Р Е Ш Е Н И Е

 

148 / 07.04.2017г., град Добрич

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

      ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и трети март две хиляди и седемнадесета година в състав:    

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТЕОДОРА МИЛЕВА

 

при секретаря М.М. изслуша докладваното от председателя АД № 679/2016 год. по описа на Административен съд - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на И.С.С. *** срещу заповед №ЗСП/Д-ТХ-Т/875 от 23.11.2016 год. на Директора на Дирекция “Социално подпомагане” – гр.Тервел, потвърдена с решение № 08-РД06-0006/14.12.2016 год. на Директора на Регионална дирекция “Социално подпомагане” - Добрич, с която на основание чл.13, ал.2 от ЗСП и чл.32, ал.1 и ал.6 от ППЗСП е прекратена  месечна социална помощ на жалбоподателката по чл.9 от ППЗСП, считано от 01.11.2016 год. В жалбата се навеждат доводи за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като административният орган не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая. Не е изискал обяснения от жалбоподателката и не й е дал възможност да защити правата си, а незабавно е пристъпил към издаване на заповедта, чиито мотиви са неясни. Не е спазена и процедурата по чл.35а от ППЗСП. В самата заповед липсва конкретизация на лицето, за което се твърди, че живее на съпружески начала с И.С., респективно, че е получило доход от 870 лева, който не е бил деклариран от страна на жалбоподателката. Навеждат се доводи и за материалната незаконосъобразност на заповедта, тъй като не е доказано, че с получения доход от 870 лева жалбоподателката не попада в категорията на лицата, нуждаещи се от парична помощ. По тези съображения се иска отмяна на оспорения акт.

Ответникът по жалбата не изразява становище по нея.

Добричкият административен съд, като взе предвид становищата на страните и обсъди доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу годен за обжалване акт, след изчерпване на задължителната процедура по обжалване по административен ред, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, е и основателна по следните съображения:

С оспорената заповед е прекратена  социална помощ, отпусната на И.С., считано от 01.11.2016 год. В заповедта са изложени обстоятелства, че лицето, с което С. съжителства на семейни начала, е получил доходи от продажба на билки в размер на 870, 00 лева, за което ДСП не е информирана в регламентирания едномесечен срок от настъпване на промяната в нарушение на чл.15, ал.1 от ЗСП, като на основание чл.27, ал.6 от ППЗСП във връзка с чл.12, ал.2,т.7 от ЗПС е прекратена месечната социална помощ за допълване на доходите по чл.9 от ППЗСП от 01.11.2016 г.

Тази заповед е обжалвана по административен ред, като с решение № 08-РД06-0006/14.12.2016 год. Директорът на РДСП – Добрич е отхвърлил жалбата срещу нея с мотива, че безспорно в административното производство е установено, че през м. май 2015 г. съжителстващото с жалбоподателката лице – Н.А.А., е получил доход в размер на 870 лева, което води до промяна на обстоятелствата по чл.12, ал.2, т.1-7 от ЗСП, при които е била отпусната месечната социална помощ по чл.9 от ППЗСП, поради което не е налице основание за отмяна на оспорената заповед. Счетено е за неоснователно възражението на жалбоподателката, че не и са изискани обяснения, както и че не и е даден срок за отстраняване на нередовностите и че не е спазена процедурата по чл.35а от ППЗСП.  Изтъкнато е, че непосочването на трите имена на лицето Н.А.А. в обжалваната заповед не води до нейната нищожност или незаконосъобразност, като в нея ясно е индивидуализирано лицето, което се лишава от социални помощи.   

Не е спорно по делото, а това се установява и от приложената молба – декларация за отпускане на месечни помощи от 12.10.2016 г. (л.13-14), че жалбоподателката има четиричленно семейство – тя, лицето, с което съжителства на съпружески начала – Н.А.А., и две малолетни деца. Видно от молба-декларация от 12.10.2016 год. И.С. е декларирала доходи на семейството си за последният месеца в размер на 130 лева -получени месечни помощи за деца по Закона за семейни помощи за деца. Със Заповед №ЗСП/Д-ТХ-Т/875 от 24.10.2016 г. на И.С. е отпусната месечна социална помощ за допълване на доходите по чл.9 от ППЗСП в размер на 74,10 лева, считано от 01.10.2106 г. /лист 10/.

По повод на искане на ДСП – Тервел е изготвена справка с изх.№ 25696-1/09.11.2016г. на ТД на НАП – Варна, офис - Добрич относно декларирани доходи по чл. 50 от ЗДДФЛ за 129 бр. лица, в която е посочено, че лицето Н.А.А. е получило доход от 870, 00 лв. След запитване до управителя на “ЕРКАН-2014” ЕООД е получено писмо с изх. № 5/16.10.2016 год., съгласно което със стокова разписка № 13/19.05.2015 год. на Ахмед е изплатена сумата от 870, 00 лв. за предадени билки. В тази насока е и приложената по делото служебна бележка № 010 от 21.12.2015г., издадена от ТД на НАП – Варна, офис – Добрич (в отделните документи има разминаване в имената, но не и в ЕГН на лицето, поради което съдът приема, че се отнасят за едно и също лице).

Със заповед № 085-РД 01-27/10.11.2016 год. на Директора на Дирекция “Социално подпомагане” - Тервел е разпоредено извършване на проверка за установяване на недобросъвестно получени целеви помощи за отопление и месечни помощи по чл.9 от ППЗСП от И.С. през 2015 г. С констативен протокол № 18/11.11.2016 год. е установено, че при първоначалното подаване на молби-декларациите, въз основа на които са отпуснати и двата вида помощи през 2015 г., не са декларирани получени доходи включително и текущи такива, с оглед на което е направен извод, че са налице неверни данни по отношение на финансовото състояние на жалбоподателката и неспазване на разпоредбите на чл. 15 от ЗСП. Копие от протокола е връчен на жалбоподателката по пощата с писмо с обратна разписка на 17.11.2016 г. съгласно известие за доставяне на л.28 от делото.    

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

 Оспорената заповед е издадена от компетентния за това административен орган съгласно чл.32 от ППЗСП и в необходимата писмена форма.

Настоящият съдебен състав обаче намира, че при издаването на процесния административен акт е допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, на материалния закон и на изискването за форма.

Въпреки, че оспорената заповед е издадена в изискуемата от закона писмена форма, съдът приема, че не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 АПК. В оспорвания акт не са посочени правните основания, под които се подвежда изложената в акта фактическа обстановка.  В акта са посочени разпоредбите на чл.13, ал.2 от ЗСП и чл.32, ал.1 и ал.6 от ППЗСП. Посочените текстове са свързани с процедурата по отпускане на социални помощи, изменяне, спиране, възобновяване и прекратяване на същите, но не са основание за прекратяване на помощите. Нито в заповедта на директора на ДСП, нито в решението на директора на РДСП, е посочена на кое основание се прекратява отпуснатата на жалбоподателката социална помощ. Посочената норма в мотивите чл.27, ал.6 от ППЗСП във връзка с чл.12, ал.2, т.7 от ЗСП касае отпускането на помощи след преценка на други констатирани обстоятелства, т.е. тя е приложима при отпускането на социалната помощ и не е правно основание за прекратяване на отпусната вече помощ.

В случая при липсата на фактически и правни основания за издаване на отказа, законосъобразно следва да мотивира съда, че оспорвания отказ е незаконосъобразен, на основание чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК, поради нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Правнорелевантните факти при проверка законосъобразността на административния акт са тези, посочени от органа като основание за издаването. Съдебната инстанция по същество преценява законосъобразността на обжалвания административен акт на базата на съдържащите се в него фактически основания за издаването му (чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК ), като проверява дали те действително са се осъществили и ако са се осъществили следват ли от тях по силата на правна норма разпоредените правни последици. Т. е. -законосъобразността на административния акт се преценява въз основа на фактите, посочени в него, които съдът не може да допълва или заменя.

Нарушаването на императивното изискване за форма на акта по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК е абсолютно основание за неговата отмяна.

При издаване на заповедта са допуснати и други съществени процесуални нарушения, които са довели и до нейната незаконосъобразност  по същество.

Отпуснатата на жалбоподателката месечна социална помощ по чл.9 от ППЗСП представлява парични средства, които заместват или допълват нейните и на съжителстващия с нея мъж доходи до основните жизнени потребности – техните и на двете деца на жалбоподателката. За да бъде прекратена тази помощ е необходимо поне едно от няколкото обстоятелства, установени като правопрекратяващи със ЗСП и ППЗСП.

 Първото от тях е констатирана недобросъвестност – чл.14а от ЗСП.

 Следващото обстоятелство е отпадане на основанието за отпускане на помощта – чл.32, ал.2 от ППЗСП – безработното лице е отказало да полага обществено полезен труд и е отпаднало основанието за отпускането й.

Нито в заповедта на директора на ДСП, нито в решението на директора на РДСП е посочено на кое от тези основания се прекратява отпусната на жалбоподателката социална помощ.

Твърдението на административния орган в подаденото пред съда становище от дата 15.03.2017 г., е че прекратяването на помощта на жалбоподателката не е следствие на извършена процедура по чл.14а от ЗСП и няма причина да бъдат проверявани обстоятелствата по реда на чл.14а от закона, т.е. не се касае до недобросъвестност.  По-надолу в  писмото се посочва, че правното основание за издаването на заповедта е чл.14, ал.5 от ЗСП, която пък норма касае лишаване от социални помощи за последващ период до възстановяване на дължими суми, получени в условия на недобросъвестност, но не и прекратяване на помощите. Отново се говори за недобросъвестност.

След като ответникът не е приел, наличие на недобросъвестност, това означава, че към датата, на която е издадена заповед за прекратяване на социална помощ, трябва да е било налице другото основание за това – да е отпаднало основанието за отпускане на помощта. Такива данни обаче по делото няма.

Видно от решението на директора на РДСП, е че недекларирането на получен доход, от лицето съжителстващо на семейни начала с И.С.С., води до промяна на обстоятелствата, при които е била отпусната месечната социална помощ по чл.9 от ППЗСП. Т.е. се приема, че недекларирането на получения доход води до необходимост от прекратяване на отпусната месечна помощ.

 В чл.15, ал.1 от ЗСП е установено задължението на лицата, подпомагани по реда на този закон, да уведомяват писмено съответната дирекция „Социално подпомагане“ за всички промени на обстоятелствата, посочени в чл. 12, ал. 2, т. 1 - 7, в срок не по-късно от един месец от настъпването им, като съгласно ал.2 на същия член при неизпълнение на това задължение лицата се лишават от социални помощи за срок една година. В чл.12, ал.2, т.1-7 от ЗСП са изброени обстоятелствата, които се преценяват при отпускане на социалните помощи по чл.12, ал.1 от с.з., сред които са и доходите на лицето или семейството му. Но това неизпълнение на задължението по ал.1 води до лишаване от социална помощ, а не до прекратяване.

Ако пък е налице недобросъвестност, с оглед недеклариране на обстоятелства, то е следвало да се извърши допълнителна проверка. Видно от приложената от административния орган Заповед № 085-РД 01-27/10.11.2016 год. е разпоредено извършване на проверка за установяване на недобросъвестно получени от И.С. целеви помощи за отопление по Наредба № РД 07-5/2008 год. и месечни помощи по чл. 9 от ППЗСП, отпуснати със заповед № СП 01-17/22.01.2015 год. Със заповедта от 10.11.2016 год. не е разпоредено извършване на проверка относно получени помощи по заповед № ЗСП/Д-ТХ-Т-875 от 24.10.2016 год. Тези помощи не са били предмет на проверката и респективно не са предмет на констативен протокол № 18/11.11. 2016 год. /л. 27 от делото/. Следователно атакуваната заповед №ЗСП/Д-ТХ-Т/875/23.11.2016 год.  по отношение на месечната социална помощ за допълване на доходите по чл.9 от ППЗСП, отпусната със заповед № ЗСП/Д-ТХ-Т-875 от 24.10.2016 год. е издадена при неспазване на установената от закона процедура по издаването й. Нарушението е съществено, тъй като е довело  и до материална незаконосъобразност на заповедта в тази й част.

Постановената при липса на мотиви относно тези обстоятелства заповед се явява незаконосъобразна като издадена в нарушение на административно производствените правила, което обуславя и нейната материална законосъобразност. Административният орган е издал заповедта, без да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая и да обективира един мотивиран и законосъобразен акт, от който да е видно защо се санкционира жалбоподателката.

С оглед на изложените съображения съдът счита, че са налице предпоставките на чл.146, т.3, 4 и 5 от АПК, поради което оспорената заповед следва да бъде отменена.  

Страните не са претендирали разноски по делото, поради което и съдът не се произнася по дължимостта им.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

                              Р     Е     Ш     И      :

 

ОТМЕНЯ заповед №ЗСП/Д-ТХ-Т/875 от 23.11.2016 год. на Директора на Дирекция “Социално подпомагане” – гр.Тервел.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                      СЪДИЯ: