Р Е Ш Е Н И Е

 

№185/ 10.05.2017г., град Добрич

 

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Добрички административен съд, в публично заседание на двадесет и пети април, две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА ВИТАНОВА

                                                        ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА                                  

                                                                          ТЕОДОРА МИЛЕВА

 

при участието на секретаря В.С. и прокурора при Окръжна прокуратура гробрич Милена Любенова, разгледа докладваното от съдия Т. Милева к.адм.д.№ 68 по описа на съда за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „***.“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Н. *** №12, ет.5, офис 18, представлявано от управителя Т.Н.Т. срещу решение № 553 от 09.12.2016 г., постановено  по нахд №857/2016 г. по описа на Районен съд гр. Добрич.

В касационната жалба са изложени доводи, че постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че изводите на първоинстанционния съд, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административното производство са неправилни. Изложени са доводи, че има нарушения на чл.43 и чл.58 от ЗАНН. Моли, да се отмени решението и потвърденото с него наказателно постановление.

Ответната страна – Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Добрич, не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на ОП Добрич счита, че касационната жалба е неоснователна, а решението на районния съд е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна.

С Наказателно постановление №08-0803025:070 от 25.03.2016 г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Добрич на „***.“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. на основание чл. 416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.1 от Кодекса на труда за нарушение на чл. 224, ал.1 от КТ, за това, че на 14.01.2016 г. в дирекцията е постъпил сигнал от *** срещу дружеството за неизплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск, при прекратяване на трудовото му правоотношение, като същият е полагал труд като охранител на обект военно летище, находящо се в гр. Добрич, където дружеството-работодател е извършвало дейност по охрана на обекта. Прието е, че до датата на съставяне на АУАН 14.03.2016 г. не са представени изисканите документи, удостоверяващи изплащане на обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ.

С обжалваното пред настоящата инстанция решение, Районен съд Добрич е потвърдил изцяло наказателното постановление. За да постанови посочения резултат на първо място е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения на процесуалните правила, относно връчването на АУАН и НП. Приел е, че са неоснователни възраженията на жалбоподателя, че нито в АУАН, нито в НП е посочена датата на извършване на нарушението. Съдът е изложил аргументи в насока, че се касае за т.нар. „продължено нарушение“, тъй като изпълнителното деяние на конкретното нарушение започва да се осъществява от датата на прекратяване на трудовото правоотношение и продължава до момента на изплащане на обезщетението. По същество на спора е изложил подробни мотиви в насока, че вмененото нарушение е осъществено от дружеството и правилно същото е санкционирано.

Настоящият състав не споделя така изложените изводи от въззивния съд, като намира, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато нарушение, от категорията на съществените, изразяващо се в липса на посочена дата на извършване на нарушението.

От доказателствата по делото се установява, че трудовото правоотношение между „***.“ ЕООД и *** е приключило на 18.12.2015 г. със Заповед №7195 с която е прекратен трудовия договор, сключен с ***. С-но чл.224 от КТ – при прекратяване на трудовото правоотношение, работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Правото на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск е законово гарантирано и правопораждащия юридически факт за изплащането му е акта за прекратяване на трудовото правоотношение. От момента на прекратяването му възниква и задължението на работодателя да начисли и изплати обезщетението. Следователно в случая е налице конкретна дата, на която е извършено нарушението и това е датата на прекратяване на трудовия договор. Действително в случая нито в съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП не е посочена дата на извършване на нарушението. Дори не е посочена заповедта за прекратяване на трудовия договор, за да може евентуално да се презюмира от там датата на извършване на нарушението.

В тази насока следва да се посочи, че за да предизвика целените с издаването му правни последици, наказателното постановление, следва да съдържа отнапред определен в закона минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да се съдържат в наказателното постановление са посочени в чл.57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, а именно – описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законовите разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват мотивите – фактическите и правните основания, от които следва постановения от административнонаказващия орган резултат. Същото се отнася и за акта за установяване на административно нарушение, с оглед разпоредбите на чл.42, т.3,4 и 5 от ЗАНН.

Неспазването на така установените нормативни изисквания, има за последица постановен в съществено нарушение на закона акт, а именно нарушение на чл.42, т.3, предл. първо, съответно и чл.57, ал.1, т.5, предл. второ от ЗАНН.  Разпоредбите на закона са ясни, категорични и точни. АУАН  и НП трябва да съдържат датата на извършване на нарушението. Това посочване трябва да е конкретно и небудещо съмнение. Тези реквизити не могат да бъдат извличани по пътя на формалната или правната логика или по тълкувателен път от съдържанието на други документи по административнонаказателната преписка.

Все в обсъжданата посока, следва още да се посочи, че датата на извършване на административното нарушение, без всякакво съмнение има съществено значение, както за индивидуализацията на нарушението, така и с оглед преценка за спазването на сроковете по чл.34 от ЗАНН за образуване на административнонаказателното  производство, и при липса на посочена дата на извършване на нарушението, не е възможно да се извърши преценка, с оглед спазване на тези срокове.

В случая допуснатото нарушение на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство е съществено, тъй като от една страна е накърнило правото на защита на санкционираното лице, като е препятствало възможността му да разбере за какво конкретно нарушение е ангажирана неговата отговорност, респ. коя е точната дата на извършване на нарушението, което е него индивидуализиращ признак, за да организира адекватно защитата си, а от друга страна, е препятствало възможността за осъществяване на адекватен съдебен контрол срещу наказателното постановление. То съставлява абсолютно основание, обуславящо незаконосъобразността и отмяната на наказателното постановление, само на това процесуално нарушение, без дори да е необходимо да бъдат разглеждани въпросите по същество на спора.

С оглед гореизложеното, като е достигнал до извод за законосъобразност на НП, ДРС е постановил решение в нарушение на материалния закон, което следва да бъде отменено. По гореизложените мотиви на отмяна подлежи и наказателно постановление № 08-0803025/070  от 25.03.2016 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Добрич.

Воден от горното, Административен съд Добрич

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 553 от 09.12.2016 г., постановено  по нахд № 857/2016 г. по описа на Районен съд гр. Добрич, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 08-0803025/070  от 25.03.2016 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Добрич, с което на „***.“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. на основание чл. 416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.1 от Кодекса на труда за нарушение на чл. 224, ал.1 от КТ.

Решението окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                           2.