Р Е Ш Е Н И Е

 

№37/07.02.2017 г., град Добрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и седемнадесета година, І касационен състав:

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КРАСИМИРА ИВАНОВА

                                                ЧЛЕНОВЕ:     МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА

                                                                   ТЕОДОРА МИЛЕВА

 

При участието на прокурора СВИЛЕНА КОСТОВА и секретаря С.К. разгледа докладваното от председателя КАНД № 17/ 2017 год. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба вх. № 61/ 11.01.2017 г.  на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Добрич срещу решение № 178/ 22.11.2016 г., постановено по нахд № 154/ 2016 г. по описа на Районен съд - Балчик, с което е отменено наказателно постановление № 08-0803064/054 от 29.02.2016 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Добрич.

Касаторът оспорва решението на районния съд като постановено в нарушение на материалния закон, неправилно и необосновано. Твърди, че правилно наказващият орган е ангажирал отговорността на дружеството за неизпълнение на всяка ПАМ-предписание поотделно, защото се касае за неплащане на възнаграждение за различен месец и година. Твърди, че работодателят е лишил служителката от средства за преживяване за неимоверно дълъг период и въпреки че контролните органи са се съобразили с тежката икономическа обстановка и са дали дълъг срок на изпълнение на предписанията, дружеството не е организирало по никакъв начин поетапното изплащане на възнагражденията. Предвид на факта, че за всеки месец се дължало отделно трудово възнаграждение, административнонаказващият орган е издал множество предписания за изплащане на трудовите възнаграждения по чл. 128, т. 2 от КТ. Предписанията не са обжалвани, влезли са в сила, поради което подлежат на изпълнение. В този смисъл счита касаторът, че правилно е издадено отделно наказателно постановление за неизпълнението на всяко едно от предписанията. Моли да бъде отменено решението на БРС и да бъде постановено друго, с което да бъде потвърдено наказателното постановление.

Ответникът – „Круни 95“АД, гр. Балчик, чрез процесуалния си представител адв. М.Д., ДАК, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението на БРС да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура счита, че решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в срок, от лице, участвало във въззивното производство, решението по което е неблагоприятно за него, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, в рамките на предявените касационни основания, съобразно правилото на чл. 218, ал. 1 от АПК, същата е неоснователна по следните съображения:

  С процесното наказателно постановление „Круни  95” АД, гр. Балчик, е наказано с имуществена санкция в размер на 1 500 лева за това, че в качеството си на работодател не е изпълнило задължително за изпълнение предписание по т. 15 от Протокол № ПР041071/17.11.2015 г. за  изплащане трудовото възнаграждение за месец октомври 2014 г. на П. Добрева М. в срок до 14.12.2015 г. В НП е указано, че нарушението е установено на 10.02.2016 г. на територията на гр. Балчик, където обичайно се изплащат трудовите възнаграждения на работещите. Допълнено е, че нарушението е доказано от данните, обективирани в протокол с изх. № ПР041071 от 17.11.2015 г., протокол с изх. № ПР1606342 от 15.02.2016 г. и ведомост за заплати за м. октомври 2014 г.

От представения по делото протокол с № ПР041071 от 17.11.2015 г. се налага изводът, че при извършена проверка от контролните органи е констатирано, че „Круни 95” АД в качеството си на работодател не е изплатило трудовите възнаграждения на редица работници, сред които и П. М., за периода от м. декември 2013 г. – м. септември 2015 г. Съставени са 22 предписания, обективирани от т. 5 до т. 26 от протокола, с които са дадени указания на работодателя да изплати пълното трудово възнаграждение на служителката за всеки месец поотделно за горепосочените години.

В протокол № ПР1606342/15.02.2016г. е отразено, че работодателят не е изпълнил дадените предписания да изплати трудовите възнаграждения на М., с което е допуснал нарушение на императивните изисквания на разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ. Между страните по делото няма спор, че по отношение на всяко едно от дадените предписания е издаден отделен акт за установяване на административно нарушение, сред които и процесният с № 08-0803064 от 23.02.2016 г. Срещу АУАН дружеството е подало възражение вх. № 16029137/ 25.02.2016 г., в което е посочило, че не осъществява дейност от м. март 2015 г., поради което е съкратен постепенно наличният персонал. На работа са останали само изпълнителният директор, П. М. като главен счетоводител и двама пазачи. Във възражението е посочено, че П. М. е и член на СД и акционер, като в качеството си на член на Съвета на директорите (СД) участва в управлението на дружеството, а като акционер с 6% от общия капитал е и работодател. Възражението не е обсъдено в НП.

По делото е представен протокол от 04.05.2015 г. от заседание на СД, на което е взето решение неплатените трудови възнаграждения на работниците да се изплатят след продажба на дружеството или след ликвидация. Като доказателство е прието и запорно съобщение с изх.№ 087/13.05.2015г. от Уникредит Булбанк, с което дружеството е уведомено, че банковите му сметки са запорирани по повод на образувано срещу него изпълнително дело.

С оглед на така установената фактическа обстановка настоящата инстанция намира, че правилно въззивният съд е извършил преценката за законосъобразност на процесното наказателно постановление, разглеждайки го като част от поредица от наказателни постановления, издадени за неизпълнение на предписание за изплащане на трудово възнаграждение на един работник. Касационният състав напълно споделя извода на въззивния съд, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като противоречи на целите на чл. 415, ал. 1 във връзка с чл. 128, т. 2 от КТ - да бъдат удовлетворени вземанията на работниците, като предписаното представлява един единствен индивидуален административен акт. След като е дадено едно предписание за изплащане на пълното трудово възнаграждение на един конкретен работник, макар и разбито по месеци в 22 пункта, то неизпълнението на предписанието спрямо този работник следва да се счита за едно нарушение, а не за 22 отделни нарушения. Незаконосъобразно наказващият орган е издал множество наказателни постановления за неизпълнение на задължението на работодателя да изплати трудовото възнаграждение за отделните месеци на един от работниците в дружеството. Затова правилен е изводът на районния съд, че така издаденото наказателно постановление противоречи на материалния закон и неговите цели и следва да бъде отменено, тъй като няма да доведе до целения с предписанието резултат – да се изплатят възнагражденията. Напротив единственият резултат ще е увеличаване публичните задължения на работодателя, които задължения са привилегировани спрямо вземанията на работниците за труд. Издаденото НП противоречи и на целите на административното наказване по ЗАНН, тъй като с незаконосъобразното налагане на двадесет и две имуществени санкции от 1 500 лв. работодателят не се превъзпитава, а се поставя в още по - голямо затруднение да изпълни задълженията си към работниците, в случая в невъзможност да стори това.

Предвид изложеното касационната жалба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно – оставено в сила.

 Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2  от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд - Добрич, І касационен състав

                                     Р  Е  Ш  И:

 ОСТАВЯ В СИЛА решение № 178/ 22.11.2016 г., постановено по нахд № 154/ 2016 г. по описа на Районен съд - Балчик, с което е отменено наказателно постановление № 08-0803064/054 от 29.02.2016 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Добрич.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ:  1…............................

 

                                                                           2…………………….