Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

282 /23.06.2017 г., гр.Добрич

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети май две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИЛВИЯ САНДЕВА

 

при секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА изслуша докладваното от председателя АД № 56/2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл.211 от ЗМВР във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на Н.С.Б. с ЕГН ********** *** против заповед с рег. № 357з-113/19.01.2017 год. на директора на ОД на МВР - Добрич, с която на жалбоподателя, на основание чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР, във вр. чл.200, ал.1, т.11, пр.1 и чл.201, ал.1, т.2 от ЗМВР, във вр. §1, т.22 от ДР на ЗМВР и чл.204, т.3 от ЗМВР, е наложено дисциплинарно наказание “забрана за повишаване в длъжност” за срок от една година, считано от датата на връчване на заповедта. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на заповедта по смисъла на чл.146, т.2, 3, 4 и 5 от АПК. Счита се, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Сочи се, че не са спазени изискванията на чл.206 от ЗМВР, както и на чл.10, 16, 27 и 70 от Инструкция № 8121з-470/27.04.2015г. на МВР. Възразява се, че липсват мотиви за избора на конкретното наказание, което е четвърто по тежест съгласно чл.197, ал.1 от ЗМВР. В писмени бележки по делото се излагат допълнителни съображения, че от събраните по делото доказателства не се установява описаното в заповедта неизпълнение на служебните задължения, изразяващо се в неизпълнение на дейност по пътен контрол извън служебното МПС и напускане на границите на разпоредения за обслужване пост (точка за контрол). Изтъкват се аргументи, че при така посочените в часовия график точки за контрол – през тъмната част на денонощието, на неосветени участъци от пътя, полицейският служител е бил поставен в обективна невъзможност да изпълнява служебните си задължения, за чието неизпълнение му се търси отговорност, като се цитира и разпоредбата на чл.58 от Инструкция № 8121з-749/2014г. на МВР, която регламентира в кои случаи служителят, назначен в наряд за пътен контрол, може да спира водачите на ППС за проверка. Счита се, че поставените задачи са в нарушение на изискванията на чл.16 и чл.17 от Инструкция № 8121з-749/2014г., изм. и доп. с Инструкция № 8121-826/2015г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, както и на забраната по чл.51, ал.6 от Инструкцията за осъществяване на дейност по пътен контрол на платното за движение при намалена или ограничена видимост. Сочи се, че определената точка за контрол съгласно часовия график е кръстовище, поради което е в нарушение както на чл.98, ал.1, т.1 и т.6 от ЗДвП, така и на чл.50, ал.2 и чл.61, ал.4 от Инструкцията, които забраняват спирането и престоя на превозни средства на кръстовище и на по-малко от 5 метра от кръстовище и изискват пътният контрол да се осъществява така, че да не затруднява останалите участници в движението и да не застрашава тяхната безопасност. Счита се, че не е доказано по делото Б. умишлено да се е отклонил от разпоредения  за обслужване пост (точки за контрол), с което да е нарушил чл.54, т.1 от Инструкция № 8121з-749/2014г. Твърди се, че служебният автомобил е бил разположен на няколко метра встрани от точките за контрол, поради което е бил в границите на определените постове и маршрути, а и никъде в указанието за изпълнение на дейностите за контрол на пътното движение не е посочено и няма изискване къде с точност следва да бъде позициониран служебният автомобил, с който нарядът патрулира и осъществява възложените му задачи. Изтъква се, че в самата дисциплинарна преписка е налице информация, оборваща твърдението, че през интервала от 04, 42 часа до 06, 48 часа на 03.10.2016г. жалбоподателят не е изпълнявал дейност по контрол на пътното движение и не е бил на разпоредената точка за контрол, тъй като в приложените към нея пътен лист и GPS справка се съдържат данни, че на 03.10.2016г. за времето от 05, 12 часа до 05, 50 часа служебният автомобил е бил в движение, като е изминал пробег от 4, 336 км, което означава, че нарядът е изпълнявал определени задачи и не може да се твърди, че е налице неизпълнение на служебни задължения. Възразява се, че деянието на служителя е квалифицирано като системно нарушение на служебната дисциплина по смисъла на §1, т.22 от ДР на ЗМВР, а никъде в заповедта не е посочено в какво се изразява тази системност. Твърди се, че описаното в заповедта неизпълнение на служебните задължения представлява единна система от действия (бездействия), поради което е налице само едно нарушение на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР, а не системност на нарушенията. От друга страна се твърди, че ако тези две деяния съставляват отделни нарушения на служебната дисциплина, то за всяко едно от тях следва да се наложи отделно наказание, което не е сторено и представлява самостоятелно основание за отмяна на заповедта. Твърди се също, че е нарушена процедурата по чл.207, ал.10 от ЗМВР, тъй като не е дадена възможност на жалбоподателя за допълнителни обяснения и възражения непосредствено преди вземане на решението за налагане на наказание, с което е ограничено правото му на защита в хода на дисциплинарното разследване. 

По тези съображения се иска отмяна на заповедта и присъждане на сторените разноски по делото в размер на 810 лева, включващи платена държавна такса от 10 лева и платено адвокатско възнаграждение от 800 лева. 

Ответникът – директорът на ОД на МВР - Добрич, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на жалбата. Счита, че заповедта е правилна и законосъобразна, издадена при спазване на процесуалните правила и материалния закон. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като същевременно прави възражение за прекомерност на платеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.5 от ГПК. 

Добричкият административен съд, като взе предвид доказателствата по делото и становищата на страните, и извърши служебна проверка за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания, посочени в чл.146 от АПК, намира следното :

Жалбата е подадена от лице, адресат на оспорения индивидуален административен акт, в рамките на 14-дневния срок от съобщаването му, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна.

От данните по административната преписка се установява, че на 12.10.2016г. в ОД на МВР – Добрич е постъпил сигнал с рег. № 7855р-7695/11.10.2016г. от Дирекция “Вътрешна сигурност” при МВР (л.55) относно констатирано нарушение на служебната дисциплина от страна на екип със служебен автомобил с рег. № ***. В сигнала е посочено, че при извършен преглед на видеофайлове на адрес \\videocontrol.mvr.bg\vpk$\, папка “ODMVR_DORICH\AVTOMOBILI” е установено, че на 03.10.2016г. за времето от 03, 36 часа до 06, 46 часа полицейските служители не изпълняват служебните си задължения по време на наряд, като спят на предните седалки на служебния автомобил. Действията им са квалифицирани като нарушения на нормативната уредба, регламентираща изпълнението на служебните им задължения, като е препоръчано да се предприемат необходимите мерки за ангажиране на дисциплинарната им отговорност. В сигнала е посочено, че при прегледа на директориите е констатиран технически проблем, от който е видно, че камера 02, монтирана на арматурното табло в купето на служебния автомобил, не работи в нощен режим, за което директорът на ОД на МВР е уведомен с писмо с рег.№ 7855р-7338/26.09.2016г. по описа на Дирекция “Вътрешна сигурност” – МВР. Към писмото са приложени 4 броя снимки с неясни изображения на служители, които спят на предните седалки на автомобил, като снимките са заверени с печат на Дирекция “Вътрешна сигурност”.                 

Със заповед с рег. № 357з-1982/14.10.2016г. на директора на ОД на МВР – Добрич (л.42) е назначена комисия за извършване на проверка с цел установяване на екипа, назначен в наряд на 03.10.2016г. със служебен автомобил с рег. № ***, причините за допуснатите дисциплинарни нарушения от страна на служителите и степента на вината им.  

С писмо с рег. № 357р-9311/20.10.2016г. по описа на ОД на МВР – Добрич са изискани видеофайловете с констатираните нарушения. В отговор е изпратено писмо с рег.№ 7855р-8110/27.10.2016г. на Дирекция “Вътрешна сигурност”, съгласно което в директория ODMVR_DOBRICH е предоставена папка с номер 357р-9311, съдържаща 1 брой директория с приложени към нея 9 броя файлове с видеоинформация от АИС “ВПК” за периода 03.10.2016г.

Прегледът на видеофайловете е извършен от служители, определени със заповед № 357з-2565/16.11.2015г. на директора на ОД на МВР – Добрич. Констатациите от прегледа са обективирани в протокол с рег. № 851р-6335/04.11.2016г. на ОД на МВР – Добрич (л.63-65), от който е видно, че на по-голямата част от файловете от камери 01 и 03, които извършват видеозапис пред и зад служебния автомобил, екранът е тъмен, не се виждат нито полицейските служители, нито други обекти, като се забелязват единствено светлини от фарове на преминаващи автомобили. От видеозаписите от камера 01 се установява, че в 05, 13 часа служебният автомобил потегля по път І-9, отклонява се наляво по път ІІ-71, продължава движението си през с.Оброчище, навлиза в границите на с.Църква и в 05, 21 часа спира в уличка в селото, вляво от главния път ІІ-71. На първите два файла от камера 02, която извършва видеозапис в купето на служебния автомобил, екранът също е тъмен и не се виждат служителите. За първия видеофайл от 03, 35 часа до 04, 19 часа е посочено, че служителите са в автомобила, за което се съди по откъслечни отразявания на светлоотразителния надпис на връхната дреха на водача. За втория видеофайл от 04, 42 часа до 06, 40 часа е посочено, че при отделни светлинни отражения от фарове на преминаващи автомобили се появяват силуети на служители, като едва на зазоряване (от 06, 34 до 06, 40 часа), при наличие на дневна светлина, се вижда, че двамата служители са със затворени очи (спят) при свалени облегалки на седалките, като служителят на предна лява седалка е завит с яке. От видеозаписа на този файл е установено още, че в 05, 13 часа служебният автомобил потегля и спира в 05, 22 часа. За третия видеофайл от 06, 40 часа до 06, 48 часа е отбелязано, че при дневна светлина се вижда, че служителите спят на предните седалки на служебния автомобил, като в края на записа се събуждат.

На 11.11.2016г. дисциплинарноразследващият орган е изготвил справка с рег.№ 357р-10017/11.11.2016г., в която е възпроизвел констатациите от протокола от прегледа на видеофайловете и е предложил работата по случая да продължи с повторно изискване на видеоинформацията за нуждите на дисциплинарните производства, които ще бъдат образувани срещу служителите. Към справката са приложени копия на типова длъжностна характеристика, ежедневна ведомост на личния състав от ППД на РУ - Албена, месечен график за непосредствено изпълнение на ППД в РУ – Албена, план - разстановка, задачи за изпълнение на дейността по пътен контрол за смяна 02-03.10.2016г. с рег.№ 3394р- 5926/01.10.2016г., обяснения от преките началници на полицейските служители и дежурните в ОДЦ/ОДЧ, протоколи, справки и др. На 16.11.2016г. комисията е отправила предложение с рег.№ 357р-10159/16.11.2016г. за удължаване на срока за извършване на възложената проверка. Със заповед с рег.№ 357з-2364/17.11.2016г. директорът на ОД на МВР – Добрич е изменил първоначалната си заповед, като е удължил срока на проверката до 02.12.2016г.

На 18.11.2016г. жалбоподателят Н.Б. е уведомен за горепосочените две заповеди съгласно положените от него подписи на гърба на заповедите. На същата дата той е запознат и със справка с рег.№ 357р-10017/11.11.2016г., както и с материалите към нея съгласно протокол с рег.№ 357р-10263/18.11.2016г. (л.107), като едновременно с това е поканен да даде писмени обяснения по случая в срок до 22.11.2016г.  – така покана на л.109 от делото. На 22.11.2016г. служителят е депозирал писмени обяснения с рег.№ 357р-10348/22.11.2016г., в които е посочил, че направените констатации са неверни и преднамерени.  Върху писмените обяснения има положена резолюция “Запознат. Приемам сведенията на служителя” с подпис и дата от 16.12.2016г., но без данни за автора й.

На 24.11.2016г. Б. е запознат със съдържанието на видеофайловете от 03.10.2016г., за което е изготвен протокол с рег.№ 357р-10551/25.11.2016г., подписан собственоръчно от служителя и членовете на комисията.

На 01.12.2016г. комисията е изготвила обобщена справка с рег. № 357р-10739/01.12.2016г. по описа на ОД на МВР – Добрич, в която са обективирани резултатите от проверката. В справката е посочено, че на 02.10.2016г. съгласно утвърдената разстановка на силите и средствата на РУ – Албена за времето от 20, 30 часа на 02.10.2016г. до 08, 30 часа на 03.10.2016г. на работа за изпълнение на ППД и контрол на пътното движение са назначени полицейските служители младши инспектор Д.Д.– полицай ООР към група “ОП” при РУ – Албена (старши на наряда) и младши инспектор Н.Б. – младши автоконтрольор при РУ – Албена (водач на патрулния автомобил), в състава на смесен автопатрул с позивна 275, със служебен автомобил “Ситроен Ксара Пикасо” с рег. № ***. В ежедневната ведомост на личния състав, заведена под партиден № 770/17.08.2016г. по описа на РУ - Албена, утвърдена от началника на управлението, на горепосочените служители е указано да работят по маршрут 1 в патрулен участък 3 на територията на РУ – Албена, за което те са инструктирани съгласно положените от тях подписи във ведомостта. Инструктажът на служителите е проведен от Ивелин Драганов – командир на отделение към група “ОП” при РУ – Албена, съгласно предварително изготвени и утвърдени от началника на РУ – Албена задачи с рег.№ 3394р-5926/01.10.2016г. относно изпълнение на дейността по контрол на пътното движение на обслужваната от РУ – Албена територия от назначените в наряд за смяна 20,30 - 08,30 часа на 02.10.2016г. (приложение № 9 към чл.46, ал.2 от Инструкция № 8121з-749/2014г., изм. и доп. с Инструкция 8121-826/2015г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение). На наряда е предоставен часови график за работа по контрол на пътното движение (приложение № 10 към чл.48, ал.1, т.5 горепосочената инструкция), ежедневна форма на отчет (приложение № 11 към чл.75, ал.2, т.1 от същата инструкция), както и информационна карта на наряда (приложение № 5 към чл.33, ал.2, т.1 от инструкцията), съгласно които за времето от 03, 45 часа до 06, 30 часа са разпоредени две места за контрол в с.Оброчище. Съгласно часовия график за времето от 03, 45 часа до 05, 00 часа на служителите е разпоредена точка за контрол по път І-9 на км 75+400, бензиностанция “Петрол” на кръстовището с път ІІІ-902, със задачи – контрол за неправилно изпреварване, управление на ППС след употреба на алкохол и наркотични вещества, както и неправоспособност, като от извършената проверка в АИС – “Локализация на мобилни единици” (GPS) е установено, че служителите не спазват разпоредения установъчен пункт, тъй като служебният автомобил е позициониран вдясно от път ІІІ-902, преди кръстовището с път І-9, извън пътното платно, където престоява от 03, 35 часа до 05, 12 часа. За времето от 05, 30 часа до 06, 30 часа съгласно часовия график на служителите е разпоредена точка за контрол по път ІІ-71 в с.Църква (ул.”Първа”), със задачи – контрол за неправилно изпреварване, управление на МПС след употреба на алкохол и наркотични вещества, както и неправоспособност, като от извършената проверка в АИС – “Локализация на мобилни единици” (GPS) е установено, че служителите не спазват разпоредения установъчен пункт, тъй като служебният автомобил е позициониран по ул. “Осма” вляво от път ІІ-71, където престоява от 05, 50 часа до 06, 51 часа. От обясненията на преките началници на служителите и дежурния в ОДЧ Балчик за периода 02-03.10.2016г. се установява, че на наряда не са възлагани други задачи по време на смяната освен посочените в часовия график за работа по КПД. В справката е посочено, че от извършения преглед на видеофайловете и проверката в АИС – “Локализация на мобилните единици” е видно, че служителите не осъществяват контролна дейност и не изпълняват служебните си задължения, като в голяма част от работната си смяна не спазват разпоредените им установъчни пунктове. Преповторени са констатациите от предишните протоколи и справки, съгласно които по време на наряда служителите са в служебния автомобил, като в ранните часове на деня (03.10.2016г.) спят при свалени облегалки на седалките. В подкрепа на това са цитирани и отчетните документи на служителите – ежедневна форма на отчет и информационна карта на наряда, в които няма вписани извършени проверки. В резултат на гореизложените констатации е направен извод, че служителят Н.Б. не изпълнява служебните си задължения по чл.39, ал.1 и чл.51, ал.2 от Инструкция № 8121з-749/2014г. за времето от 03, 36 часа до 06, 46 часа, като това най-ясно проличава в интервала от 06, 34 часа до 06, 46 часа съгласно видеофайловете от камера 02. Посочено е, че тези действия на служителя противоречат на разпоредбите на нормативната уредба, регламентираща изпълнението на служебните му задължения, както и на утвърдената за заеманата от него длъжност типова длъжностна характеристика, което от своя страна представлява нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.1 и т.2 от ЗМВР. Посочено е също, че със своите действия (бездействия) по време на смяната Б. е нарушил и нормите на т.24 от Раздел І на Глава втора на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, за което може да му бъде потърсена дисциплинарна отговорност и на основание чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР. Въз основа на тези изводи е отправено предложение на служителя да бъде наложено дисциплинарно наказание “порицание” по чл.197, ал.1, т.3 във вр. чл.200, ал.1, т.11 и т.12 от ЗМВР от началника на отдел “ОП” при ОД на МВР - Добрич.  

Справката е адресирана до директора на ОД на МВР – Добрич, който на 16.12.2016г. е поставил върху нея резолюция “запознат”.

Жалбоподателят Б. е запознат с обобщената справка и материалите към нея на 01.12.2016г. съгласно протокол с рег. № 357р-10759 / 01.12.2016г. на ОД на МВР – Добрич, подписан от служителя и членовете на комисията в присъствието на свидетел (л.40-41).                      

Липсват доказателства по делото за това дисциплинарноразследващият орган да е предоставил възможност на жалбоподателя да даде допълнителни обяснения или възражения след изготвяне на обобщената справка.    

На 19.01.2017г. е изготвен протокол за изслушване на служителя с рег. № 357р-606/19.01.2017г. (л.24), в който жалбоподателят собственоръчно е записал, че няма какво да добави по случая. Изрично в протокола е записано, че изслушването е по повод на извършени нарушения на чл.51, ал.2 и чл.54, т.1 от Инструкция № 8121з-749/2014г. за периода от 03, 35 часа до 06, 48 часа на 03.10.2016г., изразяващи се в неизпълнение на дейността по пътен контрол извън служебното МПС в границите на определения маршрут съгласно поставените задачи на инструктажа и напускане на границите на разпоредения за обслужване пост/точка за контрол без съгласуване и разпореждане на длъжностните лица, отговарящи за дейността на пътния контрол и дежурните в ОДЦ/ОДЧ, като за тези нарушения на служителя ще бъде наложено дисциплинарно наказание по чл.201, ал.1, т.2 от ЗМВР – забрана за повишаване в длъжност за срок от една година.      

На същата дата директорът на ОД на МВР - Добрич е издал обжалваната заповед № 357з-113/19.01.2017г., с която на основание чл.194, ал.2, т.2 във вр. с чл.200, ал.1, т.11, чл.201, ал.1, т.2 от ЗМВР, във вр. §1, т.22 от ДР на ЗМВР и чл.204, т.3 от ЗМВР е наложил на жалбоподателя дисциплинарно наказание “забрана за повишаване в длъжност” за срок от една година, считано от датата на връчване на заповедта. В мотивите към заповедта е посочено, че от материалите по преписката се установява, че за периода от 03, 35 часа до 06, 48  часа на 03.10.2016г. служителят не е изпълнявал дейността по пътен контрол извън служебното МПС и е напуснал границите на разпоредения за обслужване пост/точки за контрол. Подробно са възпроизведени констатациите от обобщената справка на комисията, като е прието, че с описаните действия/ бездействия служителят е нарушил разпоредбите на чл.51, ал.2 и чл.54, т.1 от Инструкция № 8121з-749/2014г. Всяко едно от тези нарушения е подведено по хипотезата на чл.200, ал.1, т.11, пр.1, във вр. чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР (неизпълнение на служебните задължения). Не е споделен изводът на комисията, че действията на Б. съставляват и нарушения по чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР (неспазване на правилата на Етичния кодекс) по съображения, че не са станали достояние на обществеността и не е налице уронване на престижа на МВР. Подчертано е, че описаните нарушения са извършени умишлено и при пряка вина на служителя, като техническият проблем на видеокамера 02, монтирана в купето на патрулния автомобил, не е основание да не се кредитира част от видеозаписа като уличаващо служителя в неизпълнение на служебните му задължения доказателство. Посочено е, че служителят не е наказван съгласно представената по преписката служебна преписка от сектор “Човешки ресурси” при ОД на МВР – Добрич. Изброените нарушения са квалифицирани като системни по смисъла на §1, т.22 от ДР на ЗМВР, в резултат на което е прието, че е налице основание за налагане на наказание по чл.201, ал.1, т.2 от ЗМВР, в какъвто смисъл е постановена и обжалваната заповед.              

В подкрепа на фактическите констатации в заповедта са приложените към дисциплинарната преписка отчетни документи – график за непосредствено изпълнение на ППД с рег.№ 3394р-6011/04.10.2016г., ежедневна ведомост на личния състав на ППД при РУ – Албена № 770/17.08.2016г. (л.67-70), план – разстановка с рег.№ 3394р-5852/28.09.2016г., утвърден от директора на ОД на МВР – Добрич (л.71-76), часови график за работа на наряда по КПД с рег. № 3394р-5926 (л.77-78), указание за изпълнение на дейностите по КПД на патрулен участък № 3, маршрут № 1 с рег.№ 3394р-3576/30.06.2016г., както и схема – карта на обслужваната територия, съгласно които за времето от 20, 30 часа на 02.10.2016г. до 08, 30 часа на 03.10.2016г. жалбоподателят е включен в наряд за контрол на пътното движение в състав на смесен автопатрул с позивна 275, със служебен автомобил с рег.№ ***, като за времето от 03, 45 до 05, 00 часа на наряда е разпоредена точка за контрол по път І-9 на км 75+400, бензиностанция “Петрол” на кръстовището с път ІІІ-902, а за времето от 05, 30 часа до 06, 30 часа – точка за контрол по път ІІ-71 в с.Църква (ул.”Първа”) със задачи – контрол за неправилно изпреварване, управление на МПС след употреба на алкохол и наркотични вещества, както и неправоспособност. От представените по делото пътен лист и справка GPS (л.83-84) се установява, че служебният автомобил е бил разположен на няколко метра встрани от разпоредените точки за контрол, като за времето от 05, 12 часа до 05, 50 часа на 03.10.2016г. е регистрирано движение на автомобила за 38 минути и изминат пробег по маршрута от 4, 336 км. От материалите по дисциплинарната преписка е видно, че в ежедневната форма за отчет и информационната карта на наряда не са документирани действия по контрол на пътното движение на посочените в заповедта дати и часове.       

По делото е представен и приет като доказателство компакт – диск DVD-R, съдържащ 9 видеофайла с информация от АИС “ВПК” за служебен автомобил с рег.№ *** за периода 02-03.10.2016г. От прегледа на видеозаписите от камера 02 в присъствието на двете страни се установява, че за времето от 06, 34 часа до 06,48 часа на 03.10.2016г. Б. е в служебния автомобил и е в легнало положение на предната седалка на служебния автомобил. За останалата част от проверявания период записът от видеофайловете е тъмен (черен) с неясни изображения на предмети и силуети и от него не може да се направи категоричен извод за поведението на Б. по време на наряда. Единствено на втория видеофайл от камера 02 се забелязва ясно движение на патрулния автомобил за времето от 05, 13 часа до 05, 22 часа. Видеофайловете от камера 01 и 03 са преимуществено с черен екран. Забелязват се спорадични светлини от фарове на преминаващи автомобили, които показват слабо движение на автомобили в тези часове на денонощието.       

Оспорената заповед е връчена лично срещу подпис на жалбоподателя на 19.01.2017г., като в законоустановения срок той е упражнил правото си на жалба пред Административен съд – Добрич.    

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи : 

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на правомощията му по закон по аргумент от чл.204, т.3, във връзка с чл.197 от ЗМВР.  Наказаното лице е полицейски служител в РУ – Албена при ОД на МВР – Добрич на длъжност младши автоконтрольор ІІ-ра степен, поради което директорът на ОД на МВР - Добрич е овластен да му налага дисциплинарно наказание по чл.201, ал.1, т.2 от ЗМВР, във вр. с чл.197, ал.1, т.4 от ЗМВР.

Заповедта е издадена в сроковете по чл.195, ал.1 от ЗМВР, в необходимата писмена форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизвоствените правила. Не се споделят възраженията на жалбоподателя, че е бил лишен от възможността да изложи своето мнение и да се защити в хода на дисциплинарното производство, тъй като не са спазени разпоредбите на чл.206, ал.1 от ЗМВР и чл.10, чл.16, чл.27 и чл.70 от Инструкция № 8121з-470/27.04.2015г. на МВР. Дисциплинарното производство е започнало по сигнал на Дирекция “Вътрешна сигурност” – МВР, в което се съдържат данни за извършено дисциплинарно нарушение, неговия нарушител, доказателствата, въз основа на които то е установено, както и разпоредбите, които са нарушени. Действително в сигнала не са посочени правното основание и предвиденото наказание, но това не е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до незаконосъобразност на заповедта. Служителят е запознат със заповедта за назначаване на проверка, както и с всички материали по дисциплинарната преписка, в т.ч. и с видеофайловете от АИС ВПК. Обстоятелството, че Б. е уведомен за заповедта повече от един месец след започване на проверката е без правно значение, защото това не го е лишило от участие в дисциплинарното производство и не е ограничило правото му на защита. Фактът, че жалбоподателят е запознат още веднъж със заповедта при предявяването на първоначалните материали по преписката не създава неяснота относно това кога точно е узнал за образуваното срещу него дисциплинарно производство. Невярно е твърдението в писмената защита, че липсва мотивирано предложение за налагане на наказание до компетентния дисциплинарнонаказващ орган съгласно чл.70 от Инструкция № 8121з-470/27.04.2015г., защото такова предложение се съдържа в обобщената справка до директора на ОД на МВР, с която жалбоподателят е бил запознат. Не е съществено процесуално нарушение обстоятелството, че под резолюцията за приемане на писмените обяснения на служителя липсва длъжността и името на дисциплинарнонаказващия орган, както и обстоятелството, че в протокола от изслушването не е посочено какви устни обяснения е дал служителят, защото нито едно от тези обстоятелства не рефлектира върху съдържанието на заповедта, а и в протокола от изслушването Б. собственоръчно е написал, че няма какво да добави по случая. Не е съществено процесуално нарушение и това, че дисциплинарноразследващият орган не е запознал служителя с правото му в срок от 24 часа след запознаване с обобщената справка да даде допълнителни обяснения или възражения съгласно чл.207, ал.10 от ЗМВР, защото жалбоподателят е могъл да направи това пред дисциплинарнонаказващия орган, който му е предоставил възможността да се защити и го е изслушал непосредствено преди налагането на наказанието.

Независимо от това при издаване на заповедта са допуснати други съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон, които съставляват отменителни основания по смисъла на чл.146, т.3 и 4 от АПК.

Видно от съдържанието на заповедта, наложеното на жалбоподателя наказание е за неизпълнение на служебните му задължения по чл.51, ал.2 и чл.54, т.1 от Инструкция № 8121з-749/2014г. на МВР, които изискват дейността по пътен контрол да се изпълнява извън служебния автомобил и без да се напускат границите на разпоредените за обслужване маршрути. На първо място, второто нарушение, изразяващо се в неизпълнение на служебните задължения по чл.54, т.1 от горепосочената инструкция, е въведено за първи път със заповедта. Нито в сигнала, поставил началото на дисциплинарното производство, нито в първоначалната и обобщената справка, в която са констатирани нарушения на служебната дисциплина, има изложени доводи, свързани с нарушение на чл.54, т.1 от инструкцията. Не са изисквани, нито давани писмени обяснения от служителя по повод на това нарушение. Действително в обобщената справка има изложени фактически констатации, че в голяма част от работната си смяна служителят не е спазил разпоредените му установъчни пунктове съгласно часовия график, но те не са квалифицирани като нарушение на чл.54, т.1 от Инструкция № 8121з-749/2014г. на МВР, а като нарушение на чл.51, ал.2, във вр. чл.39, ал.1 от същата инструкция. Разбира се, точната правна квалификация на нарушенията е от компетентността на наказващия орган, но неяснотата и непоследователността в становищата относно това какво точно нарушение е вменено на служителя нарушава правото му на защита и съставлява съществено процесуално нарушение на административнопроизводствените правила.

На второ място, вмененото със заповедта неизпълнение на служебните задължения по пътен контрол е за времето от 03, 36 часа до 06, 46 часа на 03.10.2016г., но категорични доказателства за неизпълнение на едното задължение (неизпълнение на дейността по пътен контрол извън служебното МПС) са налице само за един кратък период от около 15 минути в ранните часове на 03.10.2016г. дотолкова, доколкото записите за останалата част от смяната са тъмни и неясни и не позволяват идентифициране на полицейските служители, а по отношение на другото задължение (неосъществяване на дейност по пътен контрол в границите на разпоредения за обслужване маршрут) са налице доказателства за неговото частично неизпълнение дотолкова, доколкото служебният автомобил е бил разположен само на няколко метра встрани от разпоредените точки за контрол, в рамките на патрулния участък и при несъществено отклонение от маршрута за движение съгласно часовия график, а и през част от посоченото в заповедта време е обхождал маршрута от едната до другата точка за контрол.

При тези обстоятелства дисциплинарнонаказващият орган не е спазил разпоредбите на чл.206, ал.2 и ал.4 от ЗМВР, които го задължават преди да пристъпи към налагане на дисциплинарното наказание да оцени всички събрани доказателства, като при определяне на вида и размера на наказанието се съобрази с тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на служба. В случая безспорно се установява, че не е налице цялостно неизпълнение на дейността по пътен контрол, а неточно и непълно изпълнение на вменените на жалбоподателя задължения по чл.51, ал.2 и чл.54, т.1 от Инструкция № 8121з-749/2014г. и в този смисъл се касае за лошо изпълнение на служебните задължения и проявена от жалбоподателя небрежност в служебната дейност, което би могло да се квалифицира по чл.199, ал.1, т.3 от ЗМВР, но не и по чл.200, ал.1, т.11, пр.1 от ЗМВР.

Извън предмета на спора е въпросът относно целесъобразността на разработения маршрут и определените точки за контрол, т.е. дали те отговарят на целите на пътния контрол и конкретно поставените задачи на пътния патрул съгласно чл.38 от горепосочената инструкция, както и дали са съобразени с изискванията на ЗДвП и на чл.50, ал.2, чл.51, ал.6 и чл.61, ал.4 от Инструкция № 8121з-749/2014г. на МВР, защото това не обосновава обективна (безвиновна) невъзможност за изпълнение на служебните задължения, която изключва носенето на дисциплинарна отговорност. При все това видът на неизпълнените задължения, както и фактът, че неизпълнението им обхваща един кратък период от време в тъмната част на денонощието, при липса на интензивен трафик на движение, за което говорят видеозаписите от всички камери пред, зад и вътре в автомобила, навеждат на извода, че се касае за маловажни по степен нарушения на служебната дисциплина, които не са предизвикали вредни последици, както е прието и в самата заповед.

В чл.198, ал.2 от ЗМВР е дадено определение за маловажни дисциплинарни нарушения и това са нарушенията, при които отклонението от изискванията е незначително, като съгласно ал.1 на същия текст те се санкционират с дисциплинарно наказание “мъмрене”.   

В случая дисциплинарнонаказващият орган е приел, че неизпълнението на всяко едно от задълженията по чл.51, ал.2 и чл.54, т.1 от Инструкция № 8121з-749/2014г. на МВР в отделните часови диапазони и точки за контрол представлява самостоятелно нарушение по смисъла на чл.200, ал.1, т.11, пр.1 от ЗМВР, във връзка с чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР, без да е направил преценка и да е изложил мотиви защо приема, че тези нарушения не са незначителни, след като сам е посочил, че от извършването им не е настъпил пряк вредоносен резултат и не е уронен престижът на МВР, тъй като не са станали достояние на обществеността. В заповедта си директорът на ОД на МВР – Добрич е изразил становище, че описаните нарушения попадат в хипотезата на „системни нарушения“ по смисъла на §1, т.22 от ДР на ЗМВР, но при наличието на системни маловажни нарушения на служебната дисциплина приложимата санкционна норма е тази на чл. 199, ал.1, т.2 от ЗМВР, а не цитираната в акта разпоредба на чл.201, ал.1, т.2 от ЗМВР. В мотивите към заповедта няма обосновка защо нарушенията се приемат за системни, след като в обобщената справка дисциплинарноразследващият орган не е направил такива констатации и е предложил служителят да бъде наказан с дисциплинарно наказание „порицание“ по чл.197, ал.1, т.3, във вр. чл.200, ал.1, т.11 и т.12 от ЗМВР.

За да е налице системност на нарушенията, следва да са извършени три или повече нарушения за период от една година, което предполага наличието на трайно, постоянно и проявяващо се в различни ситуации и времеви периоди поведение, което нарушава служебната дисциплина и не отговаря на изискванията на закона и другите актове, регулиращи правомощията на полицейските органи. Т.е. обективният утежняващ признак на деянието е повторяемост на нарушението, която разкрива устойчивост в неправомерното поведение на служителя, който не може или не желае да се коригира. Неправилно и незаконосъобразно наказващият орган е приел, че неизпълнението на задълженията по чл.51, ал.2 и чл.54, т.1 от Иниструкция № 8121з-749/2014г. на МВР в различните точки за контрол и часови диапазони от графика представляват четири отделни дисциплинарни нарушения. В случая се касае за последователно извършени действия и бездействия от страна на жалбоподателя (неосъществяване на пътен контрол извън служебното МПС и напускане на границите на разпоредените точки за контрол) в рамките на едно единствено дежурство по наряд, поради което не е налице каквото и да е основание за квалифициране на поведението на Б. при условията на системност по смисъла на чл.201, ал.1, т.2 от ЗМВР, във вр. §1, т.22 от ДР на ЗМВР. Липсва критерият повторяемост, който да разкрива постоянство в укоримото поведение на служителя, а липсват и данни за други извършени от жалбоподателя нарушения на служебната дисциплина, поради което съдът счита, че не е налице системност на нарушенията, която да обуславя налагането на по-тежко по вид наказание. Освен това всички прояви на жалбоподателя (действия и бездействия) по време на наряда за пътен контрол могат да се приемат като едно единствено деяние, една дисциплинарна простъпка, която изключва системността на нарушенията и санкционирането на служителя на основание чл.201, ал.1, т.2 от ЗМВР. Но дори и да се приеме, че тези четири последователно извършени действия и бездействия съставляват отделни дисциплинарни нарушения на служебната дисциплина, то за всяко едно от тях следва да се определи отделно наказание, след което да се наложи едно общо наказание или по – тежкото от двете наказания съгласно изискванията на чл.197, ал.3 от ЗМВР (нова – ДВ, 81/2016г., в сила от 14.10.2016г.), което в случая не е сторено и е абсолютно основание за отмяна на заповедта.                     

С оглед на гореизложените обстоятелства съдът счита, че наложеното наказание не съответства на вида и тежестта на извършеното от жалбоподателя нарушение, което обуславя и материалната незаконосъобразност на заповедта. Липсва всеобхватна преценка по чл.206, ал.2 от ЗМВР и дори и да се приеме, че е налице отклонение при изпълнение на служебните задължения, то същото е незначително и не обосновава налагането на четвъртото по тежест дисциплинарно наказание в закона.

Наложеното наказание не съответства и на целта на закона по смисъла на чл.146, т.5 от АПК. Дисциплинарната отговорност следва да бъде реализирана при спазване на принципа на съразмерност на наложеното наказание с извършеното нарушение, като се съблюдават и целите на наказанието. Съобразно чл.6 от Инструкция № 8121з-470/27.04.2015г. на МВР дисциплинарното наказание се налага с цел да се въздейства на наказания служител за спазване на служебната дисциплина и да го предупреди да не извършва други дисциплинарни нарушения, както и да се въздейства възпитателно и превантивно върху останалите служители. В изпълнение на тази ръководна идея предвидените в закона наказания са съобразени с характера на видовете нарушения, а видът и размерът на определяното от наказващия орган наказание за конкретното нарушение се съобразява с неговите индивидуални особености. Именно това не е сторил директорът на ОД на МВР – Добрич, който не е взел предвид тежестта на нарушението, както и конкретните обстоятелства, при които е извършено, поради което определеното от него наказание противоречи на целта на закона.      

На тези основания съдът намира оспорената заповед за неправилна и незаконосъобразна, поради което следва да я отмени.                  

С оглед на изхода от спора на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски по делото. Ответникът е направил възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя възнаграждение за адвокат на основание чл.78, ал.5 от АПК, във вр. чл. 144 от АПК. Предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото съдът счита, че заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева се явява прекомерно и следва да бъде намалено до размер на 400 лева, който е нормативно определеният минимален размер съгласно чл.8, ал.2, т.3 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На това основание и с оглед на разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя сумата от 410 лева, включващи платена държавна такса в размер на 10 лева и платен адвокатски хонорар в размер на 400 лева. По аргумент от чл.143, ал.1 и ал.4 от АПК на ответника не се следват разноски по делото.                 

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Добричкият административен съд

 

                              Р     Е     Ш     И      :

 

ОТМЕНЯ по жалба на Н.С. ***, заповед с рег. № 357з-113/19.01.2017 год. на директора на ОД на МВР - Добрич, с която на жалбоподателя, на основание чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР, във вр. чл.200, ал.1, т.11, пр.1 и чл.201, ал.1, т.2 от ЗМВР, във вр. §1, т.22 от ДР на ЗМВР и чл.204, т.3 от ЗМВР, е наложено дисциплинарно наказание “забрана за повишаване в длъжност” за срок от една година, считано от датата на връчване на заповедта.  

ОСЪЖДА ОД на МВР – Добрич да заплати на Н.С. *** сумата от 410 лева, сторени разноски по делото пред първата инстанция.    

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му до страните.

 

 

                                      Административен съдия :