Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

39

гр. Добрич,  07.02.2017 год.

 

В  ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на тридесет и първи януари две хиляди и седемнадесета година, І касационен състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА

                                                                                             ТЕОДОРА МИЛЕВА

 

при участието на секретаря С.К. и  прокурора СВИЛЕНА КОСТОВА разгледа докладваното от председателя канд № 22/ 2017 г. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба вх. № 68/11.01.2017 г. на “МЪРЧ-2011” ЕООД, ЕИК 201787980, седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. Отец Паисий 56, представлявано от управителя М.Н.К.,  срещу Решение № 536 от 02.12.2016 г. по нахд № 1330/ 2016 год. по описа на ДРС, с което е потвърдено наказателно постановление № В-0042551/ 23.08.2016 г. на Директора на РД за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра на КЗП.

С касационната жалба се настоява, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно. Касаторът претендира, че в случая са налице условията да се квалифицира случаят като маловажен поради незначителната обществена опасност на допуснатото формално нарушение. Счита, че налагането в случая на санкция е неоправдано и противоречи на принципа за пропорционалност. Иска от касационната инстанция да отмени първоинстанционното решение и да отмени и наказателното постановление изцяло.

В открито съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява, не излага становище по подадената касационна жалба.

Ответникът по касационната жалба - РД на КЗП със седалище в гр. Варна, редовно призован, не изпраща представител, не изразява становище по съществото на касационния спор.

Представителят на Окръжна прокуратура – Добрич изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд - Добрич, при преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши касационна проверка на обжалваното решение, с оглед наведените с жалбата касационни основания и правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, установи следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

За да постанови атакуваното решение, ДРС е приел от фактическа страна, че жалбоподателятМЪРЧ-2011” ЕООД осъществява туристическа дейност „ресторантьорство“ в обект кафе-клуб „Леон“, находящ се в гр. Добрич, ул. „Отец Паисий“ 58, като предлага за консумация храна и напитки с обявени грамажи и цени в български лева. При направената проверка на 14.04.2016 г.  обектът е работел и обслужвал клиенти, но не е имало поставено на видно място удостоверение за утвърдена категория и при поискване не е представен валиден документ. Табелата, като част от категорийната символика, не била поставена в близост до входа на обекта и при поискване не е била представена. В резултат на проверката бил съставен АУАН № К-0042551/ 07.06.2016 г., в който подробно са описани предприетите действия от административните органи и проверяваното лице, съответно констатациите и задълженията, които не е изпълнило дружеството. За извършената проверка е съставен Констативен протокол № К – 0224937 от 14.04.2016 г. от 14.04.2016 г. Като доказателство за това, че се извършва дейност и от кога се извършва, е представено копие от касовата книга на обекта.

Въз основа на АУАН е издадено обжалваното НП. В него е възпроизведена фактическата обстановка такава, каквато е отразена в АУАН. Възприета е и правната квалификация на деянието - административно нарушение по смисъла на чл. 132, ал. 1 от Закона за туризма /ЗТ/, като на основание чл. 214 от ЗТ АНО е наложил на дружеството имуществена санкция в размер на предвидения в закона минимум от 1 000 /хиляда/ лв.

ДРС е потвърдил наказателното постановление, като е приел, че фактическата обстановка се установява от разпитаните в съдебното производство свидетели. Стигнал е до извода, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните и материалните правила. Счел е, че сторените във въззивната жалба възражения са неоснователни и е изложил доводи в тази насока. Изрично е указал, че законосъобразно административнонаказващият орган не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, защото не са открити смекчаващи обстоятелства и не са налице основания за освобождаване от административнонаказателна отговорност. Отбелязал е, че наложеното наказание е в предвидения минимум, като според ДРС се явява справедливо и би изпълнило целите на наказанието.

Настоящият касационен състав при Административен съд - Добрич намира касационната жалба за неоснователна поради следните съображения:

ДРС е изпълнил служебното си задължение да събере релевантните за решаване на правния спор доказателства. Същите са разгледани поотделно и в съвкупност, като направените изводи изцяло кореспондират с тях. Безспорно е установено вмененото на дружеството нарушение. Текстът на чл. 132, ал. 1 от Закона за туризма е ясен: На категоризираните места за настаняване и прилежащите към тях заведения за хранене и развлечения, самостоятелни заведения за хранене и развлечения, туристически хижи, туристически учебни центрове и туристически спални и прилежащите към тях заведения за хранене се издава категорийна символика в зависимост от техния вид и категория, включваща удостоверение и табела, които се поставят на видно място в обекта. В случая не е имало нито удостоверение, нито табела и не са представени при поискване. Липсвали са и предходните такива. При покана на търговеца да се яви и представи валиден документ за категоризация, същият не е сторил това. На търговеца е изпратена втора покана за явяване и отново същият не е уважил и това си задължение. Административнонаказващият орган е изискал от община град Добрич доказателства за категоризация на обекта и едва на 02.06.2016 г. с помощна на община град Добрич е установил, че такава категоризация съществува от 09.12.2015 г. Търговецът по никакъв начин не е съдействал на административнонаказващия орган. Не е представил и доказателства за обективни причини, поради които е бездействал. В този смисъл правилно административнонаказващият орган, а по – късно и съдът, са приели, че не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. В касационната жалба единственото основание за неправилност на съдебното решение е твърдението, че неоснователно не е приет случаят за маловажен. Не се спори по фактите, свързани с нарушението. В случая се касае за формално нарушение и законодателят е този, който е преценил с оглед неговата тежест и отражение на обществените отношения каква следва да е санкцията. Административноказващият орган се е съобразил с обстоятелството, че се касае за първо нарушение и в този смисъл е наложил минимално наказание. Нито пред въззивната, нито в касационата инстанция са представени доказателства, които да обуславят по някакъв начин маловажност на случая. Касае се за деяние от вида на формалните, както беше посочено по - горе, осъществено чрез бездействие. В мотивите си първоинстанционният съд е коментирал и размера на наказанието, като е счел, че с оглед факта, че е минималният по закон, съответства на конкретния случай и изискванията на чл. 12 от ЗАНН.

Ето защо, настоящият състав намира, че обжалваното решение се явява правилно и законосъобразно. При извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК се установява, че обжалваното решение е и валидно и допустимо, поради което и въз основа на изложеното по-горе следва да се остави в сила.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Добрич, І касационен състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 536 от 02.12.2016 г. по нахд № 1330/ 2016 год. по описа на ДРС, с което е потвърдено наказателно постановление № В-0042551/ 23.08.2016 г. на Директора на РД за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра на КЗП.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1………………..

 

 

                                                                                                       2……………….