Р Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

467

гр.Добрич, 24.11.2017 година.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

          Добричкият административен съд,в публично съдебно заседание на двадесет и шести октомври ,през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МИЛЕНА МАРКОВА -  ГЕОРГИЕВА

 

при участието на секретаря М.М., разгледа докладваното от  съдия Георгиева адм. дело № 34/2017 по описа на съда и за да се произнесе,  взе предвид следното:

           Производството е по реда на чл. 294-чл. 298 от (АПК) Административно процесуалния кодекс. 297, ал. 4 АПК.

           Образувано по жалба от З.Б.М. , ЕГН ********** ***, подадена чрез адв. Ю.О.,срещу писмо с изх. № Б-396-00-283/27.12.2016 г. на началника на РО-НСК Добрич към РДНСК-Североизточен район. В писмото е обективиран отказ за прекратяване на  принудителното производство  по изпълнение на заповед № РД-14-298/12.07. 2007 г., с която е наредено премахване на незаконен строеж "Масивна жилищна сграда",извършен от праводателката й К.С.С. в поземлен имот № 433, кв.83 по плана на гр. Балчик, с административен адрес ***без одобрени проекти и без разрешение за строеж.

           В жалбата е изразено несъгласие с отказа на началника на РО "НСК" Добрич, обективиран в оспореното писмо, да прекрати образуваното производство по принудително изпълнение на влязлата в сила заповед за премахване на незаконния строеж. Твърди, че от момента на влизане в сила на заповедта за премахване 25.09.2007 г. не са предприети действия по премахване на строежа, поради това били налице предпоставките по чл.285 от АПК, изпълнителното основание да не се привежда в изпълнение, тъй като са изминали пет години от влизането му в сила. Моли отказът за прекратяване на изпълнителното производство по изпълнение на заповедта да бъде отменен, като вместо него да се разпореди на органа, който го е постановил, да не провежда принудително изпълнение по премахване на незаконен строеж: "Масивна жилищна сграда", извършен в поземлен имот № 433, кв.83 по плана на гр. Балчик, с административен адрес ул. "Г. С. Раковски" № 22.

           В съдебно заседание, жалбата се поддържа чрез адв. О..Излага ново обстоятелство, че жилището е единствено  за жалбоподателката.

           Ответникът-Началникът на РО НСК Добрич, чрез юрисконсулт Г., оспорва жалбата в  писмено становище и в хода по същество в съдебното заседание.Счита жалбата за неоснователна и иска да бъде оставена без уважение. Излага доводи, че Заповед за премахване № РД - 14- 298 от 12.07.2007 г. на Зам. Началник на ДНСК София е влязла в законна сила и като такава е станала годно изпълнително основание по смисъла на чл.268,т.1 от АПК. Твърди, че до извършителя на незаконния обект са изпратени покани за доброволно изпълнение - 2 броя и те са получени. Незаконният строеж не е премахнат доброволно и поради това от административния орган са предприети действия за принудително изпълнение на заповедта. Излагат се подробни съображения, защо давността не е изтекла. Релевират се доводи и в насока, че по делото не са представени доказателства, че жилището, предмет на спора е единствено жилище на жалбоподателката.

           Съдът,като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства установи следното:

           С влязла в сила на 26.11.2007 г. заповед № РД-14-298/12.07.2007 г. е разпоредено премахване на незаконен строеж, извършен от К.С.С..От удостоверение за наследници №500/14.09.2017г. се установява, че извършителката на строежа К.С.С. е починала на 05.01.2015 г. и е оставила наследници, дъщерите си Х. Б.М. и З.Б.М..Към момента на смъртта й строежът не е премахнат.На 24.03.2015 г. настоящата жалбоподателка, прави възражение пред органа по изпълнението, че е изтекла пет годишната погасителна давност за премахване на строежа и моли заповедта да не се изпълнява.

           По това възражение административният орган се произнася с отказ да прекрати изпълнителното производство на исканото основание-погасителна давност, обективиран в писмо с № Б-396-00-099/06.04.2015 г., в което излага съображенията си, че производството продължава да е висящо, тъй като периодично е предприемал действия по изпълнението на заповедта - изпратени две покани за доброволно изпълнение и извършени действия по изпълнението на заповедта, за които са съставени констативни протоколи от 12.10.2009 г., 18.05.2010 г. и 04.12.2014 г.Срещу отказа двете наследнички на извършителката на незаконния строеж подават жалба до съда, пред който е образувано адм. д. № 242/2015 г. Производството е приключило с решение № 112/_30.07.2015г. , по адм.д. №424/2015г., с което жалбата е отхвърлена като неоснователна. В мотивите на решението е прието, че пет годишната давност по чл.285,ал.1 от АПК не е изтекла, тъй като задължението за премахване е станало изискуемо на 27.11.2007 г., но на 10.09.2009 г., на 12.10.2009 г., на 18.05.2010 г. и на 04.12.2014 г. са извършвани действия по изпълнение на заповедта.Възприето е становището на органа по изпълнение, че извършените действия са прекъснали давността. Решението е влязло в сила на 30.07.2015 г.След тази дата до З.М. е изпратена покана за доброволно изпълнение изх.№ Б-396-00270 от 05.12.2016г., получена на 13.02.2016г., и  покана за доброволно изпълнение изх.№ Д-982-05-820 от 20.12.2016г.,за която не е представено доказателство за редовно връчване.

           По повод поканата  за доброволно изпълнение изх.№ Б-396-00270/05.12. 2016г.,жалбоподателката е подала молба вх.№ Б-396-01-349/15.12.2016г. срещу принудителното изпълнение на заповедта за премахване на  незаконен строеж, като в нея се излагат доводи за приложимостта на института погасителна давност, съгласно регламента на чл.285,ал.1 от АПК.Алтернативно се моли принудителното изпълнение да бъде отсрочено,предвид подадена молба за отмяна на влязло в сила решение №222/12.07.2016г., постановено по адм.д. № 85/2016г.По повод молбата   е издадено писмо изх.№ Б-396-00-283 от 27.12. 2016г., в което е обективиран отказ,за прекратяване на производството  по изпълнение на Заповед за премахване № РД-4-298 от 12.07.2007 г. на Зам. Началник на ДНСК,както и отказ за отсрочване на изпълнението.

           По делото, с оглед направеното възражение от страна на оспорващата, че това е нейно единствено жилище, е представено и прието от съда Удостоверение от Служба по вписвания гр. Добрич от което е видно, че на името на З.Б.М. от 09.07.2007г. до 09.07.2017г. няма вписвания и отбелязвания. Представено е също удостоверение за наследници.Съдът е изискал служебна справка относно постоянния и настоящия адрес на жалбоподателката от която се установява,че постоянният адрес на жалбоподателката е ***, който е административният адрес на незаконната сграда и на този адрес е регистрирана от 05.06.2006г.

           От правна страна, съдът намира следното:

           Жалбата е допустима, като подадено от лице с правен интерес, в законния срок. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

           Нормите на Дял V от АПК уреждат принудителното изпълнение на административните актове и съдебните решения по административни дела, при което следва да са налице няколко условия за законосъобразност на предприетото принудително изпълнение:

           -да е предприето от овластен за това орган по смисъла на чл.271,ал.1 и ал.2 от АПК;

           -да е налице годно изпълнително основание по 268 от АПК;

            -до длъжника да е отправена покана за доброволно изпълнение-чл.272,ал.1 от АПК;

           -изпълнението да е пропорционално на преследваната законна цел –чл. 272, ал.1 от АПК.

           В случая, оспорваният акт е от компетентен орган по изпълнението. Началникът на РО "НСК" Добрич е компетентен да приведе в изпълнение заповедта за премахване на незаконния строеж, тъй като същата е влязла в сила на 26.11.2007 г. т.е., преди влизане в сила на изменението на ЗУТ, публ. ДВ бр. 82/26.11.2012 г. Преди това изменение,чл.225 от ЗУТ предоставя компетентност за премахване на строежи от пета категория за Началника на ДНСК или упълномощено от него лице.

           По отношение на изискванията за форма: Оспореното писмо е акт на органа по изпълнението, постановен в отговор на възражение по чл.282,ал.1,т.9 от АПК.Актът следва да бъде наименован "Постановление",което не е сторено, но това не е  нарушение,което да е самостоятелно основание за отмяна на отказа.

           Заповед № РД-14-298 от 12.07.2007 г. на Зам. Началник на ДНСК София е влязла в законна сила на 26.11.2007 г. и е годно изпълнително основание,въз основа на което е било образувано изпълнително производство, започнало с отправената до К.С.С. /майка на жалбоподателката/ покана за доброволно изпълнение на основание чл.277,ал.1 от АПК,на 09.09.2009 година. Поканата е получена на 10.09.2009 г. лично от С.-л.34 и л.35.

           На 12.10.2009 г. работна група на РДНСК е посетила обекта и е констатирала, че собствениците са извън България.Започнали са доброволно премахване на строежа от покрива, както и че сградата не се ползва-л.40.

           На 18.05.2010 г., обекта отново е посетен от органите на РДНСК и е констатирано, че сградата е в същото състояние, както и при предходното посещение, обекта не се използва. В Констативния протокол е отразено, че собствениците са в чужбина.

           Обектът е посетен и на 04.12.2014 г., като е констатирано, че същият не е премахнат доброволно.На 08.12.2014 г. до К. С.(праводателката на жалбоподателката) отново е изпратена Покана за доброволно изпълнение, в която е даден нов 14-дневен срок за доброволно премахване на строежа. Към известието за доставяне е приложена бланка на "Български пощи" с печат от 10.12.2014 г., в която е направена отметка, че получателят е в чужбина.

           На 05.01.2015 г., собственичката на имота е починала.          

            За да се установи дали жалбоподателката М.  дължи изпълнение на задължението, вменено с влязлото в сила изпълнително основание, е необходимо да се изследва дали погасителната давност е изтекла, дали е била прекъсвана и съответно в кой момент изтича. Спирането и прекъсването на погасителната давност не са уредени в АПК. Тази празнота следва да бъде преодоляна чрез правоприлагането по аналогия, съгл. чл.46,ал.2 от ЗНА, като по отношение на давността по чл. 285,ал.1 от АПК, следва да намерят приложение пряко свързаните с нея институти, каквито са "спирането" и "прекъсването" ѝ, уредени в Закона за задълженията и договорите.

           Заповедта за премахване, е влязла в сила на 27.11.2007 г. следователно, задължението за премахване е станало изискуемо от тази дата.Поканата за доброволно изпълнение е получена лично от К.С.С. (праводателката на жалбоподателката) на 10.09.2009 г., т.е. преди изтичане на петгодишния давностен срок.С връчването на поканата, давността е била прекъсната. Поканата за доброволно изпълнение е част от производството по принудително изпълнение на заповедта за премахване и като такава прекъсва давността. Поканата е и първото действие по принудително изпълнение на подлежаща на изпълнение заповед. Именно това е имал предвид и законодателя, който в чл.282,ал. 1,т.9 от АПК е посочил, че изпълнителното производство се прекратява ако от влизане в сила на изпълнителното основание до получаване на поканата за доброволно изпълнение не е изтекъл срок по дълъг от пет години. След като изрично в АПК е предвидено, че поканата за доброволно изпълнение е годно да прекъсне давността действие, то безспорно в случая следва да се приеме, че давността е била прекъсната.

           Следва да се отбележи, че след изпращане на поканата, органът по изпълнението е предприел и други действия по принудителното изпълнение на заповедта за премахване,които са надлежно обективирани в протоколи от - 12.10.2009 г., 18.05.2010 г. и 04.12.2014 г. Тези действия, всяко едно по себе си прекъсват давността и започва да тече нова давност, като давностният срок е прекъснат накрая с нова покана за доброволно изпълнение от дата 08.12.2014 г.

           Предвид изложеното, съдът прецени, че разпоредбата на чл.285,ал.1 от АПК не е приложима в случая.Предвид обстоятелството,че М. не е адресат на заповедта за премахване на незаконния строеж следва да се отбележи, че АПК урежда Правоприемството в изпълнителното производство. Съгласно чл.275,ал.1 от АПК, при смърт на задължен гражданин изпълнението се извършва срещу неговите наследници. Законодателят не е предвидил специален ред за встъпване в изпълнителното производство на наследниците което води до извода,че всички действия,извършени валидно спрямо наследодателя,не следва да бъдат повтаряни и спрямо наследниците т.е., в случая е налице надлежно връчване на покана за доброволно изпълнение на наследодателката, с което е сложено начало на изпълнителното производство и както вече се каза, поканата е връчена преди да е  изтекъл срок по дълъг от пет години от влизането на заповедта в сила.

           В съдебния процес от страна на оспорващата е наведено основание, че незаконната сграда е единствено жилище на същата и събарянето му като  мярка не може да се приложи спрямо нея.Съдът прецени възражението за основателно, предвид неизпълнение на последното условие за законосъобразност на изпълнителното производство а именно-изпълнението да е пропорционално на преследваната законна цел

           Съразмерност на изпълнението е въведана с нормата чл.272,ал.1 от АПК. Законодателят нормативно е гарантирал пропорционалност между целения правен резултат и предприетите от органа мерки по постигането му.В случая гарантираната от закона съразмерност не е спазена, а това води до извод за незаконосъобразност на действията на органа по изпълнението, които са предприети и в нарушение на чл.6,ал.1 и ал.2 от АПК, което е основание за тяхната отмяна.

           Твърдението на жалбоподателката,че процесния имот е единственото й жилище  се подкрепя частично от събраните по делото доказателства, видно от които оспорващата не притежава друг имот в гр. Балчик, освен незаконния, при това със своята сестра. Правото на жилище и правото на семеен живот са защитими права, установени в Конституцията на РБ и в чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Съдът е длъжен при преценката дали обжалваното действие по принудително изпълнение, предприето от административния орган е законосъобразно, да разгледа въпроса за приетия от органа начин, по който то следва да бъде осъществено, т.е. справедлив ли е посочения начин на изпълнение, зачитат ли се интересите на гражданите. Настоящият съд е длъжен да се съобрази и със становището на Европейския съд по правата на човека относно тълкуването на чл. 8 от ЕКПЧ,  че загубата на нечие жилище е една от най-крайните форми на намеса в правото  за зачитане на жилището и затова при намеса от такъв мащаб, националният съд следва да следи особено стриктно за спазването на съразмерността в изпълнителното производство. Според ЕСПЧ факторите, които биха могли да бъдат от значение в това отношение, когато става въпрос за незаконно строителство, са дали жилището е изградено незаконно, дали въпросните лица са го направили съзнателно, какво е естеството и степента на въпросната незаконност, какво е точното естество на интереса, който трябва да бъде защитен чрез разрушаването, и дали за лицата, засегнати от разрушаването, е на разположение подходящо алтернативно настаняване.

           В настоящия случай органът по изпълнение не е събрал никакви  доказателства в тази насока.От представените по делото писмени доказателства безспорно се установява,че административния адрес на който жалбоподателката е регистрирана от 2006г.,съвпада с този, на процесната постройка. На този адрес се е водила и кореспонденцията между жалбоподателката и ответника.  Органът по изпълнението е не е събрал и други необходими му за преценка на това дали изпълнението е в съответствие с принципа за съразмерност доказателства , като например плащан ли е данък за сградата от жалбоподателката и праводателката й. Безспорно по делото е и обстоятелството,че жалбоподателката не е изградила незаконния строеж, а го е наследила. Ето защо, действията по принудителното изпълнение следва да се отменят,като преписката се върне на органа по изпълнението да повтори действията по изпълнението,като спазва  въведената с нормата чл.272,ал.1 от АПК съразмерност на изпълнението.

           Водим от горното и на основание чл. 298, ал. 1 от АПК, Административен съд – Добрич

 

РЕШИ:

 

           Отменя по жалба на З.Б.М. , ЕГН ********** ***, действията на Началника на РО НСК Добрич, при ДНСК-СИР,  свързани с изпълнение на Заповед № РД-14-298/12.07.2007г. на Зам. началника на ДНСК по премахване на незаконен строеж: "Масивна жилищна сграда",извършен от праводателката й К.С.С. в поземлен имот № 433, кв.83 по плана на гр. Балчик, с административен адрес ***без одобрени проекти и без разрешение за строеж.

           Връща преписката на Началника на РО НСК Добрич, при ДНСК-СИР, за да повтори валидно отменените действия, при спазване указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.

           Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.298,ал.4 от АПК.

 

 

                                                  АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: