Р Е Ш Е Н И Е

 

53./ 13.02.2017г., град Добрич

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

Добрички административен съд, в публично заседание на седми февруари, две хиляди и седемнадесета година, Втори касационен състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Красимира Иванова

ЧЛЕНОВЕ:      Дарина Витанова

                     Нели Каменска

при участието на секретаря, В.С. и прокурора при Окръжна прокуратура гр.Добрич, Радослав Бухчев, разгледа докладваното от съдия Н.Каменска к.адм.д.№ 8 по описа на съда за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на „Обединена българска банка“ АД, със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“хххх“ № 5, представлявана от хххх П.В. – гл.изпълнителен директор и Р.И.Т.- изпълнителен директор, подадена от пълномощник – юрисконсулт хххх, срещу решение № 501/04.11.2016г., постановено по нахд № 725/2016г. по описа на РС гр.Добрич.

Касаторът счита, че решението на районния съд, с което е потвърдено издаденото срещу него наказателно постановление е неправилно като необосновано, нарушаващо материалния закон и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Оспорва се извода на съда, че деянието не може да се квалифицира по чл.25 от Закона за защита на личните данни. Твърди се, че самият съд в мотивите си бил приел, че обработването на данните било законосъобразно. Направено е оплакване, че при издаването на наказателното постановление била нарушена нормата на чл.57, т.5 от ЗАНН, но районният съд не установил това обстоятелство и че преценката му за липса на основанията за прилагане на чл.28 от ЗАНН била незаконосъобразна. Изразено е становище, че нарушението е маловажен случай, формално е, не са настъпили вредни последици, степента му на обществена опасност била по-ниска в сравнение с другите случаи на административни нарушения от съответния вид. Иска се отмяна на съдебното решение, съответно и отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.

  Ответникът – Комисия за защита на личните данни в писмено становище, изготвено от процесуалния й представител Р. Каменова-главен юрисконсулт, оспорва касационната жалба. Счита, че деянието е правилно квалифицирано като нарушение на чл.4, ал.1, т.1-7 от Закона за защита на личните данни, тъй като не е било налице нито едно законово основание за обработването чрез съхраняване на лични данни на конкретното физическо лице. Моли решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура счита, че касационната жалба е неоснователна, а решението на съда е правилно и пледира оставянето му в сила.

Касационната жалба е подадена в законния срок от лице, участвало във въззивното производство, решението по което е неблагоприятно за него, поради което съдът приема, че жалбата е допустима.

Разгледана по същество, в рамките на предявените касационни основания, съобразно правилото на чл. 218, ал.1 от АПК, настоящият състав счита същата за неоснователна по следните съображения:

  При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на съдебното решение с материалния закон съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК и в рамките на наведените касационни основания, настоящата инстанция намира, че същото е правилно и законосъобразно. Не са налице основанията по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН за неговата отмяна, тъй като материалният закон е приложен правилно и при постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила.

От приетите от районния съд доказателства по делото се установява следното:

Производството пред Районен съд гр.Добрич е било образувано по жалба на „ОББ“ АД срещу наказателно постановление № 11/09.05.2016г., с което председателят на Комисията за защита на личните данни, В.К.хххх, за извършено нарушение на чл.4, ал.1, т.1-7 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) и на основание чл.42, ал.1 от ЗЗЛД е наложил на „ОББ“ АД имуществена санкция от 10 000 лв.

С оспореното решение районният съд е потвърдил наказателното постановление. Повод за образуване на административно наказателно производство срещу касатора е дала проверка на служителите на Комисията за защита на личните данни по повод жалба на г-жа хххх от гр.Добрич от 14.10.2015г., която се е оплакала за това, че на 08.10.2015г. в клон на банката в гр.Добрич й е било отказано да преведе 200 лв. по сметка на дъщеря си, защото не се е съгласила личната й карта да бъде копирана и е  отказала да подпише декларация за съгласие банката да обработва личните й данни.

За изясняване на случая контролните органи са изискали информация от „ОББ“ АД. На 18.03.2016г. банката е представила становище, към което е  приложила документ от електронната система, озаглавен „Потвърждение за промяна на регистриран клиент“ , намираща се на л.30 от делото. В представения от „ОББ“ АД документ фигурират трите имена, ЕГН, номер на лична карта и постоянен адрес на г-жа хххх. Същият е съставен на 08.10.2015г. в 14,42 часа и се съхранява в банката. Установено е също, че г-жа хххх не е клиент на банката и не е извършила исканата от нея банкова операция.

Със съставения на 12.04.2016г. акт за установяване на административно нарушение срещу „ОББ“ АД е отправено  обвинение, че са обработвани чрез съхранение от 08.10.2015г. лични данни на г-жа хххх в нарушение на чл.4, ал.1, т.1-7 от ЗЗЛД, т.е. без да е налице нито едно от условията за допустимост, предвидени в закона. За извършеното нарушение на 09.05.2016г. председателят на КЗЛД е издал процесното наказателно постановление, с което е наложил предвидената в закона имуществена санкция в минимален размер.

Настоящата инстанция напълно споделя мотивите на районния съд за законосъобразност на издаденото наказателно постановление и не установява наличие на касационните основания за отмяна на решението.  Районният съд е   извършил цялостна проверка за законосъобразност на наказателното постановление и не е установил съществени процесуални нарушения по ЗАНН. Административен съд Добрич намира за неоснователно оплакването, изразено в касационната жалба, че при издаване на наказателното постановление не била спазена нормата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Видно от мотивите на същото, извършено е подробно обсъждане на факти и обстоятелства по случая, изяснено е кое е противоправното деяние и при какви обстоятелства е извършено, кога и къде е извършено и кои доказателства го потвърждават.

В касационната жалба се прави позоваване на чл.25 от ЗЗЛД без никаква връзка с извършеното нарушение. Разпоредбата на чл.25 от ЗЗЛД касае задължението на администратора на лични данни да ги унищожи, прехвърли на друг администратор, ако това е предвидено в закона, като уведоми КЗЛД за прехвърлянето, при постигане целта на обработването  на личните данни. Тази норма има общо пет алинеи, в които са описани и други задължителни действия на администратора на лични данни. Ако касаторът е имал предвид чл.25, ал.2 от закона, според която след постигане целта на обработване на личните данни администраторът ги съхранява само в предвидените в закон случаи, той не посочва въз основа на кой закон съхранява личните данни на физическо лице, което не е извършило банкова операция и не е клиент на банката.

В чл.8 от Хартата на основните права на Европейския съюз, приложима за всички български граждани, изрично е признато правото на гражданите за защита на техните лични данни. Законът за защита на личните данни осигурява тази защита, като обявява за административни нарушения всички действия по обработване на лични данни, които не отговарят на условията за допустимост, посочени в чл.4, ал.1, т.1-7.

Санкцията за това нарушение е предвидена в чл.42, ал.1 от ЗЗЛД, според който за нарушения по чл. 2, ал. 2 и ал. 3 и чл. 4 администраторът на лични данни се наказва с глоба или с имуществена санкция от 10 000 до 100 000 лв.

Съгласно легалната дефиниция, дадена в § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗЛД,  понятието "обработване на лични данни" включва и съхранението на личните данни. Обстоятелството, че касаторът е съхранявал данните на г-жа хххх през такъв продължителен период от време от 08.10.2015г., когато ги е събрал по повод искана от нея банкова услуга до 18.03.2016г., когато сам предоставя на КЗЛД  писмено доказателство за извършеното деяние, води до безспорен извод, че административнонаказателната му отговорност е била законосъобразно ангажирана.

Съхраняването на лични данни без законно основание за това е нарушение, което не може да се квалифицира като маловажно.

Първо, то е в противоречие с принципа за ограничаване на срока на съхранение на данните. В случая личните данни е следвало веднага да бъдат заличени, щом г-жа хххх не е извършила банковия превод и не е клиент на банката.

Второ, нарушението е извършено от финансова институция, която според спецификите на дейността си съхранява лични данни на много голям брой физически лица и съответно отговорността й за спазване на европейското и националното законодателство в областта на защита на личните данни е много по-голяма от отговорността на обикновените администратори на лични данни. Именно това обстоятелство е изтъкнато и от наказващия орган при извършване на преценката, че нарушението не е маловажно.

И не на последно място, значимостта на защитата на личните данни на гражданите произтича от неблагоприятните последици от неправомерното им обработване, изразяващи се в нарушаване на неприкосновеността на личността. Изхождайки от идеята, че неправомерното обработване на лични данни може да има изключително неблагоприятни последици за гражданите и да доведе до възникване на значителни вреди или кражба на самоличност се е наложило приемането на законови и подзаконови стриктни правила при обработването на лични данни. Нарушаването на тези правила не може да се квалифицира като маловажен случай на административно нарушение.

Предвид изложеното, решението, с което е потвърдено наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2  от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административният съд, ІІ касационен състав

 

                                     Р  Е  Ш  И:

 

 ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 501 от 04.11.2016г., постановено по  нахд № 725/ 2016 г. по описа на Районен съд – Добрич.

  Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ: