Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 98 / 02.03.2017г., град Добрич

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

                                                                                                  

Добрички административен съд, в публично заседание на двадесет и първи февруари, две хиляди и седемнадесета година, Втори касационен състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Красимира Иванова

ЧЛЕНОВЕ:       Дарина Витанова

                       Нели Каменска

 

при участието на секретаря, И.Д. и прокурора при Окръжна прокуратура гр.Добрич, Златко Тодоров, разгледа докладваното от съдия Каменска к.адм.д.№ 57 по описа на съда за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на Районно управление „Полиция“ гр.Каварна срещу решение № 111/15.12.2016г., постановено по нахд № 168/2016г. по описа на Районен съд гр.Каварна, с което е отменено наказателно постановление № 6/30.03.2016г., издадено от началника на РУ „Полиция“ гр.Каварна срещу В.С.С., в качеството му на управител на търговски обект, за нарушение на чл.45, ал.2 от Закона за закрила на детето.

В касационната жалба се твърди, че решението е постановено при нарушение на материалния закон. Твърди се, че нарушението е безспорно установено от събраните по делото доказателства, наказателното постановление е издадено при условията на чл.53, ал.2 от ЗАНН, а и че не се е оспорвало качеството на административнонаказания – управител на ЕООД “Екзит-Каварна“. Иска се решението, с което е отменено наказателното постановление да бъде отменено, като вместо него се постанови друго за потвърждаване на НП.

Ответникът по касационната жалба, В.С.С., лично и с адв.Ц., оспорва касационната жалба, изразява становище за законосъобразност на постановеното решение и моли същото да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура - Добрич дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, тъй като счита решението на първоинстанционния съд за правилно и пледира оставянето му в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните намира, че касационната жалба е допустима, а разгледана по същество – основателна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства РС Каварна е възприел следната фактическа обстановка:

На 13.02.2016 г., около 22.15 часа при полицейска проверка в Бистро „Сентрал парк“ в гр.Каварна, ул.“Младост“ № 5Б, е констатирано присъствието на три непълнолетни лица – А.Ф.Ч., М.Е.Н. и К.Е.Д., родени съотв. на ***г., на 22.12.1998г. и на 08.06.1999г. Същите били разпитани като свидетели и в показанията си потвърдили, че са се намирали в заведението след 22,00 часа като полицейската проверка била извършена около 15 минути след 22,00 часа. Този факт съдът приел за установен и с другите приобщени към делото писмени и гласни доказателства. На 14.02.2016г. в присъствието на В.С. бил съставен АУАН, който жалбоподателят подписал с отбелязването, че има възражения. Съответното писмено възражение срещу акта било подадено в законоустановения срок. Въз основа на акта на 30.03.2016г. било издадено и оспореното наказателно постановление № 6, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.45, ал.2 от ЗЗДет било наложено административното наказание „глоба“ от 2000 лв.

 За да отмени наказателното постановление съдът е приел, че не ставало ясно как полицейските служители са установили, че процесният търговски обект- бистро „Сентрал парк“ се стопанисвал от ЕООД „ Екзит Каварна“ и че неговият управител В.С. е отговорен за нарушаване на забраната по чл.45, ал.2 от Закона за закрила на детето. Съдът е отбелязал, че това обстоятелство не се е оспорвало от В.С., тъй като в подаденото от него възражение срещу съставения АУАН е заявил, че е собственик и управител на ЕООД “Екзит Каварна“, което стопанисва питейното заведение „Сентрал парк“. Независимо от това съдът е приел, че ангажирането на административното-наказателната отговорност на управителя на дружеството, стопанисващо питейното заведение било необосновано. На следващо място съдът е приел, че обстоятелствената част на НП не съдържала всички обективни признаци на нарушението по чл.45, ал.2 от Закона за закрила на детето, който бил бланкетен и препращал към чл.8, ал.3 и ал.4 от с.з. Затова не ставало ясно дали отговорността на управителя на заведението била ангажирана, затова че детето е без родител или затова че е без дееспособен придружител, осигурен от родителя. Тези обстоятелства са мотивирали съда да приеме, че наказателното постановление е незаконосъобразно и следва да се отмени.

Настоящият състав на Административен съд - Добрич намира решението на Районен съд - Каварна за неправилно, като необосновано и постановено при неправилно прилагане на материалния закон, при следните съображения:

От събраните от РС Каварна доказателства – писмени и гласни, както и от обясненията на жалбоподателя В.С., дадени в съдебното заседание от 21.11.2016г. се установява също, че в момента на полицейската проверка жалбоподателят е присъствал в заведението в качеството си на негов управител ( възражение срещу АУАН, наименовано „жалба“, л.35 от делото). Не се оспорва обстоятелството, че на този ден В.С. не е поискал от тримата непълнолетни да удостоверят имат ли навършени 18 г. Самият той твърди в обясненията си пред съда, че външният вид  на трите момчета не давал основание да се предположи, че са все още непълнолетни. С оспореното пред РС Каварна наказателно постановление № 6/30.03.2016г. на началника на РУ „Полиция“ Каварна, В.С.С. е наказан с административно наказание „глоба“ в размер от 2000  лева за нарушение на чл. 45, ал. 2 от Закона за закрила на детето затова, че в качеството си на управител на питейно заведение – бистро „Сентрал парк“ в гр.Каварна е допуснал в същия обект на 13.02.2016г. в 22,15 часа три поименно посочени лица, имащи качеството „деца“ по см. на Закона за закрила на детето, т.е. ненавършили 18 години.

 При така направеното описание и дадена правна квалификация от наказващия орган, съдът намира, че липсва каквато и да е неяснота относно вмененото нарушение. В съставения срещу управителя на заведението акт за установяване на административно нарушение е посочено, че същият е обвинен за нарушаване на чл.45, ал.2 във вр. с чл.8, ал.3 и ал.4 от Закона за закрила на детето. Нормите на чл.8, ал.3 и ал.4 от Закона за закрила на детето, предвиждат, че родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да го придружават на обществени места след 20,00 ч., ако детето не е навършило 14-годишна възраст, съответно след 22,00 ч., ако детето е навършило 14-, но не е навършило 18-годишна възраст. А също и че, ако родителите, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, не могат да го придружат, те са длъжни да осигурят пълнолетно дееспособно лице за негов придружител на обществени места след 22,00 ч., ако детето е навършило 14-, но не е навършило 18-годишна възраст. Съответно административно-наказателната разпоредба на чл.45, ал.2 от Закона за закрила на детето гласи, че който допусне от 22,00 ч. до 6,00 ч. дете в управляван от него търговски обект в нарушение на чл. 8, ал. 3 и 4, се наказва с глоба или имуществена санкция от 2000 до 5000 лв., а при повторно нарушение - с глоба или имуществена санкция от 5000 до 8000 лв.

 По делото изобщо не е било спорно, че при полицейската проверка на 13.02.2016г. трите непълнолетни лица са били без родители и без дееспособни пълнолетни придружители, т.е. били са сами в питейното заведение след 22,00 часа. Затова са необосновани изводите на съда, че в НП не било посочено коя точно хипотеза на чл.8, ал.3 или ал.4  от закона била нарушена.

По делото изобщо не е било спорно също, че наказаното лице В.С. е имал качеството управител на процесното питейно заведение. Самият той не е отричал качеството си на управител на заведението, напротив заявил го е, както в момента на проверката, така и в хода на административнонаказателното производство. Затова са напълно необосновани изводите на съда, изложени в мотивите на решението, че не ставало ясно как полицейските служители са установили, че именно В.С. е отговорен за нарушаването на забраната по чл.45, ал.2 от Закона за закрила на детето.

Неоснователно е възражението на административнонаказания, че същият не е компетентен да изисква проверката на лични документи на посетителите на заведението.  Компетентността му да упражнява контрол за възрастта на посетителите на заведението, чийто управител е, се съдържа в чл.45, ал.2 от Закона за закрила на детето, който го задължава да не допуска ненавършили пълнолетие лица след 22,00 до 06,00 часа. Външният вид на непълнолетните също не е основание спрямо тях да не бъде упражняван контролът по чл.45, ал.1 и ал.2 от Закона за закрила на детето.

Видно от особено завишените размери на наказанието „глоба“ от 2000  до 5000 лв., а при повторно нарушение от 5000 до 8000 лв. е, че законодателят е преценил нарушаването на забраната по чл.45, ал.2 от закона като противоправно деяние по принцип с висока обществена опасност.

При служебната проверка за законосъобразност на издаденото наказателно постановление касационният състав на съда не установи да са  допуснати съществени процесуални нарушения. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН, актът е връчен на нарушителя, същият е имал възможност да разбере в какво е обвинен, наказателното постановление е издадено от компетентен орган, при наличие на достатъчно доказателства за извършеното нарушение. Правната квалификация на деянието съответства на установените в административнонаказателното производство факти и на словесното описание на нарушението, направено в АУАН и в НП. Размерът на наказанието глоба е определен в минимума, предвиден в нормата на чл.45, ал.2 от закона, поради което не може да бъде намаляван от съда с оглед забраната по чл.27, ал.5 от ЗАНН.

По изложените съображения, касационният състав счита, че решението на районния съд като незаконосъобразно следва да бъде отменено, а по съществото на спора да се постанови решение за потвърждаване на законосъобразно издаденото наказателно постановление.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 2 във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, АдмС-Добрич, Втори касационен състав

 

       Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 111 от 15.12.2016 г., постановено по нахд №168/2016 г. по описа на Районен съд -Каварна, като вместо него ПОСТАНОВАВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 6/30.03.2016г. на началника на РУ „Полиция“ Каварна към ОД на МВР-Добрич, с което  В.С. *** с ЕГН **********, в качеството му на управител на бистро „Сентрал парк“ в гр.Каварна е наказан с административно наказание „глоба“ в размер от 2000  лева за нарушаване на  чл. 45, ал. 2 от Закона за закрила на детето.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ: