Р Е Ш Е Н И Е

146

град Добрич, 06.04.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,  І касационен състав в открито съдебно заседание на седми март през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:       МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА

                     ТЕОДОРА МИЛЕВА

 

при участието на прокурора ВИОЛЕТА ВЕЛИКОВА и секретаря И.Д. разгледа докладваното от съдия Георгиева к.а.х.д.№31/2017 год. по описа на АС-Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

           Производството е по реда на глава ХІІ от АПК и е образувано по касационна жалба на КРС,срещу решение № 522/25.11.2016 г., постановено по н.а.х.д. №1189/ 2016 г. по описа на РС - Добрич, с което е отменено наказателно постановление №101/15.07.2016 г. на председателя на Комисията за регулиране на съобщенията.

           Жалбоподателят възразява срещу приетото от РС-Добрич, че непосочването в наказателното постановление на обстоятелството дали – „ДОБРУДЖА КАБЕЛ“ ЕООД е предприятие, което предоставя обществени електронни съобщителни услуги е  отменително основание. Възразява и срещу приетото от съда,че НП не съдържа правилна правна квалификация на деянието. Релевира доводи, че при издаване на АУАН и НП са спазени изискванията на чл.42, ал.1, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, тъй като ясно е посочена нарушената законова разпоредба – чл.43, ал.2 от Общите изисквания, както и санкционната норма, под която е подведена отговорността на нарушителя – чл.326 от ЗЕС. Посочената от първоинстанционния съд за нарушена норма на чл.73 от ЗЕС не е относима към описаното административно нарушение и самата тя не въвежда задължение за предприятието, а единствено делегира правомощия на КРС да приема общи изисквания. Твърди,че няма изискване в акта и постановлението да се посочва кога предприятието е подало уведомление по чл.66 от ЗЕС.Качеството на предприятие по смисъла на §1,т.50 от ДР на ЗЕС не се оспорва от санкционираното дружество и е доказано. Това качество – „ДОБРУДЖА КАБЕЛ“ ЕООД има още от 2001г.  Предвид това настоява, че при издаване на НП не са допуснати процесуални нарушения. Моли да се отмени решението и да се потвърди наказателното постановление.

           Ответникът – „ДОБРУДЖА КАБЕЛ“ ЕООД, в писмено становище,чрез своя процесуален представител адв. П.А. оспорва жалбата и моли решението на районния съд да бъде оставено в сила.

           Представителят на ДОП счита, че касационната жалба е неоснователна  и решението на районния съд като  правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.  

           Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания, намира за установено следното:

           Касационната жалба е подадена в срока по чл.63, ал.1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима, а разгледана по същество е  неоснователна.  

           С обжалваното решение съдът е отменил наказателно постановление №101/ 15.07.2016 г. на Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията, с което на “ДОБРУДЖА КАБЕЛ” ЕООД гр. Добрич, е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева на основание чл.326 от ЗЕС,  във вр. с чл.43, ал.2,изр.2 от Общите изисквания при осъществяване на обществени електронни съобщения. За да постанови този резултат, районният съд е приел фактическата обстановка такава, каквато е описана в АУАН и НП,която се потвърждава и от показанията на св. А., св.Т.,св.П.,св.К. и св.Г..  В мотивите си е цитирал чл.6 от ЗАНН,чиято разпоредба дава определение на нарушение а именно,че това е деяние /действие или бездействие /,което нарушава установения ред на държавно управление,извършено е виновно  и е обявено за наказуемо с административно наказание,налагано по административен ред. Според съда в случая, наказауемо с разпоредбата на чл.326 от ЗЕС деяние е регламентирано в разпоредбата чл.73,ал.1 от закона. Съгласно текста на същата, предприятие, което е подало уведомление за осъществяване на обществени електронни съобщения  по чл.66,спазва общи изисквания, определени в зависимост от вида на електронната съобщителна мрежа и/или услуга. Наказуемо по смисъла на чл.6 ЗАНН деяние,съгласно чл.326от ЗЕС е само това, извършено от предприятие,предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги,след подаване на уведомление по чл.66,което наруши някое от общите изисквания по чл.73 от ЗЕС.След като в случая нито в акта, нито в НП е посочено,че „ДОБРУДЖА КАБЕЛ“ ЕООД   е предприятие предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, нито дали и кога е подало уведомление по чл.66 от ЗЕС, то за него не произлиза задължение да спазва общите изисквания по чл.73 от ЗЕС.В потвърждение съдът е коментирал, че в акта и постановлението е описано единствено, че дружеството е сключило с  Б.П. договор №35011/09.10.2015г. за предоставяне на услуга разпространение и  предоставяне на телевизионни програми,който не съдържа точна дата,ден,месец и година, на която изтича. Сочената за нарушена разпоредба се отнася за срочните договори,а в НП не е отразено,че процесният договор е срочен.Така мотивиран,решаващият съд е отменил атакуваното НП.

           Касационната инстанция не споделя мотивите на районния съд, но крайният резултат на съдебния акт-отмяна на наказателното постановление е правилен , предвид което решението следва да бъде оставено в сила поради следното:

           С обжалваното постановление е вменено нарушение на дружеството, че при сключване на договор между „ДОБРУДЖА КАБЕЛ“ ЕООД гр. Добрич и Божидар Иванов Петков за предоставяне на услуга – разпространение и предоставяне на телевизионни програми,същият не съдържа точна дата,ден, месец и година на която срокът му изтича.Съгласно чл.43, ал.2,изр.2 от Общите изисквания при осъществяване на обществени електронни съобщения, посочен като нарушен, в случай, че индивидуалният договор е с определен срок,същият съдържа и точната дата,ден, месец и година на която срокът му изтича.Именно това изискване не е спазено, видно и от самия договор. Следователно, няма спор, дали е извършено нарушението или не. В постановлението е посочена като нарушена разпоредбата на чл.326 от ЗЕС във връзка с чл.43, ал.2,изр. второ от Общите изисквания.Съгл. чл.326 ЗЕС, „предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги след подаване на уведомление по чл. 66, което наруши някое от общите изисквания по чл. 73 и/или специфични задължения, се наказва с имуществена санкция в размер от 3000 до 15 000 лв.“. Текстът на чл.326 от ЗЕС визира именно нарушения на някое от общите изисквания по чл.73.Нормата  не въвежда някакви задължения на предприятието, то е длъжно да спазва общите изисквания и именно поради това като нарушена норма в НП е посочен чл.43, ал.2, изр. второ от Общите изисквания.Ето защо,правната квалификация на деянието е правилна.Посочени са нарушената разпоредба и санкционната норма, предвиждаща съответното наказание.Касационният състав не споделя изводът на районния съд,че след като в НП не е отразено,че договорът е срочен, то същото е порочно. Не споделя и изводът му,че е налице и нарушение,тъй като не е посочено кога „ДОБРУДЖА КАБЕЛ“ е подало уведомление по чл.66 от ЗЕС.Относно двата факта, между страните по делото не се спори, а и те се установяват от доказателства,   приобщени по делото,както и от публичиния регистър по чл.33,ал.1 от ЗЕС. Независимо от това, предвид крайния резултат решението е правилно. Същото е валидно и допустимо и постановено при  правилно установена фактическа обстановка. Именно въз основа на същата, касационният състав счита,че случаят следва да се определи като маловажен. Видно от АУАН, при извършената проверка е установено, че освен непосочването на точната дата,ден, месец и година на която срокът на процесния договор изтича,липсва и изписване на текста „Преди да положите Вашия подпис, моля да прочетете внимателно настоящия договор, както и приложимите общи условия на предприятието“. За двете нарушения, на „Добруджа кабел“ са издадени две отделни наказателни постановления.Вярно е,че съгласно чл.18 от ЗАНН, когато едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях, но в случая наказващият орган е следвало да прецени доколко тежко е процесното нарушение и дали налагането на две санкции,възлизащи в общ размер на 6000 лева, е съразмерно на извършеното нарушение. При налагане на административно наказание, наказващият орган следва да съблюдава принципа на пропорционалност между деянието, последиците от същото и предвидената санкция.В случая липсва посочване на точната дата,ден, месец и година на която срокът на договора изтича, но в него е отбелязана дата на сключването и срокът от 24 месеца.Това изключва каквато и да било възможност, потребителят да бъде ощетен, а и към настоящия момент договорът е действащ т.е., не са налице вредни последици. Отделно от това, като се съпостави цената за месец, заплащана от потребителя за услугата с размера на наложената санкция-3000 лева,то очевидно е,че принципът на пропорционалност между деянието, последиците от същото и предвидената санкция е нарушен. Прилагането на този принцип е задължително  при преценка на наложената  санкция в конкретния случай и това задължение произтича от задължението за спазване на принципите на правото на Европейския съюз, в който Република България е държава-членка. Съгласно трайната практика на Съда на Европейския съюз, държавите членки имат законен интерес да вземат подходящите мерки за защита на своите  интереси. Съгласно Решение на този съд от 9 февруари 2012 г. по дело M. U., C-210/10, т. 23 и цитираната в същото съдебна практика: „при липса на хармонизация на законодателството на Съюза в областта на санкциите, приложими при неспазване на условията, предвидени от установен в това законодателство режим, държавите членки са компетентни да изберат санкции, които според тях са подходящи. Те въпреки това са задължени да упражняват компетентността си при спазване на правото на Съюза и на неговите общи принципи, а следователно и при спазване на принципа на пропорционалността.” Също когато правна уредба по правото на Съюза препраща по този въпрос към националните разпоредби, член 4, параграф 3 от ДФЕС – относно принципа за лоялното сътрудничество, налага на държавите членки да вземат всички мерки, които са годни да гарантират обхвата и ефективното действие на правото на Съюза, като за тази цел, запазвайки дискреционната си власт по отношение на избора на такива мерки, те трябва да гарантират, че при всички положения придават на санкцията ефективен, пропорционален и възпиращ характер – например Решение от 7 октомври 2010 г, дело S. M. S., C-382/09, т. 44 и цитираната в същото съдебна практика. В посоченото решение по делото M. U. - т. 24 и цитираната в същата точка съдебна практика, е посочено, че когато по правото на Съюза не се съдържат по-точни правила за определянето на националните санкции - тъй като не предвижда изрично критерии за преценка на пропорционалността на подобни санкции, в който случай „санкционните мерки по национално законодателство не трябва да надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимно преследваните от това законодателство цели, като се има предвид, че когато има избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко обвързващата и че причинените неудобства не трябва да са несъразмерни по отношение на преследваните цели” . В тази връзка и РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (oсми състав) 17 март 2016 година по дело T-817/14, което в т.50 отново казва: Във връзка с това следва да се напомни, че принципът на пропорционалност, който е част от общите принципи на правото на Съюза и е възпроизведен в член 5, параграф 4 ДЕС, изисква актовете на институциите на Съюза да не надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимните цели, преследвани от разглежданата правна уредба, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели. Следователно не става дума да се установи дали приетите от законодателя на Съюза мерки са единствените или най-добрите възможни, а дали те са явно неподходящи по отношение на преследваната цел.

           Като не е съобразил това, наказващият орган е допуснал нарушения на материалния закон в проведеното  административнонаказателно производство.

           Във връзка с гореизложеното и на основание чл. 221 от АПК, Административен съд гр.Добрич, ІІ-ри касационен състав

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 552 от 25.11.2016г., постановено по н.а.х.д. № 1189/2016г. по описа на Районен съд-Добрич.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ:

 

                                                                                   1.

 

 

 

 

                                                                                   2.