РЕШЕНИЕ

№ 77
Добрич, 27.02.2017 г.


В ИМЕТО НА НАРОДА


              
Добричкият административен съд, в публично съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и седемнадесета година, І касационен състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:       МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА

                      ТЕОДОРА МИЛЕВА

 

при секретаря С.К. и с участието на прокурора РАДОСЛАВ БУХЧЕВ изслуша докладваното от председателя касационно административно наказателно дело № 69/ 2017 год.

         Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

         Производството по делото е образувано по касационна жалба вх. № 309 от 03.02.2017 г., подадена от М.А.А., ЕГН **********,***, срещу Решение № 558/ 13.12.2016 г. по нахд № 1285 по описа на ДРС от 2016 г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 201496/ 11.07.2016 год. на Директора на офис Добрич при ТД на НАП Варна, с което на М.А.А., за констатирано нарушение на чл. 3 ал. 1, т. 2 от Наредба № Н – 8/ 29. 12. 2005 год. във вр. с чл. 355, ал. 1 във вр. с чл. 5, ал. 4 от КСО, е наложено наказание “глоба” в размер на 50 лв. /петдесет лева/.

Моли за отмяна на обжалваното решение, респ. на наказателното постановление /НП/, тъй като обжалваното решение е необосновано, а правните изводи на съда са неправилни. Сочи, че неправилно съдът е отразил в съдебното решение, че жалбоподателката не се е явявала в съдебно заседание и изписва датите, на които е била в залата. Прави оплакване, че съдът е цитирал текста на чл. 355, ал. 1, но в редакцията му, действаща от 01.01.2017 г., а нарушението е установено на 11.04.2016 г. В тази връзка указва, че към онзи момент нарушението й е по чл. 355, ал. 2 от КСО, а не по ал. 1 от същия кодекс. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се явява лично, не се представлява.

 Ответникът по жалбата – ТД на НАП Варна ОФИС Добрич, в съдебно заседание, редовно призован, не се представлява, не изразява становище по жалбата.

         Представителят на Окръжна прокуратура Добрич дава становище за неоснователност на касационната жалба, но заявява, че счита, че деянието като първо такова може да бъде счетено за маловажен случай.

         Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество, се явява неоснователна.

         За да се произнесе по съществото на жалбата, разгледана съгласно чл. 63 пр. посл. от ЗАНН във вр. с чл. 218 АПК, преценявайки доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и при служебната проверка на основание чл. 218 ал. 2 АПК, съдът намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от М.А. срещу Наказателно постановление № 201496/ 11.07.2016 год. на Директора на офис Добрич при ТД на НАП Варна, с което й е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 лв. /петдесет лева/ за нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н – 8/ 29. 12. 2005 г. във вр. с чл. 5, ал. 4 и чл. 355, ал. 1 от КСО, за това че при извършена проверка на 11.04.2016 г. органът по приходите е констатирал, че субектът в качеството си на самоосигуряващо се лице не е изпълнил задължението си да подаде в ТД на НАП гр. Варна, офис Добрич, Декларация обр. 1 по чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н – 8/ 29. 12. 2005 г. за дължимите осигурителни вноски за м. януари 2016 г. в законоустановения срок – до 25 – то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните – до 25.02.2016 г. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредбата във връзка с чл. 5, ал. 4 от КСО и е санкционирано по чл. 355, ал. 1 от КСО. В НП е посочено, че нарушението е за първи път и са цитирани доказателствата, на които се базира наказателното постановление.

С жалбата пред ДРС се настоява, че в АУАН липсват дата и място на нарушението в противоречие с изискванията на чл. 42, т. 3 от ЗАНН, но в НП вече има посочени дата и място. В този смисъл прави оплакване, че й е представен един текст с АУАН, а е наказана по друг текст в НП. В тази връзка настоява, че й е нарушено правото на защита. На следващо място счита, че е налице противоречие между отразеното в НП, че нарушението е за първи път и заключението на административнонаказващия орган, че не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Изтъква, че към момента на нарушението приложимата норма за нарушението е тази на чл. 355, ал. 2, а не на ал. 1 от КСО, както е посочил административнонаказващият орган. 

За да потвърди НП, РС - Добрич е приел, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните и материални правила. Счел, че наведените с жалбата основания не кореспондират с установената фактическа обстановка. По отношение приложението на нормата на чл. 28 от ЗАНН е изтъкнал, че се касае за формално нарушение, което се санкционира с оглед дисциплиниране на задължените субекти във връзка с отчетността. За нормата на чл. 355, ал. 1 от КСО съдът е изложил, че счита, че е правилно приложена и че ал. 2 от същата разпоредба касае други хипотези. В заключение е стигнал до извода, че тъй като наложената глоба е в минимален размер, наказанието е справедливо и би постигнало целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН. 

Настоящият състав на съда приема, че като краен резултат решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно.

Вярно е, че има неточности, но те не са съществени и не се отразяват на законосъобразността на решението. В тази връзка следва да се отбележи, че наистина съдът е цитирал нормата на чл. 355, ал. 1 в редакцията й към 01.01.2017 г., а не към момента на извършване на нарушението. Основателно е било възражението на жалбоподателката, че към онзи момент санкционната норма, относима към конкретното нарушение е била тази на чл. 355, ал. 2 от КСО: (Доп. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Който състави документ с невярно съдържание или предостави неверни данни по чл. 5, ал. 4 с цел да избегне плащането на задължителни осигурителни вноски и който не подаде в срок декларация с данните по чл. 5, ал. 4 или декларация от самоосигуряващо се лице, се наказва с глоба от 250 лв. за всеки отделен случай, ако не подлежи на по-тежко наказание.

С изменение от 09.12.2016 г. част от текста на ал. 2 е приобщен към текста на ал. 1 от чл. 355 КСО и е придобил следния вид: Който наруши разпоредбите на чл. 5, ал. 4 и чл. 6, ал. 9 и разпоредбите на нормативните актове по прилагането им, както и който не подаде или не подаде в срок декларация с данните по чл. 5, ал. 4 или декларация от самоосигуряващо се лице, се наказва с глоба от 50 до 500 лв. за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция за едноличните търговци и юридическите лица в размер от 500 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. Административнонаказващият орган обаче е наложил глоба от 50 лв. и настояването, че неподвеждането на нарушението към онзи момент към нормата на ал. 2 от чл. 355, действала към момента на нарушението, не е в интерес на наказаното лице, защото утежнява положението му. В тази връзка, независимо че АНО е приложил по – леката санкция, въпреки че деянието сочи на по – тежката такава, не може да бъде променяно от съда при наличие на жалба от наказаното лице поради принципа, че жалбата не може да утежнява положението на наказания. От друга страна, обстоятелството, че съдът не е съобразил, че цитира по – новата редакция на текста, не опорочава съдебния акт. Това е така, защото съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗАНН за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му, същевременно чл. 3, ал. 2 от ЗАНН указва, че ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. В случая санкционната норма по чл. 355, ал. 1 от КСО в редакцията й към момента на постановяване на съдебното решение е по – благоприятната и ако АНО беше приложил нормата на чл. 355, ал. 2 от КСО, то съдът е задължен да измени санкцията по смисъла на измененото законодателство. С оглед на това съдебното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Още повече, че материалната норма, която е нарушена, е правилно посочена – чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредбата във връзка с чл. 5, ал. 4 КСО.В този смисъл, като се има предвид, че и в обстоятелствената част е ясно и точно записано извършеното деяние, то фактът, че е приложена норма за по – леко наказание към момента на нарушението не опорочава НП, нито потвърждаващото го съдебно решение. Деянието е доказано по безспорен и категоричен начин. Установен е авторът на деянието и времето на закъснението. Вярно е, че деянието е първо, но това обуславя налагане на минималното наказание, а не маловажен случай. В този смисъл жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са основания за отмяна, обезсилване или обявяването на нищожността му.

         Воден от горното, Административен съд - Добрич, І касационен състав, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК,

 

                                   Р  Е  Ш  И:

 

         ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 558/ 13.12.2016 г. по нахд № 1285 по описа на ДРС от 2016 г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 201496/ 11.07.2016 год. на Директора на офис Добрич при ТД на НАП Варна, с което на М.А.А., за констатирано нарушение на чл. 3 ал. 1, т. 2 от Наредба № Н – 8/ 29. 12. 2005 год. във вр. с чл. 355, ал. 1 във вр. с чл. 5, ал. 4 от КСО, е наложено наказание “глоба” в размер на 50 лв. /петдесет лева/.

         Решението е окончателно.    

        

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                 2.