Р Е Ш Е Н И Е
№ 145

гр.Добрич, 06.04.2017 година.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА


           Административен съд - Добрич, І касационен състав, в открито съдебно заседание на седми  март две хиляди и седемнадесета година:

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КРАСИМИРА ИВАНОВА

                                                                              ЧЛЕНОВЕ:  МИЛЕНА  ГЕОРГИЕВА

                                                                                             ТЕОДОРА  МИЛЕВА

с участието на прокурора В.В. и секретаря М.М. изслуша докладваното от съдия М.Георгиева административно дело № 688/ 2016 год. и за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по чл. 185 - 196 от АПК.

Образувано е  по протест на прокурор от Окръжна прокуратура – Добрич В.В., срещу Наредба  за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество в община Тервел, приета от Общински съвет Тервел с решение № 9-135 от 31.10-2008г., изменяна и допълвана няколкократно, последно с решение №4-68 от 17.08.2015г. в частта на чл.4, ал.1; чл.15,ал.1 и чл.55,ал.2 . С протеста се настоява, че тези разпоредби влизат в колизия със законови разпоредби от по-висок ранг, съответно чл.8,ал.9 от Закона за общинската собственост; чл.14,ал.5  от Закона за общинската собствеността и чл. 67 от Закона за собствеността.Изложени са подробни съображения в тази насока.

           В съдебно заседание, протестиращият прокурор,  поддържа протеста на изложените в него основания.

Ответникът – Общински съвет при община Тервел, редовно призован, не  изразява становище.

Съдът, като обсъди аргументите в протеста, доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, и като направи проверка по реда на чл.168, във връзка с чл. 196 от АПК, приема за установено следното:

Протестът е процесуално допустим, като подаден в срок, срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол. Наредбата, предмет на оспорване, по дефиницията на чл. 75, ал. 1 от АПК, чл. 7, ал. 2 и чл. 8 от ЗНА, както и чл. 21, ал. 2 ЗМСМА съставлява подзаконов нормативен акт. Съобразно разпоредбите на чл. 185, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от АПК подзаконовият нормативен акт подлежи на безсрочно оспорване пред съда, като с оглед текста на чл. 186, ал. 2 АПК това важи и за прокурора, който може да подаде протест срещу акта.

Разгледан по същество, протестът е частично основателен по следните съображения:

Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество в община Тервел  е приета от Общински съвет Тервел с Решение № 9-135 от 31.10.2008г., изм. с Решение № 4-55 от 21.06.2010г., изм. и доп. с Решение № 5-81 от 23.08.2010г., изм. с Решение № 2-30 от 25.03.2011г., изм. и доп. с Решение № 10-144 от 19.12.2012г., изм. с Решение № 5-85 от 02.09.2013г., доп. с Решение № 5-87 от 02.09.2013г., изм. и доп. с Решение № 1-5 от 17.02. 2015г., изм. и доп. с Решения № 3-42 и №3-43 от 25.06.2015г., изм. и доп. с Решения № 4-68 от 17.08.2015г.

От административната преписка по приемане на наредбата, нейните  изменения и допълнения се установява,че  са спазени изискванията на чл.27 ал.2 и ал.3 от Закона за местно самоуправление и местна администрация. Съгласно чл.8, ал.2 от ЗОбС, редът за придобиване на право на собственост и на ограничени вещни права, за предоставяне за управление, под наем и за разпореждане с имоти и вещи - общинска собственост, и правомощията на кмета на общината, на кметовете на райони, на кметовете на кметства и на кметските наместници се определят с наредба на общинския съвет при спазване на разпоредбите на този закон и на специалните закони в тази област. Наредбата е приета на валидно правно основание – чл.8 от Закона за общинската собственост и чл.21, ал.2 от Закона за местно самоуправление и местна администрация. Приемането на Наредбата е съобразено с процесуалните правила на Закона за нормативните актове в редакцията му ДВ.бр.46/ 12. 06. 2007г., действала към момента на приема на оспорените разпоредби.

Относно съответствието на оспорените разпоредби с материалния закон съдът прецени следното:

Общият принцип,регламентиран в чл.15,ал.1 от ЗНА,предвижда,че всеки нормативен акт, трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен което означава, че съдебният контрол за  законосъобразност на оспорените текстове на Наредбата, следва да обхване преценката дали регулираните с тях обществени отношения са в съответствие с нормативните актове от по-висока степен. чл.8,ал.9 от ЗОбС 

В чл. 4, ал. 1 от Наредбата е регламентирано, че в изпълнение на целите,принципите и приоритетите на мандатната стратегия, общинския съвет ежегодно, преди приемането на годишния бюджет на общината,по предложение на кмета на общината приема програма,която съдържа:

а) прогноза за очакваните приходи и необходимите разходи,свързани с придобиването, управлението и разпореждането на общинската собственост;

б) описание на имотите,които се предвижда да бъдат отдадени под наем,да бъдат предложени за продажба,за внасяне в капитала на търговски дружества с общинско имущество,за учредяване на ограничени вещни права и за предоставяне на концесия;

в) описание на имотите,които общината има намерение да предложи за замяна;

г) описание на имотите,които общината има намерение да придобие и способите за тяхното придобиване;

д) конкретни мерки за подобряване на организацията на работа по управлението на общинската собственост, в това число и на публичния достъп на местната общност до информацията за изпълнението на годишната програма.

От текста се установява,че в Наредбата се възпроизвежда текста на чл. 8, ал. 9 от ЗОбС в частта му по т. 1-4, като е пропуснато съдържанието на т.5, т.6 и т.7 от законовата норма а именно,описание на обектите, за изграждането на които е необходимо отчуждаване на частни имоти, описание на тези обекти от първостепенно значение, както и други данни,определени от общинския съвет.

           В мотивите на протеста се сочи, че след като текстът от Наредбата не възпроизвежда в пълнота текста на чл. 8, ал. 9 от Закона за общинската собственост, то същият противоречи на нормативния акт от по-висок ранг и на това основание следва да бъде отменен. Разпоредбата на чл. 8, ал. 9, изр. трето от Закона за общинската собственост има императивен характер като определя унифицирано за всички общини съдържание на годишната програма за изпълнение целите на мандатната стратегия по чл. 8, ал. 8 от закона на органа на местно самоуправление. Частичното възпроизвеждане на изискванията към годишната програма по управление и разпореждане с общински имоти в общинската наредба в по-тесен от законово изискуемия обхват създава възможност за заобикаляне изискванията на закона, поради което се явява незаконосъобразно. Разпоредбата противоречи на норма от по-висок ранг и следва да бъде отменена.

           Следващият  протестиран текст е на чл.15,ал.1 от Наредбата който гласи, че части от имоти,публична общинска собственост,с изключение на обектите, подлежащи на концесиониране,могат да се отдават под наем след решение на общинския съвет,за срок до 5 години. С това според прокурора се стеснява определения срок за отдаване под наем от „до 10 години“,съгласно чл.14,ал.7 от ЗОбС. Протестът в тази му част е неоснователен и следва да бъде отхвърлен поради следното:

            С ал. 2 на чл.15 от Наредбата е предвидено, че отдаването под наем на имотите по предходната алинея се осъществява след провеждане на публичен търг или публично оповестен конкурс. Този текст се намира в Глава трета от Наредбата, която регламентира управлението на имоти, публична общинска собственост. Неоснователно е посоченото в протеста, че съгласно правилото в чл. 14, ал. 7 от Закона за общинската собственост имоти, или части от тях-публична общинска собственост, могат да се отдават под наем за срок до 10 години след решение на общинския съвет, поради което недопустимо в Наредбата се стеснява определения срок за отдаване на имотите под наем от “до 10 години” на “до 5 години”. Касационният състав счита, че от граматическото тълкуване на нормата на чл. 14, ал. 7, изр.1 личи нейният диспозитивен характер. Същата гласи следното: „ Свободни имоти или части от тях - публична общинска собственост, могат да се отдават под наем за срок до 10 години при условията и по реда на ал. 2 след решение на общинския съвет.“

Ако законодателят е целял да задължи общините да отдават под наем имотите-публична общинска собственост задължително за срок не по-малък от 10 години, то не би си служил с израза „до 10 години“ , а щеше да ползва израза „за 10 години“. Явно е, че с нормата на чл.14, ал.7, изр.1 от Закона за общинската собственост е предоставена възможност на общинските съвети, в рамките на установения 10 годишен срок, по свое усмотрение, съобразно спецификите на общината, нуждите на населението и др. подобни съображения, да преценят какъв да е максималният срок, в който тази категория общински имоти могат да се отдават под наем. Безспорно по-краткия срок за отдаване под наем на имоти-публична общинска собственост може да се разглежда в интерес на населението на общината, чиито нужди се менят. Общинският съвет на Община Шабла е преценил, че срокът за отдаване под наем на имоти-публична общинска собственост следва да е с продължителност не повече от 5 години. Определеният в чл.15, ал.1 от наредбата пет годишен срок е в рамките на максимално предвидения по закон, поради което нормата на чл.15, ал.1 от общинската наредба е в съответствие с чл.14, ал.7 от Закона за общинската собственост. По тези съображения административният съд счита, че протестът за отмяна на чл. 15, ал. 1 от общинската наредба следва да се отхвърли като неоснователен.

Неоснователен е и протестът и по отношение оспорването на думата „безсрочно“ в чл.55, ал.2 от общинската наредба. Оспореният текст гласи следното: “Правото на строеж се учредява  безсрочно или за определен срок“.

Неправилно е изразеното в протеста становище, че цитираният от Наредбата текст противоречи на чл. 67 от Закона за собствеността, съгласно който правото да се построи сграда върху чужда земя се погасява в полза на собственика на земята по давност, ако не се упражни в продължение на 5 години. Изтъква се, че отстъпването на безсрочна възможност да се построи сграда на общинска земя, каквато е предвидена в чл. 55, ал. 2 от общинската наредба, противоречи на закона.

Това становище се дължи на погрешно тълкуване на чл.67 от Закона за собствеността във връзка с оспорения текст от общинската наредба, който е приет въз основа на правилото по чл.37, ал.3 от Закона за общинската собственост и не касае погасяване на учреденото право на строеж, в случай, че то не бъде упражнено в рамките на пет годишен срок, а се отнася до възможността, предвидена в чл.65 от Закона за собствеността и в чл.37, ал.3 от Закона за общинската собственост, правото на строеж, трансформирано в право на собственост върху построения обект, да бъде учредено безсрочно или за определен срок.

Съгласно чл.65 от Закона за собствеността, когато правото на собственост върху постройката е установено със срок, след изтичането на срока собствеността върху сградата преминава безвъзмездно върху собственика на земята. В чл. 37, ал. 3 от Закона за общинската собственост също е предвидена възможността общината, чрез решение на общинския съвет, да учреди срочно право на строеж. Нормата гласи, че когато правото на строеж е учредено за определен срок, след изтичането на срока, за който то е учредено, общината придобива безвъзмездно собствеността на построения обект.

Цитираните разпоредби визират реализирано /осъществено/ право на строеж /изградена постройка/, но с ограничено със срок право на суперфициара върху построения обект с цел след изтичане на срока собствеността върху построения обект да премине върху собственика на земятаяма спор,че правото на строеж може да бъде учредено и като безсрочно – вариант, при който суперфициарът запазва собствеността върху построеното.

 С оспорената разпоредба на чл.55, ал.2 от Наредбата са предвидени именно горепосочените две възможности – да се учреди безсрочно право на строеж, какъвто е класическият случай на суперфицията, или същото да бъде ограничено със срок, след изтичане на който собствеността върху построеното да премине в патримониума на собственика на земята, т.е. на общината. Както учредяването на право на строеж за определен срок ( чл.37, ал.3 от ЗОбС и чл.65 от ЗС), така и учредяването на безсрочно право на строеж ( по арг. на чл.65 от ЗС), са две възможности, предвидени в Закона за собствеността и в Закона за общинската собственост. И именно тези две правни възможности по същия начин са пренесени и в общинската наредба с текста на чл.55, ал.2. Затова учредяването на „безсрочно“ право на строеж не означава, че същото може да бъде реализирано без ограничение във времето, каквото е становището по протеста. Смисълът на „безсрочно“ учреденото право на строеж е във възможността суперфициарът да придобие собствеността върху построеното за „вечни времена“, стига строежът да бъде реализиран в рамките на 5-годишния срок по чл. 67 от ЗС. С оглед тези съображения протестът за отмяна на чл. 55, ал.2 от Наредбата следва да бъде отхвърлен.

Окръжна прокуратура претендира разноски от 35 лв. – за публикуване на оспорването в ДВ. Ответникът не претендира разноски.  

При този изход на спора, протестиращият има право на поисканите разноски, които е направил за заплащане на публикуване в Държавен вестник на обявлението за образуваното дело в размер на 35 лева.

По изложените съображения и на основание чл.193, ал.1 от АПК,  Административен съд гр.Добрич, І състав:

 

                                        Р   Е   Ш   И  :

 

ОТМЕНЯ по протест на Окръжна прокуратура-Добрич разпоредбата на чл.4, ал.1 от Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество в община Тервел приета от Общински съвет Тервел  с Решение № 9-135 от 31.10.2008г., изм. с Решение № 4-55 от 21.06.2010г., изм. и доп. с Решение № 5-81 от 23.08.2010г., изм. с Решение № 2-30 от 25.03.2011г., изм. и доп. с Решение № 10-144 от 19.12.2012г., изм. с Решение № 5-85 от 02.09.2013г., доп. с Решение № 5-87 от 02.09.2013г., изм. и доп. с Решение № 1-5 от 17.02. 2015г., изм. и доп. с Решения № 3-42 и №3-43 от 25.06.2015г., изм. и доп. с Решения № 4-68 от 17.08.2015г.

ОТХВЪРЛЯ протеста в частта, с която се оспорват нормите на чл.15, ал.1 и чл.55, ал.2 от Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, приета от Общински съвет Тервел с Решение № 9-135 от 31.10.2008г., изм. с Решение № 4-55 от 21.06.2010г., изм. и доп. с Решение № 5-81 от 23.08.2010г., изм. с Решение № 2-30 от 25.03.2011г., изм. и доп. с Решение № 10-144 от 19.12.2012г., изм. с Решение № 5-85 от 02.09.2013г., доп. с Решение № 5-87 от 02.09.2013г., изм. и доп. с Решение № 1-5 от 17.02. 2015г., изм. и доп. с Решения № 3-42 и №3-43 от 25.06.2015г., изм. и доп. с Решения № 4-68 от 17.08.2015г.

ОСЪЖДА Общински съвет на Община Тервел да заплати в полза на Окръжна прокуратура-Добрич направените по делото разноски – държавна такса в размер на 35 /тридесет и пет/ лева за публикация на обявлението за образуваното дело в Държавен вестник.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд с касационна жалба в четиринадесетдневен срок, считано от съобщението за постановяването му и връчването на препис от съдебния акт на страните.

Решението да се разгласи по реда на  чл. 194 от АПК при неподаване на касационна жалба или протест или ако те бъдат отхвърлени.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                       ЧЛЕНОВЕ:

1............................

 

 

 

 

 

2............................