Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ……./ 15.03.2017г., град Добрич

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

                                                                              

Добрички административен съд, в публично заседание на седми март, две хиляди и седемнадесета година, Втори касационен състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    Красимира Иванова

ЧЛЕНОВЕ:       Дарина Витанова

                      Нели Каменска

при участието на секретаря, И.Д. и прокурора при Окръжна прокуратура гр.Добрич, Виолета Великова, разгледа докладваното от съдия Н.Каменска к.адм.д.№ 64 по описа на съда за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Е.В.Д. от гр.София, подадена чрез адв. С.С.- САК със съдебен адрес ***, офис 806, редовно упълномощен, срещу решение № 530/30.11.2016г., постановено по нахд № 1322/2016г. по  описа на Районен съд гр.Добрич, с което е потвърдено наказателно постановление № 16-0851-001122/15.07.2016г., издадено от началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Добрич, с което на касатора за нарушение на чл.40, ал.1 и на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от Закона за движение по пътищата, на осн. чл.183, ал.2, т.11 и на чл.175, ал.1,т.5 от с.з. са наложени административните наказания „глоба“ в размер на 20 лв., „глоба“ в размер на 100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.

В касационната жалба са изложени оплаквания за незаконосъобразност на постановеното решение, тъй като същото било постановено в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Касаторът счита, че с решението е потвърдено наказателно постановление, което било издадено при допуснати множество процесуални нарушения, а именно- на чл.40, ал.1 от ЗАНН, понеже актът бил съставен в отсъствие на нарушителя; на чл.40, ал.3 от ЗАНН, тъй като актът не бил подписан от свидетел-очевидец. Оспорва се и извършването на нарушението по чл.123, ал.1, т.3, б.“в“, понеже другият участник в ПТП не бил на мястото на нарушението. Моли решението и потвърденото с него наказателно постановление да бъдат отменени като незаконосъобразни.

 Ответникът, Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Добрич,  редовно призован, не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Добрич дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна при доказана представителна власт и е допустима за разглеждане. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С оспореното решение Районен съд - Добрич е потвърдил наказателно постановление № 16-0851-001122/15.07.2016г., издадено от началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Добрич, с което на Е.В.Д., за нарушение на чл.40, ал.1 и на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от Закона за движение по пътищата, на осн. чл.183, ал.2, т.11 и на чл.175, ал.1,т.5 от с.з. са наложени административните наказания „глоба“ в размер на 20 лв., „глоба“ в размер на 100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.

Настоящата инстанция намира, че решението е правилно и законосъобразно, при постановяването му не са допуснати твърдяните съществени процесуални нарушения, поради което следва да бъде оставено в сила.

От доказателствата по делото- писмени и гласни се установява, че актосъставителят, Георги Д., служител на Сектор „Пътна полиция“-Добрич, се е отзовал на сигнала за ПТП, посетил е заедно с друг полицейски служител, на 16.05.2016г. около 17,20 часа, мястото на пътно-транспортното произшествие (ПТП) в гр.Добрич на бензиностанция „Лукойл“ в жк „Дружба-І“, по бул.“Добруджа“ и е констатирал щетите по предната броня на автомобила на другия участник в ПТП. Към този момент не е било известно кой е причинил щетите по автомобила на другия участник в ПТП. След преглеждане на записите на охранителната камера на бензиностанцията се е установило, че причина за настъпилото ПТП е лек автомобил с рег. № С 7224ХН, чийто водач е напуснал мястото на произшествието. Преди съставянето на акта актосъставителят Г.Д. издирил собственика на автомобила, а впоследствие провел разговор с жалбоподателя по телефона, който потвърдил, че на процесната дата е управлявал въпросния автомобил на територията на бензиностанцията. В самата въззивна жалба админинистративно-наказаният също потвърждава обстоятелството, че на 16.05.2016г., спрял да зареди на бензиностанция “Лукойл“ на посоченото място в гр.Добрич и че след като платил и излязъл навън видял, че зад него е паркиран друг автомобил без водач. Жалбоподателят дава обяснения в жалбата си срещу наказателното постановление, че дал леко на заден ход и усетил, че колата му е опряла леко в предната броня на другия автомобил. Слязъл, постоял малко, но нямало щети по другия автомобил, чийто водач не се появил веднага, напуснал мястото на произшествието.

За това деяние на 01.07.2016г. полицейски служител от полицейско управление в гр.София му връчил лично акт за установяване на административно нарушение, съставен на 01.06.2016г. след установяване самоличността на нарушителя. След връчването на акта и изтичането на срока по чл.40, ал.3 от ЗАНН за възражения, на 15.07.2016г. началникът на Сектор „ПП“ гр.Добрич издал срещу жалбоподателя наказателно постановление, с което на осн. чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП  за нарушението на чл.40, ал.1 му наложил глоба в размер на 20 лв., а за нарушението на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП, на осн. чл.175, ал.1, т.5 от с.з. му наложил административните наказания глоба от 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

Съгласно чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ и б.“в“ от Закона за движение по пътищата, водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието, а когато между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания.

В случая е безспорно установено, че жалбоподателят самоволно е напуснал мястото на произшествието, с което е нарушил задълженията си на участник в ПТП. Законът не му е предоставил правото сам, без другия участник в ПТП да преценява причинила ли е предприетата от него маневра  „ход назад“ щети по другия автомобил. Законът е задължил водач на МПС, който е причинил съприкосновение с друго МПС да издири неговия водач. Видно от сочената за нарушена разпоредба на чл.123, ал.1, т.3, б.„в“ от ЗДвП, законът е въвел условието и двамата участници в произшествието да преценят има ли вреди или няма такива. Както съгласието между участниците в ПТП, така и разногласията между тях са правно релевантни обстоятелства по отношение на задълженията им като участници в ПТП, но те изискват присъствие на мястото на ПТП от всички участници в него. Само в случай, че другият участник в ПТП се съгласи, че съприкосновението между двата автомобила не е довело до материални щети, жалбоподателят е можел да напусне произшествието. В случая жалбоподателят не е изчакал водача на другия автомобил и с напускането на мястото на ПТП е нарушил неговите права, по-конкретно на правото му по чл.123, ал.2 от ЗДвП да узнае кой е причинил щети по автомобила му и дали причинителят на  щетите разполага със застраховка „Гражданска отговорност“. Нарушението не е формално, а резултатно и поради обстоятелството, че се е наложило контролните органи да издирват жалбоподателя.

Жалбоподателят с виновното си поведение сам се е лишил от правото си по чл.40, ал.1 от ЗАНН, актът за административно нарушение да бъде съставен веднага, в деня на нарушението и в негово присъствие. Затова настоящата инстанция намира, че правилно в конкретния случай актът за установяване на административно нарушение е бил съставен при условита на чл.40, ал.2 от ЗАНН, в отсъствие на нарушителя. Липсата на покана за съставяне на акта за конкретното нарушение не може да се квалифицира като съществено процесуално нарушение на чл.40, ал.2 от ЗАНН. В конкретния случай липсата на писмена покана за съставяне на акта не може да се квалифицира като съществено процесуално нарушение и да бъде основание за отмяна на издаденото НП, тъй като не е нарушено правото на защита на лицето, срещу което е съставен АУАН. Видно от съдържанието на АУАН, последният е предявен на жалбоподателя, който е узнал в какво нарушение е обвинен и се е възползвал от правото си да впише възраженията си. Самите възражения представляват твърдение за липса на причинени щети от съприкосновението между автомобила на ажлбоподателя и този на другия участник в ПТП и потвърждава участието на Е.В.Д. в процесното ПТП. Както бе посочено по-горе – всички участници в ПТП изясняват помежду си има ли причинени щети. Освен това от доказателствата по делото се установява, че актосъставителят преди съставяне на акта е провел телефонен разговор с жалбоподателя, който така е известен, че е издирван от контролните органи за нарушаване на ЗДвП.

 Не е допуснато нарушение на правилото по чл.40, ал.3  от ЗАНН. Актът е подписан от свидетел по съставянето му, тъй като е съставен по-късно, а не в деня на произшествието. Към този момент на контролните органи още не е било известно кой е нарушителят, за да се ангажират свидетели-очевидци на нарушението.

Правилно наказващият орган е квалифицирал деянията по реда на  чл.182, ал.2, т.11 и по чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП. За първото нарушение, което представлява неизпълнение на задължението преди да започне движение назад, водачът да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, е наложено предвиденото в чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП фиксирано наказание глоба от 20 лв.

За второто нарушение нормата на чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП предвижда, че се наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие. На касатора са наложени наказанията, определени към средния размер, който настоящата инстанция намира за справедлив и съответстващ на целите по чл.12 от ЗАНН. При определяне на наказанията над предвидения минимум наказващият орган е съобразил критериите по чл.27, ал.2 и ал.3 от ЗАНН – тежестта на нарушението и отегчаващите вината обстоятелства. Затова е правилна преценката на районния съд, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено в цялост.

По тези съображения настоящата касационна инстанция счита, че постановеното решение е правилно и законосъобразно, съобразено е материално-правните норми и не са налице касационните основания за неговата отмяна.

Водим от горното, Административен съд – Добрич, Втори касационен състав

                                   Р  Е  Ш  И  :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 530/30.11.2016г., постановено по нахд № 1322/2016г. по описа на Районен съд-Добрич.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: