Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ ………….

Добрич, 13.02.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА


          
Добричкият административен съд, в съдебно заседание на шести февруари две хиляди и седемнадесета година, ІІ едноличен състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА

                                                                  

при секретаря И.Д. изслуша докладваното от председателя административно дело № 37/ 2017 год.

          Производството е по реда на чл. 145, ал. 2, т. 1 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

          Образувано е по жалба вх. № 129 от 18.01.2017 г. на Д.Т.Г., ЕГН **********,*** срещу решение № 32/ 28.12.2016 г. на Директора на ТП на НОИ - Добрич, с което е отхвърлена жалбата на Д.Г. с вх. № 1012-24-145/ 30.11.2016 г. срещу Разпореждане № **********/ 09.11.2016 г. на ръководител ПО при ТП на НОИ Добрич.

          Жалбоподателката изразява несъгласие с оспореното решение. Настоява, че ответникът не се е съобразил с обстоятелството, че Г. е обжалвала решението на ТЕЛК само досежно определения тригодишен срок, поради което в останалата си част то е влязло в сила. В тази връзка изтъква жалбоподателката, че смисълът на чл. 98, ал. 7 от КСО да се даде минимална /социална/ пенсия е само в случай, че има вероятност решението на НЕЛК, респ. на съда да се отрази по какъвто и да е начин на размера на пенсията, която би била й отпусната. С оглед частичното обжалване тя счита, че няма как да се случи това. Иска от съда да отмени обжалваното решение и да задължи директора на ТП на НОИ Добрич да определи пенсия в размера, който би получавала жалбоподателката, ако не бе обжалвала решението на ТЕЛК. В условията на евентуалност, ако не уважи съдът това й искане, моли да бъде изменено решението на Директора на ТП на НОИ Добрич в частта му относно срока на получаване на определената й социална пенсия за старост вместо от 02.09.2016 г. до 01.09.2019 г., от 02.09.2016 г. до влизане в сила на решението на НЕЛК, съответно до влизането в сила на решението на съда, както е разписана разпоредбата на чл. 98, ал. 7 от КСО.

          В съдебно заседание, жалбоподателката, редовно призована, не се явява, представлява се от адв. Г., който поддържа жалбата и на двете основания и претендира съдебно-деловодни разноски във вид на адвокатско възнаграждение.

          Ответникът по жалбата, Директорът на ТП на НОИ - Добрич, редовно призован, не се явява, представлява се от Л.Ц. - главен юрисконсулт в ТП на НОИ - Добрич, с пълномощно по делото. Моли да се постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна и да се потвърди изцяло оспореното Решение, както и потвърденото с него Разпореждане. Счита, че административният орган правилно и законосъобразно е приложил закона, като с оглед получената информация за налично обжалване решението на ТЕЛК от жалбоподателката, е отпуснал пенсия съобразно разпоредбата на чл. 98, ал. 7 от КСО. По отношение срока, за който е отпусната тази минимална пенсия, признава, че наистина не е съобразен със срока, посочен в чл. 98, ал. 7 от КСО, но изтъква, че ако производството пред НЕЛК, респ. пред съда продължи повече от три години, няма пречка с ново разпореждане да се удължи срокът на минималната пенсия. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

          Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, доколкото решението е получено на 04.01.2017 г. (л. 92 от делото), от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

          Административен съд - Добрич, втори едноличен състав, като провери законосъобразността на оспорвания акт на всички основания, съобрази доводите на страните и представените доказателства, намира подадената жалба за частично основателна. Съображенията за това са следните:

          От фактическа страна се установява следното:

          Със Заявление № 2194-24-275/ 11.12.2015 г. до Директора на ТП на НОИ Добрич Д.Т.Г. заявява желанието си да бъде преизчислена отпуснатата й пенсия за инвалидност на основание § 51, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКСО. (л. 71). С Разпореждане от 14.01.2016 г. на Ръководител ПО при ТП на НОИ Добрич на основание чл. 21, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ по подаденото заявление на заявителката е определена пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 175.50 лв. (л. 76) С Разпореждане от 29.02.2016 г. на Ръководител "ПО при ТП на НОИ Добрич е преизчислена личната пенсия на Г. за инвалидност поради общо заболяване на основание § 51, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКСО от 01.01.2016 г. до 01.09.2016 г. и е определен размер за получаване  от 193.12 лв. (л. 80)  

          С Разпореждане от 1.07.2016 г. на основание чл. 100 от КСО и ПМС № 136/ 08.06.2016 г. е изменена пенсията на Д.Г. и й е определена сума за изплащане от 198.14 лв. (л. 81)

          С Експертно решение на ТЕЛК "МБАЛ Добрич" АД № 2642 от 29.09.2016 г. е дадена оценка на работоспособността на Г. от 51 % трайно намалена работоспособност, като й е определен срок на % трайно намалена работоспособност / вид и степен на увреждане за 3 години до 01.09.2019 г. с водеща диагноза "счупване на бедрената кост" и общо заболяване "състояние след алопластика на ДТС по повод фрактура на бедрената шийка. Леко ограничени активни движения." (л. 82 - 83)

          С писмо вх. № 1029-24-2765/ 04.11.2016 г. Директорът на ТП на НОИ Добрич е уведомен, че за периода от 16.10.2016 г. до 31.10.2016 г. вкл. в РКМЕ при РЗИ - Добрич са внесени три броя жалби срещу ЕР с 50 % и над 50 % т.н.р., като между тях е и жалба на Д.Т.Г.. (л. 84)

          В резултат е издадено Разпореждане № ********** от 09.11.2016 г. на Ръководител ПО при ТП на НОИ Добрич, в което е отразено за жалбоподателката, че получава лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74 от КСО за 50 % трайно намалена работоспособност/ вид и степен на увреждане, отпусната от 28.05.2010 г. до 01.09.2016 г. Допълнено е, че с ЕР № 2642/ 29.09.2016 г. ТЕЛК е определила 51 % трайно намалена работоспособност до 01.09.2019 г., като е указано, че ЕР е обжалвано. С оглед на това съгласно чл. 98, ал. 7 от КСОИ и чл. 30, ал. 3 от НПОС е определен минимален размер на пенсията от 118.14 лв. при срок от 02.09.2016 г. до 01.09.2019 г. (л. 85) Това Разпореждане е обжалвано с жалба № 1012-24-145 от 30.11.2016 г. пред Директора на ТП на НОИ Добрич. (л. 86 - 87). В жалбата на първо място е възразено, че неправилно е определен срокът на минималната пенсия, тъй като по чл. 98, ал. 7 от КСО този срок следва да е до влизането в сила на решението на НЕЛК или до влизането на решението на съда. На следващо място жалбоподателката е изразила несъгласие с определения по чл. 98, ал. 7 КСО размер на минимална пенсия, като е обърнала внимание, че тя е обжалвала решението на ТЕЛК само частично по отношение на срока на инвалидизация, с оглед на което в частта на процента трайно намалена работоспособност то е влязло в сила и НЕЛК не може да го изменя. В този смисъл е изразено становище, че разпоредбата на чл. 98, ал. 7 КСО е неприложима, тъй като тя се отнасяла само за случаи, при които евентуално се очаква промяна в размера на пенсията или в отмяна въобще на получаване на такъв вид пенсия. Поискано е от административния орган да увеличи размера на пенсията до такъв, какъвто би й бил определен, ако не е обжалвала решението на ТЕЛК, респ. при условията на евентуалност да измени срока на получаване на минимална пенсия съобразно разпоредбата н чл. 98, ал. 7 от КСО, тъй като в противен случай, ако производството пред НЕЛК, респ. съда продължи повече от три години, тя ще остане без пенсия. (л. 86 - 87) Към жалбата срещу Разпореждането е приложена като доказателство жалбата на Д.Г. срещу ЕР на ТЕЛК до НЕЛК (л. 88 - 89), от която се установява, че ЕР е обжалвано частично по отношение определения тригодишен срок на трайно намалена работоспособност, като се претендира, че са налице предпоставките да й бъде определена такава пожизнено съобразно разпоредбата на чл. 69, ал. 4 от Наредбата за медицинската експертиза.

          На 28.12.2016 г. Директорът на ТП на НОИ Добрич, след като е разгледал делото, образувано по реда на чл. 117, ал. 1, т. 2 от КСО по жалбата на Д.Г. срещу Разпореждането на Ръководителя на ПО от 09.11.2016 г., е издал оспореното Решение № 32 (л. 90 - 91), с което е отхвърлил жалбата изцяло. В обстоятелствената част на решението са изложени оплакванията на жалбоподателката в техния алтернативен вариант. Проследена е хронологията на отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на жалбоподателката и нейното изменение и преизчисляване през годините до издаването на последното процесно разпореждане, предмет на оспорване пред административния орган. Ответникът е приел, че с оглед уведомлението за налично обжалване, (което се потвърждава и от приложената към жалбата до административния орган жалба срещу ЕР) предвид разпоредбата на чл. 98, ал. 7 от КСО правилно Ръководителят на ПО е определил пенсия за инвалидност в размер на социална пенсия. Не е изложил мотиви относно възражението за незаконосъобразно определения срок на минималната пенсия, но е счел разпореждането като цяло правилно и го е потвърдил.   

          Така установените факти налагат следните правни изводи:

          Спорният административен акт е издаден от компетентния орган, доколкото е подписан от Директора на ТП на НОИ - Добрич. Решението е издадено в предписаната от закона писмена форма, спазени са процесуалните правила при издаването му.

          По отношение на спазването на материалния закон, съдът съобрази следното:

          По делото няма спор относно фактите. Спорът е свързан с това дали при частично обжалване на решението на ТЕЛК е приложима разпоредбата на чл. 98, ал. 7 от КСО или не и ако е приложима, какъв би следвало да е срокът за отпускане на минималната пенсия по този член.

          По отношение срока настоящият състав счита, че той е категорично и ясно указан в нормата на чл. 98, ал. 7 КСО: "Ако решението на ТЕЛК и НЕЛК е обжалвано от председателя на медицинската комисия или по реда на чл. 112 от Закона за здравето, до влизането в сила на решението на НЕЛК, съответно на съда по обжалваното решение на органите на медицинската експертиза, се отпуска, възобновява и възстановява пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия за старост." В този смисъл жалбата в тази й част е основателна. Административният орган не е съобразил императивно определения от законодателя срок и като е потвърдил обжалваното пред него Разпореждане с посочен в него срок на изплащане на минималната пенсия от 02.09.2016 г. до 01.09.2019 г., е постановил едно неправилно решение в противоречие с императивната норма на чл. 98, ал. 7 КСО, което в тази част следва да бъде отменено.

          По отношение приложимостта на чл. 98, ал. 7 от КСО в случай на частично обжалване на решението на ТЕЛК и то по отношение само на срока на инвалидизация, настоящият състав счита, че жалбата е неоснователна.        Съображенията за това са следните:

Разпоредбата на чл. 98, ал. 7 от КСО предвижда, че при обжалване решението на ТЕЛК и НЕЛК от председателя на медицинската комисия или по реда на чл. 112 от Закона за здравето се отпуска, възобновява и възстановява пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия за старост. Липсва указание дали и в коя част, ако е обжалвано решението, се прилага тази норма. Според процесуалния представител на жалбоподателя в този смисъл е налице празнота в закона. Настоящият състав счита този довод за неоснователен. Съгласно чл. 45, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/ при обжалване на експертни решения на ТЕЛК Националната експертна лекарска комисия се произнася по всички поводи, предвидени в наредбата по чл. 101, ал. 6 от Закона за здравето, които са посочени в жалбата, включително по състоянието на работоспособността/ вида и степента на увреждане на лицето към момента на постановяване на обжалваното решение. Разпоредбата сочи, че НЕЛК освен по всички поводи, посочени в жалбата, се произнася включително по състоянието на работоспособността/ вида и степента на увреждане на лицето към момента на постановяване на обжалваното решение. В този смисъл правилно е възражението на процесуалния представител на ответника в открито съдебно заседание на 06.02.2017 г., че НЕЛК е не само контролна инстанция по отношение на ТЕЛК. Самата НЕЛК е орган на медицинската експертиза и нейно правомощие и задължение е да се произнесе по всички поводи относно работоспособността на лицето, включително и да определи противопоказните условия на труд. НЕЛК може да се произнесе по основания, които не са посочени в жалбата, какъвто извод се налага от текста на разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ /Правилника/, съобразно който органите на медицинската експертиза могат по своя инициатива да отменят или изменят неправилни решения на по - долустоящите органи. Съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 от Правилника НЕЛК се произнася въз основа на медицинската и друга документация, като по преценка на председателя на специализирания състав на НЕЛК, разглеждащ случая, съставът може да се произнесе след преглед. Видно от приложеното по делото писмо до жалбоподателката (л. 5), същата е призована да се яви на преглед, при който съставът да прецени как да процедира при произнасянето си. Този преглед е свързан отново с правомощията на НЕЛК като орган на медицинската експертиза, а не само като контролно - отменителна инстанция. В този смисъл не е налице празнота на закона. Законодателят именно поради правомощията на НЕЛК изрично и категорично е разписал нормата на чл. 98, ал. 7 от КСО. С оглед изложеното жалбата в тази й част е неоснователна поради липса на основания по смисъла на чл. 146 АПК. Не е налице хипотезата на чл. 145, ал. 3 от АПК за оспорване на акта в отделни негови части, при което той в останалите да я влязъл в сила. Основен принцип при тълкуването на законите е този, че специалният закон отменя общия. Практическото значение на делението на законите на lex generalis и lех specialis е, че при едновременното действие на две норми специалната норма отменя действието на общата (Lех specialis derogat legi generali). Доколкото е налице специална норма, уреждаща правомощията на НЕЛК, то искането да не бъде спазена разпоредбата на чл. 98, ал. 7 от КСО, е напълно неоснователно.

С оглед изрично стореното в тази насока искане от процесуалния представител на жалбоподателката, представените доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение и предвид частичното уважаване на подадената жалба на Д.Г. следва да бъдат присъдени съдебно - деловодни разноски в половин размер, а именно от 150 лв. По отношение стореното в съдебното заседание по същество на спора искане за възстановяване на неоснователно внесената държавна такса от 10 лв. съдът се е произнесъл с отделно разпореждане преди произнасянето на настоящото решение.

          С оглед изрично стореното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на съдебно - деловодни разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение и предвид частичното отхвърляне на жалбата, на ответника следва да бъдат присъдени разноски в половин размер на основание чл. 144 АПК във връзка 78, ал. 8 ГПК, а именно от 150 лв.

          Водим от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК и чл. 174 от АПК, Административен съд – Добрич

 

          Р Е Ш И:

 

          ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Т.Г., ЕГН **********,*** срещу решение № 32/ 28.12.2016 г. на Директора на ТП на НОИ - Добрич, с което е отхвърлена жалбата й с вх. № 1012-24-145/ 30.11.2016 г. срещу Разпореждане № **********/ 09.11.2016 г. на ръководител ПО при ТП на НОИ Добрич, в частта, в която се иска да бъде отменено обжалваното решение и да бъде задължен директорът на ТП на НОИ Добрич да определи пенсия в размера, който би получавала жалбоподателката, ако не бе обжалвала решението на ТЕЛК.

          ОСЪЖДА Д.Т.Г., ЕГН **********,***  да заплати на ТП на НОИ Добрич сумата от 150 лв. /сто и петдесет лева/ съдебно - деловодни разноски.

          ОТМЕНЯ Решение № 32/ 28.12.2016 г. на Директора на ТП на НОИ - Добрич и потвърденото с него Разпореждане № **********/ 09.11.2016 г. на ръководител ПО при ТП на НОИ Добрич, в частта в която е определен срок за изплащане на пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия за старост за времето от 02.09.2016 г. до 01.09.2019 г. и

ВРЪЩА преписката в тази й част за ново произнасяне съобразно указанията на съда в настоящото съдебно решение, като определя срок за произнасяне 14 - дневен от получаване на преписката.

          ОСЪЖДА ТП на НОИ Добрич да заплати на Д.Т.Г., ЕГН **********,***  съдебно - деловодни разноски в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/.

          Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в срок от 14 дни от съобщаването.

 

 

                                          СЪДИЯ: