Р Е Ш Е Н И Е

73

23.02.2017 г., град Добрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

   ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,  І кас. състав в открито съдебно заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА ИВАНОВА

                                                   ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА

                                                                     ТЕОДОРА МИЛЕВА

        

   При участието на прокурора РАДОСЛАВ БУХЧЕВ и секретаря С.К. разгледа докладваното от съдия Милева к.а.х.д.№39/2017 год. по описа на ДАС и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл. 63, ал. 1 изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), образувано въз основа на касационна жалба от П.Г.П. *** срещу Решение № 103/23.11.2016 г. постановено по АНД № 165/2016 г. по описа на Районен съд град Каварна.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното решение и несправедливост на наложеното наказание. Сочи се, че при издаването на наказателното постановление са допуснати редица процесуални нарушения, които го опорочават и това не е взето под внимание от въззивния съд. Твърди се, че актосъставителя е формулирал административното обвинение не на преки впечатления, а по данни на подчинените му. Сочи се, че между тези данни и доказателствата има съществени разлики. Оспорва се, че е извършено от касатора вмененото му нарушение, а описаната фактическа обстановка не е еднозначна. Релевират се доводи, че първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, поради липса на проверка на фактите от съда, поради липсата на мотиви в същото  и неотговаряне на изложените аргументи в първоначалната жалба. Сочи се, че е нарушен и чл.6 от ЕКЗПЧОС. Не на последно място се твърди, че е налице и противоречие с материалния закон. Въз основа на това касаторът моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени атакуваното Решение на РС Каварна и съответно да се отмени и наказателното постановление. В с.з., процесуалния представител на касатора – адв. И.К. – ВАК, поддържа подадената жалба. Излага допълнителни аргументи относно свидетелските показания на служителите на гранична полиция, както и твърди, че не е безспорно установено, кое е лицето, намиращо се на лодката и извършило нарушението.

Ответната страна ГПУ Каварна не представя писмено становище по касационната жалба.

Представителят на окръжна прокуратура Добрич изразява становище, че жалбата е неоснователна, доколкото  са налице достатъчно доказателства, установяващи по категоричен начин, че нарушението е извършено от субективна и обективна страна. С оглед на това предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, е основателна.

Добричкият административен съд, като прецени допустимостта и наведените в жалбата касационни основания, приема следното:

С атакуваното Решение № 103/23.11.2016 г., постановено по АНД № 165/2016 г. по описа на Каварненския районен съд, е потвърдено Наказателно постановление № 6099а-27/25.05.2016 г. на Началника на ГПУ Каварна, РД „ГП“ Бургас, с което на касатора за нарушение по чл. 64, ал.4 във връзка с ал. 2 от ЗМВР е наложено административно наказание "глоба" в размер на 150 лева на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР.

За да достигне до този правен извод, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна следното: На 11.05.2016 г. около 18,10 часа в район южно от местността „Тузлата“, общ. Шабла, на морския бряг в точка  с координати №…, П.Г.П. не е изпълнил разпореждане на полицейски орган, състоящо се в отправена му заповед да остане на място с цел извършване на проверка. АУАН е бил съставен на 12.05.2015 г. за нарушение по чл. 64, ал.4 във връзка с ал. 2 от ЗМВР. П.П. е подписал  АУАН с възражение, като е вписал, че написаното не отговаря на истината. Въз основа на съставения акт и събраните в хода на административнонаказателното производство доказателства било издадено обжалваното НП.

Районният съд установил тази фактическа обстановка от всички събрани по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели. Въз основа на установената фактическа обстановка, въззивният съд е приел за доказан фактът на извършване на санкционираното административно нарушение и съответно го е потвърдил и в частта по отношение размера на наложената глоба, като е изложил подробни мотиви, защо намира, че размера на санкцията е правилно определена.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на административния съд намира, че решението е постановено при съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неизясняване на фактическата обстановка по спора.

АУАН е съставен на 12.05.2016 г. Нарушението е извършено на 11.05.2016 г. Безспорно установено е,  и от разпита на актосъставителя, че същият не е присъствал при констатиране на нарушението и е издал акта на база докладната записка на старшия на гранично полицейския наряд. Правилно в с.з. от дата 13.10.2016 г., първоинстанционния съд е изискал от ГПУ Каварна цялата административна преписка, ведно с докладна записка от 11.05.2016 г., съставена от старши на граничен полицейски наряд Иван Георгиев Великов. Призовката с определението на съда е получена лично от началника на ГПУ Каварна на 19.10.2016 г., но същият видно от протокол от с.з. от дата 10.11.2016 г. не е изпълнил определението на съда. Независимо от това, съдът е дал ход по същество и е постановил обжалваното пред настоящия съд решение.

Съгласно чл.14, ал.1 от НПК, районният съд е следвало да вземе своето решение по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководи от закона, след като е взел /по аргумент от чл. 13, ал. 1 от НПК/ всички мерки, за да осигури разкриването на обективната истина. Без значение е дали има, или липсват доказателствени искания от страните. Задължение на съда е по свои почин да събере доказателства по делото, когато това се налага за разкриване на обективната истина и за да отговори на релевантните доводи на наказания за незаконосъобразност на наказателното постановление. Липсата на такава дейност нарушава прогласените в чл.13 и чл.14 НПК принципи, а и не може да попълни и критериите за справедлив наказателен процес по смисъла на чл.6 ЕКЗПЧОС.

Би било налице ограничаване на правото на защита както на наказаното лице, така и на наказващия орган, ако едва с решението на последната касационна инстанция се направят изводи за неоснователност или основателност на възраженията на наказания за незаконосъобразност на наказателното постановление, които възражения са направени с жалбата пред районния съд. Недопустимо е такова произнасяне от касационната инстанция в настоящото производство, тъй като лишава страните най-малкото да вземат становище по аргументите на съда за даден правен извод. Освен това, по делото не са приобщени всички необходими доказателства, за да може административният съд да прецени правилно ли е приложен законът.

Настоящият касационен състав счита, че районният съд не е изпълнил задължението си да събере служебно възможните доказателства за установяване на горепосоченото спорно обстоятелство. Вместо да изчерпи всички процесуални способи за изясняване на фактическата обстановка по делото, първоинстанционният съд се е доверил изцяло на твърденията в съставения акт за установяване на административно нарушение, макар и самите те да не са били подкрепени със сочените от актосъставителя писмени доказателства.

Нарушението е съществено, тъй като е ограничило правото на защита на лицето, обвинено в извършване на административно нарушение.

При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл.218, ал.2 от АПК, съдът намира, че решението не страда от други пороци, които да са основания за отмяната, обезсилването или обявяването на нищожността му.

Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 предл. второ и чл.222, ал.2, т.1 от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административният съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ Решение №103 от 23.11.2016 г. по АНХД №165/2016 г. на Районен съд-Каварна, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд-Каварна.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.                     

 

                                                                                           2.