Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 48/ 13.02.2017г., град Добрич

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

Добрички административен съд, в публично заседание на седми февруари, две хиляди и седемнадесета година, Втори касационен състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Красимира Иванова

ЧЛЕНОВЕ:        Дарина Витанова

                          Нели Каменска

при участието на секретаря, В.С. и прокурора при Окръжна прокуратура гр.Добрич, Радослав Бухчев, разгледа докладваното от съдия Н.Каменска к.адм.д.№ 5 по описа на съда за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“гр.Добрич, подадена чрез ст.юрисконсулт ххххх срещу решение № 174/21.11.2016г., постановено по нахд № 146/2016г. по описа на Районен съд гр.Балчик, с което е отменено наказателно постановление № 08-080802993/049 от 29.02.2016г., издадено от ххххххх- директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Добрич.

Касаторът счита, че решението на районния съд, с което е отменено наказателното постановление е постановено в нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено. Твърди, че правилно наказващият орган е ангажирал отговорността на дружеството за неизпълнение на всяка поотделно принудителна административна мярка, именно защото се касае за неплащане на възнаграждение за различен месец. По този начин работодателят бил лишил служителката от средства за преживяване за дълъг период. В случая предвид факта, че за всеки месец се е дължало отделно трудово възнаграждение, административно-наказващият орган бил издал множество предписания за изплащане на трудовите възнаграждения по чл.128, т.2 от КТ. Същите не били обжалвани, влезли са в сила и правилно за всяко от тях било издадено отделно наказателно постановление. Моли след отмяната на решението да се постанови решение, за потвърждаване на законосъобразно издаденото наказателно постановление.

Ответникът – „ххххххх“АД, ЕИК ххххххх, със седалище и адрес на управление в гр.Балчик, представлявано от С.П.С., в съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв.М.Д.-*** изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли решението на РС гр.Балчик да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура счита, че касационната жалба е неоснователна, а решението на съда е правилно и пледира оставянето му в сила.

Касационната жалба е подадена в законния срок от лице, участвало във въззивното производство, решението по което е неблагоприятно за него, поради което съдът приема, че жалбата е допустима.

Разгледана по същество, в рамките на предявените касационни основания, съобразно правилото на чл. 218, ал.1 от АПК, настоящият състав счита същата за неоснователна по следните съображения:

  При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на съдебното решение с материалния закон съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК и в рамките на наведените касационни основания, настоящата инстанция намира, че същото е правилно и законосъобразно. Не е налице основанието по чл.348, ал.1, т.1 от НПК за неговата отмяна, тъй като материалният закон е приложен правилно.

В производството пред въззивния съд е установена следната фактическа обстановка: С наказателно постановление № 08-0802993/049 от 29.02.2016г., издадено от директора на Д“ИТ“ -Добрич за това, че „ххххххх“АД, в качеството му на работодател, не е изпълнило задължително предписание по т.10 от Протокол № ПР041071/17.11.2015г. да изплати трудовото възнаграждение за месец май 2014г. на ххххххх в срок до 14.12.2015г. - нарушение на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда, на дружеството-работодател е наложена имуществена санкция от 1 500 лв.

От данните по делото се установява, че по сигнал на ххххххх от 11.09.2015г., който твърди, че е охранител в дружеството, контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда“ извършили проверка на „ххххххх“ ЕООД за резултатите, от която съставили Протокол с № ПР041071 от 17.11.2015г. За работника, подал сигнала, не се съдържат констатации, но са направени такива, че дружеството, в качеството на работодател, не е изплатило трудовите възнаграждения на множество други работници, посочени поименно, един от които е и ххххххх. Това е описано от т.5 до т.26, общо в 22 отделни пункта от протокола за всеки един отделен месец, за периода от м. декември 2013г. до месец септември 2015г. Независимо от констатацията за неизплащане на трудовите възнаграждения на множество работници в същия протокол контролните органи са дали предписание на работодателя да изплати пълното трудово възнаграждение само на един от тях - ххххххх. Това предписание обаче също е описано в двадесет и два отделни пункта според месеците на дължимото възнаграждение. При повторна проверка, извършена на 15.02.2016г. и обективирана в Протокол № ПР1606342 контролните органи констатират, че работодателят не бил изплатил трудовите възнаграждения на ххххххх. Тази констатация отново е описана в двадесет и две отделни точки.

Между страните по делото няма спор, а и е служебно известно обстоятелството, че по отношения на всяка от направените в двадесет и два отделни пункта в протокола констатация е издаден акт за установяване на административно нарушение.

 Процесният АУАН е съставен на 23.02.2016г. и в него е вписано, че „ххххххх“АД в качеството си на работодател, не е изпълнило задължително предписание по т.10 от Протокол № ПР041071/17.11.2015г. да изплати трудовото възнаграждение за месец май 2014г. на ххххххх в срок до 14.12.2015г. Срещу този акт за установяване на административно нарушение с № 08-0802993, както и срещу останалите двадесет и един броя актове за установяване на административни нарушения, представляващият дружеството е подал възражение, в което е посочил, че дружеството не осъществява дейност от м.март 2015г., а главният счетоводител ххххххх е и член на Съвета на директорите на дружеството, участва в неговото управление и е собственик на част от акциите.  На 29.02.2016г. наказващият орган е издал оспореното пред въззивния съд наказателно постановление, с което за неизпълнение на предписанието да се изплати възнаграждението на ххххххх за м.май 2014г., е наложил на дружеството имуществена санкция от 1 500 лв. Видно от съдържанието на наказателното постановление, възражението на изпълнителния директор на дружеството не е обсъдено.

Самата ххххххх е главен счетоводител и член на Съвета на директорите на „ххххххх“АД, а също и собственик на акции от капитала на дружеството. С жалбата срещу наказателното постановление тя е направила писмено изявление, наречено декларация, че в качеството си на член на Съвета на директорите на дружеството, негов главен счетоводител и собственик на 7 % от акциите му не е имала претенции да бъде изплатено възнаграждението й за месец май 2014г.

По делото е представен Протокол от 04.05.2015г., видно от който е взето решение неплатените трудови възнаграждения на работниците да се изплатят след продажба на дружеството или след ликвидация.

С оглед така установената фактическа обстановка настоящата инстанция намира, че правилно въззивният съд е извършил преценката си за законосъобразност на процесното наказателно постановление, разглеждайки го  като част от поредица от още 21 бр. наказателни постановления, издадени за неизпълнение на предписание за изплащане на трудово възнаграждение на един работник. Касационният състав напълно споделя извода на въззивния съд, че издаденото наказателно постановление е недопустимо и незаконосъобразно, тъй като противоречи на целите на чл.415, ал.1 във вр. чл.128, т.2 от КТ - да бъдат удоволетворени вземанията на работниците от техния работодател.

Действително в случая има отделни нарушения, но те са спрямо отделните работници. По неизвестни причини служителите при Дирекция „Инспекция по труда“ не са дали предписание да работодателя да изплати техните възнаграждения, а са избрали да дадат такова предписание единствено и само по отношение на главния счетоводител, собственик на акции на дружеството и негов член на Съвета на директорите - ххххххх като това предписани са го размножили 22 пъти за всеки месец. При ангажиране на имуществената отговорност на работодателя за неизпълнението на едно предписание, тъй като е за изплащане на трудово възнаграждение на едно лице за известен период незаконосъобразно наказващият орган вместо едно наказателно постановление е издал множество такива. Видно от документите в преписката, останалите работници на дружеството, не са получили никаква защитата от контролните органи. За изплащане на техните възнаграждения няма данни по делото да са издавани предписания. Вместо това незаконосъобразно за едно и също административно нарушение, извършено спрямо един от работниците на дружеството, са издадени 22 броя АУАН и 22 бр. наказателни постановления. След като контролните органи на Инспекцията по труда са дали предписание за изплащане на пълното трудово възнаграждение само на един работник, то неизпълнението на това предписанието е едно нарушение, а не 22 бр. нарушения, понеже предписанието е описано по месеци в 22 пункта.  Незаконосъобразно наказващият орган е издал множество наказателни постановления за неизпълнение на задължението на работодателя да изплати трудовото възнаграждение за отделните месеци на един от работниците в дружеството и с издаването на 22 бр. НП за 1500 лв. всяко е ангажирал имуществената отговорност в общ размер от 33 000 лв. Затова правилен е изводът на районния съд, че така издаденото наказателно постановление противоречи на материалния закон и неговите цели и следва да бъде отменено.

Настоящата инстанция счита също, че процесното наказателно постановление, разглеждано като част от поредица от още 21 бр. наказателни постановления, издадени за неизпълнение на предписание за изплащане на трудово възнаграждение на един работник, освен че противоречи целите на чл.415, ал.1 във вр. чл.128, т.2 от КТ, които са работниците да получат дължимите им се възнаграждения, но противоречи и на целите на административното наказване по ЗАНН и на принципа за съразмерност, съгласно който административните органи упражняват правомощията си, вкл. и тези за ангажиране на административно-наказателна отговорност, по разумен начин, добросъвестно и справедливо.  С незаконосъобразното налагане двадесет и два пъти на предвидената в закона имуществена санкция от 1 500 лв. наказващият орган е надхвърлил целите на административното наказване по ЗАНН, които са приложими съответно и при ангажиране на имуществената отговорност на юридическите лица.

Предвид изложеното, касационната жалба е неоснователна. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

Искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение на ответника по касационната жалба е неоснователно. В производството по оспорване на решението на районния съд, чл.208 и сл. от АПК, към които препраща чл.63, ал.1 от ЗАНН, също не е уредена отговорността за разноски, но съгласно препращащата разпоредба на чл.228 от АПК, за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на първоинстанционното производство, което е  производството пред районния съд по реда на ЗАНН и НПК. Административният съд не присъжда разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административно-наказателни дела и по силата на Тълкувателно решение № 2 от 03.06.2009г. по тълк.д. № 8/2008г. на ОСК на ВАС.  Съгласно чл.130, ал.2 от Закона за съдебната власт, тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Претенцията на ответника по касационното дело  може да бъде разгледана по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, причинени от незаконосъобразно наказателно постановление.

Гореизложеното налага отхвърляне на молбата за допълване на решението в частта му за разноските.

 Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2  от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административният съд, ІІ касационен състав

 

                              Р  Е  Ш  И:

 

 ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 174 от 21.11.2016г., постановено по  нахд № 146/ 2016 г. по описа на Районен съд - Балчик.

ОТХВЪРЛЯ искането на процесуалния представител на „ххххххх“ АД за присъждане на разноски.

  Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ: