Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 208

град Добрич,23.05.2017г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на двадесет и пети април две хиляди и седемнадесета  година в състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДАРИНА  ВИТАНОВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:  НЕЛИ  КАМЕНСКА

                                                                                             МИЛЕНА  ГЕОРГИЕВА

при участието на прокурора МИЛЕНА ЛЮБЕНОВА и секретаря В.С. разгледа докладваното от съдия М.Георгиева КАД № 73/2017 год. по описа на АС-Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е по реда на глава ХІІ АПК и е образувано по касационна жалба от  ххххх” ЕООД гр.Тервел,ул.”****** №4, ЕИК ххххх, представлявано от управителя С.К., подадена чрез  адв. М.К., срещу Решение № 64/16.12.2016 год. по н.а.х.д. № 109/ 2016 год. на РС-Тервел, с което е изменено Наказателно постановление № 08 -08 03 096/096 от 28.04.2016г. на Директора на Дирекция “ Инспекция по труда”-гр. Добрич. С наказателното постановление за допуснато от касатора нарушение по чл. 61 ал. 1 във вр. с чл.62, ал.1 и чл.1,ал.2 от Кодекса на труда /КТ/ на основание чл. 416 ал.5 във връзка с чл. 414 ал. 3 от КТ му е наложена имуществена санкция в размер на 3000  лева, като съдът го е изменил и е наложил административно наказание имуществена санкция в размер на 1500 лева.

          В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на решението,поради неправилно приложение на закона.Изразява се становище,че съдът се е доверил на свидетелските показания на свидетелите,които йерархически принадлежат към структурата на Инспекцията по труда.Въведените възражения не са разгледани в цялост и предвид конкретните особености по случая.Особено се настоява, че съдът не е обсъдил факта,че проверката е извършена в извънработно време – 18.00 часа в неделен ден.Настоява се също,че декларацията на работничката ****** дава достатъчно основания да се постави под съмнение нейната грамотност. Иска се отмяна на решението на районния съд и отмяна на наказателното постановление. В съдебно заседание, редовно призован,касаторът не се представлява. Депозира писмена защита.

          Ответникът, редовно призован, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

          Представителят на ОП-Добрич счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено, а жалбата оставена без уважение.По делото безспорно е установено,че ****** е работила с установено работно време и място при касатора,който не е изпълнил задължението си да сключи с работничката трудов договор в писмена форма.С това е нарушил разпоредбата на КТ и правилно наказващият орган е ангажирал отговорността му. 

          Съдът, като прецени доводите в касационната жалба и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218 ал. 2 АПК, намира за установено следното:

          Касационната жалба е подадена в срока по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. 

          С обжалваното решение районният съд е изменил Наказателно постановление № 08 -08 03 096/096 от 28.04.2016г. на Директора на Дирекция “ Инспекция по труда”-гр. Добрич, с което за допуснато от касатора нарушение по чл. 61 ал. 1 във вр. с чл.62, ал.1 и чл.1,ал.2 от КТ,на основание чл. 416 ал.5 във връзка с чл. 414 ал. 3 от КТ му е наложена имуществена санкция в размер на 3000  лева, като съдът го е изменил и е наложил административно наказание имуществена санкция в размер на 1500 лева.Приел е, че в административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да накърняват правото на защита на наказаното лице.На база събраните по делото доказателства е приел  също,че нарушението е безспорно установено. Съдът е коментирал възраженията на въззивника,но не ги е уважил, тъй като са голословни и формални.Коментирал е размера на наложената санкция и е преценил,че същата е наложена без да има изложени съображения за това.Съдът е приел,че в случая са налице смегчаващи вината обстоятелства и е определил санкция в минималния предвиден от закона   размер-1500 лева.

          Несъстоятелни са доводите на касатора за неправилно приложение на материалния закон от решаващия съд. Наложената и съответно изменена от  съда санкция е за нарушение разпоредбата на 61,ал.1,във връзка с чл. 62 ал. 1 КТ, съгласно които,трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа и се сключва в писмена форма. По делото е установено по безспорен начин, че  ******  е заварена на 05.04.2016г. в 18.00 часа в шивашки цех да полага труда си като шие на шевна машина заедно с работнички на дружеството.От лицето е взето писмено сведение относно условията по наемането й на работа.Вярно е, че в сведението има задрасквания и поправки, но същото е оспорено формално,без да се иска графологична експертиза,която да докаже евентуално твърденията,че поправките са нанесени от друго лице,а не от работничката.В тази връзка са неоснователни и възраженията на касатора,че съдът е следвало да изключи от доказателствата сведението. Съдът точно и ясно е изложил съображенията си, защо приема сведението за годно доказателствено средство.Следва да се добави, че сведението съответства на другите приети по делото доказателства а именно, проведен първоначален инструктаж,вписан в съответната книга, служебна бележка и насочващо писмо за заемане на работно място с условие за обучение.Последното,както и регистрацията на трудов договор на 18.05.2016г. по чл.230 от КТ безспорно оборват твърденията,че работничката е била в цеха да опита дали ще се справи с работата.Целта на трудовия договор е обучение на работничката,което предполага,че същата няма умения като шивачка и следва да ги придобие.          

           Твърдението,че съдът не е обсъдил възражението за приложението на чл.28 от ЗАНН не отговаря на съдържанието на оспорвания съдебен акт.Съдът е цитирал чл.415в,ал.2 от КТ, съгласно който,не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2.Следователно правилна е преценката на съда,че нормата изключва възможността случаят да бъде преквалифициран като маловажен. Що се отнася до чл.28 от ЗАНН, то нормата е неприложима в конкретния случай,тъй като в КТ е дадено определение за маловажен случай.

          В заключение касационният състав прецени,че следва да коментира и възражението за това,че проверката е извършена в извънработна време. Вярно е, че,  решаващият съд не е коментирал това възражение,направено и пред него, но това не е нарушение на съдебния състав и не води до незаконосъобразност на постановения от него съдебен акт.Времето на извършване на проверката е неотносимо към спора по същество.Относимо е мястото-шивашки цех, който е на касатора и в който са се трудили и други работнички, освен ******. Обстоятелството,че работничките са полагали труд в извънработно време не е в полза на работодателя, още по-малко оборва фактите,установени с АУАН и НП. 

          С оглед изложеното, Районният съд в Тервел е постановил  едно правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.

          Воден от горното, Добричкият административен съд, на основание чл. 221 ал. 2 пр.  първо АПК,

Р  Е  Ш  И:

 

          ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 64/ 16.12. 2016 год.,постановено по н.а.х. дело  № 109/ 2016 год. на РС-Тервел.          

          Решението е окончателно. 

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

 2.