Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 50/ 13.02.2017г., град Добрич

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

Добрички административен съд, в публично заседание на седми февруари, две хиляди и седемнадесета година, Втори касационен състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Красимира Иванова

ЧЛЕНОВЕ:        Дарина Витанова

                        Нели Каменска

при участието на секретаря, В.С. и прокурора при Окръжна прокуратура гр.Добрич, Радослав Бухчев, разгледа докладваното от съдия Н.Каменска к.адм.д.№ 15 по описа на съда за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“гр.Добрич, подадена чрез ст.юрисконсулт ххххх срещу решение № 180/22.11.2016г., постановено по нахд № 159/2016г. по описа на Районен съд гр.Балчик, с което е отменено наказателно постановление № 08-080803080/036 от 29.02.2016г., издадено от ххххх- директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Добрич.

Касаторът счита, че решението на районния съд, с което е отменено наказателното постановление е постановено в нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено. Твърди, че правилно наказващият орган е ангажирал отговорността на дружеството за неизпълнение на всяка поотделно принудителна административна мярка, именно защото се касае за неплащане на възнаграждение за различен месец. По този начин работодателят бил лишил служителката от средства за преживяване за дълъг период. В случая предвид факта, че за всеки месец се е дължало отделно трудово възнаграждение, административно-наказващият орган бил издал множество предписания за изплащане на трудовите възнаграждения по чл.128, т.2 от КТ. Същите не били обжалвани, влезли са в сила и правилно за всяко от тях било издадено отделно наказателно постановление. Моли след отмяната на решението да се постанови решение, за потвърждаване на законосъобразно издаденото наказателно постановление.

Ответникът – „ххххх“АД, ЕИК ххххх1, със седалище и адрес на управление в гр.Балчик, представлявано от С.П.С., в съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв.М.Д.-*** изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли решението на РС гр.Балчик да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура счита, че касационната жалба е неоснователна, а решението на съда е правилно и пледира оставянето му в сила.

Касационната жалба е подадена в законния срок от лице, участвало във въззивното производство, решението по което е неблагоприятно за него, поради което съдът приема, че жалбата е допустима.

Разгледана по същество, в рамките на предявените касационни основания, съобразно правилото на чл. 218, ал.1 от АПК, настоящият състав счита същата за неоснователна по следните съображения:

  При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на съдебното решение с материалния закон съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК и в рамките на наведените касационни основания, настоящата инстанция намира, че същото е правилно и законосъобразно. Не е налице основанието по чл.348, ал.1, т.1 от НПК за неговата отмяна, тъй като материалният закон е приложен правилно.

В производството пред въззивния съд е установена следната фактическа обстановка: С наказателно постановление № 08-0803080/036 от 29.02.2016г., издадено от директора на Д“ИТ“ -Добрич за това, че „ххххх“АД, в качеството му на работодател, не е изпълнило задължително предписание по т.23 от Протокол № ПР041071/17.11.2015г. да изплати трудовото възнаграждение за месец юни 2015г. на ххххх в срок до 14.12.2015г. - нарушение на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда, на дружеството-работодател е наложена имуществена санкция от 1 500 лв.

От данните по делото се установява, че по сигнал на ххххх от 11.09.2015г., който твърди, че е охранител в дружеството, контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда“ извършили проверка на „ххххх“ ЕООД за резултатите, от която съставили Протокол с № ПР041071 от 17.11.2015г. За работника, подал сигнала, не се съдържат констатации, но са направени такива, че дружеството, в качеството на работодател, не е изплатило трудовите възнаграждения на множество други работници, посочени поименно, един от които е и ххххх. Това е описано от т.5 до т.26, общо в 22 отделни пункта от протокола за всеки един отделен месец, за периода от м. декември 2013г. до месец септември 2015г. Независимо от констатацията за неизплащане на трудовите възнаграждения на множество работници, със същия протокол контролните органи са дали предписание на работодателя да изплати пълното трудово възнаграждение само на един от тях - ххххх. Това предписание обаче също е описано в двадесет и два отделни пункта според месеците на дължимото възнаграждение. При повторна проверка, извършена на 15.02.2016г. и обективирана в Протокол № ПР1606342 контролните органи констатират, че работодателят не бил изплатил трудовите възнаграждения на ххххх. Тази констатация отново е описана в двадесет и две отделни точки.

Между страните по делото няма спор, а и е служебно известно обстоятелството, че по отношения на всяка от направените в двадесет и два отделни пункта в протокола констатация е издаден акт за установяване на административно нарушение.

 Процесният АУАН е съставен на 23.02.2016г. и в него е вписано, че „ххххх“АД в качеството си на работодател, не е изпълнило задължително предписание по т.23 от Протокол № ПР041071/17.11.2015г. да изплати трудовото възнаграждение за месец юни 2015г. на ххххх в срок до 14.12.2015г. Срещу този акт за установяване на административно нарушение с № 08-0803080, както и срещу останалите двадесет и един броя актове за установяване на административни нарушения, представляващият дружеството е подал възражение, в което е посочил, че дружеството не осъществява дейност от м.март 2015г., а главният счетоводител ххххх е и член на Съвета на директорите на дружеството, участва в неговото управление и е собственик на част от акциите.  На 29.02.2016г. наказващият орган е издал оспореното пред въззивния съд наказателно постановление, с което за неизпълнение на предписанието да се изплати възнаграждението на ххххх за м.юни 2015г., е наложил на дружеството имуществена санкция от 1 500 лв. Видно от съдържанието на наказателното постановление, възражението на изпълнителния директор на дружеството не е обсъдено.

Самата ххххх е главен счетоводител и член на Съвета на директорите на „ххххх“АД, а също и собственик на акции от капитала на дружеството. С жалбата срещу наказателното постановление тя е направила писмено изявление, наречено декларация, че в качеството си на член на Съвета на директорите на дружеството, негов главен счетоводител и собственик на 7 % от акциите му не е имала претенции да бъде изплатено възнаграждението й за месец юни 2015г.

По делото е представен Протокол от 04.05.2015г., видно от който е взето решение неплатените трудови възнаграждения на работниците да се изплатят след продажба на дружеството или след ликвидация.

С оглед така установената фактическа обстановка настоящата инстанция намира, че правилно въззивният съд е извършил преценката си за законосъобразност на процесното наказателно постановление, разглеждайки го  като част от поредица от още 21 бр. наказателни постановления, издадени за неизпълнение на предписание за изплащане на трудово възнаграждение на един работник. Касационният състав напълно споделя извода на въззивния съд, че издаденото наказателно постановление е недопустимо и незаконосъобразно, тъй като противоречи на смисъла и целта на чл.415, ал.1 във вр. чл.128, т.2 от КТ - да бъдат удоволетворени вземанията на всички работници, а не само на един от тях.

Действително в случая има отделни нарушения, но те са спрямо всички останали работници на дружество, за които в Протокол № ПР041071/17.11.2015г. служителите на Инспекция по труда са констатирали неизпълнение от страна на работодателя на основното му задължение по Кодекса на труда да изплаща трудово възнаграждение. По неизвестни причини служителите при Дирекция „Инспекция по труда“ не са дали предписание да работодателя да изплати възнагражденията на всички работници, по отношение на които е допуснато това нарушение, а са избрали незаконосъобразно да дадат такова предписание единствено и само на един. Особеното в развилото се административно-наказателно производство е това, че работникът, единствен получил защитата от Дирекция „Инспекция по труда“ -Добрич е и главен счетоводител, собственик на акции на дружеството и негов член на Съвета на директорите и в това си качество носи и отговорност за лошото управление, довело да неплащане на трудови възнаграждения на множество други работници. Но вместо да се издадат предписания за изплащане на трудовите възнаграждения на множеството други работници, които не са членове на управителните органи на дружеството, нито притежават акции от същото, контролните органи са избрали да защитят само главния счетоводител и член на Съвета на директорите, с когото дружеството е сключило трудов договор като са издали предписание, размножено в 22 пункта за всеки месец. Съответно,  след като същото не било изпълнено, са съставили 22 броя актове за административно нарушение, по които наказващият орган е издал 22 броя наказателни постановления, с които е наложил имуществена санкция на дружеството от по 1500 лв. или в общ размер от 33 000 лв. 

Издадено по този начин, като част от поредица от още 21 броя наказателни постановления, процесното се явява недопустимо и незаконосъобразно.

 След като контролните органи на Инспекцията по труда са избрали да защитят само един работник като само за неговите възнаграждения са дали предписание за изплащането им, то неизпълнението на това предписанието е едно нарушение, а не 22 бр. нарушения.  Незаконосъобразно наказващият орган е издал множество наказателни постановления за неизпълнение на задължението на работодателя да изплати трудовото възнаграждение за отделните месеци на един от работниците в дружеството. Затова правилен е изводът на районния съд, че така издаденото наказателно постановление противоречи на материалния закон и неговите цели и следва да бъде отменено.

Настоящата инстанция счита също, че процесното наказателно постановление, разглеждано като част от поредица от още 21 бр. наказателни постановления, издадени за неизпълнение на предписание за изплащане на трудово възнаграждение на един работник, освен че противоречи целите на чл.415, ал.1 във вр. чл.128, т.2 от КТ, които са работниците да получат дължимите им се възнаграждения, но противоречи и на целите на административното наказване по ЗАНН и на принципа за съразмерност, съгласно който административните органи упражняват правомощията си, вкл. и тези за ангажиране на административно-наказателна отговорност, по разумен начин, добросъвестно и справедливо.  С незаконосъобразното налагане двадесет и два пъти на предвидената в закона имуществена санкция от 1 500 лв. наказващият орган е надхвърлил целите на административното наказване по ЗАНН, които са приложими съответно и при ангажиране на имуществената отговорност на юридическите лица.

Предвид изложеното, касационната жалба е неоснователна. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

Искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение на ответника по касационната жалба е неоснователно. В производството по оспорване на решението на районния съд, чл.208 и сл. от АПК, към които препраща чл.63, ал.1 от ЗАНН, също не е уредена отговорността за разноски, но съгласно препращащата разпоредба на чл.228 от АПК, за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на първоинстанционното производство, което е  производството пред районния съд по реда на ЗАНН и НПК. Административният съд не присъжда разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административно-наказателни дела и по силата на Тълкувателно решение № 2 от 03.06.2009г. по тълк.д. № 8/2008г. на ОСК на ВАС.  Съгласно чл.130, ал.2 от Закона за съдебната власт, тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Претенцията на ответника по касационното дело  може да бъде разгледана по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, причинени от незаконосъобразно наказателно постановление.

Гореизложеното налага отхвърляне на молбата за допълване на решението в частта му за разноските.

 Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2  от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административният съд, ІІ касационен състав

 

                                     Р  Е  Ш  И:

 

 ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 180 от 22.11.2016г., постановено по  нахд № 159/ 2016 г. по описа на Районен съд - Балчик.

ОТХВЪРЛЯ искането на процесуалния представител на „ххххх“ АД за присъждане на разноски.

  Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ: