Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ………………/10.04.2017г., град Добрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

   ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,  в открито съдебно заседание на двадесет и осми март през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КРАСИМИРА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

СИЛВИЯ САНДЕВА

 

ТЕОДОРА МИЛЕВА

           

   При участието на прокурора РУМЯНА ЖЕЛЕВА и секретаря М.М. разгледа докладваното от съдия САНДЕВА к.адм.д. № 75/2017 год. по описа на ДАС и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

   Производството е по реда на глава ХІІ от АПК и е образувано по касационна жалба на Н.В.Н. ЕГН ********** *** срещу решение № 118/28.12.2016г., постановено по н.а.х.д. № 231/2016г. по описа на Каварненския районен съд, с което е потвърдено наказателно постановление № 16-5811-000055 от 09.08.2016г. на Началника на РУП - Шабла към ОДМВР – Добрич, с което на касатора за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП, му е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, както и за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП, му е наложено наказание глоба в размер на 10 лева. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на чл.18 от ЗАНН и се иска то да бъде отменено.                       

   Ответникът по касационната жалба не изразява становище по нея. 

   Представителят на ДОП дава заключение, че решението на КРС е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. 

   Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания, намира за установено следното:

   Касационната жалба е подадена в срока по чл.63, ал.1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения :

   С процесното наказателно постановление касаторът е бил наказан с глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца по чл.174, ал.3 от ЗДвП, както и с глоба в размер на 10 лева по чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП за това, че на 04.08.2016г. около 18:30 часа в община Шабла на общински път № DOB1224 в посока от кръстовището с път ІІІ-901 към къмпинг „Добруджа“ управлява лек автомобил ФОЛКСВАГЕН ГОЛФ с рег.  ТХ8932ХН, собственост на трето лице, като при извършената проверка от полицейските органи отказва да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510с № ARBA-0051, съставляващо нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, както и не представя свидетелство за регистрация на МПС, което управлява, съставляващо нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.   

   С обжалваното решение районният съд е потвърдил наказателното постановление по съображения, че липсват допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, които да водят до отмяната му, както и че от събраните по делото доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че с деянията си наказаното лице е осъществило състава на административни нарушения по чл.174, ал.3 и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, поради което правилно и законосъобразно е било санкционирано по реда на чл.174, ал.3, и чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от същия закон. В решението са анализирани подробно и внимателно фактическата обстановка, при която са извършени вменените на жалбоподателя нарушения, както и приложимите процесуални и материални норми, като съдът е приел, че наказващият орган е тълкувал вярно закона и го е приложил точно. По отношение на деянието по чл.174, ал.3 от ЗДвП съдът е приел, че в НП се съдържа подробно описание на нарушението, което е дало възможност на водача да разбере за какво точно е санкциониран. Приел е, че от събраните по делото доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с техническо средство за установяване употребата на алкохол, което не е оборено с надлежни доказателства в процеса. Отхвърлил е като ирелевантно обстоятелството дали жалбоподателят е изпълнил издаденото му предписание за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му с аргумента, че двете хипотези в чл.174, ал.3 от ЗДвП са дадени алтернативно, а не кумулативно и е достатъчно да е налице само едната, за да се приеме, че е осъществен фактическият състав на нарушение по този текст от закона. Приел е, че обвинението е текстово ясно и категорично, поради което изписването и на двете хипотези на чл.174, ал.3 от ЗДвП в НП не променя фактическата обстановка по делото. Изтъкнал е, че водачът няма право да отказва да бъде изпробван с техническо средство, нито да избира начина, по който да бъде проверен за употреба на алкохол, поради което отказът е въздигнат от законодателя в съставомерно деяние. По отношение на визираното в НП нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП съдът е приел, че от доказателствата по делото е безспорно установено, че при проверка и поискване от страна на контролния орган жалбоподателят Н. не е носил и не е представил свидетелството за регистрация на МПС, което е управлявал. В мотивите към решението е посочено, че фактическите констатации в акта в частта, в която е констатирано, че водачът не е представил изискуемото свидетелство не са опровергани от събраните по делото доказателства, с оглед на което правилно и законосъобразно наказващият орган е приел, че е налице извършено административно нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, което следва да бъде санкционирано по реда на чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от с.з. Въз основа на това районният съд е стигнал до крайния правен извод за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление и го е потвърдил.    

Така постановеното решение е правилно.

Не се спори по делото, че при извършена проверка от органите на полицията касаторът е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване на употребата на алкохол. Именно този отказ е квалифициран от наказващия орган като нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП и неоснователно касаторът твърди, че не е ясно за кое точно нарушение му е наложено административно наказание. Действително в НП не е посочено коя от двете хипотези на чл.174, ал.3 от ЗДвП е налице, но от текстовото описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, е видно, че административнонаказателната отговорност на водача е ангажирана за нарушение по първата хипотеза на този текст. Както в АУАН, така и в НП конкретно и точно е записано, че водачът на автомобила отказва да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510. Без правно значение е дали водачът е отказал да даде и кръвна проба, като правилно и законосъобразно районният съд е преценил, че двете хипотези на чл.174, ал.3 от ЗДвП – отказът да бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и отказът да бъде дадена кръвна проба са дадени алтернативно, а не кумулативно, поради което наличието на една от тях е достатъчно основание за прилагане на чл.174, ал.3 от ЗДвП. В случая наказващият орган е санкционирал водача за това, че е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол и това деяние правилно е квалифицирано по чл.174, ал.3 от ЗДвП, който представлява едновременно състав на административно нарушение и санкционна норма за налагане на предвиденото в хипотезиса й наказание. Изпълнението на предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта не е предмет на наказателното постановление, поради което правилно районният съд е преценил, че това обстоятелство няма пряко отношение към описаното в НП деяние, което е отделно административно нарушение и подлежи на самостоятелно наказване. Правилни са мотивите към решението и по отношение на второто визирано в НП нарушение по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, като законосъобразно районният съд е приел, че то е безспорно доказано от доказателствата по делото, които не са оборени в хода на процеса.

Неоснователни, нелогични и неясни са възраженията за нарушение на чл.18 от ЗАНН, поддържани в касационната жалба, в която първоначално се твърди, че са налице две отделни нарушения, за които е наложено едно административно наказание, а след това, че има неяснота в наложените наказания от наказващия орган, който е наложил по едно административно наказание, а е посочил за нарушени всички състави на визираните в НП разпоредби. В НП са описани точно и ясно два вида административни нарушения – по чл.174, ал.3 от ЗДвП, изразяващо се в отказ на водача да му бъде извършена проверка за алкохол с техническо средство, и по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, изразяващо се в неизпълнение на задължението на водача да носи свидетелството за регистрация на управляваното от него МПС, като за всяко едно от тези нарушения е наложено отделно административно наказание съответно по чл.174, ал.3 от ЗДвП и чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП, от съдържанието на които е видно без всякакво съмнение коя санкционна норма за кой вид нарушение е приложена. С оглед на това  правилно и в съответствие с материалния закон районният съд е преценил, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения или нарушения на материалния закон, които да опорочават НП и да налагат отмяната му.                                     

По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно като краен правен резултат, поради което следва да бъде оставено в сила на основание на чл.221, ал.2 от АПК.                                    

Водим от горното, Административният съд  

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 118/28.12.2016г., постановено по н.а.х.д. № 231/2016г. по описа на Районен съд - Каварна.       

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ:  1.                   

 

 

 

                                                                                               2.