Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

162

Добрич, 21.04.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА


            Административен съд - Добрич, в съдебно заседание на десети април две хиляди и седемнадесета година, ІІ едноличен състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА

                                                                 

при секретаря В.С. изслуша докладваното от председателя административно дело № 58/ 2017 год.

         Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс.

Образувано е по жалба вх. № 244/ 27.01.2017 г. от Т.В.И., ЕГН **********,***, подадена чрез адв. С.С. - ДАК, срещу Заповед № 8513 - 99/ 16.12.2016 г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – гр. Добрич, с която е отказана регистрация на лек автомобил “КИА СПОРТИДЖ” с тр. рег. № *****, рама № KNEJA – по документи.

С жалбата се настоява, че оспорената заповед е издадена в нарушение на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон. Според жалбоподателя административният орган е издал ИАА в нарушение на чл. 34 и 35 от АПК. Настоява, че не му е била осигурена възможност да възрази в рамките на административното производство за това, че идентификационният номер на собственото му МПС може да бъде установен. Счита, че липсва всестранно изясняване на фактите относно това дали може да се установи поставеният от производителя идентификационен номер, като по този начин е нарушена разпоредбата на чл. 35 от АПК. Добавя, че екземпляр от експертната справка, на която се е позовал административният орган, не му е връчвана в нарушение на чл. 51, ал. 4 от АПК. Иска отмяна на отказа и присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът – Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Добрич, редовно призован, не се явява, представлява се от гл. юрисконсулт М. Ж., редовно упълномощен, който оспорва жалбата и настоява същата да бъде оставена без уважение, като бъде оставена в сила оспорената заповед. В пледоарията след даване ход по същество предоставя на съда да се произнесе съобразно събраните доказателства.

Настоящият състав на Административен съд - Добрич е сезиран с жалба против Заповед № 851з - 99/ 16.12.2016 г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – гр. Добрич, с която е отказана регистрация на лек автомобил “КИА СПОРТИДЖ” с тр. рег. № *****, рама № ***** – по документи, която представлява изричен отказ за първоначална регистрация. Изричният отказ е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 4 АПК, тъй като е волеизявление на административния орган по отправено към него Заявление вх. № 160851016895 от 14.10.2016 г. /л. 18/ за първоначална регистрация на ПС с рег. № *****, употребявано от ЕС,ЕИП или Конфедерация Швейцария. Заповедта е изпратена до жалбоподателя на 19.12.2016 г. чрез куриер “STAR POST”, видно от приложената по делото разписка и е получена от жалбоподателя на 29.12.2016 г. /л. 39/. Жалбата е подадена на 11.01.2017 г. чрез административния орган, след което е препратена на Административен съд Добрич. По смисъла на чл. 149, ал. 1 АПК жалбата е в подадена в срок, от надлежна страна, чиито права и интереси са пряко засегнати от отказа. Всичко това налага извода, че жалбата е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Административното производство е започнало по заявление вх. № 160851016895 от 14.10.2016 г., подадено в сектор „Пътна полиция“ с искане за първоначална регистрация на описания в заявлението автомобил.

В Докладна записка до началника на Сектор „ПП“ (л. 13 – 14) е докладвано, че във връзка с подаденото заявление за първоначална регистрация при извършената идентификация на ППС от техник – механик в Сектора не е установен набит номер на рама. С оглед на това автомобилът е бил пренасочен за оглед от Комисията по МПС при ОД МВР – Добрич. В същата докладна записка е указано, че след извършената проверка от Комисията на указаното от завода – производител място поради корозия VIN не е установен, но липсват следи от механична интервенция. Добавено е, че в двигателен отсек на предна стена е установена заводска табелка с данни за VIN, съвпадащ с този по документи. На предна стена са установени последни шест позиции от VIN – 436124. Двигател FE860321 е установен автентичен. Според докладната записка към 8.12.2016 г. процесното МПС не е обявено за издирване в „АИС-НШИС“. Изрично е отразено, че резултатът от огледа се съдържа в протокол № 42/ 26.10.2016 г. В докладната записка е обсъдена и издадена преди това експертна справка и е предложено да не се извършва регистрация.

По делото е приет като доказателство Протокол № 42/ 26.10.2016 г. на Комисията. Процесният автомобил е трети по ред в протокола. Описаното в докладната записка изцяло отговаря на това, което е записано в констатациите към Протокола. (л. 17)

Експертна справка № 57 от 26.10.2016 г. (л. 15 – 16), издадена от инж. ***** – експерт в СНТЛ при ОДМВР – Добрич, е изготвена, видно от описаното в нея, след оглед на МПС и използван сравнителен материал – база данни МВР. Експертът е стигнал до извод при оглед на автомобила, че VIN е заличен вследствие корозия. Изрично е записал, че в двигателния отсек на автомобила е установена заводска идентификационна табелка с данни за VIN, съответстващи на тези по документи. Приложил е снимков материал. Добавил е, че на преградната стена на купето е установен щанцован номер, отговарящ на последните 6 позиции от  VIN.

В резултат на докладната записка и така описаните доказателства, на 16.12.2016 г. е издадена оспорената заповед.

По делото е приет като доказателство договор за покупко – продажба на МПС от 12.10.2016 г. (л. 19) и фактура към него (л. 21); договор за покупко – продажба на немски език от 06.10.2016 г. (л. 22); разрешение за временно движение (л. 23); талон за регистрация на автомобила от първия продавач и разрешително от Република Словения (л. 25 - 26); декларация (л. 27; протокол за технически преглед (л. 28).

По искане на жалбоподателя и нарочно представена молба на основание чл. 171, ал. 1 от АПК е изискана информация от официалния представител на „Киа Спортидж“ за България – Киа Моторс България за местоположението или местоположенията в автомобила, на които може да бъде установен  VIN на същия.

С писмо вх. № 552 от 13.03.2017 г. третото неучастващо лице е заявило, че съгласно информация, предоставена му от производителя – КИА МОТОРС КОРПОРЕЙШЪН, Сеул, Корея, на автомобил с марка „Киа“, модел „Спортидж“, пълният номер на шаси (VIN) може да бъде видян на табелката, монтирана на задния панел в коша на двигателя, разположена горе в ляво. (л. 57) Към писмото е приложена и илюстрация на описаното. (л. 58)

По делото е назначена СТЕ, при която вещото лице да отговори на въпросите:

1.Налице ли са механични интервенции по рамата на автомобила.

2.Може ли да се установи на какво се дължи невъзможността за разчитане на рамата и ако да – на какво се дължи.

3.Набит ли е номерът на рамата на типичното за марката и модела място върху автомобила.

4.Как и къде е закрепена заводската типова табела.

5.Какви технически характеристики са изписани на нея.

6.Отговарят ли данните, установени при огледа, с информацията от официалния представител на производителя на автомобила.

Заключението на вещото лице е представено на 20.03.2017 г. (л. 61 – 68), като е придружено със снимков материал. Вещото лице е отговорило на всеки един от въпросите, като в заключение е заявило, че установените от него – поставена фабрично заводска табелка и изписан номер на задния вертикален панел в двигателното отделение на лекия автомобил с повишена проходимост “KIA SPORTAGE 2,0 16V” с рег. № *****, отговарят на данните, посочени в писмото на официалния представител на производителя. Заключението е изслушано в съдебно заседание. Не е оспорено от страните и е приобщено към доказателствения материал по делото.

При така събраните доказателства и установени факти, се налагат следните правни изводи:

С нормата на чл. 2 от Наредба № I-45/24.03.2000 г., в последната й редакция е разписано, че моторните превозни средства и ремаркетата, предназначени за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, се представят за регистриране от звената "Пътна полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) или областните дирекции на МВР (ОДМВР) по постоянния адрес на собственика - за физическите лица, или по адреса на регистрация - за стопанските субекти. В случая регистрацията на жалбоподателя е в гр. Добрич, с оглед на което компетентен да се произнесе по заявлението му е сектор „ПП“ при ОДМВР – Добрич чрез Началника му. В този смисъл оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в изискуемата писмена форма.

Заповедта обаче е издадена в нарушение на административно производствените правила и при неправилно прилагане на закона. Този извод се налага по следните съображения 

Отказът е издаден на основание чл. 143, ал. 1, 3, от ЗДвП, както е изписано в самата заповед, във връзка с чл. 7, ал. 1 от  Наредба № I-45/24.03.2000 г. (Наредбата). Съгласно нормата на чл. 143, ал. 1 от ЗДвП пътно превозно средство се регистрира на името на неговия собственик по поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство, а съгласно ал. 3 от чл. 143 - пътно превозно средство с подправен, заличен или повреден идентификационен номер не се регистрира, докато не бъде установен автентичният идентификационен номер, поставен от производителя. Същевременно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредбата разпорежда, че  превозните средства, на които не може да се установи поставеният от производителя идентификационен номер (VIN), не се регистрират.

Като мотиви за издаване на заповедта административният орган е посочил, че е констатирана невъзможността да бъде установен автентичният идентификационен номер на посочения автомобил. За да достигне до този извод и мотив, административният орган се е позовал на ескпертната справка, цитирана по – горе. В нея обаче изрично е записано, че на указаното от завода място за разполагане на VIN е била установена корозия, но не са установени следи от механична интервенция. Прието е в справката, че заличаването на VIN е вследствие корозията. Административният орган не е обсъдил записаното в справката, че в двигателния отсек на автомобила е установена заводска идентификационна табелка с данни за VIN, които отговарят на тези по документи. Не се е и мотивирал защо не приема установяването на VIN по тази табелка. Не е обсъдил и че на преградната стена на купето е установен щанцован номер, отговарящ на последните шест цифри от номера. В този смисъл на практика липсват мотиви за извода, че е невъзможно да бъде установен автентичният идентификационен номер на автомобила. Липсата на мотиви сочи на нарушение по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и опорочава издадения акт, като налага неговата отмяна на основание чл. 146, т. 2 от АПК.

На следващо място, в експертната справка като сравнителен материал за сторените изводи е посочено - база данни от МВР. Административният орган се е задоволил с тази информация, като в нарушение на чл. 35 от АПК не е извършил пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. В нарушение на чл. 34, ал. 3 от АПК не е запознал собственика на МПС с експертната справка, като по този начин в противоречие и с чл. 35 от АПК го е лишил от възможността да направи възражение и да даде обяснения, респ. да постави своите искания за допълнителни изследвания. Ако беше изпълнил изискванията на закона, административният орган щеше да стигне до други изводи. В тази връзка следва да се има предвид писмото на представителя на производителя и заключението на вещото лице, които съдът кредитира изцяло като неоспорени от ответника и еднопосочни с останалите доказателства по делото. От тези доказателства се налага заключението, че стореният извод за невъзможност да бъде установен автентичният идентификационен номер на автомобила е необоснован. Предвид това нарушението на чл. 35 от АПК е особено съществено, тъй като е довело и до нарушение на материалния закон. В този смисъл оспореният акт следва да бъде отменен на основание чл. 146, т. 3 от АПК.

 Ответникът, с оглед събраните по делото доказателства, неправилно се е позовал на чл. 7, ал. 1 от Наредбата и чл. 143, ал. 3 във връзка с ал. 1 от ЗДвП, поради което са налице предпоставките за отмяна на заповедта и на основание чл. 146, т. 4 от АПК.

Отказът, обективиран в оспорената заповед, е незаконосъобразен, а подадената срещу него жалба е основателна и следва да бъде уважена. Установените по делото факти и обстоятелства са съответни на материалния закон. Не са налице обстоятелствата, обуславящи забраната за регистрация на МПС по чл. 143, ал. 3 във връзка с ал. 1 от Закона за движение по пътищата. Идентификационният номер на представения за регистрация автомобил е установен, не е налице заличаване или подправяне, което да е в резултат на човешка дейност. Целта на нормативната уредба в тази насока - ЗДвП и Наредба № I-45/24.03.2000 г., е да не се допусне регистрирането на пътни превозни средства с подменен, заличен или повреден идентификационен номер, поставен от производителя. Цитираните актове са приложими за "регистрирано или подлежащо на регистриране" МПС. Условието, което поставя законът, е свързано единствено с възможността да се установи автентичният идентификационен номер, независимо дали регистрацията на автомобила е първоначална или последваща. Автомобилът се регистрира по поставения от производителя идентификационен номер. В тези случаи се прилагат разпоредбите на Наредба І-45 на Министъра на вътрешните работи, като регистрация на МПС може да се извърши само, ако действителният номер на рамата би бил установен. В случая от заключението на изслушаната СТЕ е ясно, че автентичният идентификационен номер на автомобила е *****, т.е. този, който е посочен в представените към заявлението документи и се намира на мястото, посочено от производителя. Тези доводи на съда са установени в хода на съдебния контрол върху оспорения акт.

На основание изложеното, съдът следва да отмени оспорената заповед и да върне преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно събраните в хода на съдебното производство доказателства и сторените от съда изводи.

Предвид изхода на спора и изрично стореното в тази насока искане от процесуалния представител на жалбоподателя на последния следва да бъдат присъдени съдебно – деловодни разноски съгласно наличните по делото доказателства и представен списък за разноски (л. 70), а именно – 10 лв. държавна такса, 400 лв. адвокатско възнаграждение и 200 лв. хонорар за вещо лице или общо разноски в размер на 610 лв. (шестотин и десет лева).

С оглед горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Административен съд Добрич,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба вх. № 244/ 27.01.2017 г. от Т.В.И., ЕГН **********,***, подадена чрез адв. С.С. – ДАК, Заповед № 8513 - 99/ 16.12.2016 г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – гр. Добрич, с която е отказана регистрация на лек автомобил “КИА СПОРТИДЖ” с тр. рег. № *****, рама № KNEJA – по документи.

ВРЪЩА преписката на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – гр. Добрич за ново произнасяне съгласно указанията на съда по Заявление вх. № 160851016895 от 14.10.2016 г. на Т.В.И., ЕГН **********,***.

ОСЪЖДА  Областна дирекция на МВР – гр. Добрич да заплати на Т.В.И., ЕГН **********,*** сумата от 610 лв. (шестотин и десет лева) разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14 - дневен срок от съобщаването.

 

                                                        СЪДИЯ: