Р Е Ш Е Н И Е

 

167 / 25.04.2017 г., гр. Добрич

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Административен съд Добрич, VІ състав, в открито  заседание на  тридесети  март  две хиляди и седемнадесета  година, в състав:   

 

СЪДИЯ ТЕОДОРА МИЛЕВА

 

        при участието на секретаря М.М. и с участието на прокурора Димитър Димитров, като разгледа докладваното  от  съдия Милева адм. дело №26  по описа за 2017 г.  и   за да  се  произнесе, взе предвид следното: 

 

            Производство по реда на чл. 203-207 от АПК във връзка с чл.1, ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

            Образувано е по искова молба от С.А.Ч. *** срещу ОД на МВР гр. Добрич с искане за присъждане на  обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 4 810 лева и неимуществени вреди в размер на 15 000 лева, ведно с мораторната лихва за забава, начиная от 23.11.2012 г. до датата на входиране на исковата молба, както и присъждане на законната лихва от деня на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите, причинени от незаконосъобразни фактически действия или  бездействия на административен орган и неговите служители на отдел „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Добрич, поради възпрепятстване от правото си да ползва свидетелството си за правоуправление на МПС.

             В молбата си ищецът твърди, че при подаване от негова страна на заявления за издаване на справки през 2014, 2015 и 2016 г. се установява от същите, че с НП №639/02.10.2010 г., влязло в сила на 10.11.2010 г. му се отнемат 7 контролни точки, като му остават 5 контролни точки. На 23.11.2012 г., ищецът е посетил КАТ Добрич като е поискал да си направи справка за наличието на контролни точки, като му е казано, че е без контролни точки и следва да върне свидетелството си за управление. Същото е върнато на процесната дата. Твърди се, че към 23.11.2012 г. са изтекли две години от последното извършено нарушение и административният орган е следвало служебно да възстанови  контролните точки на водача. В исковата молба се излагат доводи, че след като е изтекло наказанието на Ч., същият е нямал възможност да отиде на курс, поради което и е управлявал лекият си автомобил без шофьорска книжка, поради което и му са наложени допълнителни глоби. Глобите са заплатени на 06.02.2015 г. и е изкаран курса. Сочи се, че новият талон е издаден с 9 КТ. При ново посещение в КАТ Добрич на 30.09.2016 г. за възстановяване на контролни точки се сочи, че от издадената справка отново се вижда, че същият не е оставал без контролни точки. Възстановени са и 13 КТ. Ищецът релевира доводи, че справките се издават след подаване на заявления с платена такса и са с печати и подписи на Началника на КАТ и са официални документи, за които административните служители и Началника са отговорни за съдържанието, което трябва да е точно, неподвеждащо и разбираемо. През ноември месец 2016 г., ищецът е получил от КАТ Добрич контролен талон вместо с 22 КТ с 39 такива. С оглед на факта, че е останал в периода 23.11.2012 г. до 19.03.2015 г. без шофьорска книжка, поради незаконосъобразни действия или бездействия на административния орган, ищецът претендира сумата в размер на 4 810 лева имуществени вреди, както и сумата от 15 000 лева неимуществени вреди, изразяващи се в лишения, преживян стрес, тревоги, емоционален дискомфорт и негативни психически изживявания и притеснения от публичен изпълнител, ведно с мораторната лихва за забава и законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното и изплащане.

            В съдебно заседание ищецът се явява лично  и поддържат предявения иск.    

             Ответникът – ОД на МВР гр. Добрич, чрез процесуалния си представител главен юриск. М.Ж. оспорва исковата молба. Счита, че не е налице действие или бездействие, нито незаконен акт, които да са отменени като такива и да са влезли в сила. Сочи, че нито един акт по справките-картона на водача не е отменен. Твърди се, че не е налице причинно-следствена връзка. Моли, да се отхвърли иска и се присъди юрисконсултско възнаграждение.

            Представителят на Окръжна прокуратура Добрич, счита, че исковата молба е неоснователна и недоказана. Сочи се, че в конкретния случай не е реализиран фактическия състав за ангажиране на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визиран в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Твърди, че с оглед влязлото в сила НП №639/02.11.2010 г, с което е наложено отнемане на 12 КТ на водача, е довело до загуба на правоспособността на същия, поради което и действията на администрацията са били правомерни. Релевират се доводи, че релевантно и определящо за санкцията е издаденото и влязло в сила наказателно постановление, като справката-картон на водача само онагледява наложените наказания, а не ги определя. Моли, да се остави исковата молба без уважение.

            Настоящият състав на съда, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

           С Протокол за доброволно връщане на свидетелство за управление на МПС на 23.11.2012 г. С.А.Ч. е върнал доброволно свидетелството си за управление на МПС, издадено от ОД на МВР Добрич в изпълнение на разпоредбите на чл.157, ал.4 от ЗДвП. /лист 43/.

           С Наказателно постановление №639 от 02.11.2010 г. на Началник на РУ „Полиция“ гр. Ген. Тошево, влязло в законна сила на 30.12.2010 г., на С.А.Ч. са наложени две наказания – по чл.183, ал.2,т.3 от ЗДвП – глоба в размер на 20 лета и 7 КТ и по чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лева и отнемане на 5 КТ /лист 44/.

             Още при получаване  на посоченото по-горе НП, Ч. е заплатил и глоба в размер на 70 лева /лист 46/.

            Видно от приложените Справка картона на водача от С.А.Ч. и изисканата актуална такава от съда, се установява, че в същите е вписано, че по НП 639/02.11.2010 г. се отнемат 7 КТ, а не както е посочено в НП, че следва да се отнемат 12 КТ.

          По делото като доказателства са приети и други наказателни постановления издадени на ищеца, както и доказателства, че същият към 06.02.2015 г. е заплатил всички глоби до този момент.

        На 08.10.2016 г. Ч. е завършил курс за допълнително обучение, съгл. чл.157, ал.1, т.1 от ЗДвП.

        С.Ч. е осъден за престъпление по чл.343в, ал.2 във връзка с чл.26, ал.1 от НК по нохд №841/2014 и по нохд 1772/2014 г. по описа на РС Добрич.

            При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

            Предявените искове черпят правното си основание от разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи или длъжностни лица, при или по повод на изпълнение на административна дейност. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата и общините за дейността на администрацията, визирана в чл. 1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи, посочени в чл. 4 от ЗОДОВ, който се прилага субсидиарно, предвид чл. 203, ал. 2 от АПК: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред, настъпила вреда в правната сфера на ищеца, която включва реално претърпени щети и пропуснати ползи, вредата трябва да е настъпила в резултат на тези действия или бездействия и да е налице пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и вредата. Под "вреда" следва да се разбира отрицателната последица от увреждането, която засяга неблагоприятно защитените от правото имуществени и неимуществени интереси на увредения, а под "пряка и непосредствена" - тази вреда, която следва закономерно от акта и действието на компетентния административен орган по силата на безусловно необходимата връзка между тях, което важи и за процесния казус. Съгласно чл. 204, ал. 3 и, ал. 4 от АПК, в случаите, когато вредите се твърди, че са причинени от нищожен или оттеглен административен акт, както и от незаконосъобразно действие или бездействие, незаконосъобразността на акта, съответно незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. При липсата на който и да е от елементите на фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 203 АПК, във вр. с чл. 1 ЗОДОВ.

         Ищецът твърди, че вредите му са причинени от незаконосъобразни действия или бездействия на административен орган и неговите служители – на отдел „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Добрич, изразяващи се във възпрепятстване ползване на свидетелство за управление на МПС, неоснователно отнемане на шофьорска книжка на дата 23.11.2012 г.; отказ за извършване на административна дейност, да се направи детайлна справка от картона на водача и невъзстановяване служебно на контролни точки. За да прецени основателността на твърдението на ищцеца за незаконосъобразност на процесните действия и бездействия, съдът съобрази следното:

            По смисъла на АПК действията и бездействията на администрацията във връзка с отговорността за вреди, следва да представляват фактически, а не правни актове. За да са неоснователни или незаконосъобразни действията, следва да не се основават на административен акт или на закона. За да са неоснователни бездействията, следва по силата на закона административният орган да е длъжен да извърши тези фактически действия.

          От ищеца се излагат съображения, че видно от представените справки, издадени от сектор ПП при ОД на МВР гр. Добрич към датата на последното НП №639/2012 г., на същият са му останали 5 КТ и поради това не е следвало да му се отнеме свидетелството за управление.

         След подробно запознаване с приложените наказателни постановления и Справка-картон на водача, настоящият състав установи следното: Към 02.05.2007 г., Ч. има 39 КТ. С НП 2885/17.01.2008 г. са му отнети 10 КТ; с НП 15547/02.10.2007 г. са му отнети 7 КТ плюс 3 КТ; с НП 2012/28.10.2008 г. са отнети 9 КТ; с НП 556/28.04.2009 г. са отнети 8 КТ, т.е общо са отнети 37 КТ и същият остава с 2 КТ. На 24.08.2010 г. са възстановени служебно 13 КТ и към нея дата, ищецът е с 15 КТ. С НП 2546/07.09.2010 г. се отнемат 3 КТ и с НП №639/02.11.2010 г., според справката се отнемат 7 КТ, на която справка се позовава и ищецът, че е останал с 5 КТ. Видно обаче от приложеното  НП №639/02.11.2010 г., издадено от Началника на РУ Полиция, гр. Ген. Тошево, следва да се отнемат 12 КТ, поради което и към датата на влизане на същото в сила 30.12.2010 г. С.Ч. е останал без КТ.

         Отнемането на всички контролни точки е ревантният факт, с чието проявление нормата на чл.157, ал.4 от ЗДвП свързва загубване правоспособността за управление на МПС и възникване на задължение за водача на ПМС да върне свидетелството си за правоуправление в съответната служба на МВР. Съгл. Наредба №Із-1959 от 27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат /отменена/  и Наредба №Із-2538/17.12.2012 г. за      определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, става ясно, че отнемането на контролни точки се извършва въз основа на влязло в сила наказателно постановление. Безспорно от събраните доказателства се установява, че посочените в справката наказателни постановления са редовно връчени на оспорващия и са влезли в законна сила. След като те са влезли в законна сила, съдът е длъжен да се съобрази с отразеното в тях и по конкретно, че  с НП 639 от 02.11.2010 г. са отнети 12 КТ на водача. Следователно спорното наказателно постановление е породило правните си последици и съставлява годно основание за отнемане ex lege на контролните точки на водача на МПС С.А.Ч.. В процесния случай още към датата на влизане в сила на посоченото наказателно постановление – 30.12.2010 г. , оспорващият е бил загубил правоспособността за управление на МПС и за него е възникнало задължение да върне СУМПС в съответната служба на МВР. С оглед на изложеното, настоящият състав приема, че с поискването на връщане на свидетелството за управление на МПС от Ч. на дата 23.11.2012 г. от служителите на административния орган са извършени законосъобразни действия.

         Настоящият състав намира, че от представените по делото Справки – картон на водача наистина се установява противоречие между същите и издаденото наказателно постановление, относно посочените отнети КТ и това буди недоумение в съда, на какво се дължи това разминаване. Справката е официален писмен документ за воден отчет спрямо водачите, но тя не е правопораждащ и правопроменящ документ. Само и единствено наказателното постановление е годно основание за отнемане на КТ.

       Относно посоченото в исковата молба извършено бездействие от страна на административния орган, тъй като не са възстановени служебно контролни точки след изтичане на две години, считано от датата на която е влязло в сила последното наказателното постановление, а именно от 10.11.2012 г. до 21.01.2014 г., когато е следващото отнемане на КТ, съдът намира следното: Съгл. чл.158, ал.1 т.2 от ЗДвП, броят на точките за потвърждаване валидността на свидетелството се възстановява служебно до максималния размер след изтичане на две години, считано от датата, на която е влязло в сила последното наказателно постановление, с което на водача са отнети контролни точки. В случая е осъществено единствено условието за изтекъл, към датата на посещение на ищеца в ПП Добрич – 23.11.2012 г. и предаване на свидетелството му за управление, 2 годишен срок от влизането в сила на последното наказателно постановление, с което на водача Ч. са отнети контролни точки, а именно НП 639/02.11.2010 г., влязло в сила на 30.12.2010 г. Анализът на доказателствата сочи на отсъствие на останалите предпоставки от състава на приложимата норма на специалния закон. Към датата на посещението на КАТ от водача 23.11.2012 г. , на ищеца са отнети всички контролни точки и поради това е и поискано да бъде предадено свидетелството за управление, което е сторено от водача. След отнемането на всички контролни точки и съгл. чл.157, ал.4 от ЗДвП, ищецът е загубил придобитата правоспособност и според чл.157, ал.5 от ЗДвП има право да бъде допуснат до изпит за придобиване на правоспособност. В тези случаи се явява неприложима разпоредбата на чл.158, ал.1, т.2 от ЗДвП, тъй като същата регламентира възможности за служебно възстановяване на контролни точки само при частичното им отнемане до пълния им размер. Този извод следва от граматическото и систематично тълкуване на разпоредбите на чл.157, ал.5 и чл.158, ал.1 от ЗДвП. Целта на служебното възстановяване на точките е да се стимулират водачите да не допускат нарушения на правилата за движение, докато в случаите на чл.157, ал.4 от ЗДвП се изгубва правоспособността и единствения начин за придобиването и е чрез изпит по чл.157, ал.5 от ЗДвП.

            Един акт, респ. действие или бездействие са незаконни, когато противоречат на закона или на друг нормативен акт или когато не са предвидени в него, т.е. при липса на законово основание.

           Терминът „действие“ е употребен както в чл.7 и чл.120, ал.1 от Конституцията на Република България, така и в чл.203 АПК и чл.1 ЗОДОВ. Легално определение на термина „действие“, респ. „бездействие“, липсва в посочените нормативни актове, но под „действие“ следва да се разбира всяко такова, извършено от държавен орган или длъжностно лице което не е юридически акт, а тяхна физическа изява, но не произволна, а в изпълнение или съответно неизпълнение на определена нормативна разпоредба. За да е налице „бездействие“, то задължително е необходимо да се установи дали този държавен орган или длъжностно лице от администрацията е било длъжно да извърши дължими по закон действия. Става въпрос за фактически действия, пряко дължими от норма, закон. Това има предвид и разпоредбата на чл.1, ал.1 от  ЗОДОВ, говорейки за незаконосъобразно бездействие. В този случай  задължението на административния орган, произтичащо пряко от закона, следва да съответства на прогласено от същия нормативен акт субективно право на гражданин или организация, като двата елемента съставляват регламентирано от този нормативен акт административно правоотношение. Следователно е необходимо наличие на такова административно правоотношение, при което да е налице защитимо от закона субективно право, което да може да бъде реализирано директно по силата на правна норма чрез съответстващо му действие от страна на административния орган, без да е необходимо издаване на индивидуален административен акт. Това са основните предпоставки, за да се установи налице ли е „бездействие“ от страна на съответния АО и дължал ли е той определено действие. Съответно, за незаконосъобразно действие на администрацията следва да се приеме това фактическо действие, за което или няма законова база, основа за извършването му или ако има такава, то е извършено в противоречие с нея.

             С оглед изложеното, съдът намира, че не е налице първата предпоставка за ангажиране на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. Съдът не констатира наличие на незаконосъобразно действие или бездействие на ответника в лицето на служители на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Добрич, които да обосноват ангажирането на отговорността на ответника. Липсата на една от предпоставките представлява достатъчно основание за отхвърляне на предявените искове.

          При липсата на тази предпоставка е безпредметно да се обсъжда дали в съдебното производство се доказа или не реална, пряка и непосредствена вреда от такова действие или бездействие и причинно-следствена връзка между незаконосъобразни действие или бездействия и настъпилата вреда.

         По изложените съображения, съдът намира, че така предявеният и поддържан иск с правно основание чл.1 ЗОДОВ е неоснователен и недоказан. Не е налице още първата предпоставка за ангажиране на отговорност, а именно – незаконосъобразно действие или бездействие, извършено от административен орган в структурата на ответника при или по повод изпълнение на административна дейност. Затова претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди следва да бъдат отхвърлени изцяло.

           С оглед изхода на спора, на ответната страна следва да се присъдят направените съдебно-деловодни разноски в размер на 200 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение на осн. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ.

            Воден от изложеното, Административен съд Добрич, VІ състав

 

            Р Е Ш И:

 

             ОТХВЪРЛЯ исковата претенция, предявена от С.А.Ч. *** срещу ОД на МВР гр. Добрич за присъждане на  обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 4 810 лева и неимуществени вреди в размер на 15 000 лева, ведно с мораторната лихва за забава, начиная от 23.11.2012 г. до датата на входиране на исковата молба, както и присъждане на законната лихва от деня на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите

           ОСЪЖДА С.А.Ч. ЕГН ********** *** да заплати на ОД на МВР гр. Добрич направените по делото разноски в размер на 200 /Двеста/ лева, представляващи възнаграждение за юрисконсулт.

            Решението може да се оспорва с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

 

                                                          Административен съдия: