Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

153

гр. Добрич, 10.04. 2017  год.

 

В  ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

          ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на четиринадесети март две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА  ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:    МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА.

                 ТЕОДОРА  МИЛЕВА

 

при участието на прокурора РАДОСЛАВ БУХЧЕВ и секретаря С.К., разгледа докладваното от съдия М. Г. кас.адм.дело № 47/   2017г. по описа на АС-Добрич и за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл.208 и сл. от  АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.

          С Решение № 517/ 24.11.2016 г., постановено по н.а.х.д. № 1042/2014 г.  РС  - Добрич е потвърдил наказателно постановление № 20-58-48 от 06.07.2016г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция “Медицински одит”-София, с което на д-р Л.Б.Г., ЕГН ********** *** и месторабота “Многопрофилна болница за активно лечение-Добрич” АД, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. ”Панайот Хитов” №24, на длъжност лекар в ортопедично отделение, за нарушение на чл.29, т.1 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, на основание чл.229,ал.1 от Закона за здравето му е наложена глоба в размер на 300 (триста лева).

          В законния срок, решението е обжалвано от д-р Б., чрез адвокатите К., Спасова и мл. адв. К. К.. Решението се обжалва като неправилно, незаконосъобразно, необосновано, вътрешно противоречиво и в противоречие със съдебната практика по сходни спорове. За всяко твърдение са изложени конкретни аргументи. Иска се от съда да отмени първоинстанционното решение и потвърденото с него наказателно постановление.

          Ответникът, редовно призован, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

          Представителят на ОП-Добрич  дава заключение за неоснователност на жалбата.

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218 ал. 2 от  АПК, намира за установено следното:

          Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, като подадена от лице относно Решение, с което се засягат правата му. Разгледана по същество, жалбата е основателна и следва да бъде уважена.         

          Д-р Л.Б.Г. е наказан за следното:

          На 14.01.2016г. в 08.00ч. К. К. на 70 години е постъпил за лечение в „МБАЛ-Добрич“ АД с История на заболяването №619. Пациентът е прегледан от д-р Б. *** и е постъпил с направление за хоспитализация. Приет е в отделението по спешност. На следващия ден 15.01.2016г.  е опериран от д-р Б., което е отразено в оперативен протокол №24. От съдържанието на протокола и направлението  за хоспитализация, наказващият орган е приел, че д-р Б. е и лекуващ лекар на пациента по време на престоя му в ЛЗ. Пациентът К. е попълнил заявление за избор на лекар, което е подписано от д-р Б., с което е уведомил пациента за решението си. В заявлението не е посочено за какво точно е избран лекарят. С оглед заявлението, ЛЗ е получило 300 лева за избор на лекар и 58 лева потребителска такса. Това деяние е преценено от наказващия орган като нарушение на чл.29, т.1 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, приета с ПМС №119/22.05.2006г., гласяща, че не се допуска извършването на избор на лекар/екип, който да лекува и наблюдава пациента за цялото време на престоя му в ЛЗ. В наказателното постановление е коментирано, че нормата на чл.29, т.1 от Наредбата е допълнена, като текстът придобива следния вид: не се допуска извършването на избор на лекар/екип, който да лекува и наблюдава пациента за цялото време на престоя му в ЛЗ, в т.ч. на служебно определения от ЛЗ лекуващ лекар на пациента. Нарушението е извършено на 15.01.2016г., установено е на 30.03.2016г., а изменението на текста на чл.29,т.1 от Наредбата е в сила от 01.04.2016г., т.е след извършване на твърдяното нарушение. Според наказващия орган обаче, не можело да се приложи по-благоприятната за нарушителя норма, тъй като с изменението и допълнението на Наредбата, нарушението намирало смислова идентичност.  

          Наказателното  постановление е атакувано пред РС-Добрич, който го е потвърдил. За да постанови съдебния си акт, районният съд е приел, че при съставянето на акта и постановлението са спазени процесуалните правила и норми. Същите са издадени от оправомощен орган, в кръга на неговата материална и териториална компетентност. АУАН е надлежно връчен и съдържа необходимите реквизити. НП е издадено в рамките на преклузивния срок по чл.34,ал.3 от ЗАНН. Относно визираното нарушение съдът е приел, че същото е безспорно доказано, предвид което правилно е ангажирана отговорността на д-р Б..     

          Касационният състав не споделя извода на съда и крайния резултат на съдебния акт. Съдебното решение е неправилно поради следното:

          От заявлението на л.58 се установява, че пациентът е заявил предпочитание за извършване на оперативно лечение от д-р Б., т.е. посочил е конкретна интервенция – извършване на операцията, а не избор на лекар, който да го лекува и наблюдава през цялото време. Следователно, не е налице нарушение на чл.29, т.1 от Наредбата и липсва  основание за ангажиране административно наказателната отговорност на касатора. Отделно от това, по делото са приобщени достатъчно писмени доказателства, от които се установява, че д-р Б. не е лекуващ лекар. В документ за информирано съгласие на л.95и 96 като лекуващ лекар се е подписал д-р Г. и само този факт е достатъчен, да се противопостави на твърдението на наказващия орган, като в тази връзка съдът не следва да коментира представените графици за дежурства на д-р Б.. Видно е, че наказателното постановление е издадено, без да е изяснена фактическата обстановка по избора на д-р Б. да извърши операция и е в противоречие с писмените доказателства по преписката.

           В заключение следва да се коментира изложеното като мотив в НП, че не можело да се приложи по-благоприятната за нарушителя норма, тъй като с изменението и допълнението на Наредбата нарушението намирало смислова идентичност. Такава липсва, тъй като забраната  за избор на лекар/екип, който да лекува и наблюдава пациента за цялото време на престоя му в ЛЗ, в т.ч. на служебно определения от ЛЗ лекуващ лекар на пациента е в сила от 01.04.16г. и прилагането й опорочава НП до степен незаконосъобразност. Като е приел обратното, РС-Добрич е постановил един незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен, като бъде отменено и НП. 

          Водим от горното, Административният съд  

 

Р  Е  Ш  И:

 

          ОТМЕНЯ  решение № 517/24.11.2016г., постановено по н.а.х.д.№ 1042/2016г. по описа на Районен съд Добрич  и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

          ОТМЕНЯ наказателно постановление №20-58-48 от 06.07.2016г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит“- гр. София.

 

          РЕШЕНИЕТО   не подлежи на обжалване.

 

 

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                                              1.

 

 

 

                                                                                                               2.