Р Е Ш Е Н И Е

 

52/13.02.2017 г., град Добрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

             ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и седемнадесета година, І касационен състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КРАСИМИРА ИВАНОВА

                                                         ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА

                                                                        ТЕОДОРА МИЛЕВА

 

             При участието на прокурора СВИЛЕНА КОСТОВА и секретаря С.К. разгледа докладваното от председателя КАНД № 7/2017 год. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба вх. № 29 от 06.01.2017 г. на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – гр. Добрич, подадена чрез Началника на отдела, срещу Решение № 521/25.11.2016 г. по НАХД № 778/2016 г. по описа на Добричкия районен съд, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 28-0000161/27.04.2016 г. на Началника на ОО “АА” – гр. Добрич, с което на В.А.Р., ЕГН ********** за нарушение по чл. 18, т. 6 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. на МТ, на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лв.

Касаторът твърди, че ДРС не е оценил събраните доказателства и не е стигнал до правилен извод относно наличието на извършено нарушение. Сочи, че водачът е представил удостоверение № 041711, издадено на името на „Елит-2095“ ЕООД, а не е представил удостоверение за МПС за обществен превоз на товари, издадено на „Елит-Милк-2000“ ООД, за чиято сметка се извършвал превозът. Изтъква, че след направена справка в информационната система в ИА „АА“ се е установило, че използваният за превоза автомобил не е включен в списъка към лиценза на фирмата, за чиято сметка се извършвал превозът, а именно – „Елит-Милк-2000“ ООД и за него не е издавано необходимото удостоверение на ППС за обществен превоз. Обръща внимание, че АНО е изложил мотиви за липсата на основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, тъй като е безспорно установено, че водачът е извършил превоза на товари без редовно издаден нормативно изискуем документ. Прави оплакване, че ДРС не е изтълкувал правилно събраните в хода на съдебното производство доказателства, като същевременно е пренебрегнал представените по време на проверката такива, което го е довело до грешния извод, че превозът е за сметка на „Елит-2095“ ЕООД.  С оглед изложените в касационната жалба доводи иска от съда да отмени първоинстанционното съдебно решение и да потвърди наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява, не представя становище по жалбата.

Ответникът – В.А.Р., редовно призован, не се явява, не се представлява. По делото е постъпило становище от ответника по касационната жалба, с което се оспорва последната и се иска от съда да потвърди съдебното решение на ДРС.  

Представителят на ОП - Добрич счита касационната жалба за основателна, като излага становище, че съдебното решение е неправилно, тъй като според него нарушението е доказано безспорно и няма допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяната на НП.

Съдът, като разгледа поотделно и в съвкупност наведените в касационната жалба основания, намира за установено следното:

ДРС е бил сезиран с жалба от В.А.Р. срещу НП № 28-0000161/27.04.2016 г., с което на същия е наложена глоба, за това че на 01.04.2016 г. около 10.05 ч. по главен път от гр. Варна за гр. Добрич срещу бензиностанция „Лукойл“ управлява товарен автомобил марка МАН с рег. № РВ 1032 КН от кат. N3 и извършва превоз за собствена сметка по маршрут Мирово-Добрич-Варна /видно от заповед от 01.04.2016 г./, натоварен с млечни продукти. При проверката е констатирано, че водачът не представя удостоверение на МПС за обществен превоз на товари на територията на Република България в съответствие с чл. 12б, ал. 10 от ЗАвтП. Представя удостоверение № 041711, издадено на името на „Елит-2095“ ЕООД, а не представя удостоверение за МПС за обществен превоз на товари, издадено на „Елит-Милко-200“ ООД, за чиято сметка се извършва превозът. Допълнено е, че след проверка в информационната система на ИА „АА“ е установено, че използваният за превоза автомобил не е включен в списъка към лиценза на фирмата, за чиято сметка се извършва превозът – „Елит-Милк-2000“ ООД и за него не е издавано необходимото удостоверение на ППС за обществен превоз. АНО е указал, че след като се е запознал с АУАН, представените доказателства и с оглед липсата на основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, тъй като се касае за за използвано от водача превозно средство, за което не е налице нормативно изискуем документ, е издал НП за нарушение по чл. 18, т. 6 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. на МТ, като на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози е наложил наказание „глоба“ от 1500 лв.  

При постановяване на решението си въззивният съд е приел жалбата за допустима и е подложил на цялостна проверка НП, както изисква нормата на чл. 63 от ЗАНН. Стигнал е до извода, че АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице в присъствие на нарушителя и един свидетел и е надлежно връчен на нарушителя. Приел е, че НП е издадено от компетентен орган, в рамките на законоустановения срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.

За да отмени НП, съдът е приел, че административнонаказващият орган неправилно е счел, че превозът е извършван за сметка на „Елит-Милк-2000“ ООД, както и че АНО неправилно е изтълкувал разпоредбата на чл. 18, т. 6 от Наредба №Н-8/ 2008 г. на МТ (Наредбата).

Настоящата инстанция намира така постановеното решение на ДРС за валидно, допустимо и правилно като краен резултат, по следните съображения:

Въззивният съд правилно е счел, че АУАН и НП са издадени съответно от компетентно длъжностно лице и компетентен орган. Правилно съдът е приел, че са връчени надлежно и не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването им.

ДРС обаче в противоречие с доказателствата по делото е стигнал до извода, че водачът към момента на проверката е бил работник на „Елит-Милк-2000“ ООД. Вярно е, че към момента на проверката водачът е представил заповед на „Елит-Милк-2000“ ООД, с която му се възлага извършване на превоз на млечни продукти (л. 11 от нахд) и Допълнително споразумение № 3 към трудов договор № 4/ 01.07.2006 г.  от 30.12.2010 г., с което е възложено на водача от „Елит-Милк-2000“ да изпълнява длъжността „шофьор“ в дружеството (л. 12 от нахд). Тези два документа са били представени по време на проверката и те са дали основание на АНО да счете, че превозът е за сметка на това дружество. По делото обаче е приета справка от ТД на НАП Пловдив за актуалното състояние на трудовите договори на лицето, от която се установява, че трудовият договор на водача с „Елит-Милк-2000“ ООД е прекратен на 09.11.2011 г. Считано от 10.11.2011 г. водачът е в трудови правоотношение с „Елит-95“ ООД, ЕИК 115206021, седалище и адрес на управление: област Пловдив, община Първомай, с. Дълбок извор 4280. Не е налице информация в ТД на НАП Пловдив за прекратяване на този трудов договор и за наличие на друг към 2016 г. Тази фирма не фигурира никъде измежду доказателствата по делото.

Този неправилен извод на съда не се отразява обаче на крайния резултат за незаконосъобразност на НП. Това е така, защото:

Съгласно разпоредбата на чл. 18, т. 6 от Наредбата: При извършване на превози на товари за собствена сметка водачът представя при поискване от контролните органи следните документи: заверено копие на лиценза на Общността или удостоверение на ППС за обществен превоз на товари на територията на Република България в съответствие с чл. 12б, ал. 10 от Закона за автомобилните превози. Текстът на чл. 12б, ал. 10 от Закона за автомобилните превози регламентира, че превоз на товари за собствена сметка между два пункта на територията на Република България не може да се извършва с моторни превозни средства или състав от пътни превозни средства с допустима максимална маса над 12 тона, освен ако лицето, за чиято сметка се извършва превозът, притежава лиценз за извършване на обществен превоз на товари.

ДРС не е съобразил, че чл. 18, т. 6 от Наредбата е във връзка с чл. 12б, ал. 10 от ЗАвтП, която връзка предпоставя лицензът или удостоверението да са на фирмата, за чиято сметка се извършва превозът, като е приел, че се изисква удостоверение без значение на чия фирма е то. Липсата на отчитане на този факт също обаче не се отразява на решението като краен резултат.

На първо място, нормата на чл. 18, т. 6 от Наредбата изисква да се представи при проверката или удостоверение, или лиценз. В случая е представено удостоверение, а по време на съдебното производство е установено, че и на двете фирми – „Елит-Милк-2000“ ООД и „Елит 2095“ ЕООД има издаден лиценз за превоз на товари.

Безспорно е, че е налице нарушение поради обстоятелството, че водачът не е в трудови правоотношения с нито една от фирмите, които се визират при проверката. Липсата на трудов договор с лицето, за чиято сметка се извършва превозът, е нарушение, което обаче не е предмет на настоящото производство.

АНО по никакъв начин не е изяснил за чия сметка е бил извършван превозът. Примерно не е изискал копие на фактурата за товара или копие на документ, удостоверяващ, че превозваните товари принадлежат на едноличния търговец или юридическото лице или са продадени, закупени, дадени под наем или наети, произведени, добити, преработени или поправени от него. Заповедта, която е представена по време на превоза и от която е сторил своите изводи АНО, не съдържа в пълен обем изискуемите реквизити за такава по смисъла на чл. 18, т. 4 от Наредбата и не е достатъчна за конкретния извод. В този смисъл НП е издадено при неизяснена фактическа обстановка, което е довело до невъзможност да бъде извършена преценка на относимите обстоятелства и факти.

На следващо място разпоредбата на чл. 18 съдържа глагола „представя“, което означава, че такива документи са издадени, съществуват, но не са представени при проверката. Тази разпоредба може да бъде свързана единствено със санкционната норма на чл. 93, ал. 2 от Закона за автомобилните превози. В настоящия казус обаче е наложено наказание по ал. 1 на същия член, относимо към случаите без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Противоречието между материалната норма и приложената санкционна такава опорочава НП и налага неговата отмяна. С оглед на това като краен резултат решението е правилно.

Мотивиран от изложените съображения, настоящият касационен състав намира, че не се установиха наведените с жалбата касационни основания. Атакуваното решение на ДРС следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд – Добрич

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 521/25.11.2016 г. по НАХД № 778/2016 г. по описа на Добричкия районен съд, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 28-0000161/27.04.2016 г. на Началника на ОО “АА” – гр. Добрич, с което на В.А.Р., ЕГН ********** за нарушение по чл. 18, т. 6 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. на МТ, на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лв.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ: