Р Е Ш Е Н И Е

 

63/17.02.2017г., град Добрич

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на седми февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ САНДЕВА

                      ТЕОДОРА МИЛЕВА

 

при участието на прокурора при Окръжна прокуратура гр.Добрич РАДОСЛАВ БУХЧЕВ и секретаря В.С. разгледа докладваното от съдия Силвия Сандева. к.адм.д.№ 3 по описа на съда за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава ХІІ от АПК и е образувано по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Добрич срещу решение № 175/22.11.2016г., постановено по нахд № 147/2016г. по описа на Балчишкия районен съд, с което е отменено наказателно постановление № 08-0802994/050 от 29.02.2016г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Добрич.

Касаторът счита, че решението на районния съд е постановено в нарушение на материалния закон и иска то да бъде отменено. Твърди, че правилно наказващият орган е ангажирал отговорността на дружеството за неизпълнение на всяка ПАМ поотделно, защото се касае за неплащане на възнаграждение за различен месец и година. Твърди, че работодателят е лишил служителката от средства за преживяване за продължителен период от време и въпреки че контролните органи са дали дълъг срок за изпълнение на предписанията, дружеството не е организирало по никакъв начин поетапното изплащане на възнагражденията. Възразява срещу твърдението, че работодателят е бил в обективна невъзможност да извърши плащане поради запориране на сметките му, тъй като от представените по делото запорни съобщения се установява, че запорите са били наложени много след като е възникнало задължението за плащане на възнагражденията. Предвид на факта, че за всеки месец се дължало отделно трудово възнаграждение, административнонаказващият орган е издал множество предписания за изплащане на трудовите възнаграждения по чл.128, т.2 от КТ. Същите не са обжалвани, влезли са в сила и правилно за неизпълнението на всяко едно от тях е издадено отделно наказателно постановление съгласно разпоредбата на чл.18 от ЗАНН. В подкрепа на твърденията си касаторът цитира съдебна практика, подробно изброена в допълнително писмено становище по делото.  Моли след отмяната на решението да се постанови ново решение по същество, с което да се потвърди наказателното постановление.

Ответникът – „ХХХХАД, гр.Балчик, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението на БРС да бъде оставено в сила, както и да му бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.

Представителят на Окръжна прокуратура счита, че решението е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в законния срок от лице, участвало във въззивното производство, решението по което е неблагоприятно за него, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, в рамките на предявените касационни основания, съобразно правилото на чл. 218, ал.1 от АПК, настоящият състав счита същата за неоснователна по следните съображения:

  При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на съдебното решение с материалния закон съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК и в рамките на наведените касационни основания, настоящата инстанция намира, че същото е правилно и законосъобразно. Не е налице основанието по чл.348, ал.1, т.1 от НПК за неговата отмяна, тъй като материалният закон е приложен правилно.

С процесното наказателно постановление ХХХХ АД, гр.Балчик, е наказано с имуществена санкция в размер на 1 500 лева за това, че в качеството си на работодател не е изпълнило задължително предписание по т.11 от Протокол № ПР041071/17.11.2015г., като не е изплатило трудовото възнаграждение за месец юни 2014г. на ХХХХ в срок до 14.12.2015г., което съставлява нарушение на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда. 

От представения по делото протокол с № ПР041071 от 17.11.2015г. е видно, че при извършена проверка от контролните органи е констатирано, че ХХХХ АД в качеството си на работодател не е изплатило трудовите възнаграждения на редица работници, сред които и ХХХХ, за периода от м. декември 2013г. – м.септември 2015г. Съставени са 22 предписания, обективирани от т.5 до т.26 от протокола, с които са дадени указания на работодателя да изплати пълното трудово възнаграждение на ХХХХ за всеки месец поотделно за горепосочените години. При последваща проверка, резултатите от която са  обективирани в протокол № ПР1606342/15.02.2016г., е констатирано, че работодателят не е изпълнил дадените предписания да изплати трудовите възнаграждения на ХХХХ, с което е допуснал нарушение на чл.415, ал.1 от КТ. Между страните по делото няма спор, че по отношение на всяко едно от дадените предписания е издаден отделен акт за установяване на административно нарушение, сред които и процесният с № 08-0802994 от 23.02.2016г. Срещу този акт, както и срещу останалите двадесет и един акта дружеството е подало възражение, в което е посочило, че не осъществява дейност от м.март 2015г., няма поръчки и парични постъпления, сметките му са запорирани, по-голямата част от наличния персонал е съкратен, като единствените лица, които са останали на работа в дружеството, са изпълнителният директор, главният счетоводител ХХХХ, която едновременно с това е член на СД и акционер, и двама пазачи. На 29.02.2016г. наказващият орган е издал оспореното пред въззивния съд наказателно постановление, от съдържанието на което е видно, че възражението на изпълнителния директор на дружеството не е било взето предвид.

Не е спорно между страните, че по време на извършените проверки е предстояла ликвидация на дружеството. По делото е представен протокол от 04.05.2015г. от заседание от СД, на което е взето решение неплатените трудови възнаграждения на работниците да се изплатят след продажба на дружеството или след ликвидация, както и запорно съобщение с изх.№ 087/13.05.2015г. от Уникредит Булбанк, с което дружеството е уведомено, че банковите му сметки са запорирани по повод на образувано срещу него изпълнително дело. 

С оглед на така установената фактическа обстановка настоящата инстанция намира, че правилно въззивният съд е извършил преценката за законосъобразност на процесното наказателно постановление, разглеждайки го като част от поредица от 22 бр. наказателни постановления, издадени за неизпълнение на предписание за изплащане на трудово възнаграждение на един работник. Касационният състав напълно споделя извода на въззивния съд, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като противоречи на целите на чл.415, ал.1 във вр. чл.128, т.2 от КТ - да бъдат удоволетворени вземанията на работниците, като предписаното представлява един единствен индивидуален административен акт. След като е дадено едно предписание за изплащане на пълното трудово възнаграждение на един конкретен работник, макар и разбито по месеци в 22 пункта, то неизпълнението на предписанието спрямо този работник следва да се счита за едно нарушение, а не за 22 бр. нарушения. Незаконосъобразно наказващият орган е издал множество наказателни постановления за неизпълнение на задължението на работодателя да изплати трудовото възнаграждение за отделните месеци на един от работниците в дружеството. Затова правилен е изводът на районния съд, че така издаденото наказателно постановление противоречи на материалния закон и неговите цели и следва да бъде отменено. Правилен е също така изводът на съда, че санкционирането на жалбоподателя няма да доведе до целения с предписанието резултат – да се изплатят възнагражденията, защото ще натовари дружеството с нови публични задължения, които са привилегировани спрямо вземанията на работниците за труд. Това противоречи и на целите на административното наказване по ЗАНН, тъй като с незаконосъобразното налагане на двадесет и две имуществени санкции от по 1 500 лв. работодателят не се превъзпитава, а се поставя в още по-голямо затруднение да изпълни задълженията си към работниците. Неоснователно е становището на касатора за приложимост на чл.18 от ЗАНН с оглед на принципите на законност и съразмерност при упражняване на предоставените по закон правомощия. Право на свободна преценка на административния орган е дали да издаде едно или няколко задължителни предписания за еднородни по своя характер нарушения, но когато това не е подчинено на целите на закона, е налице превратно упражняване на власт, което е въпрос по законосъобразност и подлежи на преценка от съда. Именно от гледище на това изискване е неотносима и цитираната от касатора съдебна практика, защото тя касае казуси, в които няма превишаване на пределите на оперативната самостоятелност.         

По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а решението на БРС е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Независимо от изхода на делото, ответникът по касация няма право на разноски по делото съобразно ТР № 2/2009г. на ОСК на ВАС, което е задължително за страните и съда.  

 Водим от горното и на основание чл.221, ал.2  от АПК, Добричкият административен съд 

                                                   Р  Е  Ш  И:

 

 ОСТАВЯ В СИЛА решение № 175 от 22.11.2016г., постановено по нахд № 147/ 2016 г. по описа на Районен съд - Балчик.

  Решението не подлежи на обжалване.

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:………………..                   ЧЛЕНОВЕ:..............................