Р      Е      Ш      Е      Н      И      Е

№ …………………..

гр. Добрич, 28. 02. 2017 год.

 

 

 

 

Административен съд-Добрич, II-ри касационен състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и първи февруари две хиляди и седемнадесета година в състав :

 

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ :  Красимира Иванова

                                                           ЧЛЕНОВЕ:             Дарина Витанова

                                                                                            Нели Каменска

 

при секретар И.Д. и с участието на прокурора Златко Тодоров изслуша докладваното от съдията Дарина Витанова КАД № 4/ 2017 год., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. с чл.63 от ЗАНН и е

образувано по касационна жалба на Дирекция “Инспекция по труда”-Добрич срещу Решение № 179 от 22.11.2016 г. по н.а.х.д. № 149/2016 г. на Районен съд-Балчик, с което е отменено Наказателно постановление № 08-0803031/031/ 29.02.2016 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Добрич, с което на “КРУНИ 95” АД със седалище и адрес на управление гр. Балчик, ул. “Дианисополис” № 1, ЕИК 834056921 е наложено наказание “имуществена санкция” в размер на 1 500. 00 лв. на осн. чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 415, ал. 1 от КТ за извършено нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ.

 С жалбата се твърди неправилност и незаконосъобразност на решението, като възраженията се свеждат до неправилност на извода на районния съд, че е следвало да се издаде едно наказателно постановление за всички постановени ПАМ-предписания, с което “КРУНИ 95” АД е задължено в качеството му на работодател да изплати трудовото възнаграждение на лицето П.Д.М.. Касаторът счита, че решението противоречи на ТР № 77/ 29. 11. 1984 год. по н.  д. № 68/ 84 год. на ОСНК, в което е прието, че когато едно лице извърши няколко административни нарушения се налагат отделни наказания за всяко едно от тях. Изразява становище, че правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на дружеството по всяка ПАМ-предписание именно защото касае неплащане на възнаграждение за различен месец /в различен размер/ и година независимо, че се отнася за едно и също лице. Нарушенията са множество и за всяко нарушение е издадена отделна ПАМ. Изразява и становище, че нарушението не може да се квалифицира като маловажно по см. на чл. 415в, ал. 1 от КТ. Претендира се отмяна на решението на районния съд и потвърждаване на наказателното постановление.

          Ответникът “КРУНИ 95” АД изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че е налице едно нарушение, за което следва да бъде наложено едно наказание. Претендира присъждане на съдебни разноски.

          Представителят на Окръжна прокуратура пледира за оставяне в сила на първоинстанционното решение.

          Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените в жалбата касационни основания и предвид разпоредбата на чл.218, ал.2 АПК, намира за установено следното:

          Касационната жалба е подадена в срока по чл.63, ал.1 от ЗАНН, от легитимирана страна, с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

          С обжалваното решение районният съд е отменил наказателно постановление № 08-0803031/031/ 29.02.2016 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Добрич, с което на “КРУНИ 95” АД със седалище и адрес на управление гр. Балчик, ул. “Дианисополис” № 1, ЕИК 834056921 е наложено наказание “имуществена санкция” в размер на 1 500. 00 лв. на осн. чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 415, ал. 1 от КТ за извършено нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ.

Съдът е приел, че по подаден сигнал за неизплащане на трудово възнаграждение в офиса на “КРУНИ 95” АД е извършена проверка от длъжностни лица на Дирекция “Инспекция по труда”-Добрич на 17. 11. 2015 год. и от 10. 02. 2016 год. до 15. 02. 2016 год. За извършените проверки са съставени протокол № ПР041071/ 17. 11. 2015 год. и протокол № ПР 1606342/ 15. 02. 2016 год. В двата протокола са посочени множество нарушения, като е констатирано и че дружеството-жалбоподател не е изплатило дължими трудови възнаграждения на П.М. общо за двадесет и пет месеца, обхващащи периода декември 2013 год.-декември 2015 год. В протокол № ПР041071/ 17. 11. 2015 год. са дадени предписания за изплащане на трудовите възнаграждения на М. за месеците от декември 2013 год. до м. септември 2015 год., като е даден общ срок за изпълнение на тези предписания, а именно да 14. 12. 2015 год. В протокола са дадени предписания за всеки месец поотделно, но срокът за изпълнение е общ, а именно до 14. 12. 2015 год.

В протокол № ПР 1606342/ 15. 02. 2016 год. проверяващите са дали предписания за изплащане на трудовите възнаграждения на П.М. за месеците от октомври 2015 год. до декември 2015 год., като е даден общ срок за изпълнение, а именно до 21. 03. 2016 год. В протокола са дадени предписания за всеки месец поотделно, но срокът за изпълнение на предписанията е общ, а именно 21. 03. 2016 год. Съставен е АУАН за неизпълнение на предписанието по т. 18 по протокол № ПР041071/ 17. 11. 2015 год. със срок за изпълнение до 14. 12. 2015 год. за изплащане на трудовото възнаграждение на М. за м. януари 2015 год. Въз основа на съставения АУАН е издадено процесното наказателно постановление и на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1 500. 00 лв. В хода на съдебния процес е установено, че за всяко едно от дадените предписания, отнасящи се до отделен месец на дължимо трудово възнаграждение е издадено отделен АУАН и отделни наказателни постановления и по този начин срещу дружеството са издадени множество наказателни постановления, с всяко от които е наложена имуществена санкция в размер на 1 500. 00 лв. на осн. чл. 415 от КТ за неизпълнение на дадени предписания от Дирекция “Инспекция по труда”-Добрич. Съдът е констатирал, че дадените множество предписания не са обжалвани и са влезли в сила. Съдът е приел, че издаването на АУАН и наказателно постановление за всяко едно от дадените предписания води до налагане на множество наказания за едно и също нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ, което не е целта на разпоредбата. Действията на административно-наказващия орган са недопустими и незаконосъобразни. Приел е, че налагането на наказание за неизпълнение на предписанието за всяко отделно констатирано от органа нарушение, но еднакво по вид, освен че е незаконосъобразно няма да доведе до целения с предписанието резултат-да се изплатят задълженията, защото ще утежни финансовото положение на дружеството с нови публични задължения, които са привилегировани спрямо вземанията на работниците за труд. С оглед тези съображения съдът е отменил изцяло наказателното постановление.  

            Настоящата  инстанция намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Между страните няма спор, че срещу съставения АУАН дружеството-жалбоподател е подало възражение, в което е посочено, че не осъществява дейност от м.март 2015г., по-голямата част от наличния персонал е съкратен, като единствените лица, които са останали на работа в дружеството, са изпълнителният директор, главният счетоводител П.М.., която едновременно с това е член на СД и акционер, и двама пазачи. Не е спорно между страните, че по време на извършените проверки е предстояла ликвидация на дружеството. По делото е представен протокол от 04.05.2015г. от заседание от СД, на което е взето решение неплатените трудови възнаграждения на работниците да се изплатят след продажба на дружеството или след ликвидация, както и запорно съобщение с изх. № 087/13.05.2015г. от УникредитБулбанк, с което дружеството е уведомено, че банковите му сметки са запорирани по повод на образувано срещу него изпълнително дело.

 С оглед на така установената фактическа обстановка настоящата инстанция намира, че правилно въззивният съд е извършил преценката за законосъобразност на процесното наказателно постановление, разглеждайки го като част от поредица от 22 бр. наказателни постановления, издадени за неизпълнение на предписание за изплащане на трудово възнаграждение на един работник. Касационният състав напълно споделя извода на въззивния съд, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като противоречи на целите на чл.415, ал.1 във вр. чл.128, т.2 от КТ - да бъдат удоволетворени вземанията на работниците, като предписаното представлява един единствен индивидуален административен акт. След като е дадено едно предписание за изплащане на пълното трудово възнаграждение на един конкретен работник, макар и разбито по месеци в 22 пункта, то неизпълнението на предписанието спрямо този работник следва да се счита за едно нарушение, а не за 22 бр. нарушения. Незаконосъобразно наказващият орган е издал множество наказателни постановления за неизпълнение на задължението на работодателя да изплати трудовото възнаграждение за отделните месеци на един от работниците в дружеството. Затова правилен е изводът на районния съд, че така издаденото наказателно постановление противоречи на материалния закон и неговите цели и следва да бъде отменено, тъй като няма да доведе целения с предписанието резултат – да се изплатят възнагражденията, защото ще натовари дружеството с нови публични задължения. То противоречи и на целите на административното наказване по ЗАНН, тъй като с незаконосъобразното налагане на двадесет и две имуществени санкции от 1 500 лв. работодателят не се превъзпитава, а се поставя в още по-голямо затруднение да изпълни задълженията си към работниците.

Предвид изложеното, жалбата е неоснователна. При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл.218, ал.2 от АПК, съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са основание за отмяната, обезсилването или обявяването на нищожността му.

В касационната инстанция от страна на ответника по жалбата е направено искане за присъждане на направените пред нея разноски, като е приложен договор за правна защита и съдействие на стойност 300. 00 лв. Касационният състав намира искането за неоснователно. Съгласно ТР № 2/ 3. 06. 2009 год. на ВАС административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административнонаказателни дела.



          Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, първо предл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административният съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

          ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 179 от 22.11.2016 г. по н.а.х.д. № 149/ 2016 г. на Районен съд-Балчик.

ОТХВЪРЛЯ искането на “КРУНИ 95” АД със седалище и адрес на управление гр. Балчик, ул. “Дианисополис” № 1, ЕИК 834056921 за присъждане на разноски за производството пред касационната инстанция.

         Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:………………….

 

 

                                                                            ЧЛЕНОВЕ: 1………………………

 

                                                                                                2……………………….