкото не е сезиран с искане за произнасяне по законосъобразността на акта. Искането за обявяване нищожност на УП е направено от  легитимирано лице, адресат на административния акт, който засяга неблагоприятно правната му сфера, поради което и в този смисъл е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Кандидатът – „АГРИ.СС“ ЕООД е регистриран като земеделски производител с Уникален регистрационен номер (УРН) 182861 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). (л. 51)

Със Заявление за подпомагане с УИН 08/190515/83238 от 05.05.2015 г. за кампания 2015 г. дружеството е кандидатствало по мярка 10 „Агроекология и климат“ 2015 по направление „Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение. (л. 62)

С оспореното УП жалбоподателят е уведомен, че е одобрен за участие по декларираното направление, като в Таблица № 1 към писмото са посочени одобрените и неодобрени площи. (л. 24) По код АК3 – засяване и отглеждане на есенни зърнено – житни култури в местообитанията на червеногушите гъски от декларирана площ от 278 ха, е одобрена площ от 275.18 ха и не е одобрена площ от 2.82 ха. По код АК4 – прибиране на реколтата след 31 юли в площи с гнезда на ливадния блатар не е одобрена цялата заявена площ от 354.9 ха. По код АК2 – засяване и отглеждане на есенни зърнено – житни култури в местообитания на зимуващи видове гъски на минимум 50% от заявените по дейността площи от 370 ха са одобрени 360.2 и неодобрени 9.8 ха. Площта на неодобрените площи изцяло съвпада с установената от вещото лице, като сборът е в размер на сочената от жалбоподателя площ от 367.52 ха.

В Таблица № 2 към УП са посочени отделните парцели и причините за неодобрение. (л.25 – 27)

При така очертаната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :

С жалбата се иска обявяване на УП за нищожно в частта на неодобрените площи.

В действащото българско законодателство няма легално определение на понятието нищожен административен акт. Нищожността е форма на незаконосъобразност на административния акт. В зависимост от степента на допуснатия от административния орган порок, актът се преценява или като нищожен, или като незаконосъобразен и в първия случай се обявява неговата нищожност, а в другия - административният акт се отменя като незаконосъобразен, на основанията, посочени в чл. 146 АПК. Като  критерий за нищожност на административния акт се възприемат петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени - т. е. порокът трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в правния мир. Анализът на тази база води до следните изводи:

На първо място, следва да се прецени компетентността на органа, издал акта. Нищожен е актът, който не е издаден от компетентен орган. Компетентността на органа следва да се преценява по материя, по място и по степен, а в случая и по време. 

Оспореното уведомително писмо  е издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия. Съгласно чл. 20а от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) Изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор на Разплащателната агенция. Държавен фонд “Земеделие” е акредитиран за изпълняващ функциите на единствена разплащателна агенция за Република България за прилагане на Общата селскостопанска политика на ЕС (чл. 11а от ЗПЗП), като съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки включително интервенция на пазарите на земеделски продукти по правилата на законодателството на Европейския съюз. Същевременно съобразно чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП Изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. В случая произнасянето по УП е сторено на 19.05.2016 г. от Заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, на когото, съгласно Заповед 03 – РД/323/ 11.03.2015 г.  на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, издадена на основание чл. 20, т. 2 и т. 3 и чл. 20а, ал. 1, 2 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители, чл. 10, т. 1 и т. 2 и чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФ „Земеделие“ във връзка с оптимизиране дейността на ДФ „З“ като Разплащателна агенция при издаване на актове по директните плащания, са делегирани правомощия по т. 2 от Заповедта да издава и подписва уведомителни писма за одобрените и неодобрените за участие парцели, животни или пчелни семейства по мярка 214 „Агроекологични плащания“, мярка „Агроекология и климат“ и мярка „Биологично земеделие“ (л. 288), като в този смисъл актът е издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията му.

Друг критерий за разграничаване на нищожността и унищожаемостта на административните актове се очертава от степента и/или тежестта на допуснатата незаконосъобразност при издаването на същия. Преценката за незаконосъобразност, в смисъл на нищожност, е конкретна, в зависимост от тежестта на констатирания порок, като изключва случаите, когато определени пороци по дефиниция (както при липсата на компетентност) водят до нищожност на акта. Следва да бъдат преценени всяко едно от останалите изискванията за законосъобразност на административния акт, както са регламентирани в нормата на чл. 146 от АПК, и в случай, че се констатира нарушение на някое от изискванията, то неговата интензивност и тежест следва да бъде от такава степен на същественост, която да е достатъчна да обоснове извод за нищожност. Настоящият състав не установява нарушения, които да са толкова съществени, че да налагат обявяването на УП за нищожно. Спазени са административнопроизводствените правила. УП е издадено след приключване на всички административни и кръстосани проверки в ИСАК. Кандидатът е надлежно уведомяван за извършените по Заявлението му действия. Уведомен е и за УП, като му е указан срок и възможност за обжалване. Налице са мотиви за неодобрението. (л. 26 – 27) Изводите в заключението на вещото лице, което не е оспорено от жалбоподателя, подкрепят мотивите за неодобрение. Основанията за неодобрение са съобразно изискванията за неодобрение, разписани като хипотези в чл. 26, т. 3 от Наредба № 7 по отношение АК4, чл. 26, т. 6 във връзка с чл. 5, ал. 3, т. 2 от същата Наредба по отношение АК3 и по отношение 9.8 ха по код АК2. В този смисъл не е налице и противоречие с материалноправните разпоредби. Спазен е срокът на издаване на УП съгласно чл. 50, ал. 1 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г.   

Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам - на липса на волеизявление. В настоящия случай е спазена изискуемата съобразно чл. 59 от АПК писмена форма, поради което не е налице порок във формата. Актът съдържа наименование на органа, който го е издал и наименование на акта. Посочен е адресатът на УП, като в самото УП и Таблиците към него се съдържат фактическите и правни основания за издаването му. Както беше посочено по – горе, налице е указание пред кого може да се обжалва, дата и подпис на издателя с означение на длъжността му. УП съдържа указание за одобрени и неодобрени площи, както и правата и задълженията на кандидата. В този смисъл са спазени всички императивни изисквания на чл. 59 от АПК. Не се установява порок във формата, който да опорочава акта до степен да бъде обявен за нищожен.      

Предвид изложеното съдът приема, че жалбата е неоснователна, а при издаване на оспореното Уведомително писмо за одобрение и неодобрение за участие по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. не са допуснати нарушения, които да налагат обявяването му за нищожно.

           С оглед изхода от спора, както и изрично стореното от процесуалния представител на ответника искане, предвид и съдържащите се доказателства за разноски по делото – 100 лв. за СТЕ и разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК (Дв бр. 8 от 2017 г.) във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ съдът следва да присъди на ответника сторените по делото разноски и такива за юрисконсулт в размер общо на 300 лв., като на основание  чл. 78, ал. 8 ГПК (ДВ бр. 8 от 2017 г.) във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждението за юрисконсулт по настоящото производство следва да бъде определено на 200 лв.

         Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, съдът

         Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба вх. № 415/ 20.02.2017 г. от  „АГРИ.СС“, ЕООД, ЕИК *******, адрес: Генерал Тошево, ул. „*******“ № 2, представлявано от С.И.С., подадена чрез адв. Н.Г.Й., съдебен адрес:***, офис 6, за обявяване нищожността на Уведомително писмо за одобрение и неодобрение за участие по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.  изх. № 02-080-2600/1592 от 19.05.2016 г. на Зам. Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ в частта, в която не са одобрени площи в размер на 367.52 ха.  .

ОСЪЖДА „АГРИ.СС“, ЕООД, ЕИК *******, адрес: Генерал Тошево, ул. „*******“ № 2, представлявано от С.И.С., да заплати на ДФ „Земеделие“, София, бул. „Цар Борис ІІІ“ № 136 съдебно – деловодни разноски в размер на 300 лв. (триста лева).   

         РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд на Република България.

 

                                                                  СЪДИЯ: