Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№……………..

град Добрич, …………2017г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

           ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в открито съдебно заседание  на седми март две хиляди и седемнадесета година І касационен състав: :

                                                            

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА

                                                        ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА  ГЕОРГИЕВА   

                                                                             ТЕОДОРА МИЛЕВА                                                                               

 

при участието на прокурора ВИОЛЕТА ВЕЛИКОВА и секретаря И.Д. изслуша докладваното от съдия М.Георгиева КАНД № 28/2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Регионална дирекция по горите – Варна срещу решение № 509/17.11.2016 год., постановено по н.а.х.д. № 312/2016 г. по описа на РС – Добрич, с което е отменено наказателно постановление № 20 от 12.01.2016г. на Директора на РДГ – Варна, с което на П.И.П. ЕГН ********** за нарушение на чл.211, ал.2, т.1 от ЗГ и чл.53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН,на основание чл.257,ал.1,т.1 е наложено административно наказание в размер на 300 лева.  

В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на съдебното решение и се иска то да бъде отменено. Настоява се, че неправилно районният съд е приел наличието на съществени процесуални нарушения при издаване на НП . Твърди се, че констативният протокол и АУАН са подписани от нарушителя, който е разбрал какво точно нарушение му е вменено и е реализирал правото си на защита, като е подал жалба срещу НП.

Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на касационната жалба по подробно изложени в пледоарията си по същество доводи и аргументи, като иска решението на РС-Добрич да бъде оставено в сила. Споделя изцяло изводите на съда.

         Представителят на Окръжна прокуратура Добрич счита, че касационната жалба е неоснователна, а решението на РС-Добрич е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

           За да се произнесе по съществото на жалбата, с оглед на посочените в нея касационни основания за отмяна и в съответствие с чл.218, ал.2 от АПК, съдът съобрази следното:

           Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Добричкият районен съд е бил сезиран с жалба от П.И.П. *** от 12.01.2016г. на Директора на РДГ – Варна, с което жалбоподателят е бил санкциониран за това, че на 02.09.2015г. в териториалния обхват на ТП ДГС Добрич, землище на с.Житница, отдел 63, подотдел „г“ – държавна горска територия – временен склад, в качеството си на длъжностно лице – горски надзирател, не е изпълнил възложеното му по Закона за горите задължение, като не е издал превозен билет при експедирането на 26,56 куб.м. дърва за огрев, еднометрови от дървесен тип цер.Наказващият орган е квалифицирал деянието като нарушение на чл.211,ал.2,т.1 от ЗГ,като на осн.  чл. 275, ал.1, т.2 от същия закон е наложил административно наказание глоба в размер на 300 лева.

За да отмени наказателното постановление, районният съд е приел, че описанието на нарушението в акта не отговаря на императивната разпоредба на чл.42, т.4 от ЗАНН, която изисква посочване на елементите от състава, който е нарушен, както и обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени. Описаното нарушение е квалифицирано по чл.211, ал.2, т.1 от ЗГ.Нормата визира длъжностните лица,оправомощени да издават превозни билети и не съдържа състав на нарушение,предвид което не може да бъде нарушена,за разлика от нормата на чл.211,ал.1 която предвижда,че дървесината се транспортира от временен склад, придружена с превозен билет.В тази връзка АУАН не отговаря на изискванията на чл.42,ал.5 от ЗАНН.Този порок на АУАН е пренесен и в НП, като е довел до несъответствието му с нормата на чл.57,ал.1,т.6 от ЗАНН-да бъдат посочени законните разпоредби, които са били нарушени.Съдът е преценил,че  установените от него процесуални нарушения са съществени, тъй като са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя и не могат да бъдат преодолени по реда на чл.53,ал.2 от ЗАНН,нито могат да бъдат отстранени в съдебната фаза.

Независимо от наличието на процесуалните нарушения, представляващи самостоятелно основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление, съдът е обсъдил спора и по същество,като е направил извода,че наказващият орган неправилно е приложил материалния закон,което също е основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление.    

            Решението  е правилно и законосъобразно.

 Неоснователно е възражението,че събраните по делото доказателства са в противоречие с изводите на съда.Всички писмени и гласни доказателства сочат,че санкционираният не е бил на сечището на процесната дата ,предвид което  е бил в обективна невъзможнаст да издаде превозен билет за започналото в негово отсъствие дървесина и това отсъствие не е своеволно,за да се приеме като нарушение, а е в изпълнение на нареждане на Зам.директора на ТП ДГС-Добрич. Без значение за спора е обстоятелството,че е  имало предварителен график за експедиране на дървесина тъй като, става дума за изпълнение на нареждане от по-висшестоящ служител и за йерархическа зависимост на П. от него. Несъобразяването на Зам.директора с наличния график е неотносимо към спора, тъй като същият не е страна в административнонаказателното производство и не следва да се коментира дали умишлено възпрепятства горският надзирател да изпълнява задълженията си,вменени му както по закон,така и с длъжностната му характеристика.

 Неоснователно е и възражението за приетото от съда,че в производството са налице съществени процесуални нарушения.В подкрепа на възражението  касаторът  се позовава на нормата на чл.211,ал.1 и ал.2 от ЗГ, но в наказателното постановление точно е записано,че е нарушена нормата на чл.211,ал.2,т.1 от закона, която не съдържа състав на нарушени,както правилно е установил съдът. Всички аргументи на наказващия орган за правилно посочване на нарушената норма, дадени в  съдебното производство, не могат да санират наличието на порок в акта и постановлението. 

               Предвид изложеното,касационната инстанция прецени,че решението на първоинстанционния съд, с което е отменено наказателното постановление  е правилно и законосъобразно , поради което следва да бъде оставено в сила.              

            Воден от горното, както и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Добричкият административен съд

                                                        Р  Е  Ш  И:

 

         ОСТАВЯ В СИЛА решение № 509/17.11.2016 год., постановено по н.а.х.д. № 312/2016 год. по описа на РС – Добрич.  

            РЕШЕНИЕТО е окончателно.       

    

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                   ЧЛЕНОВЕ : 1…………………….

                                   

 

 

 

                                                                                     2…………………….