Р Е Ш Е Н И Е

№ …………./23.11.2017г., гр.Добрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИЛВИЯ САНДЕВА                           

         

            при секретаря ИРЕНА Д. разгледа докладваното от председателя адм. дело № 80/2017г. по описа на Административен съд – Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по делото е по реда на глава Х от АПК, във вр. с чл.118, ал.1 от КСО. 

            Образувано е по жалба на Т.К.И. с ЕГН ********** *** срещу решение № 34/09.01.2017г. на директора на ТП на НОИ - Добрич, с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане № **********/11.11.2016г. на ръководител „ПО” при ТП на НОИ – Добрич, с което му е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл.69б, чл.69, ал.6, чл.168, ал.1, т.1 и т.2 и чл.68, ал.1 от КСО поради липса на необходимия сбор от осигурителен стаж и възраст. Жалбоподателят счита обжалваното решение за незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че неправилно административният орган е изчислил осигурителния му стаж от първа категория труд, без да съобрази, че през периодите 11.02.1998г. – 01.01.1999г.; 14.10.2004г. – 03.04.2006г.; 20.11.2009г. – 23.06.2011г.; 17.12.2015г. – 30.06.2016г. е работил в „Евроманган“ ЕАД на длъжностите „подземен минен работник“ и „подземен механошлосер“, които са от първа категория труд. Стажът от тези периоди, както и от периодите 22.06.1992г. – 04.01.1993г. и 10.05.1993г. – 12.11.1993г. възлизат общо на 05г. и 05м., а не както е посочено в решението 01г. 4м. и 22 дни. Твърди, че неправилно административният орган е приел, че през периода 23.06.2011г. – 16.12.2015г. е работил на длъжност „механошлосер шахти“. Сочи, че от самото му назначаване на 20.11.2009г. до прекратяването на трудовия му договор през 2016г. е извършвал една и съща работа под земята и не е подписвал какъвто и да е документ за преназначаването му от длъжност „механошлосер подземен“ на „механошлосер шахти“. Твърди, че неправилно административният орган е приел, че длъжността „механошлосер шахти“ е от втора категория труд, причислявайки я към отдели „механичен“, „вентилация“, „технически и качествен контрол“  съгласно чл.2, ал.1, т.1 от НКТП и чл.9, ал.2 от Инструкция № 13/31.10.2000г. за прилагане на НКТП. Счита, че тези разпоредби са неотносими в случая, защото те касаят само ръководни служители, инженери и специалисти, какъвто той никога не е бил, поради което стажът му през периода 23.06.2011г. – 16.12.2015г. следва да бъде признат от първа категория труд. В съдебно заседание навежда допълнителни доводи, че неправилно положеният от него труд във “Водно строителство” АД – Добрич през периода 01.02.1990г. - 10.09.1991г. е зачетен от трета категория труд, тъй като през този период той е бил шофьор на тежкотоварен автомобил, което според закона се признава за втора категория труд. На следващо място излага твърдения за неправилно незачетен трудов стаж. Сочи, че според записванията в трудовата му книжка през периода 01.01.1987г. – 07.10.1987г. е работил като шофьор в АПК “Добруджа”, но в пенсионната преписка този период изобщо не е признат като наличен трудов и осигурителен стаж. По тези съображения иска отмяна на оспореното решение и връщане на преписката на административния орган за ново разглеждане, както и присъждане на сторените разноски по делото.                     

          Ответникът - Директорът на ТП на НОИ - Добрич, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Счита, че оспореното решение е правилно и законосъобразно, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.           

          Добричкият административен съд, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, в съответствие с изискванията на чл.168 от АПК, приема за установено следното от фактическа  и правна страна :          

Жалбата, като подадена в срок и от легитимирано лице, е процесуално допустима, а разгледана по същество, е и основателна. 

Видно от данните по административната преписка, Т.К.И. *** заявление с вх.№ 2113-24-1062/11.07.2016г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на първа категория труд. По това заявление ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Добрич се е произнесъл с разпореждане № **********/ 11.11.2016г., с което е отказал да отпусне лична пенсия за ОСВ на жалбоподателя на няколко правни основания, както следва:  - по чл.69б, ал.1 от КСО, тъй като към датата на заявлението няма сбор от осигурителен стаж и възраст 100т., а има 97т.10м.05дни и няма 10 г. осигурителен стаж от първа категория, а има 06г.11м.04дни сбор от първа категория и чл.104, ал.3,5,7 от КСО;  - по чл.69б, ал. 2 от КСО, тъй като към датата на заявлението няма 15 г. осигурителен стаж от втора категория, а има 06г.06м.06дни;  - по чл.69, ал.6 от КСО, тъй като няма 15 години сбор от първа и втора категория труд, а има 13г.05м.10дни;  - по чл.168, ал.1, т.1 от КСО, тъй като няма 10 години осигурителен стаж при условията на първа категория след 31.12.1999г., а има 03г.09м.09дни по чл.104, ал.3 от КСО и няма възраст 10 години по-ниска от възрастта му по чл.68, ал.1 от КСО, а е на 54г.02м.09дни;  - по чл.168, ал.1, т.2 от КСО, тъй като няма 15 години осигурителен стаж при условията на втора категория труд след 31.12.1999г., а има 05г.01м.02дни;  - по чл.69б, ал.3 от КСО, тъй като до 11.07.2016г. няма 10 години осигурителен стаж, положен при условията на чл.104, ал.3 от КСО, а има 05г.06м.12дни;  - по чл.68, ал.1 от КСО, тъй като към датата на заявлението не е навършил изискуемата възраст 63г.10м., а е на 54г.,02м.09дни. От разпореждането е видно, че на жалбоподателя е зачетен осигурителен стаж от първа категория 01г.04м.22дни; от втора категория 06г.06м.06дни; от трета категория 16г.07м.01дни и по чл.104, ал.3,5,7 от КСО 05г.06м.12дни, като общият му осигурителен стаж, превърнат към трета категория, възлиза на 43г.07м.26дни. Съгласно приложения към преписката опис на осигурителния стаж жалбоподателят няма признат трудов и осигурителен стаж за периода 01.01.1987 г. – 07.10.1987 г. В хода на административното производство е изискана служебна информация от Архивохранилището при ТП на НОИ – Силистра, съгласно която няма данни лицето да е работило в ТКЗС с.Паскалево през този период. Стажът на И. като шофьор във “Водно строителство” АД – Добрич (преди СП/ДФ “Водно стопанство”) през периода 01.02.1990 г. – 01.07.1991 г. е зачетен за трета категория труд, тъй като според удостоверението от ТП на НОИ – Силистра в архивите на държавното предприятие няма данни за марката и тонажа на управлявания автомобил. За първа категория труд е зачетен стажът му като свръхсрочнослужещ през периода 09.10.1987г. – 28.02.1989г., а по чл.104, ал.3,5,7 от КСО - стажът му като подземен минен работник (миньор) в „Евромаган“ ЕАД (в т.ч. и извънреден труд ) през периодите 01.07.1992г. – 01.01.1993г.; 10.05.1993г. – 11.11.1993г.; 11.02.1998г. – 01.01.1999г.; 14.10.2004г. – 01.02.2006г.; 01.01.2005г. – 22.06.2011г.; 02.02.2006г. – 04.04.2006г.; 20.11.2009г. – 23.06.2011г.; 17.12.2015г. – 01.07.2016г. Стажът на жалбоподателя на длъжността механошлосер през периода 23.06.2011г. – 16.12.2015г. е зачетен от втора категория труд съгласно уведомително писмо № 213-24-1062-1/01.11.2016г. на началник отдел „КПК“ относно извършена планова ревизия на осигурителя „Евроманган“ ЕАД (л.41). По повод на този стаж пенсионният орган е поискал работодателят да издаде УП-2, както и удостоверение за категория, в което да посочи подземен или надземен работник е жалбоподателят И. (л.30), но след като той не е отговорил, е поискал от началник отдел “КПК” (л.31) да бъде извършена проверка за уточняване на осигурителния стаж и доход на лицето. Според резултатите от тази проверка И. работи при осигурителя по сключен трудов договор от 11.02.1998г. до 01.01.1999г. и от 14.10.2004г. до 03.04.2006г. вкл. на длъжност „подземен минен работник, миньор“ от първа категория труд. От 20.11.2009г. е сключен нов трудов договор на длъжност „подземен механошлосер“ също от първа категория труд, но считано от 23.06.2011г. до 16.12.2015г. вкл. с допълнително споразумение лицето работи на длъжност „механошлосер шахти“ - категоризиран според НКТП като втора категория труд. В писмото е посочено, че данните в РОЛ за този период са подадени грешно за първа категория труд, като при приключване на ревизията ще бъдат дадени задължителни предписания за корекцията им на втора категория труд. Въз основа на тези констатации пенсионният орган е приел, че стажът от 23.06.2011г. до 16.12.2015г. следва да се зачете от втора, а не от първа категория, в резултат на което е стигнал до извода, че не са налице предпоставките на чл. 69б от КСО и е отказал отпускането на лична пенсия за ОСВ на жалбоподателя.                                         

Отказът е обжалван по административен ред пред директора на ТП на НОИ – Добрич с мотива, че от 20.11.2009г. до 01.07.2016г. жалбоподателят е работил на длъжността механошлосер подземен и не е сменял работното си място, нито е подписвал допълнително споразумение за промяна на работното място и длъжността. Изложени са твърдения, че в трудовата книжка на жалбоподателя на стр.14 е отразено преназначаване, като работното място и длъжността му са сменени съответно от подземен рудник на шахти и от механошлосер подземен на механошлосер шахти, което вероятно се дължи на допусната техническа грешка при оформянето на трудовата му книжка. Към жалбата са приложени справка за актуалното състояние на всички трудови договори на жалбоподателя и справка данни за осигуряването на жалбоподателя за периода 01.01.1993г. – 06.12.2016г. с осигурител „Евроманган“ ЕАД, съгласно които той е осигуряван за първа категория труд от 01.01.2000г. Отправено е искане за назначаване на проверка, в случай че справките от ТД на НАП не са достатъчни за доказване на стажа на жалбоподателя от първа категория труд.            

