Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№186

гр. Добрич,  10.05.2017 год.

 

В  ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в публично заседание на двадесет и пети април две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА ВИТАНОВА

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА

                                                                                             ТЕОДОРА МИЛЕВА

 

При участието на секретаря В.С. и  прокурор Милена Любенова разгледа докладваното от съдия Теодора Милева кас.дело №91/2017 г. по описа на ДАС и за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по чл.63, ал.1 от ЗАНН във връзка с чл.208 от АПК.

         Подадена е касационна жалба от „ххх ЕАД гр. София срещу Решение №572 от 20.12.2016 г. по нахд №1362/2016 г. на Добричкия районен съд, с която се моли съдът да отмени решението като постановено при съществено нарушение  процесуалните правила и в нарушение на материалния закон. Излагат се доводи, че съдът е допуснал свидетелят ххх по време на съдебното заседание да демонстрира част от проблемите на телефона, като по този начин съдът е установил, че към датата на съдебното заседание телефонът е в неизправност. Твърди се, че  е недопустимо съдебният състав да извършва експертиза и то към момент, различен от момента посочен в НП. Сочи се, че извършеното процесуално действие е в противоречие с разпоредбите на НПК. Отделно от това се твърди, че процесният мобилен телефон не е приобщен към материалите по делото, поради което и не може да се извършва техническа експертиза. Релевират се и доводи, че в НП липсва конкретно посочване на датата на извършване на нарушението, тъй като в същото са изброени пет дати и не става ясно коя точно е конкретната дата на нарушението. Твърди се, че решението е издадено и в противоречие с материалния закон. Сочи се, че съдът е приел, че след първата рекламация на 16.03.2016 г. вече е било извършено административното нарушение. А такава дата не се съдържа в НП. Релевират се доводи, че след първата рекламация на дата 15.02.2016 г., телефонът е бил отремонтиран и върнат на потребителя, т.е. е бил приведен в съответствие с договора и Мобилтел е спазило задължението си, съгл. чл.113 от ЗЗП. Твърди се, че в НП не е посочен, кой е едномесечния срок докогато може да се твърди, че е налице не привеждане на стоката в съответствие.  Излагат се подробни доводи в тази насока.

         Ответникът – КЗП гр. Варна не изразява становище по жалбата.

         Становището на окръжния прокурор е, че решението на ДРС е правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила.

         Касационната жалба е подадена в срока по 211, ал.1 от АПК, допустима е и разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

         Административният съд, съобразявайки се с касационните основания, изразените становища на страните, мотивите на съдебния акт, събраните по делото доказателства и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН във връзка с 222, ал.1 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

         Въззивният съд е установил, че при направената проверка на 13.04.2016 г. в гр. Добрич, в обект – магазин М-тел Добрич, находящ се на бул. “25-ти септември” №28 и стопанисван от “Мобилтел” ЕАД, служителите на КЗП-РД Варна констатирали във връзка с постъпила жалба на потребител относно дефектирал мобилен телефонен апарат “SAMSUNG GALAXY SS NEO”, че има направено искане за замяна на апарата с нов или разваляне на договора и възстановяване на сумата. За мобилния апарат били предявени четири рекламации, вписани в електронния регистър на търговеца, както следва: на 15.02.2016 г. телефонният апарат е бил приет с проблем – не го чуват, не чува, постоянно изписва, че капака е отворен, картата памет изчезва и се включва пак. Върнат след ремонт; на 26.02.2016 г. телефонният апарат е бил приет с предходния проблем, върнат след преминат успешен тест; на 09.03.2016 г. апаратът е бил приет с проблем – долната част на апарата не работи и на 21.03.2016 г. е отново приет с проблем, че не се чува и в двете посоки, като е преминат успешен тест. На 25.03.2016 г., телефонът е върнат в търговския обект от сервиза, но потребителят е отказал да го приеме, поради неотстранен дефект и е пожелал да му бъде заменен телефона с нов или разваляне на договора и връщане на парите му. Търговецът не е приел за основателно искането на потребителя, тъй като апарата е приведен в съответствие с договора за продажба.  Административнонаказващият орган е приел, че търговецът “МОБИЛТЕЛ” ЕАД не е изпълнил административното си задължение когато потребителската стока не съответства на договора за продажба да я приведе в съответствие с договора, с което е нарушил разпоредбата на чл.113, ал.1 от ЗЗП, за което е бил съставен АУАН. Въз основа на констатациите в АУАН, Директорът на РД към КЗП Варна е издал Наказателно постановление №В-0042548/15.07.2016 г. с което за нарушение на чл.113, ал.1 от ЗЗП на касатора е наложена имуществена санкция на осн. чл.222а от ЗЗП в размер на 500 лева.

          За да потвърди наказателното постановление въззивният съд е приел, че нарушението за което е санкциониран търговеца от обективна страна  покрива признаците на нарушението по чл.113, ал.1 от ЗЗП. Приел, е че е неоснователно възражението на жалбоподателя, че липсва дата на нарушени, тъй като това е датата след първата рекламация от 15.02.2016 г., а именно 16.03.2016 г. Въззивният съд е счел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения в административнонаказателното производство, както и нарушения на материалния закон. Изложил е съображения и защо не следва да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

          Горните изводи на районния съд не се споделят от настоящия състав. При правилно установена фактическа обстановка, съдът при неправилно приложение на материалния закон е приел за законосъобразно издаденото наказателното постановление.

         В случая отговорността на “МОБИЛТЕЛ” ЕАД е ангажирана за нарушение на чл.113, ал.1 от ЗЗП, според която “Когато потребителската стока не съответства на договора за продажба, продавачът е длъжен да я приведе в съответствие с договора за продажба“. Неизпълнението на това задължение на продавача, представлява нарушение на разпоредбата на чл.113 от ЗЗП, което е квалифицирано от нормата на чл.222а от ЗЗП като състав на административно нарушение. В наказателното постановление не е посочена датата на извършване на нарушението, посочени са четири различни дати и това са датите, на които потребителят е направил рекламация пред търговеца. От съдържащите се доказателства в административната преписка се установява, че жалбата на потребителя до КЗП е подадена на 04.04.2016 г., като описаната последна рекламация в НП е от дата 21.03.2016 г. Първата рекламация е обаче от дата 15.02.2016 г. За настоящият състав не става ясно твърдяното от наказващия орган нарушаване на разпоредбите на чл.113, ал.1 от ЗЗП с коя рекламация точно се свърза, за да се установи и  точно датата на нарушение, по арг. на чл.113, ал.2 от ЗЗП. Видно от доказателствата по делото след първата рекламация е извършен гаранционен ремонт – нов софтуер. При втората рекламация от оторизиран сервиз са направени тестове и не се установяват описаните проблеми и хардуерен дефект. Устройството е преминало функционален тест. Същото е и при третата рекламация от дата 09.03.2016 г. При последната рекламация от 21.03.2016 г. е извършена диагностика в оторизиран сервиз и не са констатирани описаните от потребителя дефекти. Като заключението е, че апаратът е изправен и работи нормално. Т.е. при първата рекламация, телефонът е приведен в изправност, съгласно условията на договора за покупко-продажба и съдът не приема извода на първоинстанционния съд, че след първата рекламация, в едномесечния срок е настъпило нарушението, още повече, както бе казано и по-горе такава дата въобще не е посочена в наказателното постановление.

        В тази насока следва да се посочи, че за да предизвика целените с издаването му правни последици, наказателното постановление, следва да съдържа отнапред определен в закона минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да се съдържат в наказателното постановление са посочени в чл.57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, а именно – описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законовите разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват мотивите – фактическите и правните основания, от които следва постановения от административнонаказващия орган резултат. Същото се отнася и за акта за установяване на административно нарушение, с оглед разпоредбите на чл.42, т.3,4 и 5 от ЗАНН.

         Неспазването на така установените нормативни изисквания, има за последица постановен в съществено нарушение на закона акт, а именно нарушение на чл.42, т.3, предл. първо, съответно и чл.57, ал.1, т.5, предл. второ от ЗАНН.  Разпоредбите на закона са ясни, категорични и точни. АУАН  и НП трябва да съдържат датата на извършване на нарушението. Това посочване трябва да е конкретно и небудещо съмнение. Тези реквизити не могат да бъдат извличани по пътя на формалната или правната логика или по тълкувателен път от съдържанието на други документи по административнонаказателната преписка.

        Все в обсъжданата посока, следва още да се посочи, че датата на извършване на административното нарушение, без всякакво съмнение има съществено значение, както за индивидуализацията на нарушението, така и с оглед преценка за спазването на сроковете по чл.34 от ЗАНН за образуване на административнонаказателното  производство, и при липса на посочена дата на извършване на нарушението, не е възможно да се извърши преценка, с оглед спазване на тези срокове.

          В случая допуснатото нарушение на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство е съществено, тъй като от една страна е накърнило правото на защита на санкционираното лице, като е препятствало възможността му да разбере за какво конкретно нарушение е ангажирана неговата отговорност, респ. коя е точната дата на извършване на нарушението, което е него индивидуализиращ признак, за да организира адекватно защитата си, а от друга страна, е препятствало възможността за осъществяване на адекватен съдебен контрол срещу наказателното постановление. То съставлява абсолютно основание, обуславящо незаконосъобразността и отмяната на наказателното постановление, само на това процесуално нарушение, без дори да е необходимо да бъдат разглеждани въпросите по същество на спора.

           Извън горното, настоящият състав приема, че в случая липсват безспорни доказателства за осъщестен състав на нарушение по чл.113, ал.1 от ЗЗП, която задължава продавачът при установено несъответствие да приведе стоката в съответствие с договора за продажба. В настоящият казус съдът приема, че в конкретния случай продавачът е привел стоката в съответствие с договора за продажба, а сам по себе си фактът, че не я е заменил с нова или не е развалил договора не води до ангажиране на отговорността му по чл.113, ал.1 от ЗЗП. В конкретния казус, нарушението, което е извършено от търговеца е на чл.114, ал.3 от ЗЗП, понеже след четирите рекламации, и след като потребителят не е бил удовлетворен от решаването на рекламациите по чл.113 от ЗЗП, и след като е поискал замяна на телефона с нов или разваляне на договора и връщане на сумата, търговецът не е изпълнил това си задължение, като нарушението при това вече е осъществено на датата на подаване на жалбата до КЗП.

          Отделно от изложеното, преди да пристъпи към издаване на НП, АНО изобщо не е изследвал наличието на всички съставомерни факти на нарушението по чл.113, ал.1 от ЗЗП в този случай, и конкретно – дали несъответствието е съществувало при доставяне на стоката и се е проявило в процеса на експлоатация на същата, т.е. дали представлява фабричен дефект, или е резултат от неправилната й употреба или на нерегламентирано въздействие върху телефона. Този пропуск отново квалифицира вмененото административно нарушение като недоказано и също съставлява самостоятелно основание за отмяна на НП.

           С оглед на изложеното е очевидно, че с НП е наложена санкция за неосъществено от обективна страна нарушение по чл.113, ал.1 от ЗЗП, а постановлението, с което това е сторено, освен това е обременено със съществени процесуални пороци, което безалтернативно налага отмяната му.  Поради което и като е потвърдил наказателното постановление, районният съд е постановил неправилно и незаконосъобразно решение, което следва да се отмени и тъй като делото е изяснено от фактическа и правна страна, следва да постанови ново решение по същество, с което да отмени обжалваното наказателно постановление.                     

     

            Водим от горното  и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63,ал.1 от ЗАН, Административният съд

 

                                   Р  Е  Ш  И  :

 

          ОТМЕНЯ Решение №572/20.12.2016 г., постановено по нахд 1362/2016 г.  на Районен съд гр. Добрич, като вместо това Постановява

          ОТМЕНЯ Наказателно постановление №В-0042548 от 15.07.2016 г. на Директора на РД Варна за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към ГД “Контрол на пазара” при КЗП.         

          Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                                 2.