Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ …………… /22.03.2017 год., град Добрич

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в открито съдебно заседание, проведено на седми март две хиляди и седемнадесета година в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:    СИЛВИЯ САНДЕВА

                         ТЕОДОРА МИЛЕВА

 

при участието на прокурора ВИОЛЕТА ВЕЛИКОВА и секретаря И.Д. изслуша докладваното от съдия С.Сандева КАНД № 29/2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Регионална дирекция по горите – Варна срещу решение № 511/21.11.2016 год., постановено по нахд № 466/2016 год. по описа на РС – Добрич, с което е отменено наказателно постановление № 35 от 26.01.2016г. на Директора на РДГ – Варна, с което на П.И.П. ЕГН ********** за нарушение по чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ, във вр. с чл.49, ал.2 от Наредба № 8/05.08.2011г. за сечите в горите, на основание чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ, е наложено административно наказание в размер на 1000 лева.  

В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и неправилна оценка на доказателствата по делото. Счита се, че неправилно районният съд е отменил НП с аргумента, че са налице съставени два акта на едно и също лице за едно и също нарушение, което е процесуално недопустимо с оглед на разпоредбата на чл.24, ал.1, т.6,  пр. 1 от НПК, във вр. чл.84 от ЗАНН. Твърди се, че с мотивирана резолюция наказващият орган е отказал да издаде НП поради наличието на съществени пропуски в първия акт, с оглед на което е разпоредил издаването на нов акт, който санира и допълва първия. Възразява се, че неправилно районният съд се е позовал на разпоредбата на чл.54 от ЗАНН, защото тя не е цитирана никъде в мотивираната резолюция, като единственото основание за съставянето на новия акт са допуснатите процесуални нарушения при съставянето на първия такъв. Оспорват се изводите на съда, че деянието е несъставомерно от субективна страна, тъй като от представените по делото график за маркиране, карнет опис и сортиментна ведомост се установява по безспорен и категоричен начин, че нарушителят е знаел за вида на предстоящата сеч в отдела преди да започне маркирането. Сочи се, че за дейностите по маркиране се одобрява график от директора на стопанството, в който се съдържа информация за план – извлечението. Копие от този график се предоставя на всеки маркиращ служител и въз основа на него се извършва маркирането на терен, поради което неправилно и незаконосъобразно районният съд е приел, че жалбоподателят не носи вина за вмененото му административно нарушение, тъй като не е бил уведомен за план – извлечението, въз основа на който е следвало да извърши маркирането. Сочи се също така, че по време на проверката са съставени няколко констативни протокола, които са неразделна част от административнонаказателната преписка и АУАН и НП могат да стъпят на констатациите в тях, без да се налага да ги преповтарят дословно. Изтъква се, че констативните протоколи са съставени от компетентни длъжностни лица и с тях се удостоверяват факти с правно значение, които имат отношение към административнонаказателното производство. Тези протоколи са официални свидетелстващи документи, които имат доказателствена сила, поради което съставянето на АУАН въз основа на удостоверените с тях факти и обстоятелства не съставлява съществено процесуално нарушение, нарушаващо правото на защита на нарушителя. По изложените съображения се иска отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на НП.                   

Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на касационната жалба и настоява решението на ДРС да бъде оставено в сила. Споделя изводите на съда за незаконосъобразност на НП, като акцентира на обстоятелството, че са налице съставени два акта за същото нарушение, което е процесуално недопустимо.                 

         Представителят на Окръжна прокуратура Добрич счита, че касационната жалба е неоснователна. Счита, че са налице допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на НП, поради което правилно и законосъобразно районният съд го е отменил.

           За да се произнесе по съществото на жалбата, с оглед на посочените в нея касационни основания за отмяна и в съответствие с чл.218, ал.2 от АПК, съдът съобрази следното:

           Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

            С процесното наказателно постановление П.И.П. е бил санкциониран за това, че при извършена проверка на 09.09.2015г. е установено, че на 25.04.2015г. същият не е изпълнил задължения, възложени му по смисъла на чл.49, ал.2 от Наредба № 8/05.08.2011г. за сечите в горите, а именно: извършил е маркиране на насаждение, предвидено за сеч в отдел 60, подотдел “г”, находящ се в териториалния обхват на ТП ДГС – Добрич, землище на с.Житница, но в нарушение на предвидената сеч по горско стопански план, респективно одобрено план – извлечение с изх. № 2470/03.10.2014г. за промяна на вида на сечта на постепенно – котловинна с интензитет 25% и изрична забрана между оформените котли да се извежда сеч.             В НП е посочено, че с това си деяние виновният е нарушил чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ, във вр. чл.49, ал.2 от Наредба № 8/05.08.2011г. за сечите в горите, като на основание чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ му е наложено наказание глоба в размер на 1000 лева. 

В мотивите към обжалваното решение е прието, че са допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи изначално НП, тъй като са образувани две административнонаказателни производства със съставянето на два акта независимо от забраната, регламентирана в чл.24, ал.1, т.6 от НПК, във вр. чл.84 от ЗАНН. Посочено е, че законът дава възможност на наказващия орган да прекрати преписката с мотивирана резолюция по реда и при условията на чл.54 от ЗАНН, но това препятства възможността за образуване на ново административнонаказателно производство срещу същото лице за същото нарушение, предмет на прекратеното производство. Изложено е становище, че съставянето на нов акт на същия извършител за същото нарушение е абсолютно недопустимо и съставлява съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на НП. На следващо място е посочено, че в разрез с разпоредбата на чл.42, т.4 от ЗАНН в акта не се съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, като препращането към констативния протокол от извършената проверка съставлява съществено нарушение, водещо до нарушаване на правото на защита на наказаното лице. Най-после е посочено, че жалбоподателят не е бил изрично запознат с план – извлечението, въз основа на който е бил длъжен да извърши маркирането. Обстоятелството, че П. е бил запознат с други документи, съдържащи подобна, сходна или идентична информация, е ирелевантно към предмета на доказване по делото, тъй като вмененото му административно нарушение се изразява в неизпълнение на служебни задължения в разрез именно с този план - извлечение. Въз основа на това е прието, че описаното в НП деяние е несъставомерно от субективна страна, тъй като не е доказано по безспорен начин, че жалбоподателят е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези последици в съответствие с разпоредбите на чл.7, ал.1, пр. първо от ЗАНН и чл.11, ал.2 от НК. С тези мотиви е направен крайния правен извод, че процесното НП е незаконосъобразно, в резултат на което е отменено от съда.                                

           Решението е правилно и законосъобразно, макар и не по всички изложени в него доводи.

Не се споделя становището на съда, че актът не може да препраща към съдържанието на други документи от административнонаказателната преписка, защото те са неразделна част от нея и заедно с акта представляват едно цяло, което обективира волята на контролния орган. Действително с оглед на обвинителната функция на акта този начин на описание на нарушението следва да се избягва от органите на държавната администрация, но това не означава, че препращането към друг документ е равнозначно на липса на описание на нарушението, след като в констативния протокол да се съдържат конкретните фактически обстоятелства по извършването му.

Не се споделя и становището на съда, че П. не е бил запознат със съдържанието на процесния план – извлечение, защото в карнет – описа, който е изготвен от самия жалбоподател съгласно чл.50, ал.11 от Наредба № 8/05.08.2011г. за сечите в горите, е написано саморъчно, че маркирането на насажденията, предвидени за сеч, е извършено именно въз основа на този план.

Правилно е обаче становището на съда, че след като административнонаказателното производство е прекратено с мотивирана резолюция, не може срещу същото лице за същото нарушение да бъде съставян втори акт за административно нарушение и въз основа на него да бъде издавано НП. Съгласно разпоредбата на чл.24, ал.1, т.6 от НПК, приложим на основание чл.84 от ЗАНН, не се образува наказателно производство, а образуваното се прекратява, когато спрямо същото лице за същото престъпление има влязло в сила определение или разпореждане за прекратяване на делото, без значение какви са основанията за това. В случая е налице разпореждане за прекратяване на производството, от обстоятелствената част на което е видно, че описаното нарушение от обективна страна е идентично с това, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, независимо от неточностите и несъответствията в правната им квалификация, поради което образуването на нова административнонаказателна преписка е недопустимо. Както правилно е посочил и районният съд, случаите, при които се прекратява административнонаказателната преписка са изрично предвидени в чл.54 от ЗАНН, като основанията за прекратяване изключват носенето на административнонаказателна отговорност в бъдеще. Допуснатите неточности и липсата на определени реквизити в акта не са основание за прекратяване на преписката. При наличието на подобни недостатъци наказващият орган е следвало да издаде съответното наказателно постановление при условията на чл.53, ал.2 от ЗАНН и след като не го е сторил, е преклудирана възможността за образуване на ново административнонаказателно производство срещу същото лице за същото нарушение. Поради това повторното съставяне на акт за установяване на административно нарушение е незаконосъобразно и опорочава издаденото въз основа на него НП.

Като е достигнал до същите правни изводи и е отменил НП, районният съд е постановил едно правилно и законосъобразно решение като краен правен резултат, което следва да бъде оставено в сила.                        

            Воден от горното, както и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Добричкият административен съд

                                                        Р  Е  Ш  И:

 

         ОСТАВЯ В СИЛА решение № 511/21.11.2016 год., постановено по нахд № 466/2016 год. по описа на РС – Добрич.  

            РЕШЕНИЕТО е окончателно.       

    

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                   ЧЛЕНОВЕ : 1…………………….

                                  

 

 

 

                                                                                     2…………………….