С решение № 34/09.01.2017г. директорът на ТП на НОИ – Добрич е отхвърлил жалбата по съображения, че правилно пенсионният орган не е зачел спорният стаж през периода 23.06.2011г. – 16.12.2015г. от първа категория труд, позовавайки се на данните в уведомителното писмо на началник отдел „КПК“ от 01.11.2016 г., съгласно които през този период жалбоподателят е изпълнявал длъжността “механошлосер шахти”. Изложил е доводи, че в случая са приложими разпоредбите на чл.2, ал.1, т.1 от НКТП и чл.9, ал.2 от Инструкция № 13 от 31.10.2000г. за прилагане на НКТП, съобразно които от втора категория труд при пенсиониране е трудът на инженерно-техническите специалисти и рудничното ръководство от отделите „Производствен“, „Механичен“, „Енергиен“, „Безопасност на труда“, „Вентилация“, „Маркшайдерски“, „Геоложки“, „Организация и нормиране на труда“, „Технически и качествен контрол“. Посочил е, че старши инспекторът по осигуряването е установил от разчетно-платежните ведомости, формите за явявания и отсъствия, депозирани при работодателя, собственоръчно написани и подписани молби за отпуски, протоколи от проведени изпити за проверка на правила за безопасност на труда, върху които фигурират имената и подписите на жалбоподателя, че трудът му през спорния период се причислява към отдели „Механичен“, „Вентилация“, „Технически и качествен контрол“ и следва да бъде категоризиран от втора категория труд, поради което правилно с обжалваното разпореждане е отказано отпускане на лична пенсия за ОСВ.    

Решението на директора на ТП на НОИ – Добрич е съобщено на жалбоподателя с писмо с обратна разписка на 11.01.2017г. (л.58).

От записванията в трудовите книжки на жалбоподателя е видно, че през периода 03.10.1983 г. - 07.10.1987г. той е работил като шофьор на автобаза в АПК “Добруджа”, КБ “Георги Димитров” с.Паскалево. За периода от 01.02.1990г. до 01.07.1991г. е отразено, че е работил в СП “Водно стопанство” като шофьор на специален автомобил. По отношение на стажа му в “Евроманган” ЕАД е записано, че на 20.11.2009г. е назначен на длъжност “миньор, ІІІ степен” с код по НКПД 71112011. На 15.04.2010г. е преназначен на длъжност “механошлосер подземен” с код по НКПД 72332010, а на 23.06.2011 г. е преназначен на длъжност “механошлосер шахти”, която изпълнява до 16.12.2015г., а след това от 17.12.2015г. до 01.07.2016г. В трудовата книжка е посочено, че трудовият стаж през периода от 20.11.2009г. до 23.06.2011 г. е от първа категория труд съгласно ПМС № 40/1968 г, изм. и доп. с ПМС № 7/24.01.1990г. Останалият трудов стаж за времето от 23.06.2011 г. до 17.12.2015 г. е приет за втора категория труд.    

От представените в хода на съдебното производство доказателства се установява, че ревизията на осигурителя “Евроманган” е приключила с издаването на ревизионна записка № РЗ – 5 – 24 - 00208848 / 15. 12. 2016 г., анализът към която е идентичен по съдържание с уведомителното писмо на началник отдел “КПК” от 01.11.2016г., въз основа на което е издадено оспореното разпореждане.    

По повод на ревизията са издадени задължителни предписания № ЗД-1-24-00208895/15.12.2016г. от старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Добрич, с които “Евроманган” ЕАД е задължено да заличи данните по чл.5, ал.4 от КСО – декларации обр. 1 при ТД на НАП за жалбоподателя Т.К.И. за времето от 01.06.2011г. до 31.12.2015г., подадени неправилно с вид осигуряване „02“ – за работещи при условията на първа категория труд, като вместо това подаде данни с вид осигуряване „03“ – за работещи при условията на втора категория труд.

От данните по делото е видно, че цитираните в оспореното решение заверени копия на разчетно-платежни ведомости, форми за явявания и отсъствия, собственоръчно написани и подписани от жалбоподателя молби за отпуски, протоколи от проведени изпити за проверка на правила за безопасност на труда не се съхраняват по административната преписка. 

Съгласно уведомително писмо с вх.№ 1247/31.05.2017г. на директора на ТП на НОИ – Добрич (л.106) и докладна записка от ревизиращия инспектор по осигуряването (л.107), тези документи са били обект на проверка по време на ревизията на осигурителя “Евроманган” ЕАД, но не са приложени към административната преписка с изключение на ксерокопия на фишовете за заплати на И. за периода 01.01.2011г. – 31.12.2015г., подписани и подпечатани собственоръчно от изпълнителния директор на дружеството – работодател, съгласно които до 21.06.2011г. включително жалбоподателят е заемал длъжност “механошлосер подземен”, след което е преминал на длъжност “механошлосер шахти”, като и на двете длъжности е бил осигуряван за първа категория труд.    

За изясняване на фактическата страна по спора е назначена съдебно – счетоводна експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена. От заключението на вещото лице е видно, че счетоводната документация на осигурителя “Евроманган” ЕАД е иззета от прокуратурата и предоставена за проверка на ТД на НАП – Варна, офис – Добрич. От наличното в иззетата документация трудово досие на жалбоподателя се установява, че за периода 2011 г. – 2015 г. няма документи, от които да е видно, че той е изпълнявал длъжността “механошлосер шахти”. В заключението на службата по трудова медицина за пригодността на работещия да изпълнява дадения вид работа от 21.01.2014г. е записана длъжността “механошлосер” с код по НКПД 7233. Същата длъжност е записана и в подадената от И. молба за освобождаване от длъжност (напускане от работа) от 31.05.2016г. На 17.08.2016г. жалбоподателят отново е назначен на длъжността “подземен механошлосер втора степен” със същия код по НКПД 7233 и първа категория труд. В трудовата книжка на жалбоподателя е посочено, че той е заемал длъжността “механошлосер шахти” през периода 23.06.2011г. – 01.07.2016г., но в трудовото му досие не са открити договори и допълнителни споразумения за преназначаването му от длъжност “механошлосер подземен” на длъжност “механошлосер шахти” през периода 2005 г. – 2016 г. В иззетите документи липсват ведомости за заплати за спорния период 23.06.2011г. – 16.12.2015г. Налице са единствено фишове за заплати за периода 01.01.2012 г. – 31.12.2015 г., от които е видно, че не е извършвана промяна в начина на осигуряване, т.е. внесените осигурителни вноски са за първа категория труд, като длъжността, изписана във фишовете за заплати през целия период, е “механошлосер подземен”. По отношение на останалите два спорни периода 01.01.1987г. – 07.10.1987г. и 01.02.1990г. – 10.09.1991г. вещото лице не е открило документи за вида и характера на упражнявания от жалбоподателя труд. В осигурителния архив към ТП на НОИ – Силистра се съдържат данни за това, че през м.януари и февруари 1987 г. И. е работил в АПК “Добруджа” като шофьор на база, но няма запазени документи, удостоверяващи марката и тонажа на автомобила, а за останалата част от периода няма изобщо информация за положен труд от жалбоподателя.                 

С оглед на съдържащата се в материалите по делото противоречива информация, включително и в издадените от работодателите писмени доказателства, както и с оглед на установяване на условията на труд и вида на заеманата от жалбоподателя длъжност през спорните периоди по делото са допуснати до разпит трима свидетели при условията на чл.104, ал.7 от КСО.

От разпита на първия свидетел В.С., който е работил като подземен механик в “Евроманган” ЕАД през периода ноември 2009 г. – май 2013 г., се установява, че през по-голямата част от спорния период жалбоподателят е работил в ремонтна бригада, която е реагирала на аварийни ситуации в рудника. Свидетелят е бил ръководител на бригадата, като дейността на И. е била най-вече под земята. Имало е период, през който жалбоподателят е изпълнявал задължения, свързани с шахтата, но по-голямата част от работата по съоръженията за спускане и вдигане на хора и товари се е осъществявала на 320 метра под земята. Според показанията на този свидетел работата на механошлосер подземен се състои в поддръжката и ремонта на съоръженията в зоната на добиване на руда или в участъците, свързани с транспорт и извозване на руда, които са встрани от основната шахта, но пак са на 320 метра под земята. Механошлосер шахти се занимава с поддръжката на шахтовите съоръжения, които също са под земята, като надземната им част е много малка. Работата на механошлосерите в рудника не е строго разделена и при аварийни ситуации, които са на мястото на добиване на руда, са използвани и механошлосери – шахти.                    

Видно от показанията на втория свидетел Иван Попов, който от 1973 г. до 2004 г. е работил в АПК “Добруджа”, от началото на 1987г. до края на м. юни същата година, когато приключва кампанията на овцете, жалбоподателят И. е работил в аграрно – промишления комплекс като шофьор на товарен камион ЗИЛ без ремарке, а след това и на 4-тонна ГАЗ - ка, с които е превозвал млякото от бригада “Паскалево” и от стопанството на Военно летище.

Съгласно показанията на третия свидетел Митко Димитров, който е работил заедно с жалбоподателя във “Водно стопанство” - Добрич, през периода 1990 г. – 1991 г. двамата са започнали да правят задгранични курсове до Германия с товарни камиони Шкода Европа с тегло от 22 тона. С автомобилите са превозвали различни товари, като транспортната дейност на дружеството е приключила в края на 1992 г.

От изслушаната по делото допълнителна съдебно – счетоводна експертиза и от обясненията на вещото лице пред съда се установява, че ако спорният период от 23.06.2011г. до 16.12.2015г. се признае за първа категория труд жалбоподателят ще има необходимия сбор от осигурителен стаж и възраст и общ трудов стаж от първа категория, за да се пенсионира при условията на чл.69б от КСО.

При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:        

Оспореното решение е постановено от компетентен административен орган по чл. 117, ал. 3 КСО, в предписаната от закона форма, но при допуснати груби нарушения на процесуалните правила и материалния закон.

С разпоредбите на чл.69б от КСО и чл.168 от КСО е дадена законова възможност на лицата, които са работили при условията на първа и втора категория труд, да се пенсионират преди навършване на определената в чл. 68 от КСО възраст, ако отговарят на установените в тези разпоредби изисквания, които в различни варианти се свеждат до това лицата да имат определен осигурителен стаж при условията на първа или втора категория и в частност определен осигурителен стаж, положен при условията на чл.104, ал.3 от КСО, определен сбор от осигурителен стаж и възраст и да са навършили определена възраст. Тези изисквания са кумулативни и е необходимо едновременното им наличие за придобиване на правото на ранно пенсиониране по чл.69б от КСО или правото на професионална пенсия по чл.168 от КСО.

За да откаже отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст административният орган е приел, че жалбоподателят не отговаря на изискванията на чл.69б, чл.168 и чл.68, ал.1 от КСО, незачитайки стажът му през периода 23.06.2011г. – 16.12.2015 г. от първа категория труд.

Следователно спорът между страните се концентрира върху това дали трудът на жалбоподателя през периода 23.06.2011г. – 16.12.2015г. е положен на длъжност “механошлосер подземен” или на длъжност “механошлосер шахти”, от една страна, както и дали трудът през този период е от първа или втора категория труд, от друга страна.

Становището на пенсионния орган, че през периода 23.06.2011г. – 16.12.2015г. жалбоподателят е заемал длъжността „механошлосер шахти“ се основава на констатациите от извършената ревизия на разходите по ДОО на осигурителя „Евроманган“ ЕАД, според които И. е бил преназначен на тази длъжност на базата на допълнително споразумение. Заверено копие от това споразумение обаче не е приложено нито към ревизионната преписка, нито пък към настоящата пенсионна преписка. Такова споразумение не фигурира и в иззетото от прокуратурата трудово досие на жалбоподателя съгласно заключението на вещото лице. Действително съществува вероятност иззетата документация да не е в цялост, но все пак в тежест на административния орган е да установи твърдените от него факти и обстоятелства, и след като се е позовал на това допълнително споразумение, за да обоснове изводите си за длъжността, която е изпълнявал жалбоподателят през спорния период, е бил длъжен да го приложи към административната преписка, което той не е сторил. Нещо повече, административният орган не е посочил нито номера, нито датата на сключване на допълнителното споразумение, нито за какъв срок е сключено то и подписано ли е от двете страни по него. Още в жалбата си по административен ред И. е твърдял, че не е подписвал споразумение за промяна на работното място и длъжността си, поради което директорът на ТП на НОИ – Добрич е бил длъжен да изясни това обстоятелство и най-малкото да издири и приложи заверено копие от това споразумение с оглед на възможността за неговата преценка от съда. Вместо това той се е задоволил само да преповтори констатациите от проверката на отдел „КПК“ и да добави, че старши инспекторът по осигуряването е установил от разчетно-платежните ведомости, формите за явявания и отсъствия, депозирани при работодателя, собственоръчно написани и подписани молби за отпуски, протоколи от проведени изпити за проверка на правила за безопасност на труда, върху които фигурират имената и подписите на жалбоподателя, че трудът му през спорния период се причислява към отдели „Механичен“, „Вентилация“, „Технически и качествен контрол“ и следва да бъде категоризиран от втора категория труд. В уведомителното писмо и анализа към ревизионната записка обаче никъде не се споменава, че старши инспекторът по осигуряването, който е извършил ревизията, е разглеждал и преценявал тези документи. Няма направени констатации и за това, че трудът на жалбоподателя следва да се причисли към изброените в решението отдели. Вярно е, че в т.VІ „Проверени документи“ от анализа е посочено, че за целите на проверката са изискани личните досиета на работещите в предприятието, но не е изброен нито един от документите, цитирани в решението на директора на ТП на НОИ - Добрич. Единствените документи, които са описани поименно в анализа, са разплащателни ведомости и рекапитулации към тях, трудови договори, банкови документи, удостоверения за пенсия и разходооправдателни документи, но не и форми за явявания и отсъствия, собственоръчно написани и подписани молби за отпуски, протоколи от проведени изпити с положени подписи от жалбоподателя. Това съществено разминаване относно вида и обхвата на проверените документи поражда основателни съмнения във верността на установените в решението факти и обстоятелства, както и в добросъвестността на самия административен орган, който си е позволил да прави умозаключения въз основа на доказателства, които не само не се съдържат в административната преписка, но и не са цитирани или възпроизведени в какъвто и да било друг документ от тази преписка. Действително в хода на съдебното производство е представена докладна записка от ревизиращия орган, в която се излагат твърдения, че при извършената ревизия е проверено трудовото досие на лицето, съдържащо сключените трудови договори, длъжностните характеристики, допълнителните споразумения, заповедите за освобождаване, собственоръчно подписани молби за ползване на платени отпуски, проведени инструктажи за безопасност на труда, но тази записка не е част от административната преписка, тъй като е съставена след подаването на жалбата до съда, и не обяснява по никакъв начин как по-горестоящият административен орган е стигнал до извода за наличието на изброените в решението документи. Освен това, дори и да се приеме, че тези документи са били обект на проверка по време на ревизията, то никъде в анализа към ревизионната записка, както и в уведомителното писмо, издадено от началник отдел „КПК“, няма данни за това, че ревизиращият орган ги е ползвал при формиране на изводите си по същество. И това е така, защото от обстоятелствената част и на двата документа е видно, че констатациите от ревизията се основават единствено и само на цитираното допълнително споразумение за преназначаване на длъжност „механошлосер шахти“, както и на данните в регистъра на осигурените лица, но не и на други документи от трудовото досие на работника. В докладната записка и в анализа е посочено, че са проверени разплащателните ведомости за заплати на дружеството - работодател, но всъщност единствените документи, които са проверени, са фишовете за заплати, които са различни от разчетно – платежните ведомости. Ревизиращият орган е обяснил в докладната си записка, че е изискал да се направят ксерокопия на фишовете за заплати на жалбоподателя И. за периода 2011г. - 2015г., които изпълнителният директор на дружеството собственоръчно е подписал и подпечатал. Същевременно обаче в иззетата от прокуратурата счетоводна документация на дружеството фигурират други фишове за заплати на същото лице, които са с различно съдържание от това на представените по време на ревизията, тъй като в едните е записано, че лицето изпълнява длъжността „механошлосер шахти“, а в другите – „механошлосер подземен“. Проверените от вещото лице фишове за заплати обхващат почти целия спорен период с изключението на времето от 23.06.2011г. до 31.12.2011г. и несъмнено разколебават достоверността на събраните в ревизионното производство фишове за заплати и на направените въз основа на тях констатации в ревизионната записка, респективно в уведомителното писмо за осигурителен стаж/доход на лицето. Ответникът не е оспорил заключението на вещото лице по съдебносчетоводната експертиза, нито пък е представил други документи в подкрепа на приложените от него фишове за заплати, от които да се направи извод, че вписванията в тях са верни. Останалите налични документи от трудовото досие на жалбоподателя, съхраняващо се в ТД на НАП, също не дават възможност да се прецени дали тези фишове са истински, защото в повечето от тях е вписана длъжността “механошлосер”, без да е конкретизирано дали става дума за „механошлосер шахти”. Единствените документи, в които е отразена тази длъжност, е една молба за ползване на платен отпуск от 02.07.2015г. (л.239), както и една заповед за отпуск от 20.06.2013г. (л.244), но те не са достатъчни писмени доказателства, въз основа на които да се направи категоричен извод, че през целия спорен период И. е изпълнявал длъжността „механошлосер шахти“. Молбата съдържа искане за ползването на един ден платен годишен отпуск, като няма никакви данни дали тя е попълнена собственоръчно от жалбоподателя. Заповедта за отпуск пък не е подписана и е с противоречиво съдържание, защото с нея се разрешава ползването на отпуск за времето от 20.03.2013г. до 21.03.2013г., а самата тя е издадена на 20.06.2013г., т.е. близо три месеца след евентуално разрешения отпуск на лицето. Освен това в тази заповед като място на работа е посочено “рудник подземни”, каквото е и мястото на работа на длъжността “механошлосер подземен” съгласно данните по делото. Действително в трудовата книжка на И. е записано, че през периода 23.06.2011г. – 16.12.2015г. е бил преназначен на длъжността “механошлосер шахти” от втора категория труд, но доколкото тя е производна на първичните документи по чл.40, ал.3 от НПОС като изплащателни ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд, каквито на практика липсват по делото, то няма как да се съобрази информацията в нея, още повече, че тя противоречи на данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, съгласно които жалбоподателят е бил осигуряван за първа категория труд, както е установил и самият административен орган. Освен това в трудовата книжка е отразено, че през периода 17.12.2015 г. – 01.07.2016 г. жалбоподателят е заемал длъжността “механошлосер шахти”, докато в заповедта, с която е прекратено това правоотношение, е посочена длъжност “механошлосер подземен”, като стажът през този период е зачетен от първа категория, което е още едно основание за съмнение в нейната истинност.         

От друга страна, в приложената по делото справка от ТД на НАП – Варна за актуалното състояние на всички трудови договори на жалбоподателя (л.54) изрично е посочено, че датата на последното допълнително споразумение между него и „Евроманган“ ЕАД е от 15.04.2010г., когато е преназначен на длъжността „механошлосер подземен“. След това договорът е прекратен на 01.07.2016г. и на 17.08.2016г. е сключен нов договор. Не е отразено наличието на  допълнително споразумение или пък на заповед за преназначаване на лицето на длъжността „механошлосер шахти”, считано от 23.06.2011г., така както е записано в трудовата книжка. И ако за това преназначаване липсва каквато и да е информация в личното трудово досие на жалбоподателя, то за останалите данни, които са вписани в регистъра на трудовите договори, са налице достатъчно доказателства, удостоверяващи както промените в трудовото правоотношение от 15.04.2010г. и прекратяването му на 01.07.2016г., така и нововъзникналото трудово правоотношение от 17.08.2016г. Видно от приложенията към заключението на вещото лице, в иззетата от прокуратурата документация се съдържа молба от Т.К.И. от 09.03.2010г. да бъде преназначен от длъжност миньор на длъжност механошлосер (заварчик) с изразени положителни становища за това от две длъжностни лица, в т.ч. и от инж. В.С., който е разпитан като свидетел по делото (л.251). Налице е и молба за напускане от работа от 01.07.2016г., с която Т.К. е поискал да бъде освободен от заеманата длъжност механошлосер, както и заповед № 1/30.06.2016г. за прекратяване на трудовото му правоотношение, в която изрично е записано, че заеманата от К. длъжност е “механошлосер подземен” с място на работа подземен рудник (л.220-221). В личното трудово досие се съхранява и сключеният трудов договор между страните от 17.08.2016г. за назначаване на жалбоподателя на длъжността “механошлосер подземен”, както и утвърдената от работодателя длъжностна характеристика за тази длъжност (л.217-218). Фактът, че твърдяното допълнително споразумение за преназначаване от 23.06.2011г. не е отразено в регистъра на трудовите договори към ТД на НАП – Варна и за неговото съществуване няма никакви доказателства в личното трудово досие на жалбоподателя за разлика от всички други трудови договори и споразумения навежда на извода, че такова изобщо не е сключвано, в каквато насока са били и възраженията на жалбоподателя.

Ето защо, при съществуващите противоречия между записванията в трудовата книжка и данните по чл.5, ал.4, т. 1 от КСО следва да се даде приоритет на вторите, защото са налице повече индиции за тяхната достоверност. Административният орган не е представил допълнителното споразумение, въз основа на което е приел, че през спорния период И. е работил като механошлосер шахти, поради което отразяванията в трудовата книжка, че той е бил преназначен на тази длъжност през 2011 г., не могат да се кредитират. Действително данните и в двата доказателствени източника (трудовата книжка и данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО) изхождат от осигурителя и имат еднаква доказателствена сила, но докато едните са подавани пред официални държавни органи и може да се установи кога и как са подавани, то за другите няма никакви доказателства нито кога са попълнени, нито въз основа на какви документи. Единствените писмени документи, които съответстват на записванията в трудовата книжка, са приложените в ревизионното производство фишове за заплати, но те не са безспорни с оглед на съществуващите паралелни фишове за заплати за по-голямата част от процесния период и не могат да служат като годни доказателствени средства в подкрепа на приетите за установени от пенсионния орган факти и обстоятелства. Липсват каквито и да е други автентични документи по смисъла на чл.40, ал.3 и ал.5 от НПОК, които да съдържат достатъчно данни за осигурителния стаж на жалбоподателя, поради което изводите на административния орган, че през спорния период той е работил като механошлосер шахти се явяват недоказани и необосновани. С оглед на това, както и с оглед на събраните по делото доказателства единственото логично решение за съда е да се съобрази с данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО и въз основа на тях да приеме, че жалбоподателят не е променял местоработата и длъжността си през спорния период и е продължил да изпълнява длъжността “механошлосер подземен”, за която няма спор между страните, че е от първа категория труд съгласно чл.1, т.1 от НКТП, във вр. чл.8, ал.2 от Инструкция № 13/31.10.2000 г.

От всичко изложено дотук се налага изводът, че оспорените актове са постановени при непълнота на доказателствата и неизяснена фактическа обстановка. В случая пенсионният орган не е изпълнил основните си задължения да изясни всички факти и обстоятелства от значение за спора, да обсъди обясненията и възраженията на жалбоподателя, както и да събере и оцени всички необходими и допустими доказателства за разкриване на обективната истина. При наличие на доказателства с противоречиво съдържание той е бил длъжен да провери всяко едно от тях с оглед на всички факти и обстоятелства по случая, като посочи в мотивите към решението си на кое от тях дава вяра и на кое не и въз основа на какви аргументи и съображения. Вместо да преодолее несъответствията в доказателствата, като използва всички възможни и допустими доказателствени средства, пенсионният орган е изключил една част от тях, без да ги прецени съвместно с останалите доказателства по делото. В мотивите към решението си по-горестоящият административен орган е обсъдил единствено уведомителното писмо на началник отдел “КПК” относно извършената планова ревизия на осигурителя “Евроманган” ЕАД, като не е положил никакви усилия да събере изследваните при тази ревизия документи, да провери тяхната достоверност и да ги съпостави с данните от останалите доказателствени източници. Пенсионният орган е възприел безкритично констатациите в ревизионното производство, че данните в РОЛ за спорния период 23.06.2011 г. – 16.12.2015 г. са подадени погрешно, без да изиска и приложи допълнителното споразумение за преназначаване, въз основа на което те са направени, и без да провери как и с какви доказателствени средства ревизиращият орган е достигнал до извода, че трудът на жалбоподателя следва да се причисли към първа, а не към втора категория труд.

Независимо от горното, дори и да се приеме, че през спорния период И. е изпълнявал длъжността “механошлосер шахти”, липсват каквито и да е доказателства по преписката, от които да се направи извод, че тази длъжност е от втора категория труд. Липсват доказателства за устройствения статут на длъжността “механошлосер шахти” съобразно структурата, функциите и организацията на работа в предприятието, както и утвърдената от работодателя длъжностна характеристика за тази длъжност. Единствената длъжностна характеристика се съдържа в иззетата от прокуратурата документация и тя е за длъжността “механошлосер подземен”. От показанията на разпитания по делото св. В.Славов е видно, че през по-голямата част от престоя си в рудника Т.И. е работил в ремонтна бригада, която е реагирала на аварийни ситуации. Имало е период, през който жалбоподателят е изпълнявал задължения, свързани с шахтата, но по-голямата част от работата по съоръженията за спускане и вдигане на хора и товари се е осъществявала на 320 метра под земята. Според показанията на този свидетел механошлосер шахти се занимава с ремонта и поддръжката на шахтовите съоръжения, които също са под земята, като надземната им част е много малка. Работата на механошлосерите в рудника не е строго разделена и при аварийни ситуации на мястото на добиване на руда са използвани и механошлосери – шахти. Показанията на този свидетел са логични, последователни и непротиворечиви и се основават на неговите лични впечатления и наблюдения като пряк ръководител на жалбоподателя за периода м.ноември 2009г. – м.май 2013г., поради което съдът ги кредитира като обективни и достоверни. От съдържащите се в тях сведения може да се направи извод, че през по-голямата част от спорния период жалбоподателят е изпълнявал задълженията си в подземни условия, което опровергава констатациите на административния орган, че полаганият през този период труд е от втора категория. 

В оспореното решение е посочено, че трудът на жалбоподателя през този период следва да се причисли към отдели “Механичен”, “Вентилация” и “Технически и качествен контрол”, без да става ясно как административният орган е взел това решение и възможно ли е една длъжност да се причисли едновременно към няколко отдела. Действително в хода на пенсионното производство е изискана информация от осигурителя за това дали И. е бил подземен или надземен минен работник през спорния период и след като той не я е предоставил, е инициирана проверка от отдел „КПК“. В уведомителното писмо от тази проверка обаче няма никакви констатации към кой отдел принадлежи длъжността „механошлосер шахти“ и при какви условия е полаган трудът на тази длъжност, а само простото заключение, че това е длъжност от втора категория труд. Същите формални констатации са направени и в анализа към ревизионната записка, без да е описано дори какви са основните функции и задължения на длъжността „механошлосер шахти“ и къде е мястото на работа на тази длъжност. За изясняването на тези въпроси са необходими специални познания, каквито административният орган не притежава, поради което с оглед на засиленото служебно начало в административното производство и в съответствие с разпоредбата на чл.49 от АПК той е бил длъжен да назначи експертиза, която да бъде изготвена от вещо лице със съответната компетентност, и едва след това да направи своите изводи за вида и характера на положения през спорния период труд.

От правна страна, административният орган е посочил, че стажът на длъжността „механошлосер шахти“ се зачита за втора категория труд на основание чл.2, ал.1, т.1 от НКТП, във вр. чл.9, ал.2 от Инструкция № 13 / 31.10.2000г., но според първата разпоредба от втора категория е трудът на инженерно – технически специалисти и ръководни служители, заети на работа под земята, до ръководител на рудник включително, към които не би могъл да се причисли трудът на длъжността „механошлосер шахти“. Разпоредбата на чл.9, ал.2 от Инструкция № 13 / 31.10.2000 г. пояснява, че длъжностите по чл.2, ал.1, т.1, б. „а“ от НКТП са инженерно-техническите специалисти и ръководните служители до ръководител на рудник за подземен добив на въглища, рудни и нерудни изкопаеми, включително специалистите и ръководните служители от рудниците, работещи на безучастъкова структура, като рудничното ръководство включва следните ръководни длъжностни наименования: ръководител на рудник, зам. ръководител (гл. инженер), началници на отдели и инженерно-технически специалисти от отделите: "Производствен", "Механичен", "Енергиен", "Безопасност на труда (охрана на труда)", "Вентилация", "Маркшайдерски", "Геоложки", "Организация и нормиране на труда", "Технически и качествен контрол". От текста на тази разпоредба също не може да се направи извод, че длъжността „механошлосер шахти“ попада в обхвата на чл.2, ал.1, т.1, б.”а” от НКТП и следва да се отнесе към втора категория труд. При положение, че липсват категорични доказателства за това в какъв участък е полаган трудът на механошлосер шахти, то изводите на административния орган за квалифицирането му по чл.2, ал.1, т.1 от НКТП, във вр. чл.9, ал.2 от Инструкция № 13/31.10.2000г. се явяват необосновани и простото механично изброяване, че спорният стаж следва да се причисли към отдели “Механичен”, “Вентилация” и “Технически и качествен контрол”, е в нарушение на всякакви принципи и правила в административния процес за истинност, законност и съразмерност.    

Разпоредбата на чл.117, ал.3 от КСО дава възможност с решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ да се отмени разпореждането и да се върне преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането. Именно това е следвало да стори директорът на ТП на НОИ – Добрич, който вместо да разкрие множеството нередности и неясноти относно вида и мястото на полагания труд през спорния период, е задълбочил грешките на пенсионния орган, излагайки формални мотиви в тяхна подкрепа, без да извърши допълнително разследване на спорните обстоятелства и да разгледа възраженията и доказателствата в жалбата по административен ред.

С оглед на изложеното оспореното решение и потвърденото с него разпореждане се явяват неправилни и незаконосъобразни като постановени при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон и следва да бъдат отменени. След отмяната на актовете и понеже естеството им не позволява решаване на спора по същество, административната преписка следва да бъде върната на ТП на НОИ – Добрич за ново произнасяне по молбата на И. за отпускане на лична пенсия за ОСВ. При новото разглеждане административният орган ще трябва да извърши преценка за наличието на предпоставките по чл.69б, ал.1 от КСО съобразно приетото от съда по отношение на заеманата длъжност и категорията труд за периода 23.06.2011г. – 16.12.2015г., който след като се добави към вече признатия осигурителен стаж от първа категория труд от 06г.11м.04 дни ще даде необходимия сбор точки от осигуретелен стаж и възраст и необходимия осигурителен стаж от 10 години при условията на първа категория труд съгласно заключението на вещото лице. Ще трябва да се вземе предвид и установеното от вещото лице по отношение на м. януари 1987г. и м. февруари 1987 г., като те следва да бъдат добавени към осигурителния стаж от трета категория. Колкото до периода м.март 1987 г. – м.октомври 1987г. и периода 01.02.1990г. – 10.09.1991г. по делото не са събрани достатъчно данни за вида и характера на полагания труд и констатациите на пенсионните органи не подлежат на промяна в тази им част.                               

Съобразно изхода от спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК, във връзка с чл.120, ал.2 от КСО, ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя сторените от него разноски по делото в размер на 750 лева.                                

           Водим от изложеното, както и на основание чл.172, ал.2, във вр. чл.173, ал.2 от АПК, съдът

                                                   Р   Е   Ш   И  :

 

          ОТМЕНЯ решение № 34/09.01.2017г. на директора на ТП на НОИ – Добрич и потвърденото с него разпореждане № **********/11.11.2016г. на ръководител „ПО” при ТП на НОИ – Добрич, с което на Т.К.И. с ЕГН ********** *** е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл.69б, чл.69, ал.6, чл.168, ал.1, т.1 и т.2 и чл.68, ал.1 от КСО.

ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Добрич за ново произнасяне по заявление с вх.№ 2113-24-1062/11.07.2016г. на Т.К.И. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението.                             

          ОСЪЖДА ТП на НОИ – Добрич да заплати на Т.К.И. с ЕГН ********** *** сумата от 750 лева, сторени разноски за първата инстанция.                  

          РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                               Административен съдия :