Р Е Ш Е Н И Е

66 /17.02.2017 г., град Добрич

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на четиринадесети февруари, две хиляди и седемнадесета година, първи касационен състав:

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА

                                                ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА

                                                                   ТЕОДОРА МИЛЕВА

 

 при участието на секретаря С.К. и прокурора при Окръжна прокуратура гр.Добрич РАДОСЛАВ БУХЧЕВ разгледа докладваното от съдия Т. Милева к.адм.д.№ 18 по описа на съда за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 Производството е по реда на Глава ХІІ от АПК във връзка с чл. 63, ал.1 от ЗАНН и е образувано по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Добрич срещу решение № 177/22.11.2016 г., постановено по нахд № 153/2016 г. по описа на Районен съд гр.Балчик, с което е отменено наказателно постановление № 08-0803063/053 от 29.02.2016г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Добрич.

Касаторът счита, че решението на районния съд е постановено в нарушение на материалния закон и иска то да бъде отменено. Твърди, че правилно наказващият орган е ангажирал отговорността на дружеството за неизпълнение на всяка ПАМ поотделно, защото се касае за неплащане на възнаграждение за различен месец и година. Предвид на факта, че за всеки месец се дължало отделно трудово възнаграждение, административнонаказващият орган е издал множество предписания за изплащане на трудовите възнаграждения по чл.128, т.2 от КТ. Същите не са обжалвани, влезли са в сила и правилно за неизпълнението на всяко едно от тях е издадено отделно наказателно постановление. Моли след отмяната на решението да се постанови ново решение по същество, с което да се потвърди наказателното постановление.

Ответникът – „Круни 95“АД, гр.Балчик, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението на БРС да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура счита, че решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в законния срок от лице, участвало във въззивното производство, решението по което е неблагоприятно за него, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, в рамките на предявените касационни основания, съобразно правилото на чл. 218, ал.1 от АПК, настоящият състав счита същата за неоснователна по следните съображения:

  При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на съдебното решение с материалния закон съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК и в рамките на наведените касационни основания, настоящата инстанция намира, че същото е правилно и законосъобразно. Не е налице основанието по чл.348, ал.1, т.1 от НПК за неговата отмяна, тъй като материалният закон е приложен правилно.

С процесното наказателно постановление „Круни 95” АД, гр.Балчик, е наказано с имуществена санкция в размер на 1 500 лева за това, че в качеството си на работодател не е изпълнило задължително предписание по т.14 от Протокол № ПР041071/17.11.2015 г. да изплати трудовото възнаграждение за месец септември 2014 г. на П.Д.М. в срок до 14.12.2015г. -  нарушение на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда.

От представения по делото протокол с № ПР041071 от 17.11.2015 г. е видно, че при извършена проверка от контролните органи е констатирано, че „Круни 95” АД в качеството си на работодател не е изплатило трудовите възнаграждения на редица работници, сред които и П.М., за периода от м. декември 2013г. – м.септември 2015г. Съставени са 22 предписания, обективирани от т.5 до т.26 от протокола, с които са дадени указания на работодателя да изплати пълното трудово възнаграждение на служителката за всеки месец поотделно за горепосочените години. При последваща проверка, резултатите от която са  обективирани в протокол № ПР1606342/15.02.2016г., е констатирано, че работодателят не е изпълнил дадените предписания да изплати трудовите възнаграждения на М., с което е допуснал нарушение на чл.415, ал.1 от КТ. Между страните по делото няма спор, че по отношение на всяко едно от дадените предписания е издаден отделен акт за установяване на административно нарушение, сред които и процесният с № 08-0803063 от 23.02.2016 г. Срещу този акт, както и срещу останалите двадесет и един акта дружеството е подало възражение, в което е посочило, че не осъществява дейност от м.март 2015 г., по-голямата част от наличния персонал е съкратен, като единствените лица, които са останали на работа в дружеството, са изпълнителният директор, главният счетоводител П.М., която едновременно с това е член на СД и акционер, и двама пазачи. На 29.02.2016 г. наказващият орган е издал оспореното пред въззивния съд наказателно постановление, от съдържанието на което е видно, че възражението на изпълнителния директор на дружеството не е обсъдено и взето предвид.

