О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№…………………………/06.02.2017г., гр.Добрич

 

            ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в закрито съдебно заседание на шести февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ САНДЕВА

 

            като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 67 по описа на ДАС за 2017 г. намира следното :

 

           Производството по делото е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. чл.215, ал.1 от ЗУТ и е образувано по жалба на Г.Д.Г. ЕГН ********** *** срещу мълчалив отказ на кмета на община Балчик да се произнесе по негова молба с вх. № 94г-1229-1/04.01.2017г. за издаване на заповед по чл.223, ал.1 от ЗУТ за забрана на достъпа, ползването и захранването с вода и ел. енергия на незаконен строеж, както и за неговото премахване.          

            Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва допустимостта на жалбата, като счита, че не е налице индивидуален административен акт по смисъла на чл.214 от ЗУТ, който да подлежи на обжалване по реда на чл.215 и сл. от ЗУТ. Иска жалбата да бъде оставена без разглеждане, а производството по нея - прекратено, както и да му бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение.           

 Съдът, като постави на разглеждане жалбата, намира същата за недопустима по следните съображения :

Административното производство е започнало по молба на Г.  Г. с вх. № 94г-1229-1/04.01.2017г., с която е поискал от кмета на община Балчик да издаде заповед по чл.223, ал.1 от ЗУТ за забрана на достъпа, ползването и захранването с вода и ел. енергия, както и за премахването на незаконен строеж, представляващ гараж по ул. „я. в гр.Балчик. Не е спорно по делото, че липсва произнасяне по молбата от страна на административния орган, като жалбоподателят счита, че е налице мълчалив отказ за издаване на индивидуален административен акт по смисъла на чл.58, ал.1 от АПК, който подлежи на обжалване по реда на чл.149, ал.2 от АПК.              

 Отказ за издаване на индивидуален административен акт е налице, когато хипотезиса на правна норма свързва с настъпването на определени факти възникването на задължение за администрацията да издаде акт с определено от нормата съдържание. Не съществува норма нито в ЗУТ, нито в друг закон, която да задължава кмета на общината да се произнася по искания за забрана на достъпа, ползването и захранването на незаконни строежи, както и за премахването им. Общинските органи за контрол върху строителството са специализирани органи, които упражняват служебно своите правомощия, определени в чл.223, чл.224а и чл.225а от ЗУТ, при осъществяване на необходимите материалноправни предпоставки за това, без да са обвързани от наличието или липсата на подаден сигнал за незаконно строителство. Затова кметът на общината не е задължен да издава по искане на граждани или юридически лица актове за забрана на достъпа, ползването, захранването или премахването на незаконни строежи, ограничаващи правата им на собственост. Мълчалив отказ е налице, когато задължение за произнасяне от страна на администрацията не е изпълнено в установения от закона срок, какъвто не е настоящия случай. След като липсва възможността кметът на общината да бъде правно задължен да забрани достъпа, ползването и захранването, както и да разпореди премахването на строежа по искане на жалбоподателя, то не е налице и мълчалив отказ по смисъла на чл.58, ал.1 от АПК, който да е годен предмет на обжалване пред съда. Такъв не е налице и по критериите на специалната норма на чл. 214 от ЗУТ, която в т. 3 определя като индивидуални административни актове по смисъла на ЗУТ заповедите за забрана на ползването и за премахването на незаконни строежи, но не и отказите за издаването на такива, независимо от това дали те са изрични или мълчаливи.

С оглед на изложеното жалбата е процесуална недопустима поради липса на годен акт за съдебен контрол и следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство - да бъде прекратено.

При този изход на спора, както и на основание чл. 78, ал.4 от ГПК, във вр. чл.144 от АПК и чл.9 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.                                         

          Водим от изложеното, както и на основание чл. 159, т. 1 от АПК, Добричкият административен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

            ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Г.Д.Г. ЕГН ********** *** срещу мълчалив отказ на кмета на община Балчик да се произнесе по негова молба с вх. № 94г-1229-1/04.01.2017г. за издаване на заповед по чл.223, ал.1 от ЗУТ за забрана на достъпа, ползването и захранването с вода и ел. енергия на незаконен строеж, както и за неговото премахване.                            

            ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 67/2017г. по описа на Административен съд - Добрич.    

            ОСЪЖДА Г.Д.Г. ЕГН ********** *** да заплати на община Балчик сумата от 300 лева, представляващи разноски по делото.      

            ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 7-дневен срок от получаване на съобщението от страните.

 

 

                                                       Административен съдия :