Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ …………… /21.03.2017 год., град Добрич

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в открито съдебно заседание, проведено на седми март две хиляди и седемнадесета година в състав :

                                                            

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА

                                                        ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ САНДЕВА   

                                                                             ТЕОДОРА МИЛЕВА  

 

при участието на прокурора ВИОЛЕТА ВЕЛИКОВА и секретаря И.Д. изслуша докладваното от съдия С.Сандева КАНД № 13/2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Регионална дирекция по горите – Варна срещу решение № 504/15.11.2016 год., постановено по нахд № 310/2016 год. по описа на РС – Добрич, с което е отменено наказателно постановление № 21 от 12.01.2016г. на Директора на РДГ – Варна, с което на П.И.П. ЕГН ********** за нарушение на чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ, на основание чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ и чл.53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, е наложено административно наказание в размер на 300 лева.  

В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на съдебното решение и се иска то да бъде отменено. Счита се, че неправилно районният съд е приел, че НП е издадено при допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като в АУАН има препращане към съдържанието на констативен протокол. Твърди се, че при проверката в отдел „63 г“ са констатирани множество нарушения, за което са съставени няколко констативни протокола, в които подробно са описани нарушенията и обстоятелствата, при които са извършени. Сочи се, че констативният протокол е неразделна част от административнонаказателната преписка и АУАН и НП могат да стъпят на констатациите в него, без да се налага да ги преповтарят дословно. Изтъква се, че констативните протоколи са съставени от компетентни длъжностни лица и с тях се удостоверяват факти с правно значение, които имат отношение към административнонаказателното производство. Тези протоколи са официални свидетелстващи документи, които имат доказателствена сила, поради което съставянето на акта въз основа на удостоверените в тях факти и обстоятелства не представлява съществено процесуално нарушение, нарушаващо правото на защита на нарушителя. Твърди се, че констативният протокол и АУАН са подписани от нарушителя, който е разбрал какво точно нарушение му е вменено и е реализирал правото си на защита, като е подал възражения и жалба срещу НП. Сочи се, че неправилно районният съд е кредитирал само показанията на св.Н. и св.В., въз основа на които е приел, че на инкриминираната дата нарушителят е бил в сградата на ТП ДГС Добрич, поради което е бил в обективна невъзможност да осъществи контрол върху започналия в негово отсъствие подвоз и не може да носи административнонаказателна отговорност за неизпълнението на това задължение. Твърди се, че са налице гласни и писмени доказателства за това, че на процесната дата са проведени няколко телефонни разговора с жалбоподателя П., който е отказал да присъства на проверката, поради което е налице виновно неизпълнение на вменените му по закон задължения и неправилно и необосновано районният съд е отменил НП, без да обсъди всички доказателства по делото.

Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на касационната жалба по подробно изложени в пледоарията си по същество доводи и аргументи, като иска решението на ДРС да бъде оставено в сила. Споделя изцяло изводите на съда, като акцентира на това, че в съставения акт като нарушена е изписана нормата на чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ, която е бланкетна санкционна норма, въвеждаща като състав на административно нарушение всяко неизпълнение или несвоевременно изпълнение на задължения или контролни правомощия, възложени по ЗГ или подзаконови нормативни актове, поради което за да бъде обоснована санкцията, следва да бъде посочена и материалноправната разпоредба, която въвежда конкретно задължение за дееца. В случая такава не е посочена, а и никъде от делото не може да се изведе извод в какво се изразява задължението на горския надзирател, което той не е изпълнил, и къде точно е предвидено то. Твърди се, че  е посочена разпоредбата на чл.144, ал.4 от ЗГ, но и в тази разпоредба липсва материалноправна норма, която да съдържа предписание за конкретно задължително поведение.                

         Представителят на Окръжна прокуратура Добрич счита, че касационната жалба е неоснователна, а решението на ДРС е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

           За да се произнесе по съществото на жалбата, с оглед на посочените в нея касационни основания за отмяна и в съответствие с чл.218, ал.2 от АПК, съдът съобрази следното:

           Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Добричкият районен съд е бил сезиран с жалба от П.И.П. *** от 12.01.2016г. на Директора на РДГ – Варна, с което жалбоподателят е бил санкциониран за това, че на 02.09.2015г. в териториалния обхват на ТП ДГС Добрич, землище на с.Житница, отдел 63, подотдел „г“ – държавна горска територия – временен склад, в качеството си на длъжностно лице – горски надзирател, не е изпълнил контролните си правомощия по закон, като не е проверил товарен автомобил ЗИЛ-157КЗ, извършващ превоз в отдела, за разрешително за достъп до съответната горска територия. Деянието е квалифицирано като нарушение по чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ, като на основание чл.275, ал.1, т.2 от същия закон е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева. За да отмени наказателното постановление, районният съд е приел, че описанието на нарушението в акта не отговаря на императивната разпоредба на чл.42, т.4 от ЗАНН, която изисква посочване на елементите от състава, който е нарушен, както и обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени. Констатирал е, че фактическата обстановка в акта се свежда до неизпълнение на контролни правомощия по закон, подробно описани в констативен протокол, като в нея не са отразени конкретно установените факти и обстоятелства, както и точното действие или бездействие от страна на нарушителя. Посочил е, че разпоредбата, по която е квалифицирано деянието, предвижда наказание глоба за длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях. След като е анализирал съдържанието на тази норма, районният съд е приел, че актосъставителят е бил длъжен да опише какви контролни правомощия по закон не е изпълнил П.П., а не да препраща към текста на констативния протокол. Приел е, че описанието в констативния протокол не може да замести липсата на описание в акта, като е недопустимо фактическите обстоятелства да се извличат по тълкувателен път от други документи по преписката, тъй като НП се издава въз основа на акта, поради което законодателят е предвидил задължителни реквизити, които те (АУАН и НП) следва да съдържат. Изложил е мотиви, че липсата на пълно, точно и ясно описание на нарушението, включващо всички фактически признаци от обективна и субективна страна, съставлява съществено процесуално нарушение, което нарушава правото на защита на наказаното лице и възпрепятства съдебния контрол за законосъобразност            на НП. Констатирал, че вече в НП се съдържа конкретно описание на нарушение, но е счел, че е процесуално недопустимо тепърва в НП да се сочат нови фактически обстоятелства. На следващо място районният съд е приел, че от събраните по делото гласни доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че на инкриминираната дата 02.09.2015г. жалбоподателят е бил в сградата на ТП ДГС – Добрич по нареждане на зам.директора на горското стопанство, поради което е бил в обективна невъзможност да изпълни вмененото му по закон задължение за осъществяване на контрол на започналия в негово отсъствие подвоз в землището на с.Житница, отдел 63, подотдел „г“  и неправилно наказващият орган е ангажирал административнонаказателната му отговорност за това деяние. Въз снова на тези свои изводи районният съд е счел, че НП е неправилно и незаконосъобразно, поради което го е отменил изцяло.               

            Решението е правилно и законосъобразно, макар и не по всички изложени в него доводи.

  Не се споделя становището на съда, че актът не може да препраща към съдържанието на други документи от административнонаказателната преписка, защото те са неразделна част от нея и заедно с акта представляват едно цяло, което обективира волята на контролния орган. Действително с оглед на обвинителната функция на акта този начин на описание на нарушението следва да се избягва от органите на държавната администрация, но това не означава, че препращането към друг документ е равнозначно на липса на описание, след като в констативния протокол се съдържат конкретните фактически обстоятелства по извършване на нарушението и неговия автор. Независимо от всичко, следва да се подчертае, че между описанието на нарушението в НП и акта са налице несъответствия, тъй като в констативния протокол, към който препраща актът, е посочено, че горският надзирател не е изпълнил контролните си правомощия, дадени му по ЗГ, като е допуснал товарно МПС да извърши превоз на дървесина, без да притежава разрешение за достъп до съответната горска територия, докато в НП е посочено, че горският надзирател не е изпълнил контролните си правомощия, дадени му по ЗГ, като не е проверил товарно МПС, извършващо подвоз в отдела, за разрешително за достъп до съответната горска територия, което е различно от използвания в протокола израз за индивидуализиране на изпълнителното деяние и създава неяснота относно вмененото на жалбоподателя административно нарушение. В този смисъл правилно и законосъобразно районният съд е приел, че тепърва в НП се излагат нови фактически обстоятелства, което е процесуално недопустимо предвид на формалния характер на административнонаказателното производство. 

  Правилно е също така становището на съда, че от показанията на разпитаните по делото свидетели се установява безспорно, че на инкриминираната дата жалбоподателят се е намирал в сградата на ТП ДГС – Добрич по нареждане на зам.директора на горското стопанство, поради което е бил в обективна невъзможност да упражни правомощията си по контрол във връзка с подвоза в горската територия и не може да носи административнонаказателна отговорност за това деяние поради липса на субективния елемент от нарушението съгласно чл.6 от ЗАНН. Не може да се сподели възражението на касатора, че районният съд не е взел предвид показанията на проверяващите служители, защото именно при съпоставката с  тях районният съд е приел за достоверни показанията на другата група свидетели, посочени от жалбоподателя, защото взаимно си кореспондират. Видно от данните по делото, и тримата проверяващи са потвърдили заявеното от св. Н. и св.В., че по време на проверката П. се е намирал в управлението в Добрич, като никъде в показанията им не се съдържат твърдения, че след проведените с него телефонни разговори той е отказал да присъства на проверката. Колкото до цитирания в касационната жалба доклад до директора на РДГ – Варна с вх.№ 2273/2015г. съдът намира, че такъв не е приложен нито във възивното, нито в касационното производство, поради което неоснователно е твърдението на касатора, че районният съд не го е взел предвид при постановяване на решението си.        

               Извън горното настоящият състав на съда констатира, че в НП е посочено, че нарушението се състои в неизпълнение на контролни правомощия, възложени по ЗГ, но не е посочено нито кое е това контролно правомощие на горския надзирател, нито с коя разпоредба на закона му е възложено то, защото именно тя е нарушената материалноправна норма, а не посочената в НП разпоредба на чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ, която е общата санкционна норма без свое самостоятелно съдържание. Действително в констативния протокол е посочена нормата на чл.144, ал.4, т.1 от ЗГ, но тя също не съдържа конкретно правило за поведение, чийто адресат да е горският надзирател. Освен това тази разпоредба е цитирана в констативния протокол, но не и в НП, където именно се прави правната квалификация на нарушението, с оглед на което административният съд счита, че е допуснато още едно нарушение на закона, което съставлява отменително основание.                                          

               По изложените съображения настоящата инстанция намира, че обжалваното решение, с което е отменено НП, е правилно и законосъобразно като краен правен резултат, поради което следва да бъде оставено в сила.               

            Воден от горното, както и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Добричкият административен съд

                                                        Р  Е  Ш  И:

 

         ОСТАВЯ В СИЛА решение № 504/15.11.2016 год., постановено по нахд № 310/2016 год. по описа на РС – Добрич.  

            РЕШЕНИЕТО е окончателно.       

    

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                   ЧЛЕНОВЕ : 1…………………….

                                  

 

 

 

                                                                                     2…………………….