Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 157

Добрич, 13.04.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА


          
Административен съд - Добрич, в съдебно заседание на тридесет и първи март две хиляди и седемнадесета година, ІІ едноличен състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА

 

при секретаря В.С. изслуша докладваното от председателя административно дело № 680/ 2016 год.

          Производството е по реда на чл. 145, ал. 2, т. 1 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 14б, ал. 1 от Закона за социално подпомагане /ЗСП/.

          Образувано е по жалба вх. № 2735 от 22.12.2016 г. на И.С.С., ЕГН **********,*** срещу Заповед № 0805 – РД 01 – 0031/ 23.11.2016 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) гр. Тервел, с която е наредено И.С.С. да възстанови неправомерно получена целева помощ за отопление по Наредба РД 07 - 5 от 16.05.2008 г. в размер на 361.00 лв. за 2015 г. и 362.30 лв. за 2016 г. – общо 723.30 лв., заедно със законната лихва.

          Жалбоподателката изразява несъгласие с оспорената заповед. Настоява, че преди издаване на заповедта административният орган /АО/ не е изяснил всички факти и обстоятелства. Прави оплакване, че при издаване на акта не е била спазена процедурата по чл. 35а от Правилника за прилагане на ЗСП. Излага становище, че мотивите на заповедта са неясни,  като не са й били снети обяснения и не й е дадена възможност да защити правата си. Заявява, че е неграмотна и че декларацията й е попълвана от друго лице, като не знае какво е вписано в нея. Допълва, че не е получила социалните помощи недобросъвестно, тъй като не е знаела, че лицето, с което живее, е получило пари от продажба на билки. Декларира, че са безработни, като семейството й има три деца, от които едното вече на 18 години, а другите две на 14 и 16 години. Счита, че АО не е доказал, че с този еднократен доход от 870 лв. не попада в категорията лица, нуждаещи се от парична помощ. Сочи, че и решението, с което е потвърдена заповедта, е незаконосъобразно, немотивирано, тъй като е издадено в нарушение на чл. 146, т. 3 и 4 от АПК. Иска да бъде постановен съдебен акт, с който да бъде отменена оспорената заповед като незаконосъобразна и немотивирана. 

          В съдебно заседание, жалбоподателката, редовно призована, не се явява, не се представлява.

          Ответникът по жалбата, Директорът на ДСП гр. Тервел, редовно призован, не се явява, не се представлява. Не изразява становище по жалбата. С писмо вх. № 582/ 16.03.2017 г., с което е приложена преписката по отпускане на помощта през 2016 г., сочи мотиви в частта на разпореждането за възстановяване на тази помощ.

          Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, видно от приложеното по делото известие за доставяне на решението, с което е отхвърлена жалбата до административния орган (л. 43), от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

          Административен съд - Добрич, Втори едноличен състав, като провери законосъобразността на оспорвания акт на всички основания, съобрази доводите на страните и представените доказателства, намира подадената жалба за основателна.

Съображенията за това са следните, като от фактическа страна се установява:

          С молба - декларация вх. № СП12-239/ 14.07.2015 г. (л. 61) И.С.С. е заявила искане за отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво. В молбата – декларация е записала, че живее с *****, че не са женени, че са безработни и че е неосигурена, както и че към онзи момент има три непълнолетни деца, родени на ***, през 2000 г. и 2003 г. В раздел ІІІ на въпроса за лице, с което съжителства, е записала – „не“. В раздел V за брутните доходи е посочила сумата от 720 лв., помощи и добавки по Закона за семейни помощи за деца /ЗСПД/. От Справка за регистрираните доходи, издадена на 15.07.2015 г., е видно, че заявителката е получила 720 лв. помощи (л. 63) В същата справка за останалите, посочени от С. лица, липсва наличие на доходи. В социален доклад, приет като доказателство (л. 66), е посочено, че е извършена проверка за доходи и не са установени такива извън социалните помощи. Пресметнат е диференциран минимален доход за отопление, сметнат е средният месечен доход на член от семейството от предходния месец и е направен извод за наличие на основание за подпомагане. Със Заповед № СП 12 – 239/ 31.07.2015 г. на Директора на ДСП Тервел е отпусната на жалбоподателката целева помощ за отопление с твърдо гориво в размер на 361 лв. за отоплителен сезон 2015/2016 г. (л. 59)

          Със заявление – декларация вх. № 314/874 от 12.10.2016 г. е поискана от жалбоподателката целева помощ за отопление с твърдо гориво. Като съпруг в заявлението е посочен *****, с когото всъщност живее на съпружески начала.(л. 11) Отразени са две непълнолетни деца, доколкото най – голямото вече е навършило 18 г. Като лице, с което съжителства, е записано „не“, но е посочен пълнолетният син на жалбоподателката. За брутни доходи е записана сумата от 1100.88 лв., от които 364.21 лв. от трудова дейност, а в т. 12 за размер на получените помощи е записано - 73 667 лв. (л. 12) От удостоверение, издадено от „Пластхим – Т“ гр. Тервел (л. 15), се установява, че С. е работила през март 2016 в предприятието и е получила сумата от 364.21 лв. От Приложение № 2  (л. 16) се вижда, че всъщност получените помощи и добавки по ЗСПД са в размер на 736.67 лв. В анкетата е вписано, че служителят, извършил анкетата, е установил, че клиентите са без образование, квалификация и реализация на трудовия пазар. Изчислени са ДМД и средният месечен доход и е сторен изводът, че може да бъде отпусната целева помощ. Със Заповед № ЗСП/Д – ТХ – Т/874/ 24.10.2016 г. е отпусната целева помощ в пари за закупуване на твърдо гориво за отоплителен сезон 2016/2017 г. в размер на 362.30 лв. (л. 8)

До Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Тервел е изпратено писмо изх. № 25696 – 1/ 09.11.2016 г. на ТД на НАП Варна – офис Добрич с приложена справка за получени доходи по списък на дирекцията. (л. 19) В справката фигурира лицето Назим Амди Аемед, ЕГН **********, което С. е посочила в подадените заявления за свой съпруг. Отразено е, че същият е получил доход от 870 лв.

          Със Заповед № 085 – РД 01 – 27/ 10.11.2016 г. Директорът на ДСП Тервел, в резултат на получената от ТД на НАП Варна офис Добрич информация, нарежда на основание чл. 35а от ППЗСП във връзка с чл. 14а, ал. 1 и 2 от ЗСП да бъде извършена проверка за установяване на фактическите обстоятелства, относно получени от С. целеви помощи по Наредба № РД 07 – 5 от 2008 г., отпуснати със Заповед № СП 12 – 239 от 31.07.2015 г. в размер на 361.00 лв., считано от 01.07.2015 г., и месечни помощи по чл. 9 от ППЗСП. (л. 20)

          На 11.11.2016 г. е изготвен от проверяващия служител Констативен протокол /КП/ № 18, в който е записано, че е извършена проверка за установяване на неправомерно получени суми от С. по повод недекларирани от същата доходи през 2015 г. в размер на 870.00 лв. В хода на проучването е установено, че тя и лицето, с което живее на съпружески начала, са в трудоспособна възраст. Семейството е подпомагано по две нормативни основания – Наредба РД 07 – 5 от 16.05.2008 г. и чл. 9 от ППЗСП. Указано е, че при първоначално подаване на молби – декларациите не са декларирани доходи, не са декларирани такива и текущо. Съставителят на КП е сторил извода, че „на практика са налице декларирани неверни данни по отношение финансово състояние и неспазване разпоредбите на чл. 15 от ЗСП“. (л. 21) Констативният протокол е изпратен на С. и видно от известието за доставяне, е получен на 17.12.2016 г. (л. 22)

          На 11.11.2016 г. с изх. № 0805 -26 – 00527 от ДСП – Тервел е изпратено писмо до управителя на фирма „*****“ ЕООД, с. Подслон, общ. Добричка, с което се иска предоставяне на информация за изплатени финансови средства от фирмата на лицето ***** за периода 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. и от 01.01.2016 г. до 30.09.2016 г. включително, като бъдат предоставени и заверени ксерокопия на фактурите за закупената продукция. (л. 23) От фирма „*****“ ЕООД е получен опис в ДСП – Тервел на изплатените суми на съжителстващото със С. лице, от които се установява, че се касае за една стокова разписка от 19.05.2015 г. за предаден цвят бъз, за което е получена от Ахмед сумата от 870 лв. (л. 26)

          В резултат на 23.11.2016 г. е издадена оспорената Заповед № 0805 – РД 01 – 0031, с която е наредено И.С.С. да възстанови неправомерно получена целева помощ за отопление по Наредба РД 07 - 5 от 2008 г. в размер на 361.00 лв. за 2015 г. и 362.30 лв. за 2016 г. – общо 723.30 лв., заедно със законната лихва. Като мотиви е записано, че се касае за наличие на деклариране на неверни данни по отношение обстоятелствата по чл. 12, ал. 2, т. 1 от ППЗСП. В заповедта са отразени номерата на двете заповеди от 2015 и 2016 г., с които са отпуснати целеви помощи, както и че с писмо № 25696-1 от 09.11.2016 г. на ТД на НАП Добрич е постъпила информация за това, че лицето, с което живее на съпружески начала С., е получило сума от продажба на билки в размер на 870.00 лв. Записано е също така, че е спазена процедурата по чл. 35а, ал. 2 от ППЗСП, изготвен е Протокол, изпратен с писмо с обратна разписка, като в срока по чл. 35а, ал. 3 от ППЗСП не е постъпило възражение. В заключение е посочено, че съгласно чл. 14а, ал. 3 от ЗСП лицата, недобросъвестно получили социални помощи, следва да ги възстановяват заедно със законната лихва. Посочена е възможността за обжалване на заповедта, както и че обжалването спира изпълнението. (л. 30)

          С вх. № 0805 – 9411 – 00 – 0580/ 29.11.2016 г. на РДСП – Добрич е постъпила жалба от И.С. по административен ред до Директора на РДСП – Добрич срещу Заповед № 0805 – РД 01 – 0031/ 23.11.2016 г. на Директора на ДСП - гр. Тервел. С жалбата се оспорва заповедта и се настоява, че жалбоподателката не е била уведомена за изплатените на Ахмед суми, а е научила за това от заповедта. С. прави оплакване, че не е съгласна, че е получила помощите недобросъвестно, тъй като не е знаела за плащането. Освен това счита, че са й нарушени правата, тъй като сигналът от ТД на НАП е получен на 09.11.2016 г., на 11.11.2016 г. е съставен КП. Иска да бъде отменена заповедта. (л. 39)

          С Решение № 08 – РД06 – 0004/ 14.12.2016 г. Директорът на РДСП – Добрич е отхвърлил жалбата на С.. В диспозитива на Решението е допусната грешка относно предмета на заповедта, която се потвърждава с решението, като е вписано, че тя касае лишаване от месечна социална помощ за срок от една година. Същевременно в решението е обсъждано, че жалбоподателката не е уведомила Дирекцията за настъпили промени – получен доход, но в случая въобще не става въпрос за настъпили промени и санкция за неуведомяването. Доходът е получен преди подаване на молбата – декларация, а недекларирането му, ако е доказана недобросъвестност, води до санкция – заповед за възстановяване на отпуснатата помощ. В този смисъл решението е с неясни мотиви, които водят до объркване за волята на административния орган. В резултат на решението, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповедта, С. е подала жалба срещу първоначалния административен акт, по която е образувано настоящото производство.    

          Така установените факти налагат следните правни изводи:

          Съгласно чл. 6 от Наредба № РД-07-5/ 16. 05. 2008 год. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, недобросъвестно получената целева помощ за отопление подлежи на установяване и връщане по реда на чл. 14а и 14б от Закона за социално подпомагане. Конкретният административен акт е издаден в тази връзка от компетентния орган, доколкото съгласно разпоредбата на чл. 14а, ал. 3 от ЗСП в случай на констатирана недобросъвестност директорът на дирекция "Социално подпомагане" издава мотивирана заповед за възстановяване на получената социална помощ заедно със законната лихва. Заповедта е в предписаната от закона писмена форма. Същата обаче е издадена при нарушение на процесуалните правила и липса на мотиви. Текстът на чл. 14а, ал. 3 от ЗСП гласи: В случай на констатирана недобросъвестност директорът на дирекция "Социално подпомагане" издава мотивирана заповед за възстановяване на получената социална помощ заедно със законната лихва. По отношение процесната заповед липсват и двата елемента – няма доказателства за констатирана недобросъвестност, а самата заповед е немотивирана.

          В заповедта са изредени фактите, като в мотивите е записано, че актът е издаден поради наличие на деклариране на неверни данни по отношение обстоятелствата по чл. 12, ал. 2, т. 1 от ППЗСП. При справка с текста на тази разпоредба се установява, че тя не съдържа обстоятелства за деклариране и не съдържа точки: Чл. 12. (1) …..; (2) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2010 г., в сила от 01.05.2010 г.) Лицата по ал. 1 полагат общественополезен труд за срок 14 дни по 4 часа дневно. Прочитът на ЗСП и намиращата се там разпоредба на чл. 12, ал. 2, т. 1 навежда на извода, че ответникът явно е имал предвид закона, а не правилника за прилагането му, доколкото обстоятелствата, подлежащи на деклариране, се съдържат именно в чл. 12, ал. 2, но от Закона за социално подпомагане:  Социални помощи се отпускат след преценка на:

1. доходите на лицето или семейството;

2. имущественото състояние;

3. семейното положение;

4. здравословното състояние;

5. (доп. - ДВ, бр. 15 от 2010 г.) трудовата и учебната заетост;

6. възрастта;

7. други констатирани обстоятелства.

          Така административният орган е приел, че са декларирани неверни данни и на това основание е разпоредил възстановяване на отпуснатите целеви помощи за 2015 и 2016 г. за отопление. В случая обаче като основание за възстановяване на помощите е указан текстът на чл. 14а, ал. 3 от ЗСП, а съобразно него на възстановяване подлежат социалните помощи, ако е констатирана недобросъвестност. Наличието на неверни данни не е достатъчно основание за постановяване връщането на изплатените социални целеви помощи за отопление. Необходимо е да бъде констатирана недобросъвестност на конкретното лице. Мотиви в насока на недобросъвестност обаче не са налице. Първо, не се касае за доход на самото лице, за да се приеме, че то е укрило този доход. Недобросъвестността не може да се предполага, доколкото тя се явява виновно поведение, тя трябва да бъде доказана. Доказателства в тази насока не са събирани.

Както беше отбелязано вече, и за помощите и за двете години – 2015 и 2016 липсват каквито и да е мотиви относно наличието на недобросъвестност. Административният орган в нарушение на чл. 35 от АПК е издал ИАА, без да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, без да събере и обсъди обясненията и възраженията на жалбоподателката и на лицето, с което живее. Като е сторил това, е постановил порочен акт, който следва да бъде отменен. Липсата на мотиви е в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и се явява абсолютно основание за отмяна на заповедта. В тази връзка заповедта е незаконосъобразна на основание чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК. Законосъобразността на акта се преценява въз основа на фактите, посочени в него, които в хода на съдебното производство не може да бъдат допълвани или заменяни. В тази връзка следва да се има предвид, че:

Проверка е извършвана само по заповедта от 2015 г., като за заповедта, с която е отпусната целевата помощ през 2016 г., проверка не е възлагана и не е извършвана и КП не е изготвян. В писмо, вх. № 582 от 16.03.2017 г., ответникът е заявил, че според него няма изискване за извършване на проверка за помощта от 2016 г., тъй като искането за възстановяване на тази помощ не е следствие на извършената процедура по чл. 14а от ЗСП, а правното основание за възстановяването на тази помощ е в текста на чл. 14, ал. 5 от ЗСП, съгласно който лицето се лишава за последващ период от време от социални помощи до възстановяване на дължимите суми. В същото това писмо се настоява, че недобросъвестност е налице само за помощта от 2015 г. и е направено изрично изявление, че административният орган не твърди наличие на недобросъвестност по отношение обстоятелствата, при които е получавана целевата помощ за отопление през 2016 г. Съдът следва да отбележи, че това са нови основания, въведени със становището на АО, които не се съдържат в заповедта, с която се иска възстановяване на сумите. Не е допустимо в хода на процеса да се навеждат нови основания, тъй като по този начин се нарушава грубо правото на защита на жалбоподателя. Освен това с основание чл. 14, ал. 5 от ЗСП е издадена друга Заповед - № 0805-РД 01-0030/ 23.11.2016 год. на Директора на Дирекция “Социално подпомагане”, гр. Тервел, потвърдена с решение № 08-РД06-0003/ 14. 12. 2016 год. на Директора на Регионална дирекция “Социално подпомагане” - Добрич, по силата на която е наредено жалбоподателката да бъде лишена от право на целева помощ за отопление до възстановяване на дължимите суми, но за срок не по - дълъг от две години. В този смисъл настоящият състав счита, че по отношение претенцията за възстановяване на помощта от 2016 г. изцяло е нарушена процедурата, поради което заповедта се явява незаконосъобразна. Нарушението е особено съществено, тъй като е довело до материална незаконосъобразност на заповедта в тази й част.

Допълнително следва да се има предвид, че начинът, по който са попълнени молбите – декларации сочи, че С. не е вникнала в изискванията, които са отправени към заявителя. В раздел V от молбата – декларация е записано, че следва да бъдат отразени: брутните й доходи, тези на семейството й, като в скоби е записано (на съжителстващите с нея родители). Не се спори, че заявителката няма доходи през 2015 г. По отношение доходите на семейството с вмъкнатото в скоби се създава объркване относно това чии доходи следва да бъдат декларирани. През 2016 г. се вижда, че са отразени надлежно получените лично от лицето трудови доходи, но помощите са изписани в десетки хиляди, което навежда на извода, че лицето е било затруднено при попълването. Същевременно надлежното отразяване на доходите през 2016 г., което е станало преди получаване на сигнала, сочи, че С. добросъвестно е попълнила декларацията за 2016 г. (самият ответник изрично заявява това и в становището си) и е индиция, че през 2015 г. не е действала умишлено за укриване на информация с цел получаване на неследващите й се социални помощи.

Изложеното дотук сочи на категоричния извод, че заповедта е издадена в противоречие с разпоредбата на чл. 14а от ЗСП и чл. 35а от ППЗСП.

За пълнота следва да се отбележи, че „недобросъвестност“ би била налице, ако лицето в действителност е нямало право на социални помощи съгласно изискванията на закона за доход, като с оглед на това е съзнателно укрило известен му доход, за да получи такива помощи. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба  № РД – 07 - 5/ 16.05.2008 год. /Наредбата/ за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението - декларация е по - нисък или равен от диференциран минимален доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и 11 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП). Съгласно чл. 2, ал. 3 от същата Наредба, основа за определяне на диференцирания минимален доход за отопление е гарантираният минимален доход (ГМД), чийто месечен размер се определя с акт на Министерския съвет. Съобразно текста на чл. 2, ал. 4 от Наредбата, диференцираният минимален доход за отопление се определя, както следва: за всеки един от съвместно живеещи съпрузи - 167,08 на сто от ГМД; за дете от 0 - до 18 - годишна възраст, а ако учи - до придобиване на средно или професионално образование, но не повече от 20 - годишна възраст - 180,28 на сто от ГМД. В социалния доклад от 29.07.2015 год., изготвен от Дирекция “Социално подпомагане - Тервел, диференцираният минимален доход за отопление е определен по следния начин, като са съобразени процентите за конкретния случай: 167.08%+167.08%+180.28%+180.28%+180.28%= 875%х65.00 лв.= 568.74 лв. Така изчисленият доход е по - голям от 120. 00 лв., представляващ средномесечен доход, изчислен на 6 - месечна основа преди месеца на подаване на заявлението – декларация въз основа декларираните от С. данни. АО е предприел действия по възстановяване на отпуснатите целеви помощи поради недеклариране на сумата от 870. 00 лв., доход, получен от лицето, с когото С. живее на съпружески начала в рамките на правнорелевантния за отпускане на помощта 6 - месечен период, преди подаване на молбата - декларация от 14.07.2015 год. Ако тази сума се вземе предвид и се изчисли шестмесечният среден доход, то математическите сметки сочат, че доходът би представлявал 720 лв., формирани от помощи за деца + 870 = 1590 лв., разделено на 6, се получава сумата от 265 лв., който доход отново е по - нисък от 568. 74 лв. В този смисъл предпоставките за предоставяне на целева помощ са налице, включително и с този доход. Както ВАС сочи в Решение № 9033 от 2016 г. по адм. дело № 11303 от 2015 г. на Шесто отделение, недобросъвестност ще е налице ако новоизчисленият средномесечен доход вече надвишава диференцирания минимален доход. Обратно – ако новоизчисленият средномесечен доход също не надвишава диференцирания минимален доход, не е налице недобросъвестност. В случая социалната помощ пак би била дължима и при деклариран доход от 1590 лв., с оглед на което недобросъвестност не е налице, а това е основна предпоставка за издаване на заповедта по чл. 14а, ал. 3 от ЗСП.             

          Предвид изложеното, заповедта е издадена при липса на мотиви и съществени нарушения на процесуалните правила, което е довело до нарушение на материалния закон, с оглед на което са налице основания по смисъла на чл. 146, т. 2, 3 и 4 от АПК за нейната отмяна. 

          Водим от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Добрич

 

          Р Е Ш И:

 

          ОТМЕНЯ по жалба на И.С.С., ЕГН **********,*** Заповед № 0805 – РД 01 – 0031/ 23.11.2016 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Тервел, с която е наредено И.С.С. да възстанови неправомерно получена целева помощ за отопление по Наредба РД 07 - 5 от 16.05.2008 г. в размер на 361.00 лв. за 2015 г. и 362.30 лв. за 2016 г. – общо 723.30 лв., заедно със законната лихва.

          Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14 – дневен срок от съобщаването.

 

 

                                          СЪДИЯ: