Р Е Ш Е Н И Е

 

281 /23.06.2017 г., гр.Добрич

 

В  ИМЕТО НА  НАРОДА

 

ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети май две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИЛВИЯ САНДЕВА

 

при секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА изслуша докладваното от председателя АД № 56/2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл.211 от ЗМВР във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на Д.Д.Д. с ЕГН ********** *** против заповед с рег. № 357з-112/19.01.2017 год. на директора на ОД на МВР - Добрич, с която на жалбоподателя, на основание чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР, във вр. чл.200, ал.1, т.11, пр.1 и чл.201, ал.1, т.2 от ЗМВР, във вр. §1, т.22 от ДР на ЗМВР и чл.204, т.3 от ЗМВР, е наложено дисциплинарно наказание “забрана за повишаване в длъжност” за срок от една година, считано от датата на връчване на заповедта. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на заповедта по смисъла на чл.146, т.2, 3, 4 и 5 от АПК. Счита се, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Сочи се, че не са спазени изискванията на чл.206 от ЗМВР, както и на чл.10, 16, 27 и 70 от Инструкция № 8121з-470/27.04.2015г. на МВР. Възразява се, че липсват мотиви за избора на конкретното наказание, което е четвърто по тежест съгласно чл.197, ал.1 от ЗМВР. В писмени бележки по делото се излагат допълнителни съображения, че от събраните по делото доказателства не се установява посоченото в заповедта неизпълнение на служебните задължения по чл.56, ал.1 и ал.2 от Глава четвърта „Изпълнение на патрулно – постовата дейност“ на Инструкция № 8121з-929/02.12.2014г. на МВР, изразяващо се в неизпълнение на дейност по ППД извън служебното МПС и като се осъществява превенция на правонарушенията чрез видимо присъствие в обслужваната територия за лесна и навременна комуникация с гражданите с цел съдействие и реагиране при необходимост за времето от 03, 35 часа до 04, 19 часа на 03.10.2016г. и от 04, 42 часа до 06, 48 часа на 03.10.2016г. на определените установъчни пунктове. Изтъкват се аргументи, че в случая посочените в заповедта периоди попадат в тъмната част на денонощието, когато няма почти никакво движение на МПС и граждани на заетите от наряда установъчни пунктове. При това положение не става ясно каква превенция на правонарушенията не е била извършена от страна на Д., още повече, че служебният автомобил е бил видим и по този начин е осъществявал видимо присъствие. Подчертава се, че при липса на активно движение на МПС и присъствие на граждани не може да се приеме, че жалбоподателят е извършил от обективна и субективна страна състава на нарушение по чл.56, ал.1 и ал.2 от Инструкцията, квалифицирано като „неизпълнение на служебните задължения“ по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР. Навеждат се доводи, че при така посочените в часовия график точки за контрол – през тъмната част на денонощието, на неосветени участъци от пътя, полицейският служител е бил поставен в обективна невъзможност да изпълнява служебните си задължения, за чието неизпълнение му се търси отговорност. Счита се, че поставените задачи по контрол на пътното движение са в нарушение на изискванията на чл.16 и чл.17 от Инструкция № 8121з-749/2014г., изм. и доп. с Инструкция № 8121-826/2015г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, както и на забраната по чл.51, ал.6 от Инструкцията за осъществяване на дейност по пътен контрол на платното за движение при намалена или ограничена видимост. Сочи се, че определената точка за контрол съгласно часовия график е кръстовище, поради което е в нарушение както на чл.98, ал.1, т.1 и т.6 от ЗДвП, така и на чл.50, ал.2 и чл.61, ал.4 от Инструкцията, които забраняват спирането и престоя на превозни средства на кръстовище и на по-малко от 5 метра от кръстовище и изискват пътният контрол да се осъществява така, че да не затруднява останалите участници в движението и да не застрашава тяхната безопасност. Счита се, че не е доказано и другото твърдяно от ДНО нарушение, а именно Д. да не е оказал съдействие на служител от пътен контрол, както и като старши на наряда да не е контролирал заемането на точките за контрол и да е допуснал умишленото им отклоняване. Твърди се, че в случая не става ясно, нито е посочено какво съдействие жалбоподателят не е оказал. Твърди се, че служебният автомобил е бил разположен на няколко метра встрани от точките за контрол, поради което е бил в границите на определените постове и маршрути, а и никъде в указанието за изпълнение на дейностите за контрол на пътното движение не е посочено и няма изискване къде с точност следва да бъде позициониран служебният автомобил, с който нарядът патрулира и осъществява възложените му задачи. Твърди се, че в самата дисциплинарна преписка се съдържа информация, оборваща твърдението, че през интервала от 04, 42 часа до 06, 48 часа на 03.10.2016г. Д. не е изпълнявал ППД и не е бил на разпоредената точка за контрол. Сочи се, че от приложените пътен лист и GPS справка се установява, че на 03.10.2016г. за времето от 05, 12 часа до 05, 50 часа служебният автомобил е бил в движение, като е изминал пробег от 4, 336 км, което означава, че нарядът е изпълнявал определени задачи и не може да се твърди, че е налице неизпълнение на служебните задължения. Възразява се, че деянието на служителя е квалифицирано като системно нарушение на служебната дисциплина по смисъла на §1, т.22 от ДР на ЗМВР, а никъде в заповедта не е посочено в какво се изразява тази системност. Твърди се, че описаното в заповедта неизпълнение на служебните задължения представлява единна система от действия (бездействия), поради което е налице само едно нарушение на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР, а не системност на нарушенията. От друга страна се твърди, че ако тези две деяния съставляват отделни нарушения на служебната дисциплина, то за всяко едно от тях следва да се наложи отделно наказание, което не е сторено и представлява самостоятелно основание за отмяна на заповедта. Твърди се също, че е нарушена процедурата по чл.207, ал.10 от ЗМВР, тъй като не е дадена възможност на жалбоподателя за допълнителни обяснения и възражения непосредствено преди вземане на решението за налагане на наказание, с което е ограничено правото му на защита в хода на дисциплинарното разследване. 

По тези съображения се иска отмяна на заповедта и присъждане на сторените разноски по делото в размер на 810 лева, включващи платена държавна такса от 10 лева и платено адвокатско възнаграждение от 800 лева. 

Ответникът – директорът на ОД на МВР - Добрич, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на жалбата. Счита, че заповедта е правилна и законосъобразна, издадена при спазване на процесуалните правила и материалния закон. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като същевременно прави възражение за прекомерност на платеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.   

Добричкият административен съд, като взе предвид доказателствата по делото и становищата на страните, и извърши служебна проверка за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания, посочени в чл.146 от АПК, намира следното :

Жалбата е подадена от лице, адресат на оспорения индивидуален административен акт, в рамките на 14-дневния срок от съобщаването му, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна.

От данните по административната преписка се установява, че на 12.10.2016г. в ОД на МВР – Добрич е постъпил сигнал с рег. № 7855р-7695/11.10.2016г. от Дирекция “Вътрешна сигурност” при МВР (л.55) относно констатирано нарушение на служебната дисциплина от страна на екип със служебен автомобил с рег. № ***. В сигнала е посочено, че при извършен преглед на видеофайлове на адрес \\videocontrol.mvr.bg\vpk$\, папка “ODMVR_DORICH\AVTOMOBILI” е установено, че на 03.10.2016г. за времето от 03, 36 часа до 06, 46 часа полицейските служители не изпълняват служебните си задължения по време на наряд, като спят на предните седалки на служебния автомобил. Действията им са квалифицирани като нарушения на нормативната уредба, регламентираща изпълнението на служебните им задължения, като е препоръчано да се предприемат необходимите мерки за ангажиране на дисциплинарната им отговорност. В сигнала е посочено, че при прегледа на директориите е констатиран технически проблем, от който е видно, че камера 02, монтирана на арматурното табло в купето на служебния автомобил, не работи в нощен режим, за което директорът на ОД на МВР е уведомен с писмо с рег.№ 7855р-7338/26.09.2016г. по описа на Дирекция “Вътрешна сигурност” – МВР. Към писмото са приложени 4 броя снимки с неясни изображения на служители, които спят на предните седалки на автомобил, като снимките са заверени с печат на Дирекция “Вътрешна сигурност”.                 

Със заповед с рег. № 357з-1982/14.10.2016г. на директора на ОД на МВР – Добрич (л.42) е назначена комисия за извършване на проверка с цел установяване на екипа, назначен в наряд на 03.10.2016г. със служебен автомобил с рег. № ***, причините за допуснатите дисциплинарни нарушения от страна на служителите и степента на вината им.  

С писмо с рег. № 357р-9311/20.10.2016г. по описа на ОД на МВР – Добрич са изискани видеофайловете с констатираните нарушения. В отговор е изпратено писмо с рег. № 7855р-8110/27.10.2016г. на Дирекция “Вътрешна сигурност”, съгласно което в директория ODMVR_DOBRICH е предоставена папка с номер 357р-9311, съдържаща 1 брой директория с приложени към нея 9 броя файлове с видеоинформация от АИС “ВПК” за периода 03.10.2016г.

Прегледът на видеофайловете е извършен от служители, определени със заповед № 357з-2565/16.11.2015г. на директора на ОД на МВР – Добрич. Констатациите от прегледа са обективирани в протокол с рег. № 851р-6335/04.11.2016г. на ОД на МВР – Добрич (л.63-65), от който е видно, че на по-голямата част от файловете от камери 01 и 03, които извършват видеозапис пред и зад служебния автомобил, екранът е тъмен (черен), не се виждат нито полицейските служители, нито други обекти, като се забелязват единствено светлини от фарове на преминаващи автомобили. От видеозаписите от камера 01 се установява, че в 05, 13 часа служебният автомобил потегля по път І-9, отклонява се наляво по път ІІ-71, продължава движението си през с.Оброчище, навлиза в границите на с.Църква и в 05, 21 часа спира в уличка в селото, вляво от главния път ІІ-71. На първите два файла от камера 02, която извършва видеозапис в купето на служебния автомобил, екранът също е тъмен и не се виждат служителите. За първия видеофайл от 03, 35 часа до 04, 19 часа е посочено, че служителите са в автомобила, за което се съди по откъслечни отразявания на светлоотразителния надпис на връхната дреха на водача. За втория видеофайл от 04, 42 часа до 06, 40 часа е посочено, че при отделни светлинни отражения от фарове на преминаващи автомобили се появяват силуети на служители, като едва на зазоряване (от 06, 34 до 06, 40 часа), при наличие на дневна светлина, се вижда, че двамата служители са със затворени очи (спят) при свалени облегалки на седалките, като служителят на предна лява седалка е завит с яке. От видеозаписа на този файл е установено още, че в 05, 13 часа служебният автомобил потегля и спира в 05, 22 часа. За третия видеофайл от 06, 40 часа до 06, 48 часа е отбелязано, че при дневна светлина се вижда, че служителите спят на предните седалки на служебния автомобил, като в края на записа се събуждат.

На 11.11.2016г. дисциплинарноразследващият орган е изготвил справка с рег.№ 357р-10017/11.11.2016г. (л.48-54), в която е възпроизвел констатациите от протокола от прегледа на видеофайловете и е предложил работата по случая да продължи с повторно изискване на видеоинформацията за нуждите на дисциплинарните производства, които ще бъдат образувани срещу служителите. Към справката са приложени копия на типова длъжностна характеристика на служителите, ежедневна ведомост на личния състав от ППД на РУ - Албена, месечен график за непосредствено изпълнение на ППД в РУ – Албена, план - разстановка, задачи за изпълнение на дейността по пътен контрол за смяна 02-03.10.2016г. с рег.№ 3394р- 5926/01.10.2016г., обяснения от преките началници на полицейските служители и дежурните в ОДЦ/ОДЧ, протоколи, справки и др. На 16.11.2016г. комисията е отправила предложение с рег. № 357р-10159/16.11.2016г. за удължаване на срока за извършване на възложената проверка (л.44-45). Със заповед с рег.№ 357з-2364/17.11.2016г. директорът на ОД на МВР – Добрич е изменил първоначалната си заповед, като е удължил срока на проверката до 02.12.2016г.

На 18.11.2016г. жалбоподателят Д.Д. е уведомен за горепосочените две заповеди съгласно положените от него подписи на гърба на заповедите. На същата дата той е запознат и със справка с рег.№ 357р-10017/11.11.2016г., както и с материалите към нея съгласно протокол с рег.№ 357р-10262/18.11.2016г. (л.106). Едновременно с това Д. е поканен да даде писмени обяснения по случая в срок до 22.11.2016г.  – така покана на л.108 от делото. На 22.11.2016г. служителят е депозирал писмени обяснения с рег.№ 357р-10347/22.11.2016г., в които е посочил, че направените констатации не отговарят на истината. Върху писмените обяснения има положена резолюция “Запознат. Приемам сведенията на служителя” с подпис и дата от 16.12.2016г., но без данни за автора й.      

На 24.11.2016г. Д. е запознат със съдържанието на видеофайловете от 03.10.2016г., за което е изготвен протокол с рег.№ 357р-10550/25.11.2016г., подписан собственоръчно от служителя и членовете на комисията.

На 01.12.2016г. комисията е изготвила обобщена справка с рег. № 357р-10739/01.12.2016г. по описа на ОД на МВР – Добрич (л.28-37), в която са обективирани резултатите от проверката. В справката е посочено, че на 02.10.2016г. съгласно утвърдената разстановка на силите и средствата на РУ – Албена за времето от 20, 30 часа на 02.10.2016г. до 08, 30 часа на 03.10.2016г. на работа за изпълнение на ППД и контрол на пътното движение са назначени полицейските служители младши инспектор Д.Д. – полицай ООР към група “ОП” при РУ – Албена (старши на наряда) и младши инспектор Николай Близнаков – младши автоконтрольор при РУ – Албена (водач на патрулния автомобил), в състава на смесен автопатрул с позивна 275, със служебен автомобил “Ситроен Ксара Пикасо” с рег. № ***. В ежедневната ведомост на личния състав, заведена под партиден № 770/17.08.2016г. по описа на РУ - Албена, утвърдена от началника на управлението, на горепосочените служители е възложено да работят по маршрут 1 в патрулен участък 3 на територията на РУ – Албена, за което те са инструктирани съгласно положените от тях подписи във ведомостта. Инструктажът на служителите е проведен от Ивелин Драганов – командир на отделение към група “ОП” при РУ – Албена, съгласно предварително изготвени и утвърдени от началника на РУ – Албена задачи с рег.№ 3394р-5926/01.10.2016г. относно изпълнение на дейността по контрол на пътното движение на обслужваната от РУ – Албена територия от назначените в наряд за смяна 20,30 - 08,30 часа на 02.10.2016г. (приложение № 9 към чл.46, ал.2 от Инструкция № 8121з-749/2014г., изм. и доп. с Инструкция 8121-826/2015г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение). На наряда е предоставен часови график за работа по контрол на пътното движение (приложение № 10 към чл.48, ал.1, т.5 горепосочената инструкция), ежедневна форма на отчет (приложение № 11 към чл.75, ал.2, т.1 от същата инструкция), както и информационна карта на наряда (приложение № 5 към чл.33, ал.2, т.1 от инструкцията), съгласно които за времето от 03, 45 часа до 06, 30 часа са разпоредени две места за контрол в с.Оброчище. Съгласно часовия график за времето от 03, 45 часа до 05, 00 часа на служителите е разпоредена точка за контрол по път І-9 на км 75+400, бензиностанция “Петрол” на кръстовището с път ІІІ-902, със задачи – контрол за неправилно изпреварване, управление на ППС след употреба на алкохол и наркотични вещества, както и неправоспособност, като от извършената проверка в АИС – “Локализация на мобилни единици” (GPS) е установено, че служителите не спазват разпоредения установъчен пункт, тъй като служебният автомобил е позициониран вдясно от път ІІІ-902, преди кръстовището с път І-9, извън пътното платно, където престоява от 03, 35 часа до 05, 12 часа. За времето от 05, 30 часа до 06, 30 часа съгласно часовия график на служителите е разпоредена точка за контрол по път ІІ-71 в с.Църква (ул.”Първа”), със задачи – контрол за неправилно изпреварване, управление на МПС след употреба на алкохол и наркотични вещества, както и неправоспособност, като от извършената проверка в АИС – “Локализация на мобилни единици” (GPS) е установено, че служителите не спазват разпоредения установъчен пункт, тъй като служебният автомобил е позициониран по ул. “Осма” вляво от път ІІ-71, където престоява от 05, 50 часа до 06, 51 часа. От обясненията на преките началници на служителите и дежурния в ОДЧ Балчик за периода 02-03.10.2016г. се установява, че на наряда не са възлагани други задачи по време на смяната освен посочените в часовия график за работа по КПД. В справката е посочено, че от извършения преглед на видеофайловете и проверката в АИС – “Локализация на мобилните единици” е видно, че служителите не осъществяват контролна дейност и не изпълняват служебните си задължения, като в голяма част от работната си смяна не спазват разпоредените им установъчни пунктове съгласно часовия график. Преповторени са констатациите от предишните протоколи и справки, съгласно които по време на наряда служителите са в служебния автомобил, като в ранните часове на деня (03.10.2016г.) спят при свалени облегалки на седалките. В подкрепа на това са цитирани и отчетните документи на служителите – ежедневна форма на отчет и информационна карта на наряда, в които няма вписани извършени проверки. В резултат на гореизложените констатации е направен извод, че служителят Д.Д. не изпълнява служебните си задължения по чл.56, ал.1 и ал.2 от Инструкция № 8121з-929/02.12.2014г. на МВР за патрулно-постовата дейност, както и по чл.52, ал.4 от Инструкция № 8121з-749/2014г. на МВР за времето от 03, 36 часа до 06, 46 часа, като това най-ясно проличава в интервала от 06, 34 часа до 06, 46 часа съгласно видеофайловете от камера 02. Посочено е, че тези действия на служителя противоречат на разпоредбите на нормативната уредба, регламентираща изпълнението на служебните му задължения, както и на утвърдената за заеманата от него длъжност типова длъжностна характеристика, което от своя страна представлява нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.1 и т.2 от ЗМВР. Посочено е също, че със своите действия и бездействия по време на смяната Д. е нарушил и нормите на т.24 от Раздел І на Глава втора на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, за което може да му бъде потърсена дисциплинарна отговорност и на основание чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР. Въз основа на тези изводи е отправено предложение на служителя да бъде наложено дисциплинарно наказание “порицание” по чл.197, ал.1, т.3 във вр. чл.200, ал.1, т.11 и т.12 от ЗМВР от началника на отдел “ОП” при ОД на МВР - Добрич.  

Справката е адресирана до директора на ОД на МВР – Добрич, който на 16.12.2016г. е поставил върху нея резолюция “запознат”.

Жалбоподателят Д. е запознат с обобщената справка и материалите към нея на 01.12.2016г. съгласно протокол с рег. № 357р-10759 / 01.12.2016г. на ОД на МВР – Добрич, подписан от служителя и членовете на комисията в присъствието на свидетел (л.40-41).                      

Липсват доказателства по делото за това дисциплинарноразследващият орган да е предоставил възможност на жалбоподателя да даде допълнителни обяснения или възражения след изготвяне на обобщената справка.     

На 19.01.2017г. е изготвен протокол за изслушване на служителя с рег. № 357р-605/19.01.2017г. (л.26), в който жалбоподателят Д. собственоръчно е записал, че няма какво да добави по случая. Изрично в протокола е посочено, че изслушването е по повод на извършени нарушения за периода от 03, 35 часа до 06, 48 часа на 03.10.2016г., изразяващи се в неизпълнение на дейността по патрулно – постовата дейност (ППД), като осъществява превенция на правонарушенията, чрез видимо присъствие в обслужваната територия за лесна и навременна комуникация с гражданите, с цел съдействие и реагиране при необходимост на определения му установъчен пункт и посочения в задачите часови график (нарушение по чл.56, ал.1 от Инструкция № 8121з-929/02.12.2014г.), неизпълнение на дейността по ППД извън служебното МПС (нарушение по чл.56, ал.2 от същата инструкция), неоказване на съдействие на служител от пътен контрол, както и неосъществяване на контрол на водача относно правилното заемане на точките за контрол и умишлено допускане на отклонение от тях, като за тези нарушения на служителя ще бъде наложено дисциплинарно наказание по чл.201, ал.1, т.2 от ЗМВР – забрана за повишаване в длъжност за срок от една година.      

На същата дата директорът на ОД на МВР - Добрич е издал обжалваната заповед № 357з-112/19.01.2017г., с която на основание чл.194, ал.2, т.2 във вр. с чл.200, ал.1, т.11, пр.1, чл.201, ал.1, т.2 от ЗМВР, във вр. §1, т.22 от ДР на ЗМВР и чл.204, т.3 от ЗМВР е наложил на жалбоподателя дисциплинарно наказание “забрана за повишаване в длъжност” за срок от една година, считано от датата на връчване на заповедта. В мотивите към заповедта е посочено, че от материалите по преписката се установява, че за периодите от 03, 35 часа до 04, 19 часа и от 04, 42 часа до 06, 48  часа на 03.10.2016г. служителят не е изпълнявал служебните си задължения, регламентирани в Глава четвърта “Изпълнение на патрулно – постовата дейност” от Инструкция № 8121з-929/02.12.2014г. за ППД, а именно не е изпълнявал дейността по патрулно – постовата дейност (ППД), като осъществява превенция на правонарушенията, чрез видимо присъствие в обслужваната територия за лесна и навременна комуникация с гражданите, с цел съдействие и реагиране при необходимост на определения му установъчен пункт и посочения в задачите часови график (нарушение по чл.56, ал.1 от Инструкция № 8121з-929/02.12.2014г.), не е изпълнявал дейността по ППД извън служебното МПС (нарушение по чл.56, ал.2 от същата инструкция), не е оказвал съдействие на служител от пътен контрол, както и като старши на наряда на патрулния автомобил не е контролирал водача при заемане на точките за контрол, допускайки умишленото им отклонение. Изложени са обстоятелства, че като допълнителна задача на инструктажа на служителя по ООР е поставена задача да оказва съдействие на служителя от пътен контрол, която той не е изпълнил. Посочено е, че съгласно чл.52, ал.4 от Глава трета “Изпълнение на дейността по пътен контрол”, Раздел ІІ “Ред за непосредствено изпълнение на дейността по пътен контрол” от Инструкция № 8121з-749/2014г. при осъществяване на дейности по контрол на пътното движение в смесен наряд, служителите изпълняват дадените конкретни задачи и часови графици за покриване на установъчните пунктове и точки за контрол, възложени на инструктажа. Служителят е бил инструктиран и на инструктажа са му били поставени конкретни задачи в разпореден часови график, но като старши на патрула не е контролирал водача за заемането на точните места (точките за контрол), на които е следвало да изпълнява поставените задачи  - съдействие на служителя по контрол на пътното движение, а е допуснал отклонението от тях умишлено. Подробно са възпроизведени констатациите от обобщената справка на комисията, съгласно които за времето от 03, 36 часа до 06, 48 часа служебният автомобил не е разположен на разпоредените точки за контрол и служителят не изпълнява служебните си задължения, като това най-ясно проличава в интервала от 06, 34 часа до 06, 48 часа, когато служителят е в полулегнало положение на предна седалка в патрулния автомобил, вместо да бъде извън него. Прието е, че с описаните действия/ бездействия служителят е допуснал нарушения на чл.200, ал.1, т.11, пр.1, във вр. чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР (неизпълнение на служебните задължения). Не е споделен изводът на комисията, че действията на Д. съставляват и нарушения по чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР (неспазване на правилата на Етичния кодекс) по съображения, че не са станали достояние на обществеността и не са уронили престижа на МВР. Подчертано е, че описаните нарушения са извършени умишлено и при пряка вина на служителя, като техническият проблем на видеокамера 02, монтирана в купето на патрулния автомобил, не е основание да не се кредитира част от видеозаписа като уличаващо служителя доказателство. Посочено е, че служителят е награждаван с “Писмена похвала” през 2014г. и няма налагани дисциплинарни наказания съгласно представената кадрова справка от сектор “Човешки ресурси” при ОД на МВР – Добрич. Изброените нарушения са квалифицирани като системни по смисъла на §1, т.22 от ДР на ЗМВР, в резултат на което е прието, че е налице основание за налагане на наказание по чл.201, ал.1, т.2 от ЗМВР, в какъвто смисъл е постановена и обжалваната заповед.             

От приложените към дисциплинарната преписка отчетни документи – график за непосредствено изпълнение на ППД с рег. № 3394-6011/ 04.10.2016г., утвърден от началника на РУ – Албена, ежедневна ведомост на личния състав на ППД при РУ – Албена № 770/17.08.2016г. (л.67-70), план – разстановка с рег.№ 3394р-5852/28.09.2016г., утвърден от директора на ОД на МВР – Добрич (л.71-76), часови график за работа на наряда по КПД с рег. № 3394р-5926 от 01.10.2016г. (л.77-78), указание за изпълнение на дейностите по КПД на патрулен участък № 3, маршрут № 1 с рег.№ 3394р-3576/30.06.2016г., както и схема – карта на обслужваната територия се установява, че за времето от 20, 30 часа на 02.10.2016г. до 08, 30 часа на 03.10.2016г. жалбоподателят е включен в наряд за контрол на пътното движение в състав на смесен автопатрул с позивна 275, със служебен автомобил с рег.№ ***, като за времето от 03, 45 до 05, 00 часа на наряда е разпоредена точка за контрол по път І-9 на км 75+400, бензиностанция “Петрол” на кръстовището с път ІІІ-902, а за времето от 05, 30 часа до 06, 30 часа – точка за контрол по път ІІ-71 в с.Църква (ул.”Първа”) със задачи – контрол за неправилно изпреварване, управление на МПС след употреба на алкохол и наркотични вещества, както и неправоспособност. Съгласно представените по делото пътен лист и справка GPS (л.83-84) служебният автомобил е бил разположен на няколко метра встрани от разпоредените точки за контрол, като за времето от 05, 12 часа до 05, 50 часа на 03.10.2016г. е регистрирано движение на автомобила за 38 минути и изминат пробег по маршрута от 4, 336 км. От материалите по дисциплинарната преписка е видно, че в ежедневната форма за отчет и информационната карта на наряда не са документирани действия по контрол на пътното движение на посочените в заповедта дати и часове.       

По делото е представен и приет като доказателство компакт – диск DVD-R, съдържащ 9 видеофайла с информация от АИС “ВПК” за служебен автомобил с рег.№ *** за периода 02-03.10.2016г. От прегледа на видеозаписите от камера 02 в присъствието на двете страни се установява, че за времето от 06, 34 часа до 06,48 часа на 03.10.2016г. Д. е в служебния автомобил и е в легнало положение на предната седалка на служебния автомобил. За останалата част от проверявания период записът от видеофайловете е тъмен (черен) с неясни изображения на предмети и силуети и от него не може да се направи категоричен извод за поведението на Д. по време на наряда. Единствено на втория видеофайл от камера 02 се забелязва ясно движение на патрулния автомобил за времето от 05, 13 часа до 05, 22 часа. Видеофайловете от камера 01 и 03 са преимуществено с черен екран. Забелязват се спорадични светлини от фарове на преминаващи автомобили, които показват слабо движение на автомобили в тези часове на денонощието.        

Оспорената заповед е връчена лично срещу подпис на жалбоподателя на 19.01.2017г., като в законоустановения срок той е упражнил правото си на жалба пред Административен съд – Добрич.    

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи : 

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на правомощията му по закон по аргумент от чл.204, т.3, във връзка с чл.197 от ЗМВР.  Наказаното лице е полицейски служител към група “ОП” в РУ – Албена при ОД на МВР – Добрич на длъжност младши инспектор, поради което директорът на ОД на МВР - Добрич е овластен да му налага дисциплинарно наказание по чл.201, ал.1, т.2 от ЗМВР, във вр. с чл.197, ал.1, т.4 от ЗМВР. Заповедта е издадена в сроковете по чл.195, ал.1 от ЗМВР, в предписаната от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити. Не се споделят възраженията на жалбоподателя, че при издаване на заповедта са допуснати съществени нарушения на чл.10, чл.16, чл.27 и чл.70 от Инструкция № 8121з-470/27.04.2015г. на МВР, както и на чл.207, ал.10 от ЗМВР. Дисциплинарното производство е започнало по сигнал на Дирекция “Вътрешна сигурност” – МВР, в което се съдържат данни за извършено дисциплинарно нарушение, неговия нарушител, доказателствата, въз основа на които е установено, както и разпоредбите, които са нарушени. Действително в сигнала не са посочени правното основание и предвиденото наказание, но това не е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до незаконосъобразност на заповедта. Служителят е запознат със заповедта за назначаване на проверка, както и с всички материали по дисциплинарната преписка, в т.ч. и с видеофайловете от АИС ВПК. Обстоятелството, че Д. е уведомен за заповедта повече от един месец след започване на проверката е без правно значение, защото това не го е лишило от участие в дисциплинарното производство и не е ограничило правото му на защита. Фактът, че жалбоподателят е запознат още веднъж със заповедта при предявяването на първоначалните материали по преписката не създава неяснота относно това кога точно е узнал за образуваното срещу него дисциплинарно производство. Невярно е твърдението в писмената защита, че липсва мотивирано предложение за налагане на наказание до компетентния дисциплинарнонаказващ орган съгласно чл.70 от Инструкция № 8121з-470/27.04.2015г., защото такова предложение е отправено с обобщената справка до директора на ОД на МВР, с която жалбоподателят е бил запознат. Не е съществено процесуално нарушение обстоятелството, че под резолюцията за приемане на писмените обяснения на служителя липсва длъжността и името на дисциплинарнонаказващия орган, както и обстоятелството, че в протокола от изслушването не е посочено какви устни обяснения е дал служителят, защото нито едно от тези обстоятелства не рефлектира върху съдържанието на заповедта, а и в протокола от изслушването Д. собственоръчно е написал, че няма какво да добави по случая. Не е съществено процесуално нарушение и това, че дисциплинарноразследващият орган не е запознал служителя с правото му в срок от 24 часа след запознаване с обобщената справка да даде допълнителни обяснения или възражения съгласно чл.207, ал.10 от ЗМВР, защото жалбоподателят е могъл да направи това пред дисциплинарнонаказващия орган непосредствено преди налагане на наказанието.

Независимо от това налице са други съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон, които съставляват основания за отмяна на заповедта по смисъла на чл.146, т.3 и 4 от АПК.                                                                     

Видно от съдържанието на заповедта, наложеното на жалбоподателя наказание е за неизпълнение на служебните му задължения по чл.56, ал.1 и ал.2 от Инструкция № 8121з-929/2014г. на МВР за ППД, които регламентират, че при изпълнение на ППД нарядът осъществява превенция на правонарушенията, чрез видимо присъствие в обслужваната територия за лесна и навременна комуникация с гражданите, с цел съдействие и реагиране при необходимост, както и че на установъчните пунктове, разпоредени в указанията по чл.29, ППД се осъществява извън служебните помещения и МПС, като полицейските органи извършват и обход пеша в рамките на указаните за пункта граници за изпълнение на конкретни задачи. Същевременно както в обобщената справка, така и в заповедта е посочено, че служителят е бил назначен в смесен наряд за извършване на пътен контрол по смисъла на чл.33, ал.3, т.2 от Инструкция № 8121з-749/2014г., който съгласно чл.52, ал.4 от същата инструкция изпълнява дадените конкретни задачи и часови графици за покриване на установъчните пунктове и точки за контрол, възложени на инструктажа. От данните по дисциплинарната преписката се установява, че единствените задачи, възложени на инструктажа за посочените в заповедта периоди, са по контрол на пътното движение и се изразяват в контрол за неправилно изпреварване, контрол на водачи, управляващи МПС след употреба на алкохол и наркотични вещества, както и неправоспособност. Липсват данни за изготвено и  утвърдено указание за изпълнение на ППД за конкретния участък за обслужване съгласно разпоредбата на чл.29, ал.1 от Инструкция № 8121з-929/2014г., цитирана и в посочената за нарушена норма на чл.56, ал.2 от същата инструкция. Действително в приложените график за непосредствено изпълнение на ППД и план – разстановка е разпоредено, че за времето от 20, 30 часа на 02.10.2016г. до 08, 30 часа на 03.10.2016г. патрулно – постовата дейност ще се изпълнява от два автопатрула, сред които и този на мл. инспектор Д.Д., но в тях няма конкретно поставени задачи на наряда, като в план – разстановката е посочено само, че служителите, изпълняващи ППД, са длъжни да изпълняват задълженията си съгласно разпоредените указания за обезпечаване на сигурността след приключване на провеждащите се в района местни избори. В часовия график за наряда също няма конкретно поставени задачи, свързани с ППД, като единствената допълнителна задача, която е възложена на патрула, е свързана със съпровождане на изборните материали в с.Оброчище, но тя е извън посочените в заповедта часови диапазони, тъй като се отнася за времето от 20, 30 часа до 23, 00 часа на 02.10.2016г. Следователно налице е вътрешно противоречие в обжалваната заповед, в която от една страна се твърди, че служителят е бил длъжен да изпълнява дадените конкретни задачи и часови графици по контрол на пътното движение, възложени на инструктажа, съгласно чл.52, ал.4 от Инструкция № 8121з-749/2014г., а от друга страна е наказан за това, че не е изпълнил служебните си задължения по ППД, регламентирани в чл.56, ал.1 и ал.2 от Инструкция № 8121з-929/02.12.2014г., което води до неяснота и необоснованост на фактическите и правните изводи на ДНО. Последният е посочил в мотивите към заповедта си, че служителят не е изпълнявал дейността по ППД, осъществявайки превенция на правонарушенията, чрез видимо присъствие в обслужваната територия за лесна и навременна комуникация с гражданите, но не е посочил как с поведението си Д. е допуснал нарушение на чл.56, ал.1 от Инструкция № 8121з-929/2014г., след като автопатрулът е бил в района на обслужваната територия и така е осъществявал видимо полицейско присъствие. В оспорения акт е отбелязано, че по време на наряда служителят е в полулегнало положение на предна седалка в патрулния автомобил, вместо да бъде извън него, но категорични доказателства за това са налице само за един кратък интервал от около 15 минути, както е посочил и самият ДНО. Основателно е възражението в писмената защита, че описаните в заповедта периоди попадат в тъмната част на денонощието, когато няма почти никакво движение на МПС и граждани, поради което не става ясно каква превенция не е осъществил жалбоподателят. От данните по делото е видно, че твърдяното отклонение от точките за контрол е минимално, а и не обхваща целия период в заповедта, защото през част от него патрулният автомобил е обхождал разпоредения маршрут от едната до другата точка за контрол. ДНО не е посочил как това несъществено отклонение е повлияло на изпълнението на дейността по патрулно – постовата дейност на определения установъчен пункт, а такива констатации липсват и в обобщената справка. Едва в протокола от изслушването на служителя и в заповедта са въведени твърдения, че Д. не е оказвал съдействие на служителя от пътен контрол и като старши на наряда на патрулния автомобил не е контролирал водача при заемането на точките за контрол, като е допуснал умишленото им отклонение. Нито в материалите по дисциплинарната преписка, нито в обобщената справка обаче има изложени факти и доводи, свързани с тези нарушения. В заповедта е посочено, че като допълнителна задача на инструктажа на служителя по ООР е възложено да оказва съдействие на служителя от пътен контрол, но никъде в доказателствата към преписката, в т.ч. и в писмените обяснения на преките началници на служителите, не се съдържат данни за това. Недопустимо е за първи път със заповедта за налагане на дисциплинарно наказание да се вменяват нарушения, по отношение на които не е извършвана проверка, нито служителят е имал възможност да даде обяснения. Посочените процесуални нарушения са съществени, тъй като нарушават правото на защита на жалбоподателя и са в противоречие със задължителната процедура по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания.

От друга страна, дори и да се приеме, че са налице извършени дисциплинарни нарушения от страна на жалбоподателя, за които следва да носи дисциплинарна отговорност, то не е спазена разпоредбата на чл.206, ал.4 от ЗМВР, която задължава при определяне на вида и размера на наказанието да се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на служба. В случая видът на неизпълнените задължения, както и фактът, че неизпълнението им обхваща един кратък период от време в тъмната част на денонощието, при липса на интензивен трафик на движение, за което говорят видеозаписите от всички камери пред, зад и вътре в автомобила, навеждат на извода, че се касае за маловажни по степен нарушения на служебната дисциплина, които не са предизвикали вредни последици, както е прието и в самата заповед.

В чл.198, ал.2 от ЗМВР е дадено определение за маловажни дисциплинарни нарушения и това са нарушенията, при които отклонението от изискванията е незначително, като съгласно ал.1 на същия текст те се санкционират с дисциплинарно наказание “мъмрене”.   

В случая дисциплинарнонаказващият орган е приел, че неизпълнението на всяко едно от задълженията по чл.56, ал.1 и 2 от Инструкция № 8121з-929/2014г. на МВР, както и неоказването на съдействие на служителя от пътен контрол и неосъществяването на контрол за заемане на точните места за контрол в отделните часови диапазони представлява самостоятелно нарушение по смисъла на чл.200, ал.1, т.11, пр.1 от ЗМВР, във връзка с чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР, без да е направил преценка и да е изложил мотиви защо приема, че тези нарушения не са незначителни, след като сам е посочил, че от извършването им не е настъпил пряк вредоносен резултат и не е уронен престижът на МВР, тъй като не са станали достояние на обществеността. В заповедта си директорът на ОД на МВР – Добрич е изразил становище, че описаните нарушения попадат в хипотезата на „системни нарушения“ по смисъла на §1, т.22 от ДР на ЗМВР, но при наличието на системни маловажни нарушения на служебната дисциплина приложимата санкционна норма е тази на чл. 199, ал.1, т.2 от ЗМВР, а не цитираната в акта разпоредба на чл.201, ал.1, т.2 от ЗМВР. В мотивите към заповедта няма обосновка защо нарушенията се приемат за системни, след като в обобщената справка дисциплинарноразследващият орган не е направил такива констатации и е предложил служителят да бъде наказан с дисциплинарно наказание „порицание“ по чл.197, ал.1, т.3, във вр. чл.200, ал.1, т.11 и т.12 от ЗМВР.

За да е налице системност на нарушенията, следва да са извършени три или повече нарушения за период от една година, което предполага наличието на трайно, постоянно и проявяващо се в различни ситуации и времеви периоди поведение, което нарушава служебната дисциплина и не отговаря на изискванията на закона и другите актове, регулиращи правомощията на полицейските органи. Т.е. обективният утежняващ признак на деянието е повторяемост на нарушението, която разкрива устойчивост в неправомерното поведение на служителя, който не може или не желае да се коригира. Неправилно и незаконосъобразно наказващият орган е приел, че неизпълнението на служебните задължения в различните точки за контрол и часови диапазони от графика представляват отделни дисциплинарни нарушения. В случая се касае за последователно извършени действия и бездействия от страна на жалбоподателя (неосъществяване на ППД, неоказване на съдействие на служителя по пътен контрол, неосъществяване на контрол на водача на патрулния автомобил и умишлено отклоняване от разпоредените точки за контрол) в рамките на едно единствено дежурство по наряд, поради което не е налице каквото и да е основание за квалифициране на поведението на Д. при условията на системност по смисъла на чл.201, ал.1, т.2 от ЗМВР, във вр. §1, т.22 от ДР на ЗМВР. Липсва критерият повторяемост, който да разкрива постоянство в укоримото поведение на служителя, а липсват и данни за други извършени от жалбоподателя нарушения на служебната дисциплина, поради което съдът счита, че не е налице системност на нарушенията, която да обуславя налагането на по-тежко по вид наказание.

Освен това всички прояви на жалбоподателя (действия и бездействия) по време на смесения наряд могат да се приемат като едно единствено деяние, една дисциплинарна простъпка, която изключва системността на нарушенията и санкционирането на служителя на основание чл.201, ал.1, т.2 от ЗМВР. Но дори и да се приеме, че всички тези последователно извършени действия и бездействия съставляват отделни дисциплинарни нарушения на служебната дисциплина, то за всяко едно от тях следва да се определи отделно наказание, след което да се наложи едно общо наказание или по – тежкото от двете наказания съгласно изискванията на чл.197, ал.3 от ЗМВР (нова – ДВ, 81/2016г., в сила от 14.10.2016г.), което в случая не е сторено и е абсолютно основание за отмяна на заповедта.                     

С оглед на гореизложените обстоятелства съдът счита, че наложеното наказание не съответства на вида и тежестта на извършеното от жалбоподателя нарушение, което обуславя и материалната незаконосъобразност на заповедта. Липсва всеобхватна преценка по чл.206, ал.2 от ЗМВР и дори и да се приеме, че е налице отклонение при изпълнение на служебните задължения, то същото е незначително и не обосновава налагането на четвъртото по тежест дисциплинарно наказание в закона.

Наложеното наказание не съответства и на целта на закона по смисъла на чл.146, т.5 от АПК. Дисциплинарната отговорност следва да бъде реализирана при спазване на принципа на съразмерност на наложеното наказание с извършеното нарушение, като се съблюдават и целите на наказанието. Съобразно чл.6 от Инструкция № 8121з-470/27.04.2015г. на МВР дисциплинарното наказание се налага с цел да се въздейства на наказания служител за спазване на служебната дисциплина и да го предупреди да не извършва други дисциплинарни нарушения, както и да се въздейства възпитателно и превантивно върху останалите служители. В изпълнение на тази ръководна идея предвидените в закона наказания са съобразени с характера на видовете нарушения, а видът и размерът на определяното от наказващия орган наказание за конкретното нарушение се съобразява с неговите индивидуални особености. Именно това не е сторил директорът на ОД на МВР – Добрич, който не е взел предвид тежестта на нарушението, конкретните обстоятелства, при които е извършено, както и цялостното поведение на служителя, който през целия период на службата си не е имал нито едно наложено наказание, поради което определеното със заповедта наказание противоречи на целта на закона.      

На тези основания съдът намира оспорената заповед за неправилна и незаконосъобразна, поради което следва да я отмени.                  

С оглед на изхода от спора на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски по делото. Ответникът е направил възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя възнаграждение за адвокат на основание чл.78, ал.5 от АПК, във вр. чл. 144 от АПК. Предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото съдът счита, че заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева се явява прекомерно и следва да бъде намалено до размер на 400 лева, който е нормативно определеният минимален размер съгласно чл.8, ал.2, т.3 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На това основание и с оглед на разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя сумата от 410 лева, включващи платена държавна такса в размер на 10 лева и платен адвокатски хонорар в размер на 400 лева. По аргумент от чл.143, ал.1 и ал.4 от АПК на ответника не се следват разноски по делото.                 

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Добричкият административен съд

                              Р     Е     Ш     И      :

 

ОТМЕНЯ по жалба на Д.Д.Д. с ЕГН ********** ***, заповед с рег. № 357з-112/19.01.2017 год. на директора на ОД на МВР - Добрич, с която на жалбоподателя, на основание чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР, във вр. чл.200, ал.1, т.11, пр. първо и чл.201, ал.1, т.2 от ЗМВР, във вр. с §1, т.22 от ДР на ЗМВР и чл.204, т.3 от ЗМВР, е наложено дисциплинарно наказание “забрана за повишаване в длъжност” за срок от една година, считано от датата на връчване на заповедта.  

ОСЪЖДА ОД на МВР – Добрич да заплати на Д.Д.Д. с ЕГН ********** ***, сумата от 410 лева, сторени разноски по делото пред първата инстанция.    

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му до страните.

 

 

                                      Административен съдия :