Р Е Ш Е Н И Е  

№ 171

гр. Добрич, 28.04.2017 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪД  Добрич, VІ състав  в публично заседание на шести април,  две  хиляди  и седемнадесета година,  в  състав:

                   

                                                          СЪДИЯ: ТЕОДОРА МИЛЕВА

 

при секретаря М.М., като разгледа докладваното от съдия Т. Милева адм. дело № 27/2017 г. по описа на Административен съд Добрич, за да се произнесе, съобрази следното :

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 211, изр. 1, пр. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по жалба на Х.А.К. ***, чрез адв. П.А. - ДАК  против Заповед № 1717з-233 от 22.12.2016 г., издадена от ВПД Началник на І РУ гр.Добрич към   Областна дирекция на МВР-Добрич, с която на оспорващия е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение” за срок от три месеца.

В жалбата си оспорващият твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна - издадена в нарушение както на материалния, така и на процесуалния закон, необоснована и немотивирана. Сочи се, че в заповедта не е посочена нарушената правна норма /чл. 194 от ЗМВР/, а е посочена само санкционната такава по чл.199, ал.1, т.5 от ЗМВР, като е прието, че това е и нарушената норма. Твърди се, че заповедта е издадена в наршение на чл.209, т.3 във връзка с чл.195, ал.1 от ЗМВР, тъй като е издадена след изтичане на преклузивните срокове за реализиране на дисциплинарна отговорност. Също така се релевират доводи, че по една прекратена процедура /видно от Справка №357р-9234/18.10.2016 г./, началникът на І РУ на МВР Добрич, без да изложи мотиви е издал заповедта. Не на последно място се излагат съображения, че липсват задължителните реквизити, предвидени в чл.210, ал.1 от ЗМВР – не е посочено мястото и обстоятелствата при които е било извършено нарушение, липсва посочване на съда пред който може да се обжалва заповедта. Твърди се, и че оспорваната заповед е немотивирана. Излагат се и подробни съображения, че оспорващият не е извършил вмененото му нарушение. Подробно се релевират доводи в подкрепа на всяко твърдение за нарушение на административнопроизводтсвените правила и материалния закон. Моли, да се отмени заповедта на тези основания и да се присъдят сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание оспорващият, редовно призован,  се представлява от адв. А., която поддържа жалбата и моли да бъде уважена.

 Ответната страна – Директорът на ОД на МВР Добрич се представлява от процесуалния си представител който оспорва подадената жалба. Твърди, че заповедта е правилна и законосъобразна и моли да се остави в сила. Сочи, че безспорно е установено нарушението, извършено от страна на К., не са изтекли преклузивните срокове за издаване на заповедта, тъй като началникът е узнал за извършеното нарушение след като при него е постъпила изготвената справка. Моли, да се остави в сила заповедта и се присъде юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд Добрич, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Към момента на издаване на оспорената заповед жалбоподателят – старши инспектор Х.А.К. е на длъжност – Началник група „ТП“ към сектор „ОП“ в І РУ  при ОД на МВР - Добрич. 

Със Заповед № 357з-1562 от 17.08.2016 г. на ВПД Директор на  на ОД на МВР- Добрич е разпоредено извършване на проверка по получено становище на дирекция „Инспекторат“ и сигнал от дирекция „ Вътрешна сигурност“ , в които са изнесени данни за неправомерни действия от страна на ст. инспектор Х.А.К. – началник група „Териториална полиция“ към сектор „Охранителна полиция“ в І РУ Добрич. Със същата заповед е назначена комисия, която да извърши проверката. /лист 39/.  Оспорващият е запознат със заповедта на 24.08.2016 г.

Комисията е извършила възложената проверка, като в хода й са проведени беседи и снети писмени обяснения от служители в ОДМВР Добрич.

В образуваното дисциплинарно производство са дадени писмени обяснения от оспорващия – Рег.1717р–6084 от 04.10.2016 г. /стр.45/, в които конкретно се отговаря на всеки един от поставените с Покана за предоставяне на писмени обяснения въпроси. В същите се сочи, че писмено не е упълномощаван от Началника на РУ, но при определени случай по устно разпореждане на същия е разписвал наказателни постановления от негово име. Твърди, че никой не го е уведомявал, че няма издадена заповед на Министъра на вътрешните работи, с която да е изрично упълномощен да издава НП по ЗБЛД и тъй като са издавали наказателни постановления по ЗДвП, по който закон глобите са били много по-високи, от тези определени в ЗБЛД, го е навела на мисълта, че има право да издава и такива НП. В обясненията, К. посочва, че не е запознат със Заповед №8121з-493/01.09.2014 г., относно упълномощаването на длъжностни лица от МВР, които да съставят актове за установяване на административни нарушения и да издават наказателни постановления по ЗБЛД, както и със Заповед №8121д-644/01.10.2014 г. относно административно-наказателната дейност в МВР и утвърждаване на бланки-образци. Не оспорва, че е подписал посочените му НП, тъй като не е бил уведомен, че няма такова право.

В тази насока са и дадените обяснения, рег. №255р-7413/20.09.2016 г. от Петър Стоянов Петров /лист 41/, в които в периода 01.02.2015 г. – 27.01.2016 г. е бил началник на І РУ при ОД на МВР Добрич. Същият потвърждава, че има практика в полицията, НП да се подписват от началниците на сектор или група в РУ. Това е ставало с негово знание. Същият твърди, че по време на големи празници и при струпване на много хора  за издаване или подмяна на лични документи, същият устно е разпореждал на своите подчинени да издават и подписват наказателни постановления, като изрично е указал, кога следва да се прилага чл.28 от ЗАНН. Петров изрично завявява, че е убеден, че съществува министерска заповед, която оправомощава длъжностните лица – н-к сектор и н-к група да издават НП по ЗБЛД.

При извършване на проверката са приложени и, издадените и подписани от оспорващия наказателни постановления – лист 48-59.

За резултата от извършената проверка Комисията е изготвила Справка Рег. № 357р-9234 от 18.10.2016 г. до ВПД Директор на ОД на МВР – Добрич, в която комисията приема, че бившия началник на І РУ устно е разпореждал да се издават и подписват наказателни постановления от началниците на сектор и групи в РУ. Заповед №8121з-493/01.09.2014 г., относно упълномощаването на длъжностни лица от МВР, които да съставят актове за установяване на административни нарушения и да издават наказателни постановления по ЗБЛД, както и Заповед №8121д-644/01.10.2014 г. относно административно-наказателната дейност в МВР и утвърждаване на бланки-образци не са свеждани до знанието на Х.К.. На база на събраните материали по преписката, комисията е констатирала, че за периода 01.12.2015 г. – 27.01.2016 г., подписът на испектор К. в полето „Началник“ /със запетая/, фигурира в общо 15 броя НП, като 11 други са разписани от други ръководни служители на І РУ. Установено е от комисията, че служителите на І РУ не са запознати с Заповед №8121з-493/01.09.2014 г., относно упълномощаването на длъжностни лица от МВР, които да съставят актове за установяване на административни нарушения и да издават наказателни постановления по ЗБЛД, както и Заповед №8121д-644/01.10.2014 г. относно административно-наказателната дейност в МВР и утвърждаване на бланки-образци. Комисията е приела, че Х.К. няма качество на административно-наказващ орган по ЗБЛД, същият не е упълномощен да издава наказателни постановления по ЗБЛД и съответно да взема решения по прилагането на чл.28 от ЗАНН, спрямо лица, нарушили ЗБДЛ. Устно са му възлагани такива качества от началника на І РУ Добрич. К. не е бил запознат с нормативните актове и МЗ за оправомощаване на служители за съставяне АУАН и издаване на НП. Комисията не е стигнала до заключение за наличие на предпоставки за развитие на корупционна среда между ст.инсп. К. и лицата, нарушили ЗБЛД. Комисията е отчела, че заповед №8121з-644/01.10.2014 г. не е изпратена в І РУ и съответно ръководството не е известно разпореденото в т.17 по отношение приложението на чл.28, б“А“ от ЗАНН. Комисията е констатирала, че като е подписал НП, издадено на жената с която живее същия на семейни начала, той е нарушил чл.51, ал.1, б.“В“ и ал.2 от ЗАНН. Като краен извод, комисията е приела, че с оглед типовата длъжностна характеристика на длъжността „Началник на група „Териториална полиция“ в сектор „Охранителна полиция“ е записано като основно задължение „Познаване на нормативни документи и професионални умения“, като в изречение пето е посочено „Да познава основите на наказателното и административното право, както и системата от наказателни и административни мерки за въздействие върху правонарушителите, прилагани от органите на полицията“ и като е подписал НП срещу жената, с която живее на съпружески начала, като същият е бил с убеждението, че има право да подписва НП в качеството на упълномощен АНО, говори за пропуски в изучаването и прилагането на ЗАНН, поради което и е допуснал дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.199, ал.1, т.5 ЗМВР.

Материалите по извършената проверка са изпратени до Началника на І РУ Добрич на 24.10.2016 г. /лист 22/.

На 23.11.2016 г. оспорващият е запознат с горепосочената справка.

На 30.11.2016 г. Х.К. е направил писмено своите възражения пред ВПД Началник на І РУ при ОД на МВР Добрич.

С Докладна записка до Директора на ОД на МВР гр. Добрич, рег. №1717-7529/01.12.2016 г., ВПД Началник на І РУ Добрич сочи, че на 28.11.2016 г. в ОДМВР Добрич е постъпила Справка №4575р-1503/17.11.2016 г. от Д “И“ - МВР, в която е посочено, че изготвената проверка е непълна, поради което е поискано с оглед дадените допълнителни указания, процедурата по чл.205 спрямо К. да бъде прекратена до приключване на нововъзложената проверка. По процесната докладна записка няма изрично произнасяне.

На 21.12.2016 г. в 09.40 ч. е съставен Протокол за изслушване на служителя Х.А.К. /л. 18 - 19/. В протокола има подпис на служителя, като е записано, че счита, че посочените нарушения не са извършени от него и предвиденото наказание не следва да бъде налагано. Посочва, че на по-късен етап ще направи допълнителни възражения.

По делото е приета като доказателство Типова длъжностна характеристика за длъжността началник на група „Териториална полиция“ в сектор „Охранителна полиция“ на РУ при ОД на МВР   /л.206 - 208/.

Със Заповед № 1717з-233/22.12.2016 г. на ВПД Началник на І РУ Добрич на старши инспектор Х.А.К. – Началник група “Териториална полиция” към сектор ОП в І РУ  на МВР Добрич е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение” за срок от 3 /три/ месеца за нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.199, ал.1, т.5 от ЗМВР.

Жалбоподателят е получил екземпляр от заповедта на 23.12.2016 г., като жалбата е подадена до настоящия съд на 30.12.2016 г.

По делото е приложено Кадровото досие на служителя,  Справка рег. №4575/17.11.2016 г., относно осъществен контрол по проверка, извършена от служители на ОД на МВР Добрич, изпратена до Гл. секретар на МВР; както и два броя справки от 19.10.2016 г. за други извършени проверки, касаещи и жалбоподателя.

Въз основа на установените по делото факти, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

           В настоящото производство и съгласно чл. 168, ал. 1 вр. чл. 146 от АПК, Съдът проверява законосъобразността на обжалвания административен акт, като преценя дали е издаден от компетентен орган и при спазване на установената форма, спазенили са процесуалните и материалноправни разпоредби по издаването му.

           Обжалваната заповед е издадена от компетентен административен орган - Директорът на ОД на МВР Добрич, овластен съобразно чл. 204 т. 3 от ЗМВР, в предвидената от закона писмена форма по чл. 59 от АПК .

           Изпълнено е условието на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, според което дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Съгласно чл. 196, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Нарушението е открито на 18.10.2016 г. във връзка с представена справка до Директора на ОД на МВР Добрич с рег. № 357р-9234 от 18.10.2016 г.. Същият на 24.10.2016 е изпратил всички материали по извършената проверка на наказващия орган – Началника на І РУ Добрич при ОД на МВР Добрич, а дисциплинарното наказание е наложено на 22.12.2016 г. , т.е в срок.

            В случая е изпълнено изискването и на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, тъй като преди налагане на наказанието, дисциплинарнонаказващият орган е приел писмените обяснения на държавния служител.

           Издателят на посочената заповед е посочил, че извършеното от ст. инсп. К. съставлява  нарушение на разпоредбата на чл.199, ал.1, т.5 от ЗМВР, а именно „пропуски в изучаването и прилагането разпоредибте, регламентиращи служебната дейност“. Дисциплинарните нарушения обаче са посочени в чл.194, ал.2 от ЗМВР и се изразяват в:1. Неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и глания секретар на МВР и на преките ръководители; 2. Неизпълнение на служебните задължения; 3. Неспазване на служебните правомощия и 4. Незпазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. В процесната заповед в обстоятелствената й част е посочено като нарушение неизпълнение на служебните задължения, но никъде не е посочен чл.194 и евентуалната алинея от същия. Неизпълнението на служебните задължения се състои в извършването или пропускането да бъдат извършени определени действия в кръга на службата на съответното лице. Дори и да се приеме, че пропуските в изучаването и прилагане разпоредбите, регламентиращи служебната дейност, попадат в дисциплинарното нарушение по чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР, никъде в заповедта не е посочено точно и ясно  кои разпоредби жалбоподателят не познава. Ако се приеме, че това са посочените в Справката - Заповед №8121з-439/01.09.2014 г. на Министъра на вътрешните работи относно „Упълномощаване на длъжностни лица от МВР, които да съставят актове за установяване на административни нарушения и да издават наказателни постановления по ЗБДС, както и Заповед №8121з-644/01.10.2014 г. на МВР относно „Административнонаказателната дейност в МВР и утвърждаване на бланки-образец“ е видно, че първата е получена в І РУ на 02.09.2014 г., но няма данни на кой служител е предадена, а втората заповед въобще няма данни да е стигнала до І РУ на МВР Добрич. Самият наказан също потвърждава в обясненията си, че не е запознат със заповедта, с която се упълномощават длъжностните лица, които следва да издават НП по ЗБДС. За да се приеме, че служителят има пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност, същият следва да е запознат с тях. Този факт се доказва посредством удостоверяването на получаване на поцесните заповеди с дата и подпис. От този момент занапред същият следва да съблюдава и изпълнява вменените му задължение, за чието неизпълнение ще понесе дисциплинарна отговорност.

        В настоящият случай, съдът намира, че жалбоподателят от обективна и субективна страна не е осъществил състава на посоченото в обжалваната заповед дисциплинарно нарушение. Нарушението, посочено в заповедта, заради което е наложено наказание на К. не представлява пропуски в изувачането и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност. За да може да се приеме, че служителят е бил длъжен да извърши определени действия или да се въздържи от извършването им като дължимо поведение, следва да се докаже от административния орган съществуването на това задължение, респ. задължение за бездействие, което служителят не е изпълнил. В настоящия случай, както в справаката, така и в заповедта има позоваване на правни норми, които според административния орган не са спазени. Нормата на чл.199, ал.1 ,т.5 от ЗМВР е бланкетна и за да се квалифицира определено поведение като нарушение по смисъла на посочения текст от ЗМВР, е необходимо дисциплинарно наказващият орган да посочи от фактическа страна какво точно нарушение, изразяващо се в пропуски в една от двете хипотези – на изучаването или на прилагането, е допуснал съответния служител.

       Извън горното, от събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят е действал в изпълнение на заповед, която е със задължителен характер за него като акт издаден от по-горестоящ административен орган. В длъжностната характеристика на жалбоподателя част ІІІ „Организационни връзки и вазимоотношения“ е посочено, че служителят, заемащ длъжността се ръководи, контролира и оценява от началника на сектор „Охранителна полиция“, а всички те са подчинени пряко на Началника на І РУ. Самият началник на І РУ в ОД на МВР гр. Добрич в посочения период обяснява, че има практика наказателните постановления по ЗБДС да се подписват от началниците на сектор или група в РУ. Това е ставало с негово знание и именно той им е разпореждал в дни на празници, когато има големи струпвания за издаване и подмяна на лични документи, те да подписват наказателните постановления. Т.е. налице е устна заповед по смисъла на чл.6, ал.2 от Инструкцията, доколкото е отправена към служители, които са непросредствено подчинени на началника на РУ. Тази заповед е изпълнена от служителите, както от настоящия жалбоподател, така и от другите началници на отдели /видно от доказателствата/. В случай, че жалбоподателят не бе изпълнил посочената заповед, той би извършил дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2, т.1, предл. Последно, а именно неизпълнение на заповед и разпореждане на прекия ръководител. Чл.16 от НК /не е виновно извършено деянието, което е осъществено в изпълнение на неправомерна служебна заповед, дадена по установения ред, ако тя не налага очевидно за дееца престъпление/, не е приложима в случая, но посочената разпоредба също въвежда изключване на отговорността при изпълнение на неправомерна заповед.

          Също е установено безспорно по делото, че жалбопаделят с подписването на тези наказателни постановление не се е облагодетелствал и не са налице други данни за зависимости, единствено и само може би при издаденото наказателно постановление на лицето с което живее на съпружески начала, но става въпрос единствено само за едно наказателно постановление.

        В случая, като се изключат горните доводи за несъставомерност на деянието, дисциплинарнонаказващият орган  не е спазил разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, според която норма при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата, е нарушил принципът за съразмерност и е постановил несъответствен на целта на закона акт - незаконосъобразност по чл. 146, т. 5 от АПК. Като е преценявал поведението на жалбоподателя, за да определи вида и размера на дисциплинарното наказание, няма данни органът да е взел предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. По делото не се събраха доказателства за такава преценка, няма мотиви за това в заповедта, събрани са доказателства в административнонаказателното производство, но същите не са анализирани и преценени от дисциплинарнонаказващия орган.

              В изброяването по тежест в чл. 197, ал. 1 от ЗМВР на дисциплинарните наказания писменото предупреждение е на втора позиция - по-леко наказание е мъмренето, с оглед на което изборът на конкретното наказание следва да е мотивиран, а това не е сторено от дисциплинарнонаказващия орган.

             При наличие на горните основания по чл. 146, т.3 , т. 4 и т. 5 от АПК обжалваната Заповед № 1717з-233 от 22.12.2016 г. на ВПД Началник на І РУ Добрич при ОД на МВР Добрич следва да бъде отменена.

 Предвид изхода на спора и изрично заявеното в тази насока искане и представени доказателства от процесуалния представител на жалбоподателя, на последния следва да се присъдят сторените по делото разноски в размер на 12,20 лева ДТ и 300 лева адвокатско възнаграждение.

  Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен  съд - Добрич

 

Р          Е          Ш          И:

 

  ОТМЕНЯ Заповед Заповед №1717з-233 от 22.12.2016 г. на ВПД Началник на І РУ Добрич при ОД на МВР Добрич, с която на старши инспектор Х.А.К.  - Началник група „Териториална полиция“ към сектор „Охранителна полиция“ в І РУ Добрич при ОД на МВР гр. Добрич е наложено дисциплинарно наказание „писмено порицание” за срок от три месеца.

 ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи– Добрич, да заплати на Х.А.К. ЕГН ********** ***, сумата от 312,20 /Триста и дванадесет лева и двадесет стотинки/ лева, представляваща разноски по делото.

 Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

На основание чл. 138, ал.1 от АПК, препис от решението да се изпрати на страните.

                                   

 

 

                                  АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: