Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ……………../31.03.2017г., град Добрич

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

                  ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание, проведено на двадесети март две хиляди и седемнадесета година в състав:     

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИЛВИЯ САНДЕВА

 

при секретаря И.Д. изслуша докладваното от председателя АД № 678/2016 год. по описа на Административен съд - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на И.С.С., с ЕГН **********,***, срещу заповед № 0805-РД01-0029 от 23.11.2016 год. на Директора на Дирекция “Социално подпомагане” – гр.Тервел, потвърдена с решение № 08-РД06-0002/14.12.2016 год. на Директора на Регионална дирекция “Социално подпомагане” - Добрич, с която на основание чл.15, ал.2 от ЗСП жалбоподателката е лишена от месечна социална помощ по чл.9 от ППЗСП за срок от една година, считано от 01.11.2016 год. В жалбата се навеждат доводи за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като административният орган не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая. Не е изискал обяснения от жалбоподателката и не й е дал възможност да защити правата си, а незабавно е пристъпил към издаване на заповедта, чиито мотиви са неясни. От самата заповед не става ясно от какво точно се лишава жалбоподателката. В нея липсва конкретизация на лицето, за което се твърди, че живее на съпружески начала с И.С., респективно е получило доход от 870 лева, който не е бил деклариран от страна на жалбоподателката. Навеждат се доводи и за материалната незаконосъобразност на заповедта, тъй като не е доказано, че с получения доход от 870 лева жалбоподателката не попада в категорията на лицата, нуждаещи се от парична помощ. Посочено е единствено, че са налице декларирани неверни данни, които са допринесли за недобросъвестно получаване на средства от страна на жалбоподателката, но не е извършена преценка дали тя действително се нуждае от социално подпомагане. По тези съображения се иска отмяна на оспорения акт.

Ответникът по жалбата не изразява становище по нея.

Добричкият административен съд, като взе предвид становищата на страните и обсъди доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу годен за обжалване акт, след изчерпване на задължителната процедура по обжалване по административен ред, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, е и основателна по следните съображения:

С оспорената заповед жалбоподателката И.С.С. е лишена от социална помощ за срок от една година, считано от 01.11.2016 год. В заповедта са изложени обстоятелства, че на С. са отпуснати три пъти месечни социални помощи по чл.9 от ППЗСП през 2015г. и 2016г. в размер съответно на 100, 35 лева, считано от 01.01.2015г.; 143, 25 лева, считано от 01.01.2016г. и 74, 10 лева, считано от 01.10.2016г. През месец май 2015г. лицето, с което С. съжителства на семейни начала, г-н Ахмед, е получил доходи от продажба на билки в размер на 870, 00 лева, за което ДСП не е информирана в регламентирания едномесечен срок от настъпване на промяната. С оглед на това е прието, че е налице нарушение на чл.15, ал.1 от ЗСП, за което следва да се носи отговорност по реда на чл.15, ал.2 от ЗСП.     

Тази заповед е обжалвана по административен ред, като с решение № 08-РД06-0002/14.12.2016 год. Директорът на РДСП – Добрич е отхвърлил жалбата срещу нея с мотива, че безспорно в административното производство е установено, че през м. май 2015г. съжителстващото с жалбоподателката лице - Н.А.А., е получил доход в размер на 870 лева, което води до промяна на обстоятелствата по чл.12, ал.2, т.1-7 от ЗСП, при които е била отпусната месечната социална помощ по чл.9 от ППЗСП, поради което не е налице основание за отмяна на оспорената заповед. Счетено е за неоснователно възражението на жалбоподателката, че не е ясно от какво точно е лишена, тъй като разпоредбата на чл.15 от ЗСП ясно говори за лишаване от социални помощи, като самата жалбоподателка е кандидатствала за отпускането на месечна социална помощ по реда на чл.9 от ППЗСП. Изтъкнато е, че непосочването на трите имена на лицето Н.А.А. в обжалваната заповед не води до нейната нищожност или незаконосъобразност, като в нея ясно е индивидуализирано лицето, което се лишава от социални помощи.    

Не е спорно по делото, а това се установява и от приложената молба – декларация за отпускане на месечни помощи (л.13), че жалбоподателката има петчленно семейство – тя, лицето, с което съжителства на съпружески начала – Н.А.А., и трите им учащи деца. Не е спорно и това, че С. е кандидатствала за месечно подпомагане по чл.9 от ППЗСП три последователни пъти с молби – декларации съответно от 09.01.2015г., 11.01.2016г. и 12.10.2016г., в резултат на което са й отпуснати месечни помощи съгласно заповеди на директора на ДСП – Тервел съответно от 22.01.2015г., 25.01.2016г. и 24.10.2016г.  

По повод на искане на ДСП – Тервел е изготвена справка с изх.№ 25696-1/09.11.2016г. на ТД на НАП – Варна, офис - Добрич относно декларирани доходи по чл. 50 от ЗДДФЛ за 129 бр. лица, в която е посочено, че лицето Н.А.А. е получило доход от 870, 00 лв. След запитване до управителя на “ЕРКАН-2014” ЕООД е получено писмо с изх. № 5/16.10.2016 год., съгласно което със стокова разписка № 13/19.05.2015 год. на Н.А.А. е изплатена сумата от 870, 00 лв. за предадени билки. В тази насока е и приложената по делото служебна бележка № 010 от 21.12.2015г., издадена от ТД на НАП – Варна, офис – Добрич (в отделните документи има разминаване в имената, но не и в ЕГН на лицето, поради което съдът приема, че се отнасят за едно и също лице).

Със заповед № 085-РД 01-27/10.11.2016 год. на Директора на Дирекция “Социално подпомагане” - Тервел е разпоредено извършване на проверка за установяване на недобросъвестно получени целеви помощи за отопление и месечни помощи по чл.9 от ППЗСП от И.С.С. през 2015г. С констативен протокол № 18/11.11.2016 год. е установено, че при първоначалното подаване на молби-декларациите, въз основа на които са отпуснати и двата вида помощи, не са декларирани получени доходи включително и текущи такива, с оглед на което е направен извод, че са налице неверни данни по отношение на финансовото състояние на жалбоподателката и неспазване на разпоредбите на чл. 15 от ЗСП. Копие от протокола е връчен на жалбоподателката по пощата с писмо с обратна разписка на 17.11.2016г. съгласно известие за доставяне на л.49 от делото. Въз основа на констативния протокол е издадена и процесната заповед № 0805-РД-01-0029/23.11.2016 год. на директора на ДСП - Тервел, която е предмет на разглеждане в настоящото съдебно производство.     

 Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

 Оспорената заповед е издадена от компетентния за това административен орган съгласно чл.33а от ППЗСП, във вр. чл.13-15 от ЗСП и в необходимата писмена форма. Вярно е, че в акта няма ясно разграничение между мотиви и диспозитив, но от цялостното му съдържание може да се направи извод какво точно е разпореждането на органа и кои са правните и фактическите основания за неговото издаване. В обстоятелствата част на заповедта е описано подробно, че жалбоподателката е подпомагана три пъти по реда на чл.9 от ППЗСП през 2015г. и 2016г., като не е изпълнила задължението си да декларира в законоустановения срок по чл.15, ал.1 от ЗСПЗ получените доходи от лицето, с което съжителства на съпружески начала, поради което подлежи на санкциониране по реда на чл.15, ал.2 от ЗСП. Действително в диспозитива на заповедта не е посочено от каква конкретна помощ се лишава жалбоподателката, но видно от мотивите към нея е, че се касае за лишаване от месечна социална помощ по чл.9 от ППЗСП. Не се споделя възражението в жалбата за неяснота на акта поради липса на индивидуализация на лицето, за което се твърди, че живее на съпружески начала с жалбоподателката. Сама жалбоподателката в молби – декларациите за отпускане на социални помощи е декларирала, че съжителства с Н.А.А., поради което непосочването на трите имена и ЕГН на лицето в заповедта не е такъв недостатък, който да води до порочност на акта. Неоснователно е и възражението за допуснати съществени нарушения при издаване на заповедта, тъй като не е осигурена възможност на жалбоподателката да даде обяснения и да защити правата си в административното производство. Заповедта е издадена след извършена проверка и съставен констативен протокол, екземпляр от който е връчен на С. по реда на чл.35а, ал.3 от ППЗСП. Действително констатациите на проверяващите органи са твърде общи и схематични, без конкретни данни за вида, субекта и основанието на получените доходи, но в протокола изрично е записано, че в 3-дневен срок от връчването му проверяваното лице може да представи писмени възражения пред директора на ДСП с цел изясняване на произхода на доходите и за кой период се отнасят. Следователно жалбоподателката е имала възможност да се запознае с доказателствата по преписката, да направи своите искания  и възражения, както и да даде обяснения относно твърдяното нарушение на чл.15 от ЗСП, поради което не е налице ограничаване на правото й на участие в административното производство, което да съставлява самостоятелно отменително основание.    

При издаване на заповедта обаче са допуснати други съществени процесуални нарушения, които са довели и до нейната незаконосъобразност  по същество. 

Като правно основание за издаване на заповедта е посочен чл.15, ал.2 от ЗСП. В чл.15, ал.1 от ЗСП е установено задължението на лицата, подпомагани по реда на този закон, да уведомяват писмено съответната дирекция „Социално подпомагане“ за всички промени на обстоятелствата, посочени в чл. 12, ал. 2, т. 1 - 7, в срок не по-късно от един месец от настъпването им, като съгласно ал.2 на същия член при неизпълнение на това задължение лицата се лишават от социални помощи за срок една година. В чл.12, ал.2, т.1-7 от ЗСП са изброени обстоятелствата, които се преценяват при отпускане на социалните помощи по чл.12, ал.1 от с.з., сред които са и доходите на лицето или семейството му.

Безспорно е в случая, че доходите на лицето, с което жалбоподателката живее на съпружески начала, получени през м.май 2015г., са именно такова обстоятелство, което подлежи на преценка при отпускане на месечните помощи, поради което жалбоподателката е била длъжна да го декларира в едномесечен срок от настъпването на промяната и като не е сторила това, е допуснала нарушение на чл.15, ал.1 от ЗСП. За да се приеме обаче, че това нарушение подлежи на санкциониране по реда на чл.15, ал.2 от ЗСП, следва да се прецени дали недекларираните доходи влияят на правото на месечна помощ на жалбоподателката по чл.9 от ППЗСП. Съгласно посочената разпоредба право на месечна помощ имат лица и семейства, чийто доход за предходния месец е по-нисък от определен диференциран минимален доход, основа за определяне на който съгласно ал.2 на същия текст е гарантираният минимален доход, чийто размер се определя с акт на МС. При това положение административният орган е бил длъжен да установи по какъв начин получените доходи в размер на 870 лева са се отразили върху месечния доход на семейството и дали той не е надвишил определения диференциран минимален доход съгласно изискванията на чл.9, ал.3 от ППЗСП, във вр. чл.12, ал.2 от ЗСП. И това е така, защото ако той би бил останал под този праг, социалната помощ пак би била отпусната и недекларирането на промяната в обстоятелствата не може да има за последица лишаването на лицето от помощи по реда на чл.15, ал.2 от ЗСП. В случая органите по социално подпомагане са посочили получените доходи от продажба на билки, но са пропуснали да изследват дали те превишават определения диференциран минимален доход. 

Разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от Конституцията на Република България прогласява правото на социално подпомагане като основно право на гражданите. Съгласно чл.11, ал.1 и ал.2 от ЗСП социалните помощи са средства в пари и/или в натура, които допълват или заместват собствените доходи до основните жизнени потребности или задоволяват инцидентно възникнали потребности на подпомаганите лица и семейства, когато са изчерпани всички възможности за самоиздръжка и за издръжка от лицата по чл.140 от СК. Ето защо, не може да се приеме, че недекларирането на промените в обстоятелствата по чл.12, ал.1, т.1-7 от ЗСП е достатъчно условие за лишаване от социални помощи, ако тези промени не са от значение за правото по чл.9 от ППЗСП. Действително в разпоредбата на чл.15, ал.2 от ЗСП не е направено такова разграничение, но това следва от логиката и духа на закона и след като административният орган веднъж е установил, че са налице недекларирани данни, той е бил длъжен да прецени дали те реално са възпрепятствали надлежното възникване и упражняване на правото на семейна помощ на лицето, като изложи и мотиви за това. Както в заповедта на директора на ДСП, така и в потвърждаващото го решение на директора на РДСП е посочено само, че е налице неизпълнение на задължението по чл.15, ал.1 от ЗСП, тъй като получените доходи не са декларирани в едномесечния срок от настъпване на промяната, без да е извършена преценка дали неизпълнението на това задължение действително рефлектира върху правото на социално подпомагане на жалбоподателката. Липсват констатации и данни, че недекларираната промяна е довела до отпадане на правото по чл.9 от ППЗСП и социалните помощи са недължимо платени. В хода на извършената проверка по реда на чл.14а от ЗСП не са установени обстоятелства, които да навеждат на извод за неправомерно получени суми от страна на жалбоподателката. 

Несъмнено санкцията по чл.15, ал.2 от ЗСП следва да се прилага само ако пропускането на срока по чл.15, ал.1 от ЗСП е резултат от недобросъвестното поведение на получателя. Недобросъвестността не се предполага, а трябва да бъде доказана от административния орган. По делото липсват данни, че жалбоподателката съзнателно е затаила правнорелевантно обстоятелство, за да получи социални помощи, на които не е имала право, още повече, че от административната преписка е видно, че през 2016г. тя е декларирала редовно настъпилите промени в доходите й, довели първоначално до изменение, а след това до спиране и прекратяване на месечните й помощи по чл.9 от ППЗСП, което е индиция, че недекларирането на получените доходи през 2015г. в законовия срок не съставлява умишлено укриване на информация от органите на социалното подпомагане с цел неправомерно облагодетелстване. Постановената при липса на мотиви относно тези обстоятелства заповед се явява незаконосъобразна като издадена в нарушение на административно производствените правила по чл.14а от ЗСП и чл.35а от ППЗСП, което обуславя и нейната материална законосъобразност. Административният орган е издал заповедта, без да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая и да обективира един мотивиран и законосъобразен акт, от който да е видно защо се санкционира жалбоподателката.

С оглед на изложените съображения съдът счита, че са налице предпоставките на чл.146, т.3, 4 и 5 от АПК, поради което оспорената заповед следва да бъде отменена.   

Страните не са претендирали разноски по делото, поради което и съдът не се произнася по дължимостта им.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

                              Р     Е     Ш     И      :

 

ОТМЕНЯ заповед № 0805-РД01-0029 от 23.11.2016 год. на Директора на Дирекция “Социално подпомагане” – гр.Тервел, с която на основание чл.15, ал.2 от ЗСП И.С.С., с ЕГН **********,***, е лишена от месечна социална помощ по чл.9 от ППЗСП за срок от една година, считано от 01.11.2016 год.

  РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                          Административен съдия  :