Не е спорно между страните, че по време на извършените проверки е предстояла ликвидация на дружеството. По делото е представен протокол от 04.05.2015г. от заседание от СД, на което е взето решение неплатените трудови възнаграждения на работниците да се изплатят след продажба на дружеството или след ликвидация, както и запорно съобщение с изх.№ 087/13.05.2015г. от Уникредит Булбанк, с което дружеството е уведомено, че банковите му сметки са запорирани по повод на образувано срещу него изпълнително дело.

С оглед на така установената фактическа обстановка настоящата инстанция намира, че правилно въззивният съд е извършил преценката за законосъобразност на процесното наказателно постановление, разглеждайки го като част от поредица от 22 бр. наказателни постановления, издадени за неизпълнение на предписание за изплащане на трудово възнаграждение на един работник. Касационният състав напълно споделя извода на въззивния съд, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като противоречи на целите на чл.415, ал.1 във вр. чл.128, т.2 от КТ - да бъдат удоволетворени вземанията на работниците, като предписаното представлява един единствен индивидуален административен акт. След като е дадено едно предписание за изплащане на пълното трудово възнаграждение на един конкретен работник, макар и разбито по месеци в 22 пункта, то неизпълнението на предписанието спрямо този работник следва да се счита за едно нарушение, а не за 22 бр. нарушения. Незаконосъобразно наказващият орган е издал множество наказателни постановления за неизпълнение на задължението на работодателя да изплати трудовото възнаграждение за отделните месеци на един от работниците в дружеството. Затова правилен е изводът на районния съд, че така издаденото наказателно постановление противоречи на материалния закон и неговите цели и следва да бъде отменено, тъй като няма да доведе целения с предписанието резултат – да се изплатят възнагражденията, защото ще натовари дружеството с нови публични задължения, които са привилегировани спрямо вземанията на работниците за труд. То противоречи и на целите на административното наказване по ЗАНН, тъй като с незаконосъобразното налагане на двадесет и две имуществени санкции от 1 500 лв. работодателят не се превъзпитава, а се поставя в още по-голямо затруднение да изпълни задълженията си към работниците.

Съдът по направеното от пълномощника на ответника искане за присъждане на разноски – определяне на адвокатско възнаграждение по чл.38 от Закона за адвокатурата съобрази следното: В чл. 84 от ЗАНН се предвижда субсидиарно приложение на НПК за неуредените въпроси в производството по ЗАНН. В мотивите на ТР № 2/03.06.2009 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд, издадено при действащият НПК е изложено, че при разглеждане на касационните жалби редът на АПК относно правилата на касационното производство следва да се прилага ограничително. Препращането в разпоредбата на чл. 63, ал. 1 ЗАНН към глава ХІІ АПК касае само процесуалния ред, по който се развива касационното производство пред административния съд и доколкото не противоречи на НПК. Изрично в мотивите е отбелязано, че в производството пред РС по обжалване на НП по ЗАНН не се заплаща държавна такса, поради което и при подаване на касационна жалба срещу решението не се дължи държавна такса. Освен това в касационното производство по чл. 63, ал. 1 ЗАНН не се присъждат и разноски, които не са предвидени в първоинстанционното производство по ЗАНН, защото и в двата случая не се прилага препращането по чл. 228 АПК към първоинстанционното производство по АПК. Поради това касационният състав намира, че искането следва да се остави без уважение, тъй като в касационното производство по ЗАНН разноски не следва да се присъждат както за въззивната, така и за касационната инстанция.

Предвид на изложеното, касационната жалба е неоснователна, а решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

 Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2  от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Добричкият административен съд,

 

                                    Р  Е  Ш  И:

  ОСТАВЯ В СИЛА решение № 177 от 22.11.2016 г., постановено по нахд № 153/ 2016 г. по описа на Районен съд - Балчик.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. М.Д., като пълномощник на „КРУНИ 95“ АД за присъждане на разноски по делото.

Решението е окончателно.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ:1. ............................

                                                                           2…………………….