Р Е Ш Е Н И Е

 

№168

 

гр. Добрич , 25.04.2017год.

 

В    И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

          Добрички административен съд, в публично заседание на двадесет и осми март, две хиляди и седемнадесета година, ІV-ти състав:

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Нели Каменска

при участието на секретаря С.К. разгледа докладваното от председателя административно дело № 72 по описа на съда за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.14, ал.1 от Наредба № 11 от 03.04.2008г. за условията и реда за прилагане на мярка № 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони“ и мярка 212 „Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г., наричана за краткост Наредба № 11/2008г.

Образувано е по жалба на К.П.З. с ЕГН ********** *** срещу Акт с изх № 02-080-6500/4548 от 29.11.2016г. за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 211„Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони“ от ПРСР 2007-2013, издаден от Ж.Ж. – заместник изпълнителен директор на ДФЗ-РА, с който ДФЗ-РА прекратява поетия от жалбоподателя през кампания 2012 година петгодишен ангажимент по мярка 211 по заявление с УИН 08/290512/67478 и го задължава да възстанови получените до момента компесаторни плащания за необлагодетелстваните райони или части от тях в зависимост от годината, в зависимост от годината, в която е прекратил участието си в мярката.

Жалбоподателят моли горепосоченият акт да бъде отменен като незаконосъобразен с твърдението, че не е поемал петгодишен ангажимент по посочената мярка 211. Счита, че неговият случай не следва да се разглежда по реда на чл.14, ал.1 и ал.2 от Наредба № 11/03.04.2008г., поради обстоятелството, че не следва да възстановява плащания, получени през 2012г. В уточняваща молба от 06.03.2017г. и в съдебно заседание жалбоподателят заявява, че оспорва акта в частта му, с която е посочено, че следва да възстанови получените до момента компесаторни плащания за необлагодетелстваните райони или част от тях, в зависимост от годината, в която е прекратил участието си в мярката, тъй като не е поемал петгодишен ангажимент, а само ангажимент за 2012г., когато е получил финансово подпомагане. Моли актът за прекратяване на многогодишният ангажимент да бъде отменен в частта, в която е указано, че следва да възстанови суми по реда на чл.14, ал.1 и ал.2 от Наредба № 11/2008г.

Ответникът,  заместник-изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция, представляван от Д.Б.А.- старши юрисконсулт, в писмени молби от 13.03.2017г. и от 21.03.2017г. изразява становище по жалбата като оспорва нейната допустимост и основателност. В становищата се твърди, че с подаденото заявление за подпомагане от жалбоподателя за кампания 2012г. с УИН 08/290512/67478 същият е поел петгодишен ангажимент да извършва дейност в съответния необлагодетелстван район, както и задължение да подава заявление за подпомагане всяка година след първото компесаторно плащане. Това задължение било указано в подписаното от жалбоподателя и подадено от него заявление за подпомагане от 2012г. Ответникът счита, че след като за следващата 2013г. жалбоподателят не е подал заявление и е потвърдил, че е престанал да извършва земеделска дейност, ДФ „Земеделие“ законосъобразно е издал акт за прекратяване на поетия петгодишен ангажимент. Ответникът пояснява, че в оспорения акт било посочено, че земеделският стопанин се задължава да възстанови получените до момента компесаторни плащания за необлагодетелстваните райони или част от тях, в зависимост от годината, в която е прекратил участието си по мярката, а след влизане в сила на оспорения акт, с друг акт щели да се посочат финансовите последици за жалбоподателя от прекратяване на участието му по мярката. Ответникът обръща внимание на съда, че жалбата била недопустима, поради просрочие с твърдението, че жалбоподателят е получил оспорения акт на 30.12.2016г., а жалбата му е постъпила на 03.02.2017г. Иска се жалбата да бъде оставена без разглеждане като недопустима и производството по делото да бъде прекратено или оспорването да бъде отхвърлено като неоснователно.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с твърденията и възраженията на страните съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима. Възражението за просрочие на жалбата е неоснователно. Видно от представената преписка жалбата е подадена на 05.01.2017г. Оспореният акт е съобщен на 30.12.2016г.(известие за доставяне, л.17). В него е посочено, че актът подлежи на обжалване пред министъра на земеделието и храните или пред съответния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му. На 05.01.2017г. К.З. и подал жалба, наименована  „Отговор-жалба“, л.6, до ДФ „Земеделие“ гр.София. Тази жалба е подадена в указания 14- дневен срок по реда на чл.84, ал.1 от АПК - чрез органа, издал оспорения акт. Вместо незабавно да препрати жалбата на съда или на компетентния административен орган, каквото задължение ответникът има по силата на чл.152, ал.2 от АПК, съответно по силата на чл.92, ал.1 във вр. с чл.88, ал.2 от АПК, същият информира жалбоподателя с писмо от 24.01.2017г.( л.7), че следвало да адресира жалбата си до министъра на земеделието и храните. Няма данни кога това писмо е получено от жалбоподателя, но на 03.02.2017г. жалбоподателят депозира в Административен съд гр.Добрич втора жалба. Съдът приема, че оспорването не е просрочено, тъй като то е извършено в 14-дневния срок,на 05.01.2017г. с „отговор-жалба“ с вх. № 02-080-6500/10 на ДФЗ. Неизпълнението на задължението на административния орган по чл.152, ал.2 от АПК, съответно по чл.92, ал.1 във вр. с чл.88, ал.2 от АПК, не би могло да доведе до неблагоприятни последици за жалбоподателя. Жалбата е допустима, тъй като оспорването по административен ред на акта за прекратяване на многогодишен ангажимент, издаден по реда на Наредба № 11/2008г., не е задължителна процесуална предпоставка за съдебното оспорване.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 23.05.2012г. жалбоподателя е подал заявление за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2012 с УИН 08/290512/67478 като е заявил участие по СЕПП и мярка 211“ Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони“. С две уведомителни писма от 23.08.2013г ( л.101) и от 18.09.2013г. (л.97) ДФЗ  е оторизирал и изплатил по подаденото заявление с УИН 08/290512/67478 за кампания 2012 сумата от 339,15 лв. по мярка 213 „Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕО за земеделски земи“ и сумата от 1221,28 лв. по СЕПП, НР1.

По делото не се спори, че последващи заявления за подпомагане жалбоподателят не е подавал. На 13.09.2016г. заместник -изпълнителният директор на ДФЗ изпраща до жалбоподателя писмо с изх. № 02-080-6500/3338, с което го уведомява на осн. чл.26, л.1 от АПК, за открито административно производство за прекратяване на многогодишния ангажимент във връзка с неизпълнение на задължение по чл.4, ал.1, т.3 от Наредба № 11/2008г. Жалбоподателят не е възразил.

На 29.11.2016г. е последвало издаването на оспорения в настоящото съдебно производство Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони“ от ПРСР 2007-2013.

Оспореният акт е издаден в производство по чл.14, ал.1 от Наредба № 11 от 03.04.2008г. за условията и реда за прилагане на мярка № 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони“ и мярка 212 „Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г.( Наредба № 11/2008г.), съгласно който земеделски стопанин, който не подаде заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент, се изключва от подпомагане по тази наредба и се задължава да възстанови получените до момента компесаторни плащания за необлагодетелстваните райони или части от тях в зависимост от годината, в която е прекратил участието си в мерките. Разпоредбата посочва и каква част от получените суми следва да се възстановят.

С решение от 13.04.2016г. по адм.д. № 4639, обн. ДВ бр.13 от 07.02.2017г. е отменена по протест на Върховна административна прокуратура издадената от МЗХ Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 11/03.04.2008г. за условията и реда за прилагане на мярка № 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони“ и мярка 212 „Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г, обн. в ДВ бр.71/13.08.2013г.  Решението на съда е обнародвано в ДВ бр.13 от 07.02.2017г., т.е. след датата на издаване на оспорения акт. Приложимата редакция на нормата на чл.14 от Наредба № 11/2008г. -ДВ бр.71/2013г. не се различава от сега действащата редакция на нормата след отмяната, т.е. тази, публ. ДВ бр.17/2011г. И в двете редакции на нормата е предвидено по идентичен начин, че неизпълнението на поетия петгодишен ангажимент по мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони“ и мярка 212 „Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г. има две последици: изключване на земеделския стопанин от подпомагането по реда на тази наредба и определяне на дължимите за възстановяване суми.

Оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения на процесуалните правила. Същият е съобразен с материалния закон в частта, с която земеделският производител се изключва от подпомагане по горепосочените мерки, тъй като не е изпълнил поетия ангажимент при подаване на заявлението през 2012г. в рамките на пет годишен период да кандидатства за подпомагане.

В подаденото на 23.05.2012г. заявление за подпомагане с УИН 08/290512/67478 К.З. е декларирал на стр.2-3, раздел „Декларации, задължителни при участие по мерките НР1 и НР2“, т.2, че е запознат със задължението да извършва земеделска дейност върху площи с ограничения в планински райони поне 5 години след първото плащане. В заявлението за подпомагане, подадено през 2012г. действително жалбоподателят се е подписал под декларацията, че поема петгодишен ангажимент, но няма доказателства, че административният орган е разяснил какви са последиците от неизпълнението на поетия петгодишен ангажимент. В самото заявление за подпомагане не се съдържа текст, който да препраща към условията и реда за подпомагане, уредени в Наредба № 11/2008г., за да може да се установи, че административният орган е изпълнил задълженията си по чл.9 и чл.12 от АПК, породени от установените принципи на за служебното начало и за достъпност, публичност и прозрачност. В административната преписка няма данни, че в момента на кандидатстване по мерките за подпомагане на земеделските стопани е осигурена цялата информация в административното производство и че същите са предупредени за неблагоприятните последици от прекратяване на участието си по мерките. Именно поради липсата на доказателства, че административният орган е изпълнил задължението да разясни на земеделския стопанин всички условия за кандидатстване по горепосочените мерки за подпомагане, жалбоподателя твърди, че не е поемал петгодишен ангажимент.

Независимо от това оспореният акт е законосъобразен в частта, с която е заявено, че се прекратява поетия от К.З. петгодишен ангажимент по мярка 211“Плащане на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони“ по заявление с УИН 08/290512/67478 . В тази част актът съответства на материалния закон - чл.14, ал.1, предл.1 от Наредбата, в който е предвидено, че при неподаване на заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент земеделският стопанин се изключва от подпомагане по тази наредба. В тази част жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.

 Оспореният акт е незаконосъобразен и следва да се отмени в частта, в която е посочено, че жалбоподателят „се задължава да възстанови получените до момента компесаторни плащания за необлагодетелстваните райони или части от тях в зависимост от годината, в зависимост от годината, в която е прекратил участието си в мярката“.

На първо място, не става ясно коя мярка има предвид административният орган. От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят е получил плащания по две уведомителни писма. С писмото от 18.09.2013г. административният орган е оторизирал суми по СЕПП и НР1, а с писмото от 23.08.2013г. е оторизирал суми по мярка 213 „Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕО- за земеделски земи“.

В издадения Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент се сочи основанието за връщане на сумите по чл.14, ал.1 от Наредба № 11/2008г., която касае мярка № 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони“ и мярка 212 „Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони“. Събраните по делото доказателства не установяват жалбоподателят да е получавал плащания по мярка 211 или мярка 212. С уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане същият е уведомен, че получава плащане в размер на 339,15 лв., но по друга мярка- 213 „ Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕО- за земеделски земи“.

Тази неяснота се дължи на пълната липса на мотиви в тази част от оспорения акт. Административният орган не е посочил всички фактически и правни основания, въз основа на които иска връщане на получени от жалбоподателя парични суми. От документите в представената административна преписка също не може да се установи по кои мерки за подпомагане се претендира връщане на получени  суми. Безспорно е, че загатването на вероятно бъдещо парично задължение неправомерно засяга правото на жалбоподателя да разбере какво парично задължение ще му бъде възложено. Всяка претенция за изпълнение на парично задължение, съдържаща се в административния акт, следва да бъде заявена ясно и точно по основание и размер. Едва в хода на настоящото съдебно производство се установи, че административният орган има намерение на издаде друг акт, в който да посочи финансовите последици за жалбоподателя ( молба с вх. № 549/ 13.03.2017г., л.108 и сл.) Така заявеното намерение на административния орган не може да санира незаконосъобразно направеното изявление за възстановяване на получените компесаторни плащания, съдържащо се в оспорения акт за прекратяване на многогодишен ангажимент.

По тези съображения съдът намира, че включената в акта за прекратяване на многогодишен ангажимент претенция за връщане на парични суми е незаконосъобразна, тъй като е немотивирана - основание за отмяна на акта в тази част по чл. 146, т.2 във вр. с чл.59, ал.2, т.4 от АПК.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд –Добрич, ІV състав

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ по жалба на К.П.З. Акт с изх № 02-080-6500/4548 от 29.11.2016г. за прекратяване на многогодишен ангажимент, издаден от Ж.Ж. – заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, В ЧАСТТА МУ, с която жалбоподателят „се задължава да възстанови получените до момента компесаторни плащания за необлагодетелстваните райони или части от тях в зависимост от годината, в зависимост от годината, в която е прекратил участието си в мярката“.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.П.З. срещу Акт с изх № 02-080-6500/4548 от 29.11.2016г. за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 211„Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони“ от ПРСР 2007-2013, издаден от Ж.Ж. – заместник изпълнителен директор на ДФЗ-РА, В ЧАСТТА МУ, с която Държавен фонд „Земеделие“ прекратява поетия от жалбоподателя през кампания 2012 година петгодишен ангажимент по мярка 211 по заявление с УИН 08/290512/67478.

Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд на РБ с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: