Р Е Ш Е Н И Е

 

187

 

10.05.2017г., град Добрич

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

          Добричкият административен съд, в открито заседание на единадесети април, две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска

 

при участието на секретаря С.К., разгледа докладваното от съдия Н.Каменска адм. дело № 23 по описа за 2017г. на Административен съд гр.Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл. 9б и чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ и чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с § 2 от ДР на ДОПК.

          Образувано е по жалба на „Проучване и добив на нефт и газ“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.София, ***, представлявано от изпълнителния директор Л.Т.Ч. и прокуриста М.И.В., срещу Ревизионен акт № 7/17.11.2016г., издаден от С.В. –инспектор и Д.К.- ст.инспектор при отдел „Местни данъци и такси“ на община Каварна, изцяло потвърден с решение № РД-01-7329/08.12.2016г. на кмета на община Каварна.

В жалбата са изложени оплаквания, че оспореният ревизионен акт е издаден в противоречие със Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), при несъответствие с целта на закона и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и че решението на кмета на община Каварна, с което е потвърден изцяло, е издадено при същите пороци. Оспорва се качеството „данъчно-задължено лице“ на жалбоподателя като се твърди, че “Проучване и добив на нефт и газ”АД не е данъчно задължено лице по смисъла на  чл.11 и чл.64 от ЗМДТ за шестте процесни недвижими имоти, предмет на ревизионния акт. Твърди се, че тези имоти са собственост на трето лице, „Домостроителен комбинат-София“ АД. Жалбоподателят, „Проучване и добив на нефт и газ“ АД, не бил концесионер на имотите по смисъла на чл.11, ал.4 от ЗМДТ, тъй като имал предоставена концесия за добив на суров нефт, подземно богатство по см. на чл.2, т.3 от Закона за подземните богатства, от находище „Тюленово, община Шабла и община Каварна. Твърди се, че процесните недвижими имоти от землището на с.Камен бряг попадали географски в концесионната площ на находище „Тюленово“, но върху тях не е предоставяна концесия на „Проучване и добив на нефт и газ“ АД. Жалбоподателят се позовава на легалната дефиниция на понятието „добив“, дадена в §1, т.1 от ДР на Закона за концесиите и на обстоятелството, че суровият нефт от находище „Тюленово“ се извлича от природен резервоар, залягащ на дълбочина от около 300 - 400 метра под земната повърхност. В този смисъл добивът на суров нефт, като обект на концесията, не представлявал недвижим имот, вещните права върху който подлежат на облагане с данъци по ЗМДТ. Изложени са доводи, че с Решение № 536/2003г.  на Министерски съвет за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства не се предоставяли права върху недвижимите имоти на повърхността, защото самата Държава не притежавала вещни права върху недвижимите имоти, за да може да ги предостави на концесионера. В тази връзка се сочи, че съставеният Акт № 471/10.06.2003г. за изключителна държавна собственост не визирал права върху недвижими имоти, а служел само за целите на определяне на координатите на находището на подземното богатство под повърхността на земята, без да засяга нито собствеността, нито начина на трайно ползване на недвижимите имоти на повърхността. Дружеството - жалбоподател твърди също, че няма сключени по реда на чл.75 от Закона за подземните богатства договори със собственика на земята за учредяване на вещно право на ползване върху процесните шест недвижими имоти, за да е придобило статута на данъчно задължено лице по чл.11, ал.4 от ЗМДТ. Изразява становище, че чл.11, ал.4 от ЗМДТ е приложим спрямо концесионери по други видове концесии, при които се получават права върху самите недвижими имоти като язовири, паркове, автогари, летища и пристанища, което изисква и тяхното индивидуализиране с местонахождение, планоснимачен номер, УПИ. Изтъква се разграничението между концесия за подземни богатства с концесия върху недвижими имоти, направено в чл.13 от Закона за концесиите. В случая площта на находище „Тюленово“ била индивидуализирана единствено с координати на точки в координатна система „1970“, за разлика от концесиите върху недвижими имоти. Оспорва изложеното в мотивите на ревизионния акт становище на приходната администрация, че концесията била вид право на ползване и в случая следвало да се прилага чл.21, ал.2 от ЗМДТ. Освен изложените правни доводи в подкрепа на становището, че „Проучване и добив на нефт и газ“ АД не е данъчно задължено лице, процесуалният представител на жалбоподателя оспорва и наличието на предпоставките по чл.10 от Закона за местните данъци и такси, при наличието на които недвижимите имоти се облагат с ДНИ и ТБО. Счита, че процесните недвижими имоти нямат характеристиките на имоти по чл.10 ЗМДТ, за които се дължи заплащане на ДНИ и ТБО. Позовава се на обстоятелството, че за тези имоти няма влязъл в сила ПУП и че те не попадат в строителните граници на населеното място, а също така и че решенията за промяна на предназначението на земята, касаещи имотите, били изгубили правното си действие, поради изтичането на сроковете по чл.24, ал.5, т.2 и т.3 от Закона за опазване на земеделските земи за издаване на разрешение за строеж, съответно за започване  изграждането на разрешеното строителство. Твърди, че ДНИ за недвижимите имоти е определен незаконосъобразно върху посоченото от собственика на имотите отчетна стойност, която надвишавала 10 пъти данъчната оценка на имотите.

Въз основа на тези съображения, подробно изложени в жалбата, поддържани в съдебно заседание от процесуалния представител на дружеството, адв.Дияна Петкова- ДАК и допълнително развити в писмени бележки по делото, прави искане ревизионния акт и потвърждаващото го решение да бъдат отменени като незаконосъобразни.

 Ответникът, кметът на община Каварна, представя преписката и допълнително изискваните писмени доказателства с писма с вх. № 74 от 12.01.2017г. , № 248/30.01.2017г. (л.44) и с писмо от № 489/01.03.2017г. ( 826), но не изразява становище по жалбата.

 Заинтересованата страна, „Домостроителен комбинат –София“ АД чрез процесуалният си представител адв. Стефка Г.-САК, в писмена молба от с вх. № 406/2.02.2017г., л.801 и сл. оспорва изцяло жалбата и счита, че данъчно задълженото лице за заплащане на ДНИ и ТБО е „Проучване и добив на нефт и газ“ АД, а не собственика на процесните имоти - „Домостроителен комбинат –София“ АД. Позовава се на влязлото в сила решение № 60/15.05.2014г. по адм.д. № 226/2014г. по описа на Административен съд –Добрич и счита, че спорът, кой е данъчно задълженото лице, е вече решен. Повторното поставяне за съдебно разглеждане на спора било недопустимо, след като в мотивите на цитираното съдебно решение било прието, че текстът на чл.11, ал.4 от ЗМДТ не допускал каквито и да е било преценки или тълкувания по отношение на адресата на данъчното задължение. Счита, че жалбата е неоснователна и защото в писмо с изх. № 53-00-169/05.02.2008г. концесионерът, „Проучване и добив на нефт и газ“ АД, изрично заявява, че експлоатирането по какъвто и да е било начин на земната повърхност на процесните имоти, които са включени в концесията, ще възпрепятства ефективното изпълнение на дейностите по същата и нарушава разпоредбите на Закона за подземните богатства, в частност чл.87, ал.2, т.5 от същия. По тези съображения „Домостроителен комбинат –София“ АД счита, че жалбата следва да се отхвърли. Претендира сторените по делото разноски за адвокат.

Административен съд – Добрич, след като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото, извърши проверка на основание чл. 168, ал. 1 от АПК на законосъобразността на оспорения административен акт, счита жалбата за допустима, а разгледана по същество, за основателна по следните съображения:

От фактическа страна

В оспорения Ревизионен акт № 7/17.11.2016г., издаден от С.В. и Д.К. – инспектори в отдел „Местни данъци и такси“ на община Каварна е прието, че „Проучване и добив на нефт и газ“ АД, в качеството си на концесионер, е данъчно задължено лице по отношение на шест недвижими имоти, собственост на „Домостроителен комбинат –София“ АД, и за периода от 01.01.2011г. до 31.12.2015г. има неплатени задължения за данък за недвижими имоти ( ДНИ) и задължение за такса битови отпадъци (ТБО), ведно със законните лихви към тях, изчислени към 17.11.2016г.

Административното производство е започнало със заповед за възлагане на ревизия № 7/27.06.2016г.(л.394), въз основа на която е съставен Ревизионен доклад № 7/27.09.2016г. (л.196) по реда на чл.117 от ДОПК. В Ревизионния доклад са направени констатации, че „Проучване и добив на нефт и газ“ АД е декларирало, че е собственик на недвижим имот, представляващ земя с площ от 704 кв.м., с кад.идентификатор № 05009.510.160 по КККР на с.Божурец, община Каварна, с парт. № М515_20091008 и на недвижими имоти, представляващи: производствена сграда от 40 кв.м. с идентификатор  № 35064.37.70.1 и производствена сграда № 8 с идентификатор № 35064.37.70.2, построени с отстъпено право на строеж и регистрирани в данъчната служба с общ парт. № 5805F13726.

Констатирано е също, че „Проучване и добив на нефт и газ“ АД било концесионер на шест недвижими имоти с идентификатори № 35746.25.134, № 35746.25.135, № 35746.25.147, № 35746.25.148, № 35746.25.149 и № 35746.25.150 по плана на с.Камен бряг, община Каварна, което обстоятелство  било декларирано пред приходната общинска администрация от собственика на имотите, „Домостроителен комбинат – София“ АД. В Ревизионния доклад са изложени мотивите, съдържащи се във влязлото в сила решение № 60/15.05.2014г. по адм.д. № 226/2014г. по описа на АдмС-Добрич, с които е дадено тълкувание на нормата на чл.11, ал.4 от ЗМДТ в редакцията й преди изменението публ. ДВ бр.97/06.12.2016г. Органът по приходите се е позовал на мотивите на това решение, което не е обжалвал, въпреки че в развилото се съдебно производство е бил на противното становище, както е видно от писмен отговор на л.9 от адм.д. 226/2014г.

Ревизионният доклад е надлежно връчен на жалбоподателя, който е възразил писмено (л.167 и сл.) по отношение на констатацията, че е концесионер на горепосочените шест имоти и че е данъчно задължен за заплащането на установените неплатени задължения за ДНИ и ТБО.

На 17.11.2016г. е издаден оспорения в настоящото производство ревизионен акт № 7 (л.53), с който е установено, че „Проучване и добив на нефт и газ“ АД гр.София за периода от 01.01.2011г. до 31.12.2015г. има неплатени задължения по отношение на шестте горепосочени недвижими имоти, собственост на „Домостроителен комбинат –София“ АД, както следва: за ДНИ в общ размер за целия период от 6 246 лева- главница и 2 040,92 лева лихви за просрочие към 17.11.2016г., както и задължение за ТБО в общ размер за целия период от 7078,80 лева – главница и 2251,23 лева – лихви към 17.11.2016г., или общо задължения към община Каварна в размер от 17 616,95 лв. В акта  е отразено извършеното плащане на задълженията за ТБО и ДНИ в общ размер от 336,74 лева за собствените на жалбоподателя имоти с партиден № М515_20091008 и парт. № 5805F13726.

На 06.12.2016г. Ревизионният акт по отношение на шестте имоти е обжалван по административен ред пред кмета на общината (л.48), който с решение № РД-О1-7329/08.12.2016г. (л.45) го е потвърдил като е изложил мотиви, че към 31.12.2016г. нормата на чл.11, ал.4 от ЗМДТ е определяла, че данъчно задължен е концесионерът. В мотивите на решението на кмета е прието също, че именно концесионерът е данъчно задълженото лице, понеже му е предоставено особено право на ползване - концесия върху имоти - публична държавна или публична общинска собственост. Обстоятелството, че конкретната концесия обхващала проучване и добив на подземни богатства, а не на надземни такива, не променяло статута на имотите и затова неоснователно било да се твърди, че данъчно задължено лице е собственикът на земята. Ответникът счита, че променената редакция на ал.4, на чл.11 от ЗМДТ ( обн.ДВ бр.97/06.12.2016г., в сила от 01.01.2017г.) е в подкрепа на изложената от него теза. Според ответника това изменение влизало в сила на 01.01.2017г., занапред и не оказвало влияние върху определянето на задълженото лице за по-стари периоди. Решението е съобщено на „Проучване и добив на нефт и газ“ АД на 21.12.2016г. Жалбата му срещу ревизионния акт, потвърден с решението, е постъпила на 04.01.2017г.

По делото се установява също, че по силата на Решение № 536/30.07.2003г. за предоставяне на концесия за добив на суров нефт от находище „Тюленово“, община Шабла между Министерски съвет на РБ и жалбоподателя е сключен на 12.09.2003г. концесионен договор  (л.809) за 35 години, към момента все още действащ. По силата на договора на жалбоподателя е предоставено изключителното право да извършва разработване и добив на суров нефт от находището в рамките на концесионната площ, която покрива обща площ от 39 392 000 квадратни метра, както е очертана по координати в координатна система „1970“, нагледно обозначена на скица (л.408 и л.819).

По делото е представен Акт за изключителна държавна собственост № 741/10.06.2003г.(л.412), в който са посочени координатните точки, очертаващи границите на находище „Тюленово“. Страните не спорят, че процесните шест недвижими имоти, описани по-горе и придобити и декларирани през 2012г. от „Домостроителен комбинат – София“ АД, изцяло попадат в границите на концесионната площ на находище „Тюленово“. Доказателства за учредено вещно право на ползване върху процесните имоти не се представиха.

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законоустановения 14- дневен срок за оспорване, срещу годен административен акт е. Видно от доказателствата, ревизионният акт е оспорен по административен ред. Изпълнена е задължителната процесуална предпоставка по чл.156, ал.1 и ал.2 от ДОПК за съдебното обжалване. Жалбата изхожда от надлежна страна, тъй като „Проучване и добив на нефт и газ“ АД е адресат на издадения ревизионен акт.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, които в производствата имат правомощия на органи по приходите, на основание чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ.

При извършената служебно проверка, по силата на чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът установи, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган.

Компетентността да се издаде ревизионния акт принадлежи съвместно на органа, възложил ревизията и на ръководителя на ревизията - чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Разпоредбата на чл. 119, ал. 2 ДОПК, определя качествата на лицата, които са компетентни да издадат ревизионния акт и в случая се установява тяхното наличие. Заповедта за възлагане на ревизия е издадена от Севджан В.-инспектор при отдел „МДТ“ на община Каварна, която заедно с лицето, на което е възложено ръководството при извършването на ревизията, Д. К. –инспектор, са издали оспорения ревизионен акт, съгласно нормативно определената в чл.119, ал.2 от ДОПК компетентност във вр. с чл.4, ал.1 от ЗМДТ. Кметът на общината, постановил решението, с което потвърждава ревизионния акт също е компетентен да се произнесе при обжалването на ревизионния акт по административен ред, тъй като съгласно чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ има правомощия на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК.

В административното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са изискванията, свързани с издаването на ревизионния доклад, ревизионния акт и тяхното връчване, както и на потвърждаващото го решение на кмета на община Каварна.

Ревизионният акт и решението на кмета са в писмена форма и съдържат мотиви. В ревизионният акт са посочени фактически и правни основания, мотивирали органите по приходите да приемат, че именно жалбоподателят дължи заплащането на ДНИ и ТБО за процесните период и недвижими имоти. Това е позволило на дружеството да осъществи защитата си срещу акта в пълен обем. Мотивите, съдържащи се в ревизионния акт, се припокриват напълно по смисъл с тези, изложени от кмета на общината.

При проверка за съответствието с материалния закон, съдът установи, че оспореният акт и потвърждаващото го решение са издадени в противоречие с материалния закон и целта на закона и следва да бъдат отменени като незаконосъобразни. Възраженията на жалбоподателя, изложени в жалбата, са основателни.

Правното основание мотивирало органите по приходите в община Каварна да приемат, че заплащането на ДНИ и ТБО за имотите, попадащи в границите на находище за добив на суров нефт „Тюленово“, се дължи от „Проучване и добив на нефт и газ“ АД, е нормата на чл.11, ал.4 от ЗМДТ в редакцията й, публ. в ДВ бр.36/2006г. в сила до 31.12.2016г. Цитираната редакция на разпоредбата е приложима към датата на извършване на ревизията и издаване на ревизионния акт и тя гласи: „При концесия данъчно задължен е концесионерът.“

За адресат на ревизионния акт е определен жалбоподателят при липса на законоустановените предпоставки за това. Същите са визирани в чл.11, ал.1-4, от ЗМДТ, които определят кои са данъчно задължените лица чрез изброяване. На първо място това са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. По делото е безспорно, че „Проучване и добив на нефт и газ“ АД не попада в тази категория. На второ място, задължени лица са собствениците на сгради, построени въз основа на отстъпено право на строеж върху държавен или общински поземлен имот. И тази предпоставка не е налице в настоящият случай, тъй като в ревизионният акт не се твърди и доказва, че процесните имоти са държавна или общинска собственост и върху тях има изградени сгради, които жалбоподателят притежава или ползва. На трето място, данъчно задължени за заплащането на ДНИ и ТБО са ползувателите с учредено вещно право на ползване. В административната преписка липсват доказателства в полза на жалбоподателя да има учредено вещно право на ползване върху имотите, за които са му определени данъчни задължения. И на четвърто място е определено, че данъчно задължен е концесионерът при учредена концесия.

Нормата на чл.11, ал.4 от ЗМДТ, определяща, че при концесия данъчно задължен е концесионерът, е неясна, тъй като Закона за концесиите познава различни видове концесии и не всички концесионни права включват и експлоатация на обекти, облагаеми с данък „Недвижими имоти“ и такса „Битови отпадъци“ по реда на ЗМДТ. Съгласно чл.46, ал.1 от ЗНА, ако разпоредбите на нормативните актове са неясни, те се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България. Разпоредбата на чл.11, ал.4 от ЗМДТ в редакцията й, действала към датата на издаване на оспорения ревизионен акт, ДВ бр.36/2006г., следва да се тълкува, както във връзка с останалите разпоредби на ЗМДТ и чл.10 от същия, така и със специалните норми на Закона за концесиите и Закона за подземните богатства.

От систематичното място на самата норма на чл.11, ал.4  в Раздел І „Данък върху недвижимите имоти“ от Глава втора на закона е явно, че същата визира само тези концесионни права, които включват и експлоатация на облагаем недвижим имот. Това е така, поради обстоятелството, че само недвижимите имоти са обектите, визирани в чл.10, чл.11, ал.1 и чл.64 от ЗМДТ, които подлежат на облагане с този вид местен данък и таксата за битови отпадъци. А облагаемите недвижими имоти са сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон (чл.10, ал.1 ЗМДТ).

От легалната дефиниция на понятието „концесия“, дадена в чл.2, ал.1 от ЗК, както и от разграничението в чл.2, ал.3 от ЗК на видовете концесии е видно, че не винаги, т.нар в чл.11, ал.4 от ЗМДТ „концесионери“ експлоатират, във връзка с предоставената им концесия, недвижим имот - обект, попадащ в обхвата на чл.10 от ЗМДТ, за който се дължат ДНИ и ТБО. Освен концесия върху недвижими имот, за строителство, Законът за концесиите познава още два вида концесии – за услуга и за добив, чиито титуляри не биха могли да бъдат данъчно задължени за заплащането на ДНИ и ТБО, ако в обхвата на предоставените им концесионни права не е включена и експлоатацията на облагаем недвижим имот по см. на чл.11, ал.1 от ЗМДТ.

В чл.74, ал.1 от Закона за подземните богатства (ЗПБ) е предвидено, че регистрирането на откритие на подземни богатства и вписването му в регистъра на откритията на находища на подземни богатства не променя собствеността, предназначението и ползването на недвижимия имот на повърхността на земята. Предоставената на жалбоподателя концесия е за добив на суров нефт - подземно богатство по см. на чл.2, т.3 от ЗПБ. В предмета на концесионния договор (л.809) не е включена експлоатация и на някой от процесните имоти. Последните не са публична държавна или общинска собственост. Видно от представения акт за изключителна държавна собственост, държавата не притежава правото на собственост върху процесните недвижимите имоти, под чиято повърхност е разположено находище „Тюленово“. С концесионния договор, нито впоследствие, по реда на чл.72, ал.2 от ЗПБ, има учредени вещни права в полза на жалбоподателя върху визираните в ревизионния акт шест чужди имоти. В чл.72, ал.2 от ЗПБ е предвидено, че титулярите с предоставено право да търсят, проучват или придобиват подземни богатства могат да предприемат самостоятелно съответните правни и фактически действия за постигане на споразумение с титулярите на права на земята в предоставената площ. Но по делото не се установи, жалбоподателят да е предприел подобни действия по отношение на процесните шест имоти. Единствено се установи изразено в писмо от 05.02.2008г.(л.200) от жалбоподателя до директора на РОИСВ-Варна становище, че евентуално бъдещо застрояване на 21 недвижими имоти ще възпрепятства ефективното изпълнение на концесията. Това становище не придава на „Проучване и добив на нефт и газ“ АД качеството данъчно задължено лице по отношение на имотите, собственост на трето лице, предвидени за жилищно строителство.  В глава пета „Ползване на земя“, чл.74 и сл. от Закона за подземните богатства са предвидени начини за уреждане на споровете с концесионерите и обезщетяване на собствениците на земята в подобни случаи.

В подкрепа на извода, че предоставената концесия на жалбоподателя не визира експлоатация на недвижим имот, е и легалната дефиниция на понятието „добив“, дадена в §1, т.1 от ДР на Закона за концесиите, според която, добив е отделянето на природно богатство и придобиването на собственост върху отделената субстанция, включително върху технологичните отпадъци от отделянето. В случая природното богатство, суров нефт е от категорията на подземните богатства, представляващи изключителна държавна собственост по силата на чл.18, ал.1 от Конституцията. То не се добива от повърхността на земята. И след като обектът на концесията по сключения с „Проучване и добив на нефт и газ“ АД концесионен договор, който му придава качеството концесионер, не е недвижим имот, то и жалбоподателят, като титуляр на концесионното право за добив на подземно богатство-суров нефт, различно от вещните права върху недвижими имоти по чл.10 и чл.11 от ЗМДТ, не подлежи на облагане с ДНИ и ТБО по силата на чл.11, ал.4 в редакцията на нормата преди изм. ДВ бр.97/2016г.

След изменението на ЗМДТ, публ. в ДВ бр.97/2016г. законодателят категорично е определил, че в случаи като процесния, концесионерът не е данъчно задължено лице. Текстът на нормата гласи: „При концесия данъчно задължен е концесионерът. При концесия за добив данъчно задължено лице е собственикът, с изключение на случаите, при които в полза на концесионера е учредено вещно право на ползване върху поземления имот или съответната част от него.“ Изменението на закона с категоричното посочване, че концесионерите, извършващи добив, но без учредено в тяхна полза вещно право на ползване върху поземлен имот или съответна част от него, не са данъчно задължени лица, не означава, че вложеният в чл.11, ал.4 ЗМДТ преди изменението смисъл е бил в обратната насока, поради изложеното по-горе и на основание чл.46, ал.1 от Закона за нормативните актове, който дава изрични указания как следва да се тълкува една правна норма, когато е неясна. Затова съдът намира, че и преди изменението на закона, публ. ДВ, бр.97/06.12.2016г. при прилагането и тълкуването на нормата на чл.11, ал.4 от ЗМДТ е следвало да са налице предпоставките, при наличието на които възниква данъчното задължение за ДНИ и ТБО – вещно право на собственост, на ползване или концесионно право на експлоатация на обект, представляващ облагаем недвижим имот (чл.2, ал.1 от ЗК).

Неоснователно е възражението на „Домостроителен комбинат –София“ АД, че спорът, кое е данъчно задълженото лице за процесните шест недвижими имоти- собственикът или концесионерът - бил окончателно решен. Видно от приобщеното към доказателствата адм.д. № 226/2014г. по описа на АдмС-Добрич, жалбоподателят, „Проучване и добив на нефт и газ“ АД не е участвал в производството по това дело. Постановеното решение, с което е отменен, издаден срещу „Домостроителен комбинат София“ АД ревизионен акт, няма сила по отношение на „Проучване и добив на нефт и газ“ АД и не е неблагоприятно за него. Действително, в мотивите на решението по адм.д. № 226/2014г. са тълкувани разпоредбите на чл.11, ал.4 и чл.64, ал.1 от ЗМДТ, но те не се ползват със сила на пресъдено нещо.  Със сила на пресъдено нещо се ползва само диспозитивът на съдебното решение. Мотивите са само елемент, но не и същинската част от решението ( вж. т. 18 от ТР № 1/2001 г. по т. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС). Отделянето на решението (диспозитива) от мотивите не е случайно, а е съзнателно предприето от законодателя, както е видно от правилата, уреждащи поправката на явна фактическа грешка, тълкуването, постановяването на допълнително решение, обжалването, извънредните средства за отмяна, които важат само за решението, а не и за мотивите към него.

Затова мотивите на съдебното решение не са самостоятелен източник на правни последици и не могат да породят действие спрямо неучаствалия по делото правен субект, т.е. спрямо жалбоподателя. Не съществува законова пречка в мотивите на настоящото решение да се приеме различно тълкувание на чл.11, ал.4 от ЗМДТ в редакцията й от 2006г.

Не е било необходимо и конституирането на жалбоподателя като заинтересована страна по адм.д. № 226/2014г., образувано по спор за законосъобразност на ревизионния акт, съставен срещу „Домостроителен комбинат – София“ АД, понеже същият не засяга неговите права или законни интереси. По тези причини е отхвърлено и направеното по реда на чл.246, ал.1 от АПК искане на „Проучване и добив на нефт и газ“ АД за отмяна на влязлото в сила решение № 60/15.05.2014г. по адм.д. № 226/2014г. на АдмС-Добрич с решение № 5264 /12.05.2015г., постановено по адм.д. № 2706/2015г., VІІ отд. на ВАС.

По същия начин и оспореният в настоящото съдебно производство ревизионен акт, с който е определено, че „Проучване и добив на нефт и газ“ АД е данъчно задълженото лице по ЗМДТ за шестте имоти на „Домостроителен комбинат-София“ АД, не засяга собственика на имотите, който не е адресат на акта. Жалбоподателят и „Домостроителен комбинат-София“АД нямат качеството на необходими другари в административното правоотношение. Затова настоящото решение и неговите мотиви не биха могли да разпрострат силата си и да породят обвързващо действие спрямо „Домостроителен комбинат –София“ АД ( вж. решение № 5264 /12.05.2015г., постановено по адм.д. № 2706/2015г., VІІ отд. на ВАС). Дружеството, собственик на процесните имоти, е неправилно конституирано като заинтересована страна по делото и на основание чл.154, ал.1 от АПК във връзка с чл.253 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК , съдът следва да отмени разпореждането за насрочване на делото в частта му, с която конституира заинтересована страна по делото.

По изложените съображения съдът намира, че жалбата на „Проучване и добив на нефт и газ“ АД е основателна, а издадения ревизионен акт № 7 / 17.11.2016г. и потвърждаващото го решение на кмета на община Каварна са постановени в противоречие с материалния закон – отменително основание по чл.146, т.4 от АПК.

Процесуалният представител на жалбоподателя претендира присъждане на направени по делото разноски за внесена държавна таса и адвокатски хонорар. Същите му се дължат по силата на чл.143, ал.1 от АПК и ответника следва да бъде осъден да заплати на „Проучване и добив на нефт и газ“ АД 50 лв. държавна такса, внесена с платежно нареждане (л.36) и договорено и внесено възнаграждение за адвокат от 1 272 лв., видно от договор за правна защита и съдействие № 290888/21.02.2017г.(л.799).

Така мотивиран и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, Административен съд – Добрич, ІV състав

 

                                      Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ ревизионен акт № 7 от 17.11.2016г., издаден от С.В. –инспектор и Д.К.- ст.инспектор при отдел „Местни данъци и такси“ на община Каварна в обжалваната и потвърдената с решение № РД-01-7329/08.12.2016г. на кмета на община Каварна част.

ОСЪЖДА община Каварна да заплати на „Проучване и добив на нефт и газ“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.София, ***, представлявано от изпълнителния директор Л.Т.Ч. и прокуриста М.И.В., сумата от 1 322 ( хиляда триста двадесет и два ) лева разноски по делото за адвокатско възнаграждение и държавна такса.

ОТМЕНЯ разпореждане от 13.01.2017г., постановено по адм.д. № 23/2017г. в частта му, с която като заинтересована страна по делото е конституирано „Домостроителен комбинат-София“ АД и ПРЕКРАТЯВА производството по отношение на неправилно конституираната страна.

Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14 /четиринадесет/ дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд на Република България, а в частта, с която е прекратено производство по делото, съдебният акт може да се обжалва с частна жалба в 7 (седем) дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд на РБ.

 

                             